Кръвни връзки - Ришел Мийд

  Поредната страхотна книга на Ришел Мийд, а аз я отлагах толкова време.

  Наистина не мога да повярвам, че три години след като прочетох Академия за вампири реших да започна Кръвни връзки, но поне се убеждавам, че колкото повече забавя дадена книга, толкова по-хубава е тя, както и това, че книгите на Ришел Мийд са леки, следователно стават за разтоварване от някое тежко четиво като Мъглороден или пък Под игото, ако някой е тръгнал да го чете, например.

  Наистина това е едно наистина добро и завладяващо хрумване за продължение, един вид, на живота на героите от Академията, плюс минус някои нови. Като цяло е по-хубава, отколкото си представях и съм почти на 100% убедена, че като прочета и втората книга най-сетне ще разбера защо всички предпочитат Ейдриън пред Дмитрий (аз всъщност съм за Кристиан и Дмитрий, но това е друга тема).

  Най-интересното в тази книга (добре де, едно от многото) ми се стори това, че се разказва от името на Сидни, най-вече защото аз съм почитател на вампирите от доста време и исках да видя гледна точка на някой, който се бои от тях и не ги харесва (най-вече в началото, май). 

  Наистина първата книга много ми напомня на по-смекчена и фентъзи версия на лек криминален роман, тъй като Сидни едва ли не разреши няколко убийства, които са се случили в Южна Калифорния и Ел Ей, разбира се всичко е навързано по най-добрия възможен и типичен за Ришел Мийд начин, който да не те натоварва, нейните книги никога не натоварват със сложни и тежки описания, а просто те карат да ги четеш с лекота.

  Да не говорим, че не бях осъзнала колко много ми липсваше училището, в което преди време в 75% от книгите, които четях, се развиваше действието.

  По принцип писателката е смятала да напише поредицата Кръвни връзки като Героите на Олимп, в смисъл, всяка глава да се разказва от неутралната гледна точка на даден герой и първата е била за Ейдриън, където ни се разкрива мистерията защо Джил знае толкова много за чувствата му към Роуз. Аз, като прочела Академия за вампири и помнеща почти всичко, веднага се досетих каква е работата, още щом Джил го прегърна на сбогуване, а всички бяха толкова унили, но все пак нищо няма да казвам, за да не направя мегаграндиозния спойлер.

  Като споменах Джил се досетих, че всъщност бях забравила някои неща за нея, като например това, че е срамежлива, стеснителна, много ми напомня на мен, което я издигна доста в очите ми, а пък нейният елемент- вода, просто я постави на пиедестал. Добре де, Роуз все още ми е любима. (Нужно ли е да споменавам страхотния превод?) 

  Тук отново се срещаме и с Ейб Мазур, за чиято компания винаги ми е приятно да чета, дори и да не е много често там, както се и срещаме за кратко, още в началото на книгата, със семейството на Сидни. Веднага харесах майка й и отхвърлих баща й и сестра й, защото малката не разбира нищо, но и как би могла? Сидни наистина е една...противоречива личност, защото просто...ами...си противоречи, Не мога точно да се изразя (защото всеки знае колко съм "добра" в това), но имам предвид, че тя не харесва вампири и магии, приема ги за неестествени, защото така е научена и от личен опит знам колко е трудно да се противопоставиш на нещо, което ти е било повтаряно цял живот, но още дори в Академията я видяхме как малко по малко започна да свиква (жалка имитация на свикване, но все пак) в компанията на морои и дампири, но винаги го има този момент, когато тъкмо се е нагодила що-годе и някой казва или прави нещо, което й напомня, че те не са като нея, че тя, не е като тях и почва да ме ядосва с реакциите си и много ми напомня на майката на Оргон от Тартюф, която казва на сина си дори и да види, да не вярва, защото го лъжат. Та тук е малко подобна работата., защото вампирите и магиите са зли и противоестествени и в същия момент виждаш любовта между тях и доброто в магията. Особено когато се наложи Ейдриън да я излекува. Тя се паникьоса и го спря, но това се случва чак на края и не е особен спойлер, подразбираше се от всяко нейно предходно действие, но имам чувството, че дори и да умира няма да позволи да има магия около нея.

  Това не означава, че не харесвам Сидни. Тя е като образ за по-голяма сестра на Джил, при това доста добра по-голяма сестра. 

  Пропуснах третия най-важен персонаж- Еди! Как можах да го забравя?! Той присъства във всяка една книга от предишната поредица, има го и тук и аз много му се радвам, защото винаги съм го харесвала, особено след Мейсън. Тогава той се промени също като Роуз и се захвана сериозно с обучението си. Тук го виждаме като пазител на Джил и наистина си е добър в работата, при това я учи да се защитава сама, което си каза думата в края на книгата, отново, където си имаше малка доза екшън, много хубав и наистина добре написан, точно както аз обичам да си чета за битки. От край време знам, че Ришел Мийд си знае работата с описанията на битките и навиците на пазителите, защото винаги съществува опасността да забравиш да споменеш, че предпазливия човек е...наистина предпазлив. Срещала съм този пропуск на места в други книги...

   Преди да съм пропуснала, защото като цяло осъзнавам, че вечно обсъждам героите и почти не говоря за сюжета, защото изпускам прекалено много спойлери, които не смятам за спойлери, но някои и един паднал косъм ще го вземат за такъв, ще спомена съвсем малко за самия сюжет- има мека и както я наричам- второстепенна романтика/ драма, която един вид не е свързана директно със Сидни и има две мистерии- мистериозните татуировки, които подозрително напомнят на тези на специалните татуси на алхимиците и въпросните убийства, за които говорих. Сидни за пръв път научава за тях- убити морои с прерязани гърла, когато Кларънс, моройът, чийто човек използват за захранване, им казва за убитата роднина, която според него е била нападната от ловци на вампири, а всички останали му казват, че е нападната от стригои, но те не прерязват гърла. Това си е загуба на кръв.

  И като за завършек препоръчвам на всеки който е или не е прочел Академия за вампири (първо да я прочете де) или тези, в процес на четене на поредицата, да видят и Кръвни връзки и нека не отлагат толкова, колкото мен. По-интересна е, отколкото изглежда. Пък и аз винаги съм отворена за spin-off-и.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата и да напиша ревю.

Unpopular Opinions Book Tag

1.Популярна книга или поредица, която ти не харесваш: 

  50 нюанса сиво, по-тъмно и освободени. Както винаги казвам, дори не си заслужава да бъдат удебелени, както правя, когато обозначавам книги, за да изпъкват, а с кавички не изпъкват.

  Чувала бях добри отзиви и след няколко години викам, айде да я прочета, мислейки, че ще има нормални секс сцени и всичко ще ми хареса, а се оказа, че Кросфайър е в пъти по-добра, главно защото героинята не бива системно изнасилвана, не е девствена, не е тъпа, не е наивна и със сигурност не е слаба или слабохарактерна. Ако има някой, който не е прочел 50 нюанса сиво или поне мисли да започва втората, нека първо да прочете Открита пред теб и нека не казва, че е копие на 50 нюанса. 

  За мен нюансите са най-жалкото подобие на книга (все пак какво да очакваме от фенфикшън и то по Здрач, който също не си заслужава болда) и на еротика.

  Също така не понасям Афтър и се чудя каква ли ще е реакцията на половината заклети хейтърси на One Direction, когато осъзнаят Хардин чий прототип е. Направо ми иде като видя някой с Афтър в ръка да го питам дали знае, че чете за Хари Стайлс, против който нямам нищо, говорех за хейтърите му.

  Също така Дивергенти никак не ме хваща, ама пък и не съм почнала да я чета де.

  

2.Популярна книга или поредица, която е по-скоро мразена, но ти я обичаш: 

Не знам дали е точно мразена, но заедно с добрите съм чувала и лоши отзиви за Училище за вампири, но аз я обичам, защото това беше втората поредица, която прочетох и първата, която ме запали по вампирите и макар вече да не чета толкова често за тях, пак си ги харесвам и понякога ми се иска да отворя една такава книга, в която момичето е въведено в нощният свят около нея.

3.Любовен триъгълник, в който главния герой е избрал човека, който ти не си искал да избере (или романтична двойка, която не харесваш): 

Със сигурност след множеството драма в сагата за Тигъра никак не останах очарована от Рен, защото просто Кишан беше този, който много повече харесвах. Може би се дължи на това, че той бе толкова миличък и послушен и се съобразяваше с Келси, а Рен...Е, той си имаше големи проблеми, но пък и Келси не бе по-малко виновна.

