Magick by Mira Monroe

Magick by Mira Monroe

My rating: 4 of 5 stars

(Отново ревю директно от Goodreads)

I was given this advanced reading copy of Magick for an honest review by the author. A couple of months ago she asked me to be her beta-reader and when I was done I thought the book had a potential so I asked her to tell me when it was ready.

Now let’s begin with the review.

OH MY GOD! I am especially overwhelmed by the end of this book! I read it before it was done and now, reading it again, I am amazed! This book is so much better now! And this ending!

I really like Mira Monroe's writing style and the way she describes everything. I enjoyed Magick very much and it didn't really take me long to read it even though I read slower in English. I love the world and the characters she's created and everything that was done. The difference between this book and the first copy I got is so big that I can't even comprehend it because this final edition is awesome!

Okay, I won't say what the book is about because the summary is just a few scrolls up and I can't really do that in English but I will say that everything is done in a remarkable way.

At first the story might seem a little slow but soon after it catches up and everything starts to be so exciting I don't even know what's happened because I didn't really believe I'd get to like it so much! I gave it 4 stars!

There is suddenly more action and the events start to happen in a much more gripping way, you know? I even got that feeling when you are reading a good book and can't put it down! I really enjoyed it that much.

There are two things I am fussy about in a book and thеy are:

1. The characters

I have already said that Mira Monroe's created very life-like characters but they are so many that I'll write about only some of them.

Willow is the main protagonist and is what I call my type of heroine. She is an ordinary teenage girl with one little exception. The thing I like most about her is that she seems to be open-minded because she easily acceptes that she is a descendant of two powerful bloodlines of Wiccans. Personally, I get very irritated when the main characters can't accept who they are and the fact that Willow actually copes with it easily got me to like her instantly. Another reason is that she grows to be very powerful and there is nothing I love most than a powerful woman.

Rhydian is a mysterious character who I hope is her future love because there is something between them, just a hint, but not quite much. I really want to see more of him, because I like him. Rhydian seems to be a good man and a powerful one as well. I love such men so I admire him.

His relationship with Willow might be complicated but they barely know each other and that's why I hope in the second book I'll get to see them developing their relationship and getting closer.

I like Willow's friends because they support her no matter what happens and even though she is the reason some of them get hurt, they stay loyal to her and help her when she needs them most. There is nothing better than some good friends to back you up when bad times come.

I love the Guardians. There is nothing more that I love than a brave big warrior of The Black Dagger Brotherhood type and I imagine Quinn, Cross and Tullen just like some of the brothers and they are referred to as big men so I quite like them. They are funny, to me at least, and I love characters like them.

I also realise that I constantly repeat myself but I can't really help it.

Let’s just move to the second thing.

2. The end

God! The ending! It is quite changed and in a very pleasing way. I can't be more satisfied with it! I mean it is exceptional and it gets you on a cliffhanger. It's very mean and very clever at the same time because now I crave the second book and want to know what happens next!

I love a good ending and usually, I either remove or add one star to my final rating because of it. It was very tense, full of action and magick and it all went really well. I was really excited at the end and this fact speaks for itself. 

As a first book Magick is really good. It is easy to read and easy to like, especially if you are not as pretentious as me. There is a time when I just want to read a book like this one, where everything is easy to understand and yet you enjoy it just as much as you would enjoy a harder read.

So, this is my opinion.

Intergalactic Book Tag

Благодаря на Теди за този таг! ^^

1.Космос: Назови книга, която не принадлежи на този свят (необикновена) – развива се на място различно от твоето.

Илумине- мисля, че всеки вече знае, че се развива в космоса.

2.Черна дупка: Книга, която напълно те е погълнала.

Последните три книги, които напълно ме погълнаха са The Curse of Tenth Grave, Simon Vs The Homo Sapiens Agenda & The Rose And The Dagger. Страхотни са и начинът на писане е просто завладяващ ведно с историите.

3.Светлинна скорост: Назови книга, за която си толкова нетърпелив, че би пътувал със светлинна скорост, за да я вземеш.

Нетърпелива съм за толкова много книги, че чак не е истина, не мога да избера само една, но ще спомена Crimpson Death на Лоръл К. Хамилтън, която излиза ден преди рожденият ми ден- на 11-ти октомври! Очаквам с нетърпение да видя на какво е подложена Анита този път.

4.Мъглявина: Назови книга с красива корица.

Тоест корица различна от тази на Звезден полет?

5.Мултивселена: Назови spin-off поредица, която обичаш.

Обожавам всичко във вселената на Мъглороден и затова ще посоча поредицата Mistborn Era 2, защото е страхооотна! Освен това, много обичам и Адски устройства и Героите на Олимп, хихи.

6.Гравитация: Назови любимата си двойка, която сякаш се привлича с гравитационни сили.

Обожавам Чарли Дейвидсън и Рейес, защото...това е просто една от най-уникалните двойки, за които чета с удоволствие. Друга такава двойка е Каладин и Шалан, които шипвам ожесточено и се надявам Брандън Сандерсън по някакъв начин да ги събере.

7.Големият взрив: Назови книгата, която те запали по четенето.

Хекс Хол, Училище за вампири, Академия а вампири- по ред на почитането.

8.Астероид: Назови кратка история или новела, която обичаш.

  Не обичам наистина да чета т.нар. novellas, не знам защо, не ми е приятно, не съм им фен. Това са просто допълнителни истории, които по някаква причина не са намерили място в книгата и аз мога да мина и без тях. Гадното е, че в някои книги въпросните истории са споменати така сякаш е трябвало да бъдат прочетени, което изключително ме дразни, но аз съм инат и не ги чета, освен ако не става дума за нещо феноменално уникално, а такова все още не съм срещнала.

   Така че нямам любима.

9.Галактика: Назови книга с няколко гледни точки.

Хрониките на Кейн- Картър и Сейди Кейн са ми едни от любимите главни герои, с които се забавлявах здравата преди няколко години.

10.Космически кораб: Назови заглавие на книга, което би било идеално име за космически кораб.

Мисля, че Steelheart, Firefight и Calamity вършат страхотна работа за цели ТРИ космически кораба.

Това беше тагът от мен! Време е да посоча Мели като може би единствената, за която знам, че не е тагната.

My Experience #3 - Писатели, чийто стил НЕ ХАРЕСВАМ

  Никога не съм писала за стил, който не харесвам. Споменавала съм книги, автори и герои, но не и стил. Този пост включва стиловете на поне двама много харесвани писатели, чиито книги са много известни. Едната поредица дори много харесвам и сигурно ще предизвикам някои отрицателни отзиви, затова нека го кажа това в началото- Просто изразявам мнение.

