End Of Summer Book Tag

Благодаря на Симона от Отвъд рая за тага! ^^

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

Игра на тронове и Shadows of Self бяха на преден план в списъка ми за четене. Успях да ги прочета и останах много доволна от тях, имам и ревюта, чиито линкове са заглавията.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.

 Скълдъгъри Плезънт, Да играеш с огъня , Безликите и Simon vs The Homo Sapiens Agenda ме държаха три поредни дни вкъщи, за да прочета всяка една от тях така, както трябва.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

  Двор от мъгла и ярост е една от най-невероятните книги, които съм чела и е една от най-любимите ми за тази година. Наистина много ми хареса и макар да бях предвидила някои от обратите, те пак си бяха достатъчно много. Друга книга е отново Игра на тронове, за която знаех достатъчно много, но въпреки това бе пълна с неща, които не очаквах.

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Докато пътувах към Боженци, четях Shadows of Self, а после, докато пътувах към Камчия четях Съдбовно бягство, която наистина препоръчвам, ако сте фен на Сюзън Елизабет Филипс.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Правилата на привличането не ме спечелиха в първите 10-50 страници, но след това книжката стана много по-хубава и приятна и това се отрази положително на оценката ми, защото тя е с най-висок рейтинг от трите.

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.

Книгата, която чета  в момента май се развива в по-студено време, затова ще посоча нея, тъй като повечето, които прочетох това лято се развиваха през...лятото.

The Curse of Tenth Grave- ако някой е чел или чете Даринда Джоунс, не се отказвайте от поредицата само защото е на английски, този език не е страшен, напротив, прави шегите на Чарли дори по- забавни.

7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат. По-скоро трябва да се казва Удивителната и изключителна приказка за всеки друг, но не и за Мирър и Голиат.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

Като изключим Мирър и Голиат, много се разочаровах от Верижна реакция, тъй