  <спойлер> Докато бе получил онази шибана амнезия благодарение на Дурга, за да предпази себе си и Келси, се държа изключително гадно с момичето си, което ме накара моментално да го отхвърля като много приятен герой и да си понижа мнението за него, докато Кишан се издигна в очите ми. </спойлер>

4.Популярен жанр, към който рядко посягаш: 

  Романтика, драма, нещо с повече "реалистични теми" и научна-фантастика. Просто  не са ми по вкуса, въпреки че съм правила изключение относно романтиката, е, нека го кажем- исторически любовни романи, съдържащи драма и романтика, естествено.

5.Популярен или много обичан герой от книга, който не харесваш: 

  Точно сега не мога да се сетя, за това ще посоча Гидиън от трилогията Скъпоценни камъни, но не Гидиън от последната книга, а Гидиън от първите две.

6.Популярен автор, който не успява да ти се хареса: 

  Стефъни Майер, Ана Тод, Е. Л. Джеймс...

7.Популярни и често използвани в книгите тропи, които си се уморил да срещаш (като "изгубени принцеси", продажни владетели, любовни триъгълници и др.): 

Не понасям любовни триъгълници, забранената любов и мъже с черни коси и сини очи, чието телосложение е отвъд биологичните възможности. Не че се оплаквам за последното, но все пак ми писна от тази комбинация.

  Първо, мразя трудната любов като цяло, а когато момичето почне да се вайка кой да избере наистина много ме влудява.

  Да не говорим, че забранената любов между вампири и върколаци или пък между свръхестествени същества и хора чисто и просто ме влудява. Не я понасям. Защо пък не? Нима хората са по-лоши от съществата? Нима вампирите не могат да обичат само защото сърцето им не бие? 

  Пък за външността на мъжете мисля, че казах достатъчно- черна коса, сини/ сиви очи. Ами направете ги жълти, оранжеви...като искате да изпъкват...

8.Популярна поредица, която нямаш желание да прочетеш: 

 Прословутият Афтър, който посмъртно няма да нарека След. Това си е пълната глупост- типичната история за доброто момиче и лошото момче, като момичето е девствено, а момчето е спало с целия щат. При това са на 16/17. Да не говорим, че доколкото разбрах се случва едно и също- карат се, чукат се и се сдобряват, карат се, чукат се и се сдобряват и т'ва в 400 глави. Не мерси.

9.Казват, че "книгата винаги е по-хубава от филма", но има ли филмова или телевизионна адаптация, която харесваш повече от книгата-първоизточник? 

Здрач. Със сигурност предпочитам филма, особено последния. Първия е малко старомоден, но последния...с тази битка и всичко е 987654 пъти по-добър от книгата. Наистина. Това е единствения филм, създаден по книга, който препоръчвам вместо книгата. Така де, поредицата.

  Що се отнася до Дневниците на вампира, за мен сериала и книгите са 2 напълно различни неща, само дето харесвам повече книгите, защото сериала ми втръсна след 7-мия епизод на 3-ти сезон. признавам си, че главно исках да видя Деймън и Елена заедно.

Тагвам: Мели, ако никой вече не я е тагнал.

10 Books Tag

  Нямам представа дали такъв таг съществува. Просто ми дойде наум да направя нещо подобно като първоначално беше само да изредя 10-те книги, които бих препрочитала отново и отново, но сега е по-скоро в няколко графи. Нека кажа, че не е задължително да се точно 10 книги, може са повече или по-малко. Този път се зачитат САМО отделни книги, тоест ако искате да препрочетете всички книги от Академия за вампири, трябва да им изброите имената едно под друго и да ги направите един вид 6 книги. Надявам се да стана ясно.

1. Кои са 10-те книги, които няма да ти омръзне да препрочиташ?

По принцип не препрочитам книги, но ако препрочитах:

1. Вестители 2. Проклятието на тигъра 3. Търсенето на тигъра 4. Tiger's Voyage 5. Tiger's Destiny 6. The Final Empire 7. The Well Of Ascention 8. The Hero Of Ages  9. Steelheart 10. Firefight

2. Кои са 10-те книги, които няма да докоснеш повече независимо по каква причина (добра или лоша)?

Хм, не знам дали ще станат десет, но все пак:

1. 50 нюанса сиво 2. Twilight 3. New Moon 4. Eclipse 5. Breaking Dawn 6. Evernight 7. Вечна 8. Синя луна 9. Нощна звезда 10. Тъмен пламък 11. Страната на сенките

Пфу, даже 11 станаха

3. Кои са 10-те книги, които искаш отчаяно да имаш, но ги нямаш?

1.Търсенето на тигъра 2. Tiger's Voyage 3.Tiger's Destiny 4. Darkfever 5. Bloodfever 6. Faefever 7. Dreamfever 8. Shadowfever 9. Iced. 10. Burned 11. Feverborn 12. Throne of Glass 13. Midnight Crown 14. Queen of Shadows 

Има и още мнооого други.    

4. Кои са 10-те книги, чието прочитане така и не си завършил/ла?

Хм, като изключим тези за училище е една единствена- Living Dead In Dallas. Оставих си я за по-късно.

5. Кои са 10-те книги, които нямаш намерение да четеш, независимо по каква причина?

1. 50 нюанса по-тъмно 2. 50 нюанса освободени 3. Грей 4. Къде си Аляска? 5. Игрите на глада 6. Възпламеняване 7. Сойка присмехулка 8. Starglazer 9. Hourglass 10. Afterlife (Окей, как може да главната героиня да е толкова тъпа, че дори да не знае, че е вампир?)

6. Кои са 10-те книги, които искаш задължително да прочетеш?

1. ACOTAR 2. Queen Of Shadows 3. Die goldene brucke 4. Das verborgene Tor 5. Проклятието на Воронина 2 (не знам как се казва книгата все още) 6. The Shadows 7. Be Still My Vampire Heart 8. The Undead Nextdoor 9. All I want for Christmas is a Vampire 10. Vampire Mine

7. Кои са 10-те книги, които са най-най-най-най-най-ценни за теб? (Отговорът "Всички" не важи, все трябва да има по-ценни от всички останали.)

1. Steelheart 2. Firefight 3. The Final Empire 4. The well Of Ascention 5. The Hero Of Ages 6. Heir Of Fire 7. Guilty Pleasures 8. Гондолата на времето 9. Half Bad 10. Half Wild 

и други.

8. Кои са 10-те книги, които чакаш да излязат или са излезли и искаш да прочетеш?

1. ACOTAR 2. Dead Ice 3. Red Queen 4. Queen of Shadows 5. The Orphan Queen 6. Eight grave after dark 7. Iced 8. Burned 9. The dirt on ninth grave 10. Calamity

9. Кои са 10-те книги, на които ако можеше щеше да издигнеш олтар?

1. Steelheart 2. Вестители 3. Проклятието на тигъра 4. Гондолата на времето 5. Рубиненочервено 6. Сапфиреносиньо 7. Смарагдовозелено 8. The Final Empire 9. Lover At Last 10. How to Marry A Millionaire Vampire

10. Кои са 10-те книги, с които ако се разделиш, няма да те заболи чак толкова много?

1. 18% сиво 2. В морските дълбини 3. Не пускай ножа 4. Ян Бибиян 5. Безсмъртна любима 6. Вечна 7. Синя луна 8. Тъмен пламък 9. Нощна звезда 10. Страната на сенките

11. Кои са 10-те книги, които се повтарят в този таг? (Не е нужно да ги има във всяка една категория, в повече от една е достатъчно.)

1. Проклятието на тигъра 2. Търсенето на тигъра 3. Вестители 4. Гондолата на времето 5. ACOTAR 6. Queen of Shadows 7. Steelheart 8.The Final Empire 9. The Well Of Ascention 10. The Hero Of Ages

Има и още, но аз само тези ще дам.

Тагвам: Мели, К. Димитрова, Gabriella x 

Оникс- Дженифър Л. Арментраут

 Имам големи колебания относно писането на това ревю. Първо, преводът е толкова отвратителен, че на третата книга почнах да поправям някои грешки. Да не говорим, че град, всъщност се пишело с "к", а няколко е същото като някого. Очевидно. Има още безброй вариации на думи, за чийто правопис бях светната в тези книги.

  Абе хора, преводачи, редактори, ЕГМОНТ, бива ли да сте толкова прости и неграмотни?! Трябва преди да се издаде официално една книга да бъде прочетена по веднъж от няколко различни души, които да поправят всяка грешка, която срещнат, без значение дали е механична, правописна (щото "оста" и "уко") или пунктуационна.