  Аз съм от хората, които лесно харесват книги, герои и сюжети. Лесно харесвам и автори, но има неща в стила на писане, които търся и без които бих могла да мина. Има неща, които много обичам и които наистина мразя. Не съм сигурна, че ще успея да се изразя добре, когато коментирам какво и защо не харесвам писането да този  и онзи, но се надявам все пак да съумея да обясня поне малко добре причините си.

Автори, чийто стил на писане НЕ ХАРЕСВАМ

1. Вероника Рот

  Не харесвам Дивергенти по много причини и една от тях е самата авторка и писането й. Аз просто не го харесвам, но не харесвам и самата идея, героите, нищичко не харесвам. Това всъщност е една от малкото книги, чиято филмова адаптация ми харесва повече. Защо? Защото във филма няма ненужни описания и не виждаме мислите на Трис, която не става за нищо по мое мнение. О, искам да съм различна! Но, о! Защо съм точно толкова различна?!

   Това на страна. Защо не й харесвам стила?

   - Много думи, малко действие

  - Твърде много ненужни описания- не, не е същото като предходното

   - Скучно предаване на събитията

   - Не помня да е имало хумор

 - Не помня почти нищо от книгата, а предимно филма

  Знам, че това последното може да няма много общо със стила, но когато харесам нечий стил, откъдето следва и история, и всичко, аз запомням, а тук нямаше нищо такова. 

  Другото, което е- започнах да прескачам редове и цели абзаци малко след 20-30-тата страница, а това се случва, когато не харесам история или стила на писането и когато реша, че книгата може да мине и без един-два-хиляда абзаца и 100-200 страници.

  За мен книгите са като пъзел, всяка част от тях е важна и ако един параграф се губи е като този пъзел да е без парче. Затова когато някой ми каже, че една книга, например Хари Потър и орденът на феникса, може да мине и без 100-200 страници, аз не мога да се съглася, защото без тези 100-200 страници всичко щеше да е различно, променено, по-малко. Като дупка в пъзела. Затова щом чак ми се ще да беше по-кратка, значи има нещо нередно там и няма как да ми хареса. Просто няма как. Стил, който ми е скучен още в началото...говори много за самата книга, особено при положение, че лесно харесвам четивата си.

  

2. Дж. К. Роулинг

 *GASP*

   

  Преди да започна, ще кажа, че харесвам Хари Потър. Не, не мога да го нарека favourite series of all time, защото не е, но не ми е и безразлична. Ама със сигурност и не ми е любима, дори малко. Това е една поредица, с която имах трудности и разногласия в началото, но много харесах накрая. Историята ми с Хари Потър е като тези изтъркани фен фикове, където момчето и момичето първо много се мразят, а после се женят и заживяват щастливо с безброй деца.

  Харесвам историята, харесвам героите и сюжета, НО не харесвам стила на писане по няколко причини.

  - Тежък е

  - Описателен

  - Прекалено дълги глави

  - Еднообразен

  - Почти без хумор

  - Лишен от смисъл

  - Еднообразен

 Може това да са едни от най-известните книги в света, но това не означава, че са гениални. Хари Потър се предполага, че трябва да е детска поредица и да се развива с годините на читателя, но начинът, по който е написана предполага достатъчно зрял читател, който да си седне на задника и да не се отдели от книгата с часове.

  Аз не виждам брат си (8) или някой от братовчедите ми (5-8) да седне и два часа да чете една глава от 30 страници и множество описания, написани в трето лице. Не виждам да им бъде задържан интереса по този начин. Аз лично едва издържах първата книга и макар после да свикнах на писането, продължавах да ги чета твърде дълго. 

  Не мога да си представя много деца, които да успеят да прочетат една глава за един ден, защото е много описателна, тежък е стила и са много дълги. Ако аз пишех детска поредица, поне за първите три книги, щях да се постарая да я напиша в лек и увлекателен стил, с кратки глави и много хумор, който да улови децата и да ги накара да искат още и още и за един час да могат да прочетат пет глави, а не половин. 

  Макар и да се шегувам, че ще дам Хари на брат си, мен ме е страх, защото знам, че това няма да са книгите, които ще го запалят по четенето, а тези, които окончателно ще го откажат. Не бих рискувала и с братовчедите си. Всички те за сега са на по и под 8, но за десетите им рождени дни или за дванадесетите, ще им подаря първата книга на Пърси Джаксън, а не на Хари Потър, защото Рик Риърдън се е съобразил с това, с което Дж. К. Роулинг не се е- с най-предполагаемата група читатели, която първа ще бъде привлечена към книгите им. 

  Да, главите на Рик Риърдън не са особено къси, но са написани по лек, улавящ и забавен начин. Усмихвала съм се поне по два пъти на изречение и съм се смяла много пъти само на първата, докато при Хари Потър за цялата поредица най-много да съм се засмяла 2 пъти. 

  Факт е, че след прочита на Хари Потър, аз не се обзех с него. Може би просто твърде късно навлязох в този свят? Не знам.

  Или може би това се дължи на личната ми неприязън към писателката.

  ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ 

  Има още един-двама писатели, чийто стил не харесвам, но то е предимно за конкретната книга, а не за тях като цяло, така че само ще спомена имена.

  Не харесвам писането на Рик Янси, най-вече защото сменя твърде много гледните точки, докато не се объркаш до толкова, че да не знаеш за кого четеш. Не ми допада и Ева Фьолер и страстта й към ненужните описания на това какво е правила и защо го е правила героинята й. Използва тези обяснения за прекарания ден за обем, а не защото й трябват, което е изключително дразнещо. Когато не знаеш какво да напишеш, вместо да ме засипеш с куп ненужни описания, просто мини по същество.

   Що се отнася до Карън Мари Монинг- нейният стил на писане е отвратителен, но идеята и героите й са страхотни. За жалост, тя не разказва, а преразказва всичко, включително и пряката си реч, което прави една наистина потенциална идея и страхотна книга в преразказ, а аз се наситих на тях още в 7-ми клас. 

  Джина Шоуолтър е също авторка, чийто стил ме отказа от всичките й останали книги. Като започнем от това, че изобщо не ми харесва като цяло, продължим към изтърканите й идеи с лека интересна нотка, стигнем до смешните герои и приключим с това, че има описания там, където не са нужни, като например мислите на героинята и колебанията й, когато мъжът й казва, че я обича. Виж какво, ти му отвърни със същото и после се чуди дали е чудовище или не, нали и без това го обичаш? Прочетох една нейна книга и 2 глави и просто не успях да продължа, защото има много параграфи, чието място просто е объркано. Може примерът, който дадох да не е много подходящо, но е факт, че има параграфи, които бих изглеждали по-добре ако са след пряката реч, а не между отделните реплики от разговора. Ако ги няма, ще е още по-добре.

  И так, ето че вече наистина приключвам. Надявам се да не съм обидила никого с мнението си и знам, че рядко мога да се надявам на отговор в коментар, но все пак, надеждата никога не умира :D

   Вие чии стилове не харесвате?