  И така, нека да игнорираме всички грешки във втората книга, които породиха публикацията ми относно преводите на Егмонт и ми позволиха да си излея всичко (и където не споменах добрите им преводи като книгите на Рик Риърдън, например, но те просто са по 1/1000) и да преминем на ревюто, но нека първо да отбележа за пореден път, че не обичам да правя ревюта на следващи книги от поредици (освен ако не са от типа на Братството, Войните на Посейдон, Лордовете на Подземният свят /не знам как са ги  превели Егмонт и дори не искам да знам, като видях изкълчените заглавия на първите две книги ми стана лошо/, Рискована любов и така нататък), защото ме е страх, че ще издам някакъв спойлер, който ще съсипе изненадана на читателите.

  За това първо ще почна с това, че вече съм напълно наясно със стила на авторката или поне аз смятам така. Окей, може би не напълно, но горе долу го схванах, поне в тези книги. В началото върви гладко, може да има малко драма или някоя и друга битка, но като цяло си върви гладко и става дума за Деймън и Кити (харесва ми да я наричам така) и в случая на тази книга- Блейк- мистериозното ново момче в града, а после следва главната драма в книгата, която разтурва света ти из основи и те кара да искаш да започнеш следващата книга веднага.

  Случват се едно-две изчезвания, една неподозирана среща с един определен човек и разбира се тук е първата ни среща с Министерството на отбраната.

  А Блейк има обяснение на странните неща, които стават с Кейти. Тук малко се издразних, защото тя не послуша Деймън, когато й каза, че не харесва Блейк, нито пък се довери на собственият си инстинкт. Особено когато Блейк хвърли нож по нея с оправданието, че е заради тренировката.

  И така, във втората книга се случиха някои неща, които ни открехнаха за други, Дженифър Л. Арментраут (споменавала ли съм колко много ми харесва фамилията й? Ще я използвам в някоя от моите жалки имитации на книги, които никога няма да завърша.) според мен се справя отлично със задачата да ни запознае постепенно с някои от новостите във втората книга, а да поддържаш връзката между първото и второто, да гледаш да не издаваш прекалено много, за да има мистерия, но пък и да кажеш напълно достатъчно, за да могат читателите да си изградят подозренията, а също и да кажеш всичко, което трябва, за да не останем с неясности в съзнанието си е изключително трудно и го знам от личен опит. Съществува огромната вероятност по някое време да се изгуби връзката, но тук това не се получава, а иначе би станало доста объркващо, както и може да се случи нещо да бъде забравено да се спомене, но писателката не забравя дори за най-малката подробност, с която е започнала в началото на книгата. Понякога си мисля, че ако не ме мързеше да препрочитам всеки път това, което съм написала, за да хвана връзката, можех и аз да се справя, но мързел...

  Както и да е, да се върнем на книгата- както и в първата, имаше няколко горещи моменти между Деймън и Кити, имаше някоя и друга дама (всъщност много) и битки. Обичам да чета за битки, а уменията на писателката да ги предава в леки и лесни за възприемане описания е направо завидна. Не всеки го умее. Това ми харесва. 

  Със сигурност книгите й не са за изпускане, просто препоръчвам да бъдат прочетени на английски или какъвто там език знаете по-добре.

  Нека отделя последното изречение, на изключително краткото ми ревю, за корицата, която също като първата и всички останали е много хубава и ми е любимата.

Как да се омъжиш за вампир милионер- Керилин Спаркс

  Нямам абсолютно никакво желание да пиша, а и не съм в подходящото настроение да обсъждам толкова забавна книга. Имам около 25 цитата, ако не и повече, но няма да ги споделям, че може да станат като спойлери, но ще ги обсъдя.

  На пръв поглед не изглежда никак интересна, особено като се има предвид, че за много хора вампирите са изтъркани, но не съществата са важни, а самите герои, в смисъл, характерите им, а в поредицата Рискована любов има наистина различни характери, а също така е една от най-забавните книги, които някога съм чела. Е, говоря главно за първата, защото след като я харесах, а и видях, че има книги за Ангъс Жан-Люк, Конър и Иън и ведната реших, че щше трябва да я прочета цялата за лятото...Даже преди Джорджина Кинкейд.

  Тъй като компютъра ми забива повече от обикновено и се изкушавам да го метна през терасата смятам това да е едно кратко ревю и даже не дотолкова ревю, колкото отбелязване на няколко положителни факти, обсъждане на цитати и герои.

   За пръв път чета книга за религиозен вампир. Странно е. Също така много харесвам факта, че има вампирски шеги, тоест можеш да ги схванеш само ако си наясно с природата на вампирите и всевъзможните им видове в различните книги. Ето например недословен цитат "Спиш като умрял", който сметнах за изключително забавен, защото тя не знаеше, че той е вампир и следователно не знаеше, че действително е мъртъв през деня. Това ме навежда и до следващия цитат, който не мога точно да препиша, защото е всъщност целият процес, в който тя си мисли, че Роман е мъртъв и се вайка, а всички се опитват да я убедят, че той просто "спи". Да, спи без да диша. Тя до толкова се вживява, че просто не е истина! Не съм се смяла така от...както прочетох Магнус Бейн, а това беше книгата преди тази...е, сега...Неподходящо време хехе. Оф, не ми се става, но това просто няма как да не се запише.

  "О, Господи, тя е била прекалено тежка, за да я носи. Тя му е причинила инфаркт.

   - Това е ужасно. Аз...аз го убих."

  Това просто ме разби. О, имаше и още и сега този, който ще дам е малко пò в началото, когато за да я скрият от преследващите я мафиоти, я натискат да се сниши и тя пада с лице в скута му, от което не може да диша.

  "Тя се размърда докато носът и устата й намериха въздух. След няколко дълбоки вдишвания осъзна, че скъпоценният излаз на въздух е процепът между краката му. Чудесно. Значи пъшкаше в чатала му."

  Ето това като го прочетох се смях със сълзи поне десет минути и нарочно си го препрочитах.

  "Все още имаше един зъб и се страхуваше, че може да го използва."

  Това ми навява спомени за един друг цитат от З като закови ме, включващ краставица.

  Окей, има още много подобни, но нека да кажа две думи за книгата и да приключа, колкото и неудовлетворена да бъда от това ревю, както казах никак не ми се пише, ужасно забива и искам да изгледам един епизод от Legend Of The Seeker преди да си легна.

  Като цяло стилът на писане е наистина лек и приятен, прочетох всеки ред от книгата, уникална е и почти за един ден беше готова. Керилин Спаркс използва уникален хумор, който те кара да се смееш с часове, а героите са невероятни. Особено шотландците! Те са най-забавни, както и Ангъс и Жан-Люк- войнът и "контето", което можеше да се превърна във войн за по-малко от секунда. 

  Макар и да не успях да докарам това ревю до никъде, мога да кажа, че отново страшно много ми хареса книгата, беше забавна, изпълнена с драма, мистерия и романтика, имаше някои еротични моменти, много хумор и дори екшън, а някои разкрития накрая бяха зашеметяващи!

  Аз лично искам да прочета главно за Ангъс, Жан-Люк, Иън, Конър и май имаше още един-двама души, но за сега помня само тези, понеже те участват в първата книга...Просто бих искала да чета главно за Роман и Шана, но и за другите няма да откажа.

Summer Reader Book Tag

Благодаря за тага на К. Димитрова.

1. Лимонада: изберете книга, която е започнала горчиво, но e станала по-добра. 

 Разбий ме на Тахере Мафи.

2. Златно слънце: изберете книга, която ви е накарала да се усмихнете несравнимо. 

Ами, вчера завърших Хрониките на Магнус Бейн...

3. Тропически цветя: изберете книга, в която действието се развива в чужда страна.

 Проклятието на тигъра- действието се развива в Индия

Гондолата на времето- развива се в Италия през 15-ти век. 

4. Сянката на дървото: изберете книга, в която за първи път е представен мистериозен или съмнителен герой. 

Кишан- Проклятието на тигъра. От начало ми беше мистериозен и съмнителен.

5. Пясък: изберете книга, в която сюжета едвам се развива.

 Хмм...не знам...може би Последните оцелели?

6. Зелена трева: изберете герой, които е пълен с живот и това ви кара да се усмихвате.

Кенджи от трилогията на Тахере Мафи.

7. Диня: изберете книга, която включва някои сочни тайни. 

 Хм... Разбирам въпроса, но никой в книгите ми до сега не е криел подобни...Хм...нека кажа поредицата Среднощен ловец, където миналото на Боунс е наистина пикантно.

8. Слънчева шапка: изберете книга, която се развива в огромна вселена/обстановка. 

  Една дума- Мъглороден.

9. Барбекю: изберете книга, в която герой е представен като голямо парче.

  Тони Джодоне от Лунен ловец. Наемен убиец секси върколак, що не?

10. Лятно забавление: разпространи тага- тагвам Мели, ако вече не е тагната.