August Wrap up

  Този месец компенсира за прочетеното през миналия. Оказа се доста плодотворен- цели 10 книги! Макар и едната от тях да е електронна и да я няма на снимката. Линкът към ревюто е от Goodreads,  тъй като още не съм го пуснала тук.

1. Shadows of Self

  Всеки месец има една книга, която ми отнема да я прочета седмица или повече, независимо дали е дълга или кратка и тази беше за Август. Обикновено не обича да проточвам толкова дълго книги, за които знам, че мога да ги завърша и за по-малко, но какво да се прави.

  За пореден път, това е една страхотна поредица, която макар и да не може да се сравнява с първата трилогия Мъглороден, все още е страхотна. Светът й...той е сред любимите ми, но може би харесвам този на Летописите на светлината на бурята малко повече.

2. Mirror and Goliath

  Ревюто ми на този провал можете да намерите и тук, и в Goodreads, то е еднакво. Все още не мога да повярвам какъв провал се оказа тази книга и да...Единственото хубаво за нея е мистериозната и много обещаваща корица.

3. Сърца за разбиване

  Противно на всичките ми очаквания, много харесах тази книжка, защото макар и да изглежда като фенфикшън, е наистина много хубава и приятна за четене. Напомни ми за времето, в което обичах да чет фенфикове и когато още се намираш тук-таме някоя интересна и оригинална.

4. Съдбовно бягство

  Когато ревюирам книга на СЕФ се чувствам сякаш ревюирам една и съща книга, не защото историите й се повтарят, а защото казвам едно и също. ХАРЕСВА МИ.

5. Златният мост

  Като човек с новооткрита любов към пътуването във времето, няма как да не харесам и втората книга. Единственият ми проблем са някои ненужни описания, без които бих могла да мина, но иначе Златният мост е сред любимите ми заглавия.

6. Magick

ИМА МЕ В БЛАГОДАРНОСТИТЕ ХОРА!

7. Правилата на привличането

 Със сигурност това е най-добрата книга от трите. Знаех, че третата няма да ми хареса чак толкова и може би затова е с най-ниска оценка от всички.

8. Верижна реакция

  Луис и Ники се водят за умни, но опре ли до тях, те си изгубват мозъците в гащите. Ники е това момиче, което след провалена връзка се заклева да не се доверява на момчета и си затваря уж перманентно краката, но опре ли до Луис... Просто логиката тук липсваше. Най-младата двойка е и най-глупавата.

9. The Curse of Tenth Grave

  Причината да обичам дългите поредици е, защото ми предоставят шанс да наблюдавам развитието на героите и различните проблеми, с които трябва да се разправят. Когато познаваш човека, за когото четеш, по-лесно се концентрираш над въпроса, който трябва да реши и трудностите, през които трябва да премине затова много харесвам тази поредица. Чарли е просто...Чарли.

10. Simon vs The Homo Sapiens Agenda

Препоръчвам тази книга на всеки, който харесва, подкрепя и тн LGBTQ+ общността, защото това е едно невероятно сладко и красиво четиво, което ме остави с едно такова топло чувство на края. Толкова обичам такива леки и приятни книжки...

End Of Summer Book Tag

Благодаря на Симона от Отвъд рая за тага! ^^

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

Игра на тронове и Shadows of Self бяха на преден план в списъка ми за четене. Успях да ги прочета и останах много доволна от тях, имам и ревюта, чиито линкове са заглавията.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.

 Скълдъгъри Плезънт, Да играеш с огъня , Безликите и Simon vs The Homo Sapiens Agenda ме държаха три поредни дни вкъщи, за да прочета всяка една от тях така, както трябва.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

  Двор от мъгла и ярост е една от най-невероятните книги, които съм чела и е една от най-любимите ми за тази година. Наистина много ми хареса и макар да бях предвидила някои от обратите, те пак си бяха достатъчно много. Друга книга е отново Игра на тронове, за която знаех достатъчно много, но въпреки това бе пълна с неща, които не очаквах.

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Докато пътувах към Боженци, четях Shadows of Self, а после, докато пътувах към Камчия четях Съдбовно бягство, която наистина препоръчвам, ако сте фен на Сюзън Елизабет Филипс.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Правилата на привличането не ме спечелиха в първите 10-50 страници, но след това книжката стана много по-хубава и приятна и това се отрази положително на оценката ми, защото тя е с най-висок рейтинг от трите.

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.

Книгата, която чета  в момента май се развива в по-студено време, затова ще посоча нея, тъй като повечето, които прочетох това лято се развиваха през...лятото.

The Curse of Tenth Grave- ако някой е чел или чете Даринда Джоунс, не се отказвайте от поредицата само защото е на английски, този език не е страшен, напротив, прави шегите на Чарли дори по- забавни.

7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат. По-скоро трябва да се казва Удивителната и изключителна приказка за всеки друг, но не и за Мирър и Голиат.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

Като изключим Мирър и Голиат, много се разочаровах от Верижна реакция, тъй като имаше толкова много противоречия...Самата книга е едно голямо противоречие. Луис е единственият брат, който мечтае за някакво бъдеще, той е единственият оптимист, НО въпреки това обича опасностите. Той е умен, но всичко, което правеше и както се държеше говореше точно обратното. Същото се отнася за момичето му- Ники. И тя уж била умна, к'ва била, к'ва не била. Вижда паднала дрога от джоба на бившия й, докато се бие с Луис и ааааааа, plot-twist, паднала е от джоба на Луис! Още преди да го вербуват. ХЪЪЪЪЪЪЪ. Положителното ми ревю е заради издателството и защото все пак не бяха чак толкова зле. Поне имаха собствена история, за разлика от Мирър и Голиат.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

Ами, не съм имала много такива разкриващи книги напоследък. Все леки четива поемам. 

Тъй като давам книги само от това лято, а те не са много, ще се принеса в миналото и ще спомена Летописите на светлината на бурята, където четях толкова много, откривах толкова много и всичко беше уникално.


10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

The purpose of a storyteller is not to tell you how to think, but to give you questions to think upon.

- Brandon Sanderson

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Гневът и зората, ACOMAF, Сърца за разбиване, понеже е много сладка и Чаровник по рождение, Simon vs The Homo Sapiens Agenda и Завещанието.

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

 Хм, тъй като в момента чета само поредици, които не са завършени, не мисля, че има книга от тази година изобщо, която да съм завършила, затова ще отделя минута, за да потърся в скорошните си прочити. Отново ще споена Завещанието, чийто финал беше много трогателен и наистина страхотен и подходящ за това семейство. Допълнително пак ще се повторя с книга на СЕФ- Бебето е мое. финалът беше много забавен.  Сигурно има още някоя и друга книга, но сега точно не мога да се сетя. (Редактирано два дни по-късно с актуална завършена хубава книжка и за трети път в този таг- Simon vs The Homo Sapiens Agenda.)