Хрониките на Магнус Бейн- Касандра Клеър, Сара Рийс Бренън и Морийн Джонсън

   (Причината за забавянето на тази книга е, защото исках да съм близо до компютър, за да мога да напиша ревю на всеки един от разказите в момента, в който го прочета.)

  Още в първата книга на Реликвите на смъртните- Град от кости, станах един голям фен на Магнус Бейн и винаги, когато го нямаше в книгата ми ставаше някак...тъжно. Плюс това постоянно го шипвах с Алек. 

  Магнус е един невероятен и харизматичен персонаж, притежаващ странен стил на обличане и забавно остроумие, няма момент, в който да не съм се смяла, когато го е проявявал, независимо дали е било в Реликвите на смъртните или в Адските устройства. Мога да заявя, че той е един от любимите ми герои и нямаше как да не се зарадвам, че има цяла книга, или 11 кратки разказа, за него, където той е главният герой. Кой не би желал да прочете повече за любимеца си?

  

  Малко се колебаех как да напиша това ревю, дали да коментирам историйките общо или отделно и за това реших да ги направя така, както си правя публикациите с TBR List-овете.

1. Какво всъщност се случи в Перу

  Както винаги, когато чета за Магнус, или която и да е книга на Касандра Клеър, се смях изключително много, че чак си отбелязах няколко цитата. Тази кратка историйка се състои от още 4 подисторийки, така да ги наречем, в които сме запознати с няколко негови пътувания до перу, едно, откоито е с Рейгнър Фел, в две е с Катарина и Рейгнър и в последното е сам.
  Общо взето, колкото и пъти да отиде в Перу, толкова пъти се забърква в забавни неприятности, среща нови хора...както и се влюбва. Наистина, кой би очаквал от Магнус нещо по-различно?
  Както винаги изключителният стил на Касандра Клеър, дори и в партньорство с други автори, остава невероятен, забавен и те пълни с очакване за следващите истории, в този случай.
  Много ми хареса и фактът, че ни показа малко повече за същността на Рейгнър Фел и Катарина, защото зеленокожият магьосник така и не бе срещнат в Реликвите на смъртните като жив персонаж.

2. Кралицата беглец

 Това беше един странен разказ, най-вече защото си го представях по съвсем различен начин, но това не променя факта, че ми хареса, колкото и необичайно да беше.
  Тук срещаме още един човек, който Магнус си хареса дори и за малко, както и кралица Мария-Антоанета, която не се слави в историята с голям умствен капацитет, а с препоръката на бедното население вместо хляб да яде пасти. Имаше една подобна шега в книгата, която ако нямаше да схвана, ако не бях слушала в часа по история.
  Това, не променя обаче факта, че и в този разказ, както предишния и всеки следващ имам голям набор от цитати. Поредната забавна и динамична история за любимеца на всеки- Магнус Бейн.

3. Вампири, кифли и Едмънд Херондейл

  Няма как да не отбележа, че под кифли първо се сетих за жалката имитация на поп-фолк певици и след това за храната. Е, става дума за храната, малък спор с вампири и предшественикът на Уил Херондейл, Едмънд. Тук виждаме, че склонността към драмата се предава с поколенията, както и затвореността на всеки Херондейл. Също така искам да отбележа, че "... привлекателни и интересни личности не падат от небето." (Прочелите книгата, ще схванат опита ми за шега.)
  Както и си имам един любим цитат, който няма как да не напиша, защото просто е толкова забавен и верен.
  "Всичко живо палува, щом магьосникът флиртува."

4. Среднощен наследник

   В тази кратка история ни е разказана поредната драма на рода Херондейл, едно разбито сърце и наследникът на Теса и Уил- Джеймс Херондейл.
  Срещата с вече порасналите Уил и Теса отново беше много забавна, но разказът ни дава и една малка представа как изглеждат те като родители, но също така се вижда отново, че Уил все още е склонен към огромен забавен драматизъм и дели сърцето си наравно с двамата души, които най-много обича. Срещата с тримата му приятели от трилогията ме наведе на едно носталгично чувство и поривът да я препрочета.

5. Възходът на хотел "Дюмор"

  Може би аз съм бавна или просто не можах да осмисля добре това, но така и не разбрах защо е кръстено възходът на хотела, тъй като в наши дни той е дом на вампири, а в разказът все още е просто хотел, където един стар и леко луднал магьосник се опитва да направи нещо много лошо, въвличайки дори и Магнус (естествено), който (разбира се) е на страната на ловците на сенки и им помага да се погрижат с проблема.
  Също така за пореден път Магнус оказва помощ и на обикновен човек и си има бар с незаконна пиячка. Тук, може би, разказът беше малко по-сериозен, но това не променя факта, че е поредният, който изключително много ми хареса и пак си имам цитати.

6. Спасяването на Рафаел Сантяго

  Така, вече направих връзката с вампирите и се оказа, че било в последния параграф на предходната историйка, на който не бях обърнала голямо внимание, но сега всичко ми се изясни, доколкото беше възможно.
  За пореден път се очаровам от невероятните описания на Касандра Клеър, ако трябва да избирам любим писател според описанията, то това ще е тя.
   Винаги съм харесвала Рафаел и тук ни се дава възможност да го видим съвсем в началото, когато е чисто нов вампир. При това тинейджър-вампир. Също така и разбираме защо Магнус е решил да си вземе котка и отново има много смях, малко драма.
  Този разказ беше изключително емоционален на места, поне за мен, тук ни запознаха с историята на едно упорито младо момче, показаха ни как се е научил да изрича божието име без проблем и да носи кръст.

7. Падението на хотел "Дюмор"

 В интерес на истината това не ми беше особено интересно, най-вече защото никога не съм харесвала Камила, а тя участваше доста тук. Под доста, имам предвид повече от обикновено.
  Това не променя факта, че беше поредният хубав разказ, който ни открехна една случка през късните 70 години на 20-ти век, по което време модата на наркотиците се е завърнала, както и Магнус от двугодишната си почивка. Дори отново се срещаме с Рафаел за малко.

8. Какво да подариш на ловец на сенки, който си има всичко

  Този разказ го очаквах с нетърпение. Обожавам Малек. Винаги съм ги харесвала двамата, толкова са сладки и забавни и винаги има драма около тях, все пак това са Магнус и Алек, нали така?
  Това ми беше най-интересната история редом с тази за Перу, смях се много, особено на Хорас Уиплипуул. Просто си  избухнах  в гласен силен смях.
  Тук можем да видим колко забавен може да бъде един пипалат демон, колко точно го обичат приятелите на Магнус и колко много  магьосникът обича нефилима. Не е ли леееекичко иронично, че винаги си пада по такива хора? И все са чернокоси и синеоки?
    Поредната изключителна история за любимият ми магьосник.

9. Последният отпор на Нюйорския институт

    Със сигурност очаквах нещо от рода на това институтът да бъде нападнат, но вместо това се срещнахме с младият кръг на всепознатият ни Валънтайн и неговите дружки, когато са били млади и наивни, за да го следват.
  Показани са ни ужасите, които извършват и още веднага може да се разбере как Валънтайн ги върти на малкият си пръст, всички толкова сляпо го следват и му вярват, дори и от инстистута, докато не нападат невинно върколашко семейство.
  На мен лично ми беше много интересно и да се запозная с младият Кръг и да разбера по какъв начин е засегнат Магнус в цялата работа.
  Също така, най-интересно ми беше тук срещата му с Джослин и Клеъри, когато главата героиня в поредицата е само на около 2 годинки. О, и Теса е там, което направи историята дори по-интересна.

10. Пътят на истинската любов

Окей, ТОВА окончателно е любимата ми история за Магнус, защото тук има най-якия Малек момент ever! Не мисля, че някога Касандра Клеър е описвала така подробно целувка (или повече) между някой от другите герои, това беше една наистина гореща глава.
  Особено след като компенсира смешната им първа среща. Със сигурност това мина доста забавно и даже помня как Алек се появи пред Джейс и Клеъри със следи от смучки и се оправда, че е паднал. Кхм, на врата си.
  О, просто, това наистина ми е любимото. Надявам се повечето от феновете на Реликвите на смъртните да не са хомофоби, защото ще изгубят много.

11. Гласовата поща на Магнус Бейн

  И така, Най-сетне приключих и с тази част. Честно казано не знам какво да мисля за това. Малко не си спомням какво точно се случи в Град на изгубените души, спомням си само едно нещо, включващо Камила и намек за отнемане на безсмъртието, но не съм сигурна дали за това става дума, за това само ще кажа, че съм направо потресена колко души се опитват да се свържат с Магнус, за да го накарат да спре да се сърди на Алек. Странно ли е, че не помня какво стана с тях с последната книга? Трябва да попитам някой :D
  Е, със сигурност книгата не е за изпускане.
  Магнус винаги се забърква в неприятности или се влюбва...или и двете. Това го прави толкова забавен. Отбелязах си около 35 цитата и накрая ми свършиха зелените листчета. Това е най-забавната книга, която съм чела.

________________________

 За пореден път съм очарована от невероятното писане на Касандра Клеър и останалите две писателки. Стилът на писане е неповторим, описанията, диалозите и самите герои са страхотни и просто всеки, който обича книгите на Касандра Клеър ще заобича и тази, защото е толкова добра, колкото и другите, а Магнус...него всички го обичат.

Благодаря на издателство Ибис, че ми предоставиха възможността да прочета и тази книга.

Сънят на сукубата- Ришел Мийд

  АЗ СЪМ РАЗГРОМЕНА, ОПУСТОШЕНА, НАПЪЛНО УНИЩОЖЕНА.

  Вече знам кои ще са първите книги, които смятам да прочета една след друга в началото на лятото и това са останалите от поредицата за Джорджина Кинкейд. Просто с подобен край няма как. Вече, разбира се, се спойлнах жестоко, но точно от това се нуждаех, за да се надъхам, защото пък разбрах, че ще се мъчи доста време, докато не постигне един поне малък happy end.

  Тъкмо след натоварващата "Последните оцелели" ми трябваше едно леко четиво, което един вид да ме разтовари, от предишните трагедии и трудности, за които четох.

  Оказа се, че състоянието ми стана по-лошо. На това му се вика да имаш прецакана съдба. Ако преди не съм разбира какво означава съдбата да ти се подиграе, то вече знам на 100%. Това е животът на Джорджина.

  Както винаги, тази книга започна по изключително лек и завладяващ начин, както и забавен. Като цяло това е една книга на Ришел Мийд, в която имаше повече секс, отколкото съм чела във всяка друга.  Някак отпускащо ми подейства да прочета всичко това до един момент в книгата, където драмата се увеличи значително много, стана на изключително високо ниво и както винаги беше написана изумително добре, особено след като я прочетох за един ден, докато бях на училище и гледах брат си. Това за мен е рекорд, нищо, че и самата книга няма 300 страници.

  Това ще бъде едно кратко ревю, по-кратко от обикновено, защото все пак е трета книга от поредица и не искам по случайност да издам някой спойлер, но понеже от резюмето на първата книга се подразбира, че със Сет ще са заедно, но не и плътски, това не го приемам за спойлер.

  И така, на кратко- Джорджина трябва да бъде ментор на нова сукуба, която е наистина непохватна и не може да си хване "свестен" (или какъвто и да е) мъж, на всичкото отгоре сънува сънища, които изцеждат силите й веднага след като се е хранила и със Сет дори си имат проблеми. 

  Мисля, че това донякъде обяснява и защо има толкова повече секс,, тъй като след кат бъде изцедена, тя един вид не може да живее дълго без нова енергия. Мога да кажа, че в сравнение с Академия за вампири, където описанието беше един параграф и тези в първите две книги, авторката сякаш се развива, защото те стават по-подробни и по-хубави, но разбира се, Ришел Мийд продължава да бъде скромна по отношение на описването, но пък и се подразбира, че трябва да бъде и поне малко еротична. Все пак главната й героиня е сукуба. Понякога ми се иска Джорджина да е като Анита Блейк- да си има един харем от 20 мъже, всичките влюбени в нея и в един друг и туй то. Ама не може да е така. Нямаше да е интересно.

  Винаги съм харесвала лекият и свободен начин, по който Ришел Мийд разказва историите си, а фактът, че разказва от първо лице просто улеснява човек в четенето, защото просто е много по-лесно да възприемеш всичко, когато един вид се случва на теб.

  Имаше и множество забавни места и както казах, много драма. Този път нямам цитати, защото просто не успях да си ги отбележа, все бях на крак, когато ми попаднеше някой хубав, но просто се смях доста, на подходящите места и страдах (тихо, но много), където трябваше.

  Точно за това е и началото. Така се чувствах, когато завърших книгата. Имах чувството, че всичките ми представи за света са просто разбити, да не говорим, че с този як спойлер, вече ми се изясниха наистина МНОГО неща, но все пак наистина смятам да завърша поредицата.

  Мисля, че стана едно много общо говорене и тъй като нямам ревю на първата и втората книга, не мога да кажа кой знае колко много, а ревюта липсват, защото когато ги прочетох нямах блог, нито знаех какво да напиша, но вече съм сигурна, че това е поредната поредица на Ришел Мийд, която ще прочета, пък се чувствам някак сантиментално настроена към самата авторка, тя е третата писателка, чиито книги прочетох, когато мях чисто нов книжен плъх.

  И в завършек ще кажа, че си струваше да я отлагам толкова много време, за да я прочета, има от всичко по малко в себе си и е написана по уникалният начин, присъщ за Ришел Мийд, така че като цяло препоръчвам цялата поредица на всеки, който иска да се образова малко повече в сферата на фентъзи и митология, да научи някое и друго ново създание и да се срещне с уникални герои. Препоръчвам и книгата на всеки, който е зациклил на първата или на втората, защото си струва да се прочете. Пък и става бързо.

Последните оцелели: Живота, какъвто го познавахме- Сюзан Бет Пфефър

  "Живота, какъвто го познавахме" е една книга, която ни показва трудният и...ограничен живот на хората по време на апокалипсис или нещо, достатъчно близко до него.

  Въпреки първоначалното ми очакване, това се оказа едно написано в сравнително лек стил четиво, което да не те натоварва със сложни думи, колкото и със събитията от съдържанието. Оказа се и значително по-интересно, отколкото бих повярвала, ако някой като мен ми го споменеше, защото по принцип никак не обичам да чета неща, в които хората се сблъскват с нещо, което може да се случи и в истинският живот или просто става дума за някаква трагедия.
  За жалост мога да кажа, че книгата никак не е образователна или по-точно, не може да научи човек на нещо...добро.  Просто няма как да не го спомена, тъй като попаднах на няколко ревюта за последната книга, която е определяна като най-бруталната в цялата поредица и то в лошия смисъл.
 Разбираемо е, че в момент на криза всеки трябва да гледа себе си, но начинът, по който тази информация е поднесена на читателя не гласи нищо друго освен "Бъди егоист.", "Грижи се само за собственото си семейство." и "Няма приятелства по време на апокалипсис." Това не ми харесва. Би трябвало в подобни моменти хората да са най-сплотени и да си помагат взаимно, но между това какво трябва и какво всъщност се прави има по-голяма разлика от тази между Слънцето и Плутон. Естествено, това не се случва само в книгата, но и в истинският свят, точно за това би трябвало да пише точно обратното, защото чрез четивата най-много може да се повлияе на психиката на даден човек.
  Доколкото разбрах от ревютата (а сега, докато пиша това съм на 121-ва от 369 стр) Сюзан Бет Пфефър сякаш показва възможно най-отрицателните черти на хората  и нататък някак си светът запада по отношение на хората, но това май ще бъде нещо като спойлер.
   Май малко започнах и да си противореча, защото другото, което следва да спомена е, колко ме издразни майката по едно време, но и Миранда не изостана много след нея, когато заяви твърдо с типичната тинейджърска глупост (но по-скоро присъща за 13, не 16-годишна), че тя го обича и той нея и нищо не може да ги раздели. Пълни глупости. Та те се бяха събрали от буквално 5 дни.
  Та като почнах, нека да споделя, че авторката на места е изобразила Миранда не като 16, а като 6 годишна, което не ми помогна да я харесам отначало, но за всичко е нужно търпение.
  Дотук с това, което не ми харесва. Оттук нататък съм с положителните черти като започна с промяната в Миранда. Оказа се, че когато всички свикнат с обстоятелствата им е много по-лесно да се лишават от неща като храна и вода. Е, може би не лесно, но поне не се противят толкова.