Тагвам: Мели, Briana и Мери

My Experience #2 - New Favourite Author Without Even Realising It

Това е Z, просто е къдраво.

 Водя се за един доста разсеян човек, затова не трябва да се изненадвам, че една от любимите ми авторки се е качила от Топ 10 в Топ 3 любими писатели.

  Винаги съм харесвала Даринда Джоунс, още с първата й книга, която прочетох, а именно Първият гроб отдясно, тя се изкачи нагоре в любимците ми, макар че по него време още не бях чела достатъчно много книги, че да имам стойностен Топ 10.

  Това, което не бях осъзнала  е, че до сега никога не съм се замисляла коя книга да чета, когато новата й е само на една ръка разстояние от мен. Това говори много за мен, тъй като имам твърде много книги, които не съм прочела и твърде малко време, защото оттук нататък, няма да разполагам с такова и изпадам в депресия само като си го помисля.

  Нека да зарежем сега това и да преминем на поста ми.

  Поредицата "Моят опит" е просто едно хубаво заглавие, което "измислих", за да споделям наблюденията си на всякаква тема, най-вече книжна. Ето затова сега спирам с празните и въвеждащи приказки и продължавам по същество.

  Как разбирам, когато един писател ми е станал любим?

1. Избирам неговата/нейната книга от всички останали 80 непрочетени, които имам.

 Не бях осъзнала колко много обичам Чарли Дейвидсън, докато днес не зарязах всичко и не прочетох 60 страници за отрицателно време. До толкова се погълнах от всичко, че забравих за домакинските си задачи, които майка ми остави.
 Знаех, че съм се привързала към героинята, но не осъзнавах до колко я харесвам и как обожавам начина на писане на Даринда Джоунс.

Нека се престорим, че английската част
от книгите са подредени хронологично,
а не както ми е паднало.

2. Макар и да не притежавам всичките му/й книги, аз съм ги изчела.

  На български са преведени само три от 10 книги, но дори когато бяха написани само 6, аз ги изнамерих след прочитането на третата книга и ги изчетох всичките, а след това започнах да ги събирам малко по малко. Сега имам 7 от 10 и съм напълно доволна с тях.

- Няма значение в какъв формат са, стига да са негови/нейни.

  И разбира се, след като са на друг език останалите, те са и в различни размери и на различни издателства.

3. Поръчвам си новата им (за по-лесно) книга при първа възможност.

  Веднага щом осъзнах, че десетата книга е излязла и щом имах средствата де, помолих майка ми да я поръча и чаках месец търпеливо-търпеливо (да ама не), за да я пипна, да я отворя и да я изям с кориците.

Ето един от рафтовете ми.
Този ми е сред любимите, защото
всички книги на Брандън Сандерсън без 2 са там.
Ето още един пример как като искам да
прочета нещо на любим мой писател, не е нужно
всички книги да си пасват или дори да са на същия език.
И тъй като този пост не е за Сара Дж. Маас,
Ева Фьолер и Jodi Мeadows- Нека им игнорираме книгите.

4. Опитвам се с нечленоразделни звуци да обясня на мама защо се нуждая от тази книга сега, макар и да знам, че няма да я прочета скоро. (Само за инфо, майка ми трудно се впечатлява от подобни изяви от моя страна.)

  Много малко хора познават семейството ми, даже почти никой не ги познава освен най-добрата ми приятелка, затова ще поясня, че майка ми е вечно сериозен човек, трудно се впечатлява и не е от хората, които обичат шегите. Не е от хората, които обичат и 18-годишните им дъщери да се държат като 5-годишни момиченца, молейки за близалка.
  Обикновено, когато искам книга, написана от любимият ми писател- най-често Лоръл К. Хамилтън, тъй като повечето книги на Брандън Сандерсън са твърде скъпи или преведени, аз й се лигавя, опитвайки се бързо и превъзбудено да й обясня защо искам тази книга и защо е толкова важно да я имам сега, въпреки че няма да я прочета.
  Държейки на репутацията си на строг и невъзмутим човек, майка ми винаги ми прави забележка, но все пак склонява да я поръча...особено когато й връча 20 евро подкуп, хех.

Жълтеникавата книга се казва The Laughing Corpse.
Не се вижда, заради ефекта.

5. Когато имам малко или много техни книги на различни езици и издателства.

  Тази точка малко се повтаря с предходната, но все пак е малко различна. Имам всякакви книги, на английски, на български и на руски, но са малко поредиците, на които имам книги на български, на английски и в три различни размера, както съм при тези трима писателя- Лоръл К. Хамилтън, Брандън Сандерсън и Даринда Джоунс. Както може да се види и на следващата снимка, която ще кача сега, имам само 4 книги на първата ми любима писателка, за която знаех, че е такава със сигурност, но все пак съм прочела всичко, което е написала.

  
 6. Нещата, които винаги забравям.

  Сигурно има още нещо, което съм забравила да споделя за това как разбирам, че някой ми е станал любим писател. Не съм сигурна и че отговорих сама на въпроса си, но там е работата- любимите ми писатели могат да ме изкарат от читателски застой, когато си пожелаят, могат да ме впримчат в една книга, само с няколко думи от първата страница и могат да ме накарат да се усмихвам на най-скучните им страници. О, грешка, нямат такива страници.
  Харесвам Даринда Джоунс заради лекият начин, по който пише. Книгите й изглеждат несериозни, заради главната героиня, която никога не е била кой знае колко сериозен човек. Имайки такава героиня, книгите вървят леко, бързо и оставят впечатление, че не могат да ти дадат истинска храна за размисъл и нещо...по-тежко, но реално има много повече в книгите й, отколкото изглежда на пръв поглед. Харесвам това, че поднася своят иначе тежък сюжет с такива големи проблеми по този лек и шеговит начин, който ме привлече към творбите й на първо място.

  Отново ще избера да се повторя като кажа, че вероятно забравям много от нещата, за които бих желала да пиша, но нали затова My Experience се води поредица? Тъкмо се чудех какво да напиша в нея, когато тази идея ми дойде, докато четях The Curse of Tenth Grave.
  Обикновено никой не отговаря на тези въпроси, когато ги задам, но какво пречи да опитам отново?
  Вие как разбирате, когато сте открили нов любим писател?

Верижна реакция - Симон Елкелес

  Последната книга от трилогията на Симон Елкелес завършва тази поредица така, както Перфектната химия я започна. Като цяло и трите книжки са леки, сладки и приятни за четени тинейджърски романи подходящи за почитателите на този тип четиво.

   Симон Елкелес пише леко и увлекателно, бързо те впримчва в историята си и остава дълготраен отпечатък у теб. Или поне с мен става така, отново. Когато видях кратките глави, веднага разбрах, че тази книга е за мен, а с това увлекателно и добро писане книгата ме спечели също като предишните две.