"Спомням си, когато бях ядосана преди няколко месеца, че не ям толкова, колкото Джони, колко нечестно ми се струваше.Но сега имам чувството, че вероятно майка ми е била права. Беше твърде възможно само един от нас да оцелее. "

  В началото никак не й харесваше да яде по-малко и постоянно питаше като дете дали ще умрат.Фактът, че най-накрая осъзна защо са се лишавали толкова време ми показа, че Миранда реално се развива. Промяна откъм други герои не забелязвам, главно защото не се нуждаят от такава.
  Друго, което някак ми направи впечатление, при това положително беше, че тя приема смъртта на близки и приятели сравнително леко. Всеки друг на нейно място би изревал крокодилски сълзи, но тя го прие съвсем добре.
   Наистина се улавям как за всяка книга пиша едно и също, почти, но нямам особен избор, когато ми хареса. Ето защо сега продължавам в същия дух. В "Животът, какъвто го познавахме" преобладават описанията. Най-много три пъти в една глава има разговори, а тя не е никак къса, така че това е малко, но за сметка на това описанията са добре написани, не само на природната картина, но и ежедневните им занимания и други, за които, противно на очакванията ми, ми беше изключително приятно да чета, колкото и тежко да им ставаше понякога. Честно да си кажа, по едно време имах чувството, че изживявам всичко вместо героинята, особено с една по-конкретна смърт. По-скоро психически, отколкото физически и това много ми хареса, понеже много рядко се среща книга, която може да ти въздейства по този начин. Последно ми се случи много отдавна.
  Буквално изчетох всеки ред от книгата, понеже е написана изключително леко, под формата на дневник, лесна е да се възприеме, но точно за това пък е тежка психически, както вече споменах и те кара да се замислиш дълбоко за някои неща.
  Както вече казах, рядко чета подобни четива, но тази по такъв начин ме завладя, че даже по време на училище я прочетох за два дни и втората част от ревюто написах в тефтера си в часа по химия. (Who cares?!)
  Сега като се замисля, може би съм грешала като казах, че книгата не ни учи на нищо освен егоизъм в кризисна ситуация. Може да не ни показва как да оцеляваме сплотено или чрез пестене на средства, и сега го правим, а по-скоро да ценим това, което имаме и да се радваме, че не сме застрашени по подобен начин, защото това, което се случва с Миранда не е районно, а по целият свят. Все пак луната е изместена от орбитата си, а тя е една за всички (луната). Аз поне така го тълкувам.
  Някои от събитията, които се случват след въпросното изместване на спътника на планетата ни ми напомнят на времето за майка ми, когато е имало режим на тока. Поради множеството наводнения и всичко останало, което се случи, я има, я няма ток, но по този начин можем да проследим как Миранда и семейството й се нагаждат към подобен живот без обичайните им удобства, а когато пуснат тока се захващат с най-важното и почти не става дума за компютър и телевизия, освен да проверят новините.
  Това, което също ми харесва беше, че през цялото време не забрави за баща си и бременната му втора съпруга, които са далеч от тях и чакат вести почти всеки ден от пощата, а да не говорим, че тя пристига много по-късно. О, да, като няма електрически уреди се общува по старомодният начин.
  В интерес на истината, там има и малка романтика, съвсем малка.
  И така, в крайна сметка изключително много харесах края, всичко завърши сравнително добре и наистина неочаквано, което пък още повече ми хареса, понеже обичам да бъда изненадвана (в книгите).
  Книгата не е за всеки, защото нали уж има различни вкусове, но я препоръчвам на всички заинтересовани, както и на тези, които все ми казват да прочета нещо сериозно.

  Няма как да не благодаря на издателство Ибис за предоставената възможно да прочета и да напиша ревю на книгата.

Гондолата на времето- Ева Фьолер

 Резюме: Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието ѝ е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите ѝ изчезва...

Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не ѝ остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание - без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия ѝ айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването ѝ в миналото всъщност съвсем не е случайно...

Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.

_________________________

  Обикновено не слагам резюме, когато пиша ревю, но книгата е прекалено хубава, за да я съсипя с нищожните си умения по преразказване.

  На пръв поглед, Ана е една обикновена тинейджърка, която се интересува повече от айпода си, отколкото от заобикалящият я свят и има предразсъдъци относно хора с наднормено тегло, обаче далеч не е така, а може би просто претърпява една огромна промяна, когато се озовава в 1499-та година, когато всичкият лукс, на който е свикнала в ежедневният си живот, липсва.

  Поради липсата на главно запознаване с героинята преди тоталната промяна в обикновения й живот и трудностите й по математика, не знам каква точно промяна изживява в себе си, но дори и така, се вижда колко се променя. Какво да се прави, тя е принудена да се нагоди към ограниченията на живота в миналото.

  Много ми хареса как Ева Фьолер е изградила книгата си. Макар и без глави, а само в четири части, тя е събрала толкова много образователна информация за живота на хората в миналото, но по един напълно интересен и лек начин, по който да може да накара дори незаинтересовани хора към историята като мен, да се наслаждават на всичко. Честно казано, научих повече по история от тази книга, отколкото от училище, където бяхме учили само за нощното гърне и за множеството любовници на някой от кралете Луи.

  Обратно към книгата. За пръв път преди да прочета книга, прочетох ревю, което окончателно ме накара да се захвана първо с "Гондолата на времето" и после с всичко останало, че чак сега наистина много съжалявам, че не знам немски, за да мога да прочета следващите две книги от трилогията, а не да чакам превода.

  За пръв път от доста време след прочитане на дадена книга оставам буквално без думи, заради уникалността j. Стилът на писане е приятен и те запленява от самото начало, а героинята беше дори малко или много като мен, главно защото никога не забрави за приятелите си, винаги мислеше за тях и съвестта й често се обаждаше. Разбира се, при самозащита, аз не бих се поколебала да нараня противника си, но това е друга тема.

  От доста време се нуждаех от едно разтоварващо четиво, където да има точно нужното количество действие, романтика, хумор и дори нещо образователно, което да е достатъчно интересно, че всъщност да го запомня. Това за манастирите и "нощните им партита" особено ми се запечата в съзнанието, понеже съм човек на клюките.

  Какво друго трябва да кажа? А да, Себастиано. Въпреки че не си позволих да сравнявам "Гондолата на времето" с  "Рубиненочервено", няма как да не отбележа, че харесвам Себастиано хиляди пъти повече от Гидиън в първата книга. Той (Себастиано, чието име на няколко пъти обърках като Себастиян, щото "Реликвите на смъртните") притежава в характера си точно идеалната частица мистерия, защитническо чувство и романтика. Смел е и силен и толкова по-добър от Гидиън, колкото просто сега като се замисля, не мога да повярвам.

  Едно обаче не ми харесва, колкото и да обичам малко по-дъгата черна коса в комбинация със сини очи, мога да кажа, че тази външност ми се е изтъркала до краен предел. Това, обаче, не означава, че не го харесвам. 

  Нека сега да спомена отново ревюто, което прочетох, то не беше единиственото на английски, което видях, но просто беше достатъчно добро, че да задържи окото ми. Намерих и още няколко, главно в Goodreads, където момичето споменава, че е прочело книгата, понеже видяла, че Керстин Гир я е препоръчала един вид и сметнала, че ще е точно като нейната трилогия. Мога да ви кажа, че няма нищо общо с трилогията й, с изключение на това, че се пътува във времето. От сега мога да кажа, че 95% от книгата се развива в миналото и то в много по-късен период, отколкото Гуен и Гидиън някога са ходили.

  Преди да се увлека в продължително обсъждане на всеки един герой и започна да ръся спойлери навсякъде, мога да ви кажа, че има още герои, които много харесвам- Бартоломео, Хосе, Клариса и Мариета. Мина цял един ден, докато си спомня, че Бартоломео ми е познато от Бартоломей. Май.

  Не забравяйте за маската, тя е в корена на всичко.
  Поради страх от това, че може да издам нещо съществено и да превърна цялото си ревю в един голям спойлер няма да кажа нищо от това, което се случи в "Гондолата на времето", нито дори ще го загатна.

  Още нещо, освен изключителният и интересен начин на писане на Ева Фьолер, което ми хареса е това колко добре е изградила света на книгата си- хората от бъдещето, преминали в миналото, не могат да издадат нищо за бъдещето, имат нещо като бариера и изключително много се смях на "айпод", превърнато в "огледало", спомняйки си колко момичета реално го използват за огледало. Доста ловко от страна на авторката, също така научих как са се наричали доста от гримовете в миналото (или по-точно какво са използвали преди появата на нешите), часовото време и материалите, които са използвали и така нататък.  Мисля си, че това, което Ана научи в книгата би могло да й бъде полезно почти навсякъде. Та, споменах бариерата, за да го сравня със "Скъпоценни камъни", където освен правила, които не всеки спазва, няма подобно нещо, което много ми хареса. Измислено е по изключително умен начин и това, което се получава от анахронизмите, с които Ана си служи, преобразувани в подходящи за 15-ти век думи, понякога е доста забавно. Поне за мен.
  Очевидно е, че книгата много ми хареса и благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да я прочета.

Фуриите на Калдерон- Джим Бъчър

   " Храна, подслон и оръжия. Гай беше параноична стара лисица и Амара мислено му благодари за това."

    От доста време искам да хвана подобна дебела книга, която да ми доставя удоволствие да видя как малко по малко я преполовявам, макар и да е от 477 страници. Просто ми харесва да чета по-дебели книги, а не такива от 500 страници, които са тънки колкото такива от 200.

  Джим Бъчър е създал един нов човешки свят, изпълнен с почти изцяло нови животни с много интересни имена, а силите, които почти абсолютно всеки човек притежава са едни от любимите ми- природните стихии. При това има и други същества освен хора и стихии, или по-точно фурии. както ги е нарекъл автора и това са маратите.

  За пръв път след детското филмче "Аватар, повелителят на четирите стихии" срещам книга или каквото и да е, където водата също е лечителна стихия, до сега винаги съм срещала земята да е, а аз обичам водата и винаги съм си я представяла по-лечебна от земята. Абсолютно всички фурии са представени така, както ги виждам и аз, което е един голям плюс за книгата, а другият е, че е изключително добре написана и те улавя от първата глава. Не казвам пролог, защото той е съвсем кратък и някак си мистериозен и странен в добрият смисъл. Много ми харесва. Дори от самото начало се почва със същинският екшън и всичко се развива по невероятен начин. 

"- Бунт- промърмори мъжът.- Нападение на висшестоящ офицер. Отвличане на висшестоящ офицер. Изопачаване на заповедите на висшестоящ офицер.

    - Какво казвате, центурионе?

    - Броя колко пъти ще ме екзекутират, милейди."

  Най-много харесвам Амара и Исана като героини, защото това е един много добър пример за силните жени-бойци, които не се спират пред нищо и никой, за да защитят това, което обичат или за да останат лоялни на Короната и да изпълнят дълга си. Одиана също може да се вземе за пример за силен персонаж, както и лоялен по неин си изкривен начин.

  За пръв път чета книга, в която мъжът автор описва подробно страст, а не я претупва, както в повечето книги, които съм чела, написани от мъже. Това изключително много ми хареса и тръпна в очакване да видя едно действие между двама герои да се развие по-нататък в следващите книги и просто се надявам да е във втора.

  Тави е в сърцето на всичко. Или трябва да кажа центъра? Той е момче без фурии (не е спам, споменато е в резюмето) и точно заради него, един вид, се случва всичко. Когато един ден той и чичо му Бърнард тръгват да търсят няколко избягали овце, биват нападнати от същества, смятани едва ли не за изчезнали и така започва всичко- бягството в бурята, бягството от холта към графа, за да предупредят за идващата атака... Тави е едно твърде смело момче за неговите ограничения, но може би това го прави толкова добър. И казвам ограничения, защото е единственият, който не владее фурии, а те означава оцеляване, поне за фермерите в долината Калдерон.

  Това, което ми харесва в писането на Джим Бъчър е, че ни показва какво се случва при няколко от героите, включително и враговете, а рядко се среща подобно нещо от страна на авторите, което и да е интересно. По-принцип не обичам да чета за тях, но авторът ги е написал по такъв начин, че ако го пропуснеш, няма как да разбереш какво става нататък, докато не стигнеш до героя, който се намира на мястото, повлияно от...отрицателния герой. 

  Описанията са много приятни, леки и интересни, четях ги с удоволствие и съм изключително доволна от самата книга, за която благодаря на издателство Colibri за предоставената възможност да я прочета.

  "Фуриите на Калдерон", първа книга от поредицата "Кодексът Алера" е една пълна  с напрежение, битки и борба за оцеляване книга, дори с малко...романтика и хумор, която просто си струва да бъде прочетена.

Аз съм номер четири- Питакъс Лор

   Като за начало само ще отбележа колко много харесвам общият псевдоним, който са си избрали двамата автори, които са написали тази така прекрасна книга.

  За пореден път се убеждавам, че книгата е 1000 пъти по-добра от филма, да не говорим колко повече въображение е вложено. Всичко е изпипано до последната щриха, така да се изразя. Начинът на писане е лек и не натоварващ, идеален за разпускащо четиво след тежък ден на работа или на училище. Няма тежки описания или безсмислени диалози, всичко е леко, приятно за четене и ти доставя просто удоволствие да седнеш/легнеш с книгата и да прекараш няколко часа в света на Джон.

  Като човек, гледал филма преди книгата, бях наясно с повечето от нещата, които щяха да се случат, но за разлика в сухият филм, където всичко (и дори най-интересното) е претупано, в книгата за нищо не се избързва прекалено много, нито пък му се отдава прекалено много внимание- идеално. Най-много ми хареса факта, че никога, нито дори за миг, не забравиха, че бягат за живота си и че трябва да се крият. Срещала съм творби, в които този факт понякога се забравя.

  Почти цялата книга се развива в малкото градче Парадайс, където Джон и неговият пазител се укриват, след убийството на номер 3. Там ни запознават със Сара, Сам и Марк, които играят едва ли не едни от главните роли в книгата.  

  Персонажите са изключително добре изградени, всеки със собственият си характер и май пропуснах да спомена, че книгата се разказва от името на Джон, в сегашно време и това е поредната книга в това време, която чета и ми харесва, някак си се нагаждам към времето, в което се разказва и осъзнавам, че всъщност то е съвсем идеално за подобен тип книга.

  Препоръчвам я на любителите на извънземни, без значение дали са запалени от Doctor Who или Лукс (или някоя друга), пак да я прочат, разбира се, че не е същата, просто има извънземни, които бягат от зла извънземна раса, унищожила тяхната планета; малка, но красива доза любов; конфликти; мистерия, която очаквам да бъде разкрита във втората книга, която задължително смятам да прочета и дори конфликти на няколко пъти в книгата, които естествено са написани изключително добре.

  Главното действие и най-голямата битка се състои в края на книгата, с много описания, както е подходящо- подробни, изчерпателни, завладяващи, напрегнати и изключително добри. Някак си да видим света през погледа на извънземен тинейджър свикнал постоянно да бяга, но срещнал точно в Парадайс първите си приятели и любов много ми допада и е написан по такъв начин, че просто няма как да не искаш да продължиш да четеш книгата, докато не я завършиш от начало до край. 

  Това е поредната прекрасна книга, на която попадам и благодаря на издателство Colibri за предоставената ми възможност да прочета книгата.

Favourite Genre Book Tag

  Честно казано си мислих да направя един таг по някое време, но се отказах, понеже чисто и просто ме домързя, но пък благодаря на К. Димитрова , че ме е тагнала ^^

1.Кой е любимият ви жанр? 

 Фентъзи 

2.Коя е любимата ви книга от този жанр? 

Ами доста са за това вместо вече втръсналото на всички Анита Блейк, ловецът на вампири, ще кажа... Възмездителите на Брандън Сандърсън- поредица.

3.Коя книга ви е накарала да заобичате този жанр? 

 Хекс Хол на Рейчъл Хокинс- първата трилогия, която изчетох с голямо желание и изобщо първата книга, която си купих по моя воля.

4.Назовете една книга от този жанр, която получава заслужено голямо внимание и една, която заслужава по – голямо внимание. 

  Заслужено...оф, наистина ли само една?- Анита Блейк, ловецът на вампири.

Повече внимание? Чакайте сега да си помисля за някоя не толкова известна поредица...

*мисли 30 минути* 

 Аз съм номер четири и останалите книги, не знам как се казва поредицата. Все още.

5.Кое е нещото, което най – много ви дразни в книгите от този жанр? 

Забранената любов между различните видове по какви ли не причини. Книги, в които главното винаги е около двойката, а не двойката да е около проблема... Не че не харесвам и другото, просто в някои книги се налага да се върти действието, а връзката да е между другото, например Мъглороден и Възмездителите са си идеални ^^

6.Назовете автори/поредици от този жанр, които са в списъка ви „трябва да прочета” 

  Хм...Ами доста са. Би трябвало да отворя в to-read в Goodreads...и май ще го направя, но за сега искам да прочета останалите книги на Дженифър Л. Арментраут от Лукс, още от книгите на Брандън Сандърсън,  следващата поредица на Рик Риърдън и Касандра Клеър, книгите на рейчъл Кейн, визирайки Вампирите от Морганвил, оооо, как можах да забравя Ан Чарлс и поредицата Дедууд! И просто добавям- и много, много, безкрайно много други.

7.До кои светове бихте искали да пътувате и кои герои бихте искали да срещнете? 

Олеле, тук става страшно!

1. Света на Анита Блейк- Анита и всичките й мъже + Зербовки, който не й е мъж и Едуард, който също не й е мъж, о, и Олаф! Той също не й е мъж, но иска да й бъде по извратен социопатски начин.

2. Света на Мери Джентри- Мери и всичките й мъже, най-вече Кито

3. На Пърси Джаксън- Пърси, Анабет и Нико

4. Мъглороден- Всички от групичката на Вин, Келсиър и Елънд.

5. от Възмездителите- искам да срещна Дейвид и да влея малко разум в главата на Меган, която все пак е много яка героиня.