  Сюжетът във Верижна реакция не се различава от този на предишните две, но това е нещото, което сякаш най-много харесвам в тези книги. Има моменти, в които просто искам да прочета нещо предвидимо, леко и все пак толкова красиво и сладко.

  Луис е умният в семейство Фуентес, той от рано знае какъв иска да стане, има големи амбиции и знае как да ги постигне. Това е едно от нещата, които обичам в него, същевременно, обаче, той притежава и типичните за Фуентес черти, страстта към опасностите и склонността лесно да бъде вербуван, чрез заплаха за сигурността на семейството му. Той е лоялен, силен и много обичлив и е един страхотен герой.

  Беше ми трудно отначало да харесвам Ники, макар и, за жалост, описаният й проблем да е доста често срещам в реалността. Това, обаче беше само в началото. После, когато я даваха две години по-късно като тинейджърката, която е винаги нащрек и която се предпазва ми харесваше повече, защото беше станала по-силна по един свой си начин. Пък и доста израстна като героиня в продължение на цялата книга, но как не би го направила, все пак се влюби във Фуентес.

  Друго, което много ми хареса в книгата е как цялото семейство е събрано на едно място и как постоянно се срещаме със старите герои и виждаме как продължават техните истории. Аз най-сетне си спомних края на Перфектна химия и ми стана много сладко, когато се запознах с малкият Пако. Изключително сладки са ми и трите двойки и много ги харесвам.

  Верижна реакция е завършек, подходящ за тази трилогия, който отговаря на ниво на първата книга почти идеално. Тези три книжки са наистина леки, завладяващи и приятни за четене, особено ако човек харесва такива тинейджърски романи, в които са замесени и малко банди и екшън, за да разнообразят иначе тази обикновена история, превръщайки ги в необикновени.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

The Singular and Extraordinary Tale of Mirror and Goliath by Ishbelle Bee

The Singular and Extraordinary Tale of Mirror and Goliath by Ishbelle Bee

My rating: 1 of 5 stars

(Това е ревюто ми директно от Goodreads и затова е на английски.)

I didn't want to rate this book so low. I love the cover and the story is really extraordinary  and good but there are so many things that I didn't like that I have no other option but to give it 1 star.

Up to one point the story is very good and I enjoyed it but then, after the 100th page of my copy everything started to go down.

The book begins with Mirror's POV and then suddenly there is everybody's POV but Mirror's and it seems as if this is not a book about her and her protector but about everybody else. 

There is nothing more that I despise in a book but multiple POVs especially when you have to figure out whose POV it is on your own. I really don't like these kind of books. I DON'T FUCKING CARE ABOUT EVERYBODY ELSE, I want to know what's happening with my main characters because...you know, they are the MAIN characters after all.

There is a time when the bad ones capture Mirror and from then on it is no more Mirror and Goliath it's John Loveheart and every fucking bad person who've bought a watch with a soul in it. I don't care about them, I want to see Mirror and Goliath. Despite the fact that she became from 6-year-old to god-knows-how-older, their story is still the main for me and you can't just fuck it and start talking about  John Fucking Loveheart -_-

It's The Singular and Extraordinary Tale of Mirror and Goliath after all.

‎

If you begin with just one POV, stick with it. The purpose of only one is to maintain the mystery and let the reader figure it out on their own and not tell it all via different people.‎ Or at least include everybody else in the summary. Yeah, I know that the series is, apparently, about John but well...please, authors, at least stick with your title or.. you know, CHANGE it.

And when you choose one time, stick with it as well! 

I really hate flashbacks in every 3 pages it looks as if the author couldn't choose which year she wanted to use- 1887 or 1888. She is constantly jumping through time, flashbacks and everything. 

Not to mention that the only good thing about the book is the idea and the cover, everything else is just fucked up. As if she was in a hurry to finish it and be done with it.

That actually explains all of the plot holes and unanswered questions she left. Hasn't Bee heard of... I don't know, beta readers? Editors? Feedback? Anything? 

Apparently not.

This is supposed to be an adult horror? My everyday life is horrifying in comparison.

View all my reviews

Правилата на привличането - Симон Елкелес

  Правилата на привличането е една забавна и лека романтична книжка, която ме остави с приятни емоции накрая, желаеща да почета още за Киара и Карлос.

  Харесвам лекият и ненатоварващ стил на писане на авторката, той се чете лесно и е много приятен, а самата книжка е идеална за така горещите летни дни, дори и в края на август.

  Това официално е най-добрата книга на Симон Елкелес според мен! Тя е една идея по-добра от Перфектната химия и историята се различава от тази на Бритни и Алекс, макар и мотивът й да е същият.

  Две години след събитията в предшественичката си, Правилата на привличането ни запознава с по-малкият брат на Алекс- Карлос. Той се мести да живее при брат си в Колорадо, където се запознава с Киара и наред с техните преживявания, съдбата на семейство Фуентес застига и него.

  Това, което ми направи първото и най-важно впечатление за Киара беше колко самоуверено се изрази в началото на книгата, въпреки нейният проблем със заекването. Харесва ми това, че тя е най-обикновено момиче, което има проблеми, но също така и много позитивни качества, които неутрализират всичко останало. Тя е смела и обича предизвикателствата, разбира от коли и е умна. Обичам подобни героини, които лесно се харесват и доказват колко са добри и лоялни в продължение на историята им. 

  Тъкмо любовта й към предизвикателствата не й позволява да се откаже от Карлос, когато той й създава доста проблеми, опитвайки се да отблъсне всичко и всеки от себе си.

  Карлос притежава типичните за фамилията Фуентес черти, които ще ми отнеме дълго време да изредя и които много харесвам. Той наистина доста прилича на Алекс, макар и да се различава от него също толкова много. Той е дразнещ на моменти, преструва се на мачо и е напълно уязвим, когато става дума за хората, които обича, което на свой ред го прави силен и готов да ги защитава с всичко, което има. Карлос е един герой, който след като опознаеш, няма как да не харесаш!

  Това, което най-много ми допада в книгите на Симон Елкелес е начинът, по който пише края, защото за мен е адски сладко и приятно да прочета за развитието на героите след няколко години, когато вече са доста по-големи и по-зрели. Искрено се забавлявам с тези моменти, както и със забавните такива в цялата книга.

  Правилата на привличането е сладка, лека и увлекателна романтична книга, която ме изпълни с приятни емоции, толкова ми хареса, че не исках да свършва.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

The Goodreads Tag

  Благодаря на Paris love за тага! ^^ На свой ред  ще тагна Tedy и Мери.

1.Коя беше последната книга, която маркирахте като прочетена?

Тъкмо вчера отбелязах Правилата на привличането, чието ревю ще кача в понеделник, може би.

2.Кои са книгите, които четете в момента?

Всъщност, аз чета само по една книга, не мога да чета по много наведнъж. Е, не че не мога, просто не искам. Не ми е приятно. Така че сега ще чета Верижна реакция.

3.Коя книга добавихте последно към списъка си за четене?

Ако трябва да отговоря по последната добавена в Goodreads, то това е The Young Elites, а иначе като последната, която съм добавила в списъка си от притежавани книги, то това е Тютюн, понеже ми е интересно да видя дали ще успея да завърша поне една от книгите за училище тази година. 

4.Коя е следващата книга, която сте запланували да прочетете?

След Верижна реакция, ще чета Неизчезваща, а след нея ще се опитам да прочета Тютюн, ако приключа или след като го приключа е се отдам на A Clash of Kings точно преди училище, като една последна дебела книга, за която иначе време едва ли бих имала. Особено сега.

5.Използвате ли системата за оценяване на Goodreads?

Използвам е силно казано. Аз нямам нещо определено, лесно давам високи оценки, но също толкова лесно давам и ниски. 

Обикновено не знам как ще оценя дадената книга, но почти винаги давам 5 или 4 звезди, макар че има и някои, които просто няма как да им дам повече от 3 звезди, не съм сигурна дали до сега съм давала две, напълно възможно е. Отплеснах се, мисълта ми беше, че не спазвам значението на звездичките в Goodreads и нямам собствени определения, за да не се обърквам. Оценявам ги, както ми дойде.

6.Изпълнихте ли своето читателско предизвикателство за 2016 година?

Все още не. Прочела съм 81 от 100 книги, но имам още четири месеца от годината и само 19 книги още.

7.Имате ли wishlist?

Ами to-read рафта ми е и моят wishlist, така че да, имам :D

8.Коя е следващата книга, която планирате да си купите? 

Има толкова много книги, които искам да си купя, че не знам коя да е следващата. Много искам да си купя A Dragonfly in Amber, която е втората на Друговремец, но тази поредица е от десетина книги и не ми се дават още 180 за тях, при това накъсано, а и са доста дебели. Реших да ги прочета в електронен вариант, когато ми вземат pocketbook. Така че, не съм сигурна коя ще е следващата книга, която искам да си купя. Имам 80 непрочетени и направо се ужасявам, защото тази година няма да имам чак толкова време да чета, а догодина едва ли ще мога да взема тези всичките с мен, където и да отида.

9.Имате ли любими цитати, които обичате да споделяте?

Всеки път си харесвам един цитат и карам с него много дълго време. Тази година той е:

"The purpose of a storyteller is not to tell you how to think, but to give you questions to think upon."

- Brandon Sanderson.

Другият е:

"People will try to make you miserable; don't help them by doing the job yourself."

- Laurell K. Hamilton

Вслушвайки се в този цитат, мога да кажа, че животът ми стана далеч по-лек. Ако трябва аз да се трудя, за да постигна нещо, защо не и другите? Дори и това нещо да е стъжняването на живота ми. Късмет. ^^

10.Кой е любимият ви автор?

Браандън Сандерсън, Лоръл К. Хамилтън, Сара Дж. Маас, Рик Риърдън, Diana Gabaldon, Дерек Ланди, Даринда Джоунс, Джанин Фрост и други.

11.Присъединили ли сте се към някои групи ?

В една група в Goodreads съм, на Rachel E. Carter. Никога не съм чела нейна книга, но я бях последвала или тя ми беше пратила покана, не съм сигурна. 

Отделно членувам, не по своя воля, в няколко групи във фейсбук. Нямам нищо против, че съм добавена, даже съм благодарна, но наистина не обичам групите. Имам цял спам от известия, а ако ги изключа, ще изпусна нещо важно, защото винаги така става.

12.Колко книжни рафтчета имате в Goodreads?

Имам 5 рафтчета- all (ако се брои), to read, currently reading, read, favorites- аз съм от хората, които не могат да поддържат 7645678 рафтчета, където и да било. Затова имам проста схема на отбелязване. Все пак, аз знам коя книга съм прочела и какъв жанр е, а ако някой иска да си намери книга, може да я потърси в търсачката, не в моите рафтове.

  Това беше от мен за днес. Вече тагнах двама души, но все пак, ако на някой не му се чака да го тагнат, нека да го направи! Въпросите наистина са по-хубави от обичайните. 

Златният мост - Ева Фьолер

  Златният мост не отстъпва по нищо на Гондолата на времето, а напротив, тя е много по-добра!

  Втората книга на тази така завладяваща трилогия предоставя на читателите много повече действие, битки и интриги. Докато в първата част бяхме по-скоро запознати с пътуването във времето, Ана и Себастиано, както и ситуациите в миналото, то в тази книга има повече развитие откъм ролите на героите и много повече битки и опасности, които съпътстват двамата главни герои. Разбира се, имаше и повече от тях двамата, макар и те да се сблъскват с нов проблем- Себастиано не помни кой е и се мисли за мускетар.

 В тази книга се забелязва развитието на Ана, която е много по-силна героиня и по-оправна от преди. Разбира се, втората книга се развива година и половина след първата и през това време Ана е имала достатъчно време да се научи на основните техники по самозащита и да свикне с пътуването в други векове.

  Този път тя е сравнително по-оправна и находчива, много ми хареса колко добре си изигра ролята и как нито веднъж не се отказа от Себастиано, въпреки че ситуацията му й създаде предизвикателни проблеми. Също така, тя много бързо се ориентира и навлезе в ролята си на момиче от 1625-та година.

  В Златният мост отново имаме неясна мисия, която закотвя героите в XVII век, откъдето няма мърдане, докато не изпълнят задачата си. През това време се случват интересни събития, които запознават Ана с Филип и Сесил, както и с Мари и Анри, които изиграват важни роли за развитието на действието. 

  През това време, мислещият се за мускетар Себастиано, се е присъединил към охраната на кардинал Ришельо и дава всичко от себе си да  го пази и да изпълнява заповедите му. Сляпата му лоялност към него поставя под въпрос множество пъти връзката му с Ана. 

  Това, което ми харесва е как Ева Фьолер е запазила характера и принципите му, дори и да е отнела паметта му. Той се държи като нормалният Себастиано, който бихме познавали, ако беше от даденото време, в което се намираше.

  Удивителната способност на Ана отново се показа, спасявайки я от множество опасни ситуации, благодарение на предупредителния й сърбеж по врата, който все още намирам за някак хитро и забавно едновременно. 

  Друго, което изключително много ми хареса е начинът, по който започна книгата със спасяването на Казанова от затвора, защото това начало вдигна високо летвата, така да се изразя. Поне на мен изключително много ми хареса и очаквах следващите събития наистина да оправдаят нивото на въпросната летва и не оставах разочарована.