6. На Скъпоценни камъни- ами Англия, искам да ида там и да сритам Гидиън

7. На Ловците на сенки- да видя Джейс, кой би отказал? Ами за Магнус? А Алек? Хм?

8.  Лукс!- Искам да се срещна с другия рус брат на Ашли.

9. Саванти- светът на савантите...всеки си има дарба, защо не.

8.Какво още искате да видите от този жанр? 

  Повече действия от страна на битките и войните, повече диалози в книгите с малко диалози, повече...по много от всичко, което прави този жанр толкова хубав, това включва и самите дарби и същества. Е, за същества има разнообразни книги, просто в България издателствата трябва да се вземат да преведат поредица за Баншита например.

9.Препоръчайте три свои любими книги от този жанр. 

Няма да са книги, а поредици/трилогии:

1. Възмездителите

2. Лукс

3. И хайде нещо за вампири- Аз, вещицата -е, очевидно и за вещици.

Тагвам...кого да тагна? Който иска и не е тагнат + Irein , освен ако някой вече не я е тагнал.

June TBR List Part 3

 И така, ето ги книгите, една, от които чета в момента- Аз съм номер четири. И за тези три книги благодаря на издателство Colibri, че ми предоставя възможността да ги прочета.

1. Фуриите на Калдерон

 Оказа се, че Йонито ми е разказала нещо мъничко преди да пожелая да я прочета, а аз дори не помнех. Това, което ме хвана беше, защото става дума за елементите- въздух, вода, огън, земя или поне така пише в резюмето. Винаги съм ги харесвала.

2. Досиетата на Дрезден: Буреносен фронт

  Видях сериала на едно място, но не ми се гледаше фентъзи криминали, но пък резюмето на книгата ми се стори по-интересно от сериала.

3. Аз съм номер четири

  Нямах представа, че това е книга, гледах филма. Няколко пъти. И ми хареса. След това един ден мой приятел ми каза колко много харесвал книгите и реших, че може да се ги взема. Не помня обаче защо се отказах по едно време, но това е поредната книга в сегашно време, която ми харесва за сега. Макар и да съм се спойлнала малко или много от филма, искам да видя каква всъщност е книгата. В момента я чета даже. По принцип смятах да я редувам с Магнус, но се отказах, той може да почака още един-два дни.

4. Законът на безсмъртните

  Йоана може да разказва много добре. Каза ми, че героинята си избирала меч и аз вече исках да си взема книгата. Пък и ми се чете за вампири. Не знам дали ще й напиша ревю, но знам, че ще я прочета, независимо дали е този месец или не.

И така, останаха ми 3 неспоменати книги, които все още не съм прочела, но ги има в предишните списъци- Сънят на сукубата, Красиво начало, Гибелна вълна. Когато им дойде времето, тогава ще ги чета.

Младият Шерлок Холмс: Облакът на смъртта - Андрю Лейн

  Резюме: Годината е 1868-а и 14-годишният Шерлок Холмс с разочарование научава, че през ваканцията няма да остане у дома заедно с родителите и брат си Майкрофт. Вместо това е принуден да прекара лятото при своя чичо и леля, които не е виждал никога. Ваканцията му се оказва всичко друго, но не и отегчителна, когато в гората внезапно се натъква на труп... Шерлок е твърдо решен да разследва връзката, а в деянието му помагат негови нови приятели.

*****

Харесвате ли Шерлок Холмс на сър Артър Конан Дойл? Харесвате ли сериала Шерлок? А обичате ли просто да четете криминални романи или пък такива, чието действие се развива в миналото? Или пък, книги с битки? Е, при всички обстоятелства, тази книга е идеална за тези, които отговарят дори на една категория.

  Както самият автор- Андрю Лейн, казва, тук става дума не за вече признатият тридесет и три годишен детектив Шерлок Холмс на сър Артър Конан Дойл, а за тинейджъра, който тепърва се учи и проявява дедуктивните си способности, да бъде наблюдателен и да мисли обективно, и да мисли как да разреши дадена мистерия. Това е книга за разгадаването на първото убийство на легендарния детектив.

  Началото не е от най-бавните, но не е и от най-бързите и точно това му е хубавото, а уменията на автора, и преводачът,  са достатъчно добри, че всичко в книгата да бъде от хубаво по-хубаво. Личи си, че писателят е напълно наясно с всичко за Шерлок- включено е цялото му семейство, имена, местоживеене, всичко и обяснението за това е, че очевидно авторът е голям фен на героя, който е пресъздал в ранните му дни и самата идея е доста оригинална, могат да се научат много неща от книгата, не само от миналото, но и за...пчелите например, тоест неща за обща култура, които са поднесени по изключително интересен начин, което прави книгата дори по-добра, интересна и образователна- тъкмо нещо, което не можеш да намериш в училище. Какъв парадокс!

  Чела съм два от мемоарите на оригиналният Шерлок Холмс и съм гледала два от сезоните на сериала, за това мога да кажа, че щом книгата ми дойде, веднага поисках да я грабна и да започна да я чета, но не можех да изоставя Сплавта на закона незавършена. Мисля и че тук е мястото да спомена благодарностите си към издателство Ибис, че ми предостави възможността да прочета тази страхотна книга на Андрю Лейн.
   Не съм почитател на описанията, особено подробните, които са често използвани в книгата, но стилът на автора е толкова добър, че те ми бяха едни от най-интересните неща, написани леко и интересно, те се четат наистина бързо и приятно. Друго, което много ми хареса да чета, освен самата история, бяха разговорите между героите и по това просто си личи кой какъв е и как се отнася с околните, а по речта могат да се направят какви ли не заключения, повечето, от които обикновено са правилни за характера на героя. Както казах, Младият Шерлок Холмс е написана по такъв начин, че е лесна и лека за четене с много добри описания и диалози, които просто те карат да я четеш и четеш и да не ти се иска да я оставиш, докато не разбереш какво ще се случи на края.
  Това е една от най-уникалните книги, които съм чела с напрегнати и мистериозни начало, среда и край, а това, на което младият Шерлок Холмс се натъква е просто изумително и никога дори не би ми дошло на ум. 

  Общо взето Андрю Лейн пише улавящо и завладяващо, така че книгата да те държи в плен от началото до края, без да ти омръзне от нищо и е изградил героите си невероятно, както и сюжетът.
  Приятелите от детството на Шерлок Холмс са много интересни и уникални личности изобразени по все невероятни начини, а най-старият му (на възраст) приятел е неговият учител Еймиъс Кроу, който очевидно е този, който го е научил на всичко за следването, освен брат му Майкрофт, разбира се, който сякаш от дори по-ранна възраст е започнал да го подготвя за бъдещето му на брилянтният детектив, който ще бъде.
  Книгата изключително много ми хареса и бих прочела и следващата. Доколкото знам, за сега са седем.

June TBR List Part 2

Признавам, това не е най-добрата ми снимка,
но какво да се прави, не се светнах да загася лампата.

 Първо нека благодаря на издателство Ибис, че ми предоставят възможността да прочета книгите и да им напиша ревю.

  Пристигнаха вчера и веднага ме грабна Младият Шерлок Холмс: Облакът на смъртта, но реших първо да довърша Сплавта на закона и тогава да се прехвърля на тези.

 1. Младият Шерлок Холмс: Облакът на смъртта

  И понеже утре сутрин в 6:00 ще започна да я чета, защото най-вероятно ще съм се оправила вече за училище, смятам да започна първо с тази книга и да спомена, че обичам да гледам криминални филми, сериали и наскоро почнах и да чета книги, но преди това бях слушала два от мемоарите на Шеркол Холмс на сър Артър Конан Дойл и искам да видя по-скоро интригуващата и доста оригинална идея на Андрю Лейн, който иска да ни покаже какъв е бил Шерлок Холмс като тинейджър и нататък.

2. Хрониките на Магнус Бейн

 Трябва ли изобщо да коментирам тук? Кой не харесва Магнус? Щом разбрах, че най-сетне ще науча какво толкова се е случило в Перу, че да не може да ходи там...ми беше достатъчно. Пък и прочетох хубавото ревю на К. Димитрова, което ме обеди, че искам да я прочета.

3. Гондолата на времето

  След Скъпоценни камъни и Doctor Who, защо да не прочета още една книга за пътуване във времето? При това на гондола! Във Венеция! Какво по-хубаво от това?

4. Последните оцелели

  Хм, това е различно и нетипично четиво за мен, но някак си май ще ми бъде и интересно, ще видим какво ще се окаже след като я прочета.

  И така, смятам да направя още една част с TBR List-а ми, тъй като чакам 3 книги  и смятам да си вземам още една- Законът на безсмъртните. Май. Това значи, че най-вероятно ще публикувам последната част в събота или неделя.