  Разбира се, краят е най-хубавата част от книгата- изпълнен с напрежение, емоция и много екшън, той определи крайното ми впечатление за книгата. За мен финалът винаги е много важен и се е случвало да отнемам по една или две звезди заради него, но тук той затвърди оценката ми върху книгата. Изключително много съм доволна от нея.

  Златият мост е едно страхотно продължение на Гондолата на времето, което оправда всичките ми очаквания за едно по-добро продължение, изпълнено с повече емоция, действие и малко интриги забъркани в кралския двор.

  

Изключително много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Съдбовно бягство - Сюзън Елизабет Филипс

  Поредният завладяващ роман на Сюзън Елизабет Филипс, който ме остави с много топли чувства и с глуповата усмивка на уста, докато навън валеше дъжд. 

  Като последна излязла книга от поредицата Уайнет, Тексас, тя запазва нивото на предишните. Това е една лека, приятна и изключителна за четене история, която си имаше своите забавни моменти и много приятни мигове. Сюзън Елизабет Филипс (накратко СЕФ) за пореден път ме плени в своята история за двама души, които са толкова различни, че не е за вярване колко добре си пасват.

  Историята се развива по същото време, в което се развива и Господин Неустоим, но този път главната героиня е Луси, която избяга от сватбата си с Тед Бодин. Тя се качва на мотора на напълно непознат и оттам нататък започва нейното малко приключение с Панда и задачата й да открие себе си и това, което иска да прави.

  Луси е забележителна личност, която е преминала през много в живота, за да стане това, което е сега. Бягайки от сватбата си с Тед Бодин, Луси взема възможно най-правилното решение за себе си. Това дава начало на мисията й да преоткрие себе си и това, което иска да бъде оттук нататък, зарязвайки образа на перфектната президентска дъщеря.

  Харесвам Луси, защото тя е от типа хора, които поставят нуждите на всички останали пред своите и се чувства зле, когато се провали в това да им помогне. Тя е една страхотна героиня, която преминава през един объркан период, докато най-накрая реши каква трябва да бъде.

  Качвайки се на мотора на непознатият рокер Панда, Луси не предполага в каква посока ще поеме животът й, но знае, че ще е в тази, която тя го насочи. Тя е наистина една страхотна героиня, която много харесвам, защото някак си успях да се докосна до нея и дори да видя части от себе си в нейния характер.

  Панда е мъж със сложно минало, в което не е имало много щастие. Той все още страда от него психически, защото преживяванията му са му оставили тежка психическа травма, с която той се бори всеки ден и даже е успял да я преодолее по времето, в което сме запознати с него. Когато се привързва към Луси, обаче, започва да изпитва притеснения, че в миг на слабост ще започне да действа като други хора с неговият проблем. Какъв по-добър вариант да се бори с това от този да отблъсне единственият човек, който няма да го съди за нищо?

  Това, което изключително много харесвам в Панда е как въпреки всичко той винаги е готов да защити Луси, да й се притече на помощ и да я разведри в миг на трудност. Той е олицетворение на неперфектният перфектен мъж, ако това има някакъв смисъл. Освен това е пълната ѝ противоположност, което го прави идеалният мъж за нея.

  Луси и Панда преминават през много изпитания заедно, които поставят под въпрос връзката им в доста от случаите, но все пак след всичко, което преживяват в крайна сметка успяват да се сработят, да намерят начин да се съберат без да се страхуват един за друг. Много ми хареса как Луси пое накрая инициативата да си го върне обратно. Това беше много забавен начин да го "измами". 

  Обожавам, когато дойде времето за щастливият край на героите ми и начинът, по който всичко се оправя, защото Сюзън Елизабет Филипс е страхотна в това. Отново имаше типичните за нея връзки и отношения, които трябваше да се поправят и герои, които трябва да превъзмогнат миналото си и да преоткрият себе си, за да намерят отново своето щастие в лицето на любимият човек.

  Съдбовно бягство е поредната страхотна книга на тази добра авторка на съвременни любовни романи, която накрая отново ме остави да се усмихвам глуповато в последната страница, чудейки се кога ще мога да прочета още от нея.

  

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Ruler of Books Tag

Бях си харесала този таг още като го видях за пръв път и много благодаря на Илияна, че ме тагна!

1. Коя книга бихте накарали всеки да прочете?

Има толкова много книги, които бих накарала всеки да прочете, но бих се съобразявала с вкусовете му. Бих предложила Завещанието на Кристен Ашли, Чаровник по рождение, Бебето е мое, поредицата В смъртта на Нора Робъртс, Мъглороден и Стоманено сърце, Гневът и зората, Илумине, Хари Потър, Игра на тронове и други.

2. Какво бихте премахнали от оформлението на дадена книга?

Единственото, което бих махнала е "подвързията", както аз я наричам, на книгите с твърди корици, защото много се пречка, прави четенето на книгата неудобно, защото само се мести, а постоянното й махане и слагане, освен че е изнервящо, я унищожава и накъсва, независимо колко я пазиш. Защо вместо това не принтират корицата върху...ами корицата? Като българските Хари Потър и Героите на Олимп?

3. На кой автор бихте възложили да ви напише каквато и да е книга?

Не каквато и да е. Всеки автор специализира в нещо различно, но ако наистина трябва да избирам за всякаква книга, това ще са Брандън Сандерсън и Сара Дж. Маас.

4. Коя книга бихте изпратили в мазето на библиотеката?

Вместо 50 нюанса сиво и Здрач, които са завзели главните места на класацията, ще отбележа фенфика След, Girl Online и книгата за Мирър и Голиат, чието заглавие е твърде дълго, за да го напиша или дори да го копирам. Смятам да споделя ревюто си от Goodreads в блога в скоро време.

5. Кой дизайнер на корици/илюстратор бихте искали да ви направи стенопис?

И аз като Илияна ще отбележа Стоян Атанасов и Милена Ковачева, но ще добавя и Sam Green, който е направил корицата на британското издание на Последната империя и останалите книги на Брандън Сандерсън.

6. Чие лице на герой бихте сложили върху монета?

Първата ми мисъл беше за Elend Venture, но той май имаше собствени монети или поне по някое време може и да е имал, затова ще отбележа Селена Сардотиен, понеже все пак е кралица, все някога ще си сложи лицето на монета заедно с това на Роуан. Много искам да видя и Скълдъгъри на монета, вярвам, че черепът му притежава идеалните пропорции да бъде изкован на монета. Може би дори златна.

7. Коя книга би спечелила наградата „Владетел на Книгите 2016”?

Избирам Злочестие, защото беше невероятен финал на тази моя любима трилогия на Брандън Сандерсън и също така слага невероятно начало на втората му поредица в света на Възмездителите! 

Тагвам Йоана & Yulia K.

Get to Know the Bookworm

Здравейте! На почивка съм за няколко дни и реших да пусна този таг, защото няма да имам много време да си обновявам блога. Отново. Този път ще си взема лаптопа и се надявам, ако прочета някоя книга, да успея да й напиша ревю. Но както гледам, всичко друго, освен ревютата, се чете повече. Хехе.

Човекът зад блога: 

1.Как се казваш? –  Юли, като месеца, само три букви, без 'а'-та, 'я'-та, 'ани' и 'яни' след него.

2.На колко си години? – 18...след 2 месеца. (12.10)

3.Цвета на очите ти? – Кафяви

4.Естественият цвят на косата ти?– Тъмнокестенява

5.Цветът на косата ти в момента? – Не съм се боядисвала, все още е тъмнокестенява

6.Къде живееш? – Варна.

7.Имаш ли домашни любимци? – Да, куче и морско свинче.

8.Любима песен в момента? – I Ain't Your Mama & Carryon My Wayward Son

Нека преминем към книжните неща:

1.Любима книга като цяло? – Последната империя

2.Любима поредица? – Като изключим горното, една от любимите ми поредици е Анита Блейк, ловецът на вампири.

3.Обясни с три думи, защо обичаш да четеш? – Различно, Магическо, Приключенско

4.Любима героиня? – Анита Блейк, но за да не се повтарям много ще посоча и Селена Сардотиен

5.Любим герой ( мъж/момче) ? – Охх...да беше един, но за да не използвам мъжете на Анита, ще кажа Боунс от Среднощен ловец.

6.Любим герой? ( какъвто и да е) – Точно сега си мисля за Себастиян Моргенстърн. Той не ми е любимият герой ever, но все пак.

7.Книга, която разби сърцето ти? – Друговремец- тази книга е уникална!

8.Книга, която всички обичат, но ти не? – Самодива- каквото и да казват всички, аз все още си оставам разочарована.

9.Любим жанр? – Фентъзи- това е жанрът, с който започнах, така че той винаги ще е първият избор, който ще направя.

10.Любим автор? – Брандън Сандерсън, Лоръл К. Хамилтън, Рик Риърдън, Дерек Ланди си проправя път бавно, но славно; Сара Дж. Маас, Дж. К. Роулинг, Diana Gabaldon също си проправя път бавно, но славно... и така. Кого изпуснах? Джaнин Фрост и Дариндa Джоунс. Окей, мисля, че изредих достатъчно писатели.

11.Какво четеш в момента? – Много ми се искаше да кажа някоя по-хубава книга, но сега чета Сърца за разбиване и се надявам да не е толкова тип fanfiction, колкото ми докарва, но пък си е една такава лека и бърза за четене, така че се надявам поне да ми хареса.

12.Колко е дълъг TBR списъкът ти? - Повече, отколкото е здравословно и отколкото някога ще мога да прочета, но мечтите са безплатни. Нали?

Избери:

1.Шоколад или чипс? – Шоколад.

2.Филма или книгата? – Винаги ще предпочета книгата, а защо сериалът не е вариант? Предпочитам го пред филма.

3.TV или Youtube? – Не гледам телевизия, така че- YouTube

4.Смартфон или лаптоп? – Лаптоп, аз не съм пристрастена към телефона си.

5.Твърди или меки корици? – Меките са по-лесни за носене и четене, но пък твърдите са толкова по-красиви!

Тагвам Melly и Briana Knows

Сърца за разбиване- Али Новак

   Наистина не очаквах една така обикновена книга да ми хареса толкова много.

   Понякога идва време, когато се уморя от всичките книги, които чета и които трябва да прочета. Уморявам се и от дългият си списък за четене, който само се увеличава, а не намаля, защото за всяка прочетена книга, той се увеличава с още пет. Буквално. Когато този период настъпи, обикновено ми се иска да се впусна в добрите стари елементарни книжки, които нямат някакъв заплетен сюжет и чиито мотиви са толкова често използвани, че са повече от предвидими. Обикновено търся книга, в която момичето се мести в нов град и се случват всякакви странни неща и изведнъж тя открива вампирите или нещо друго. В този случа аз избрах Сърца за разбиване, която постоянно прекръствам на Разбивачи на сърца, заради групата.

  Идеята на Али Новак не е нова, не е и блестяща, но е написана по лек и някак завладяващ начин, който ме накара да я прочета за по-малко от 4 часа и да й се насладя изцяло. След един провал в четенето днес, Сърца за разбиване беше като глътка свеж въздух, който да ми напомни, че не всички книги са лоши. Не очаквах много от тази книга, но получих повече, отколкото можех да се надявам, защото наистина е добра. 

  Може да служи за разведряване в горещ летен ден, за четиво между две тежки книги или просто да си припомниш времето, в което си чел фенфикшъни с 1D, Джъстин Бийбър, 5SOS и всичко, което има известен музикант в него. 

  Да се върнем на книгата.

  Както казах вече, сюжетът не е нещо ново, но е предаден по много хубав начин. Успях да се докосна до Стела, усещайки желанието й да се различава от близнаците си. Имайки предвид, че близнаците като цяло са ми слабост, заедно с порива да си различен, главната героиня ме впечатли наистина много. 

  Тя си има хоби, което обожава и макар да не е свързано с книги, пак ми харесва, понеже тя влага 110% от себе си в него. (А и брат е избрал да следва литература, така че това си е плюс.) Това, което ми хареса дори повече е колко обича тя сестра си и как е готова да се жертва за нея, дори когато е очевидно, че Кара би я убила, ако зареже мечтите си заради нея. Това бяха сред любимите ми моменти, когато не беше заедно с Оливър.

   И като стана дума за него. Той е сладурче. Всички в групата са сладури и като всички тинейджъри правят глупости. Макар и неговите да са наистина разбиващи сърцето, той си имаше причини за тях. Харесвам Оливър. Не мога да дам точна причина, може би защото не е идеализиран, нямам идеалното семейство и не е безгрешен. Не е твърде горд, за да не се извини, Оливър е чисто и просто добро момче, което знае какво иска и е готово да поеме всичките рискове, дори и тези, които ще го съсипят. За мен това е най-важното и ето как и той ме спечели.

  Другото е, че обожавам начинът, по който всеки от групата е показан, как си имат изградени личности и характери и са показани като най-обикновени приятели, които обичат да се забавляват и понякога се карат. Това и малко по-различната им работа нощем- на сцената, пред огромна публика. Все пак, преди всичко, те са просто едни четири момчета.

   Краят на книгата беше много хубав, сладък и останах наистина доволна. Харесва ми, когато чета за щастлив край и наистина бих искала да прочета и следващите книги от това, което изглежда че ще бъде поредица.

  Сърца за разбиване е една лека и приятна книжка за четене, която ме изпълни с много топли чувства и ме изкара от мрачното ми настроение след провала с Мирър и Голиат. Радвам се, че я прочетох.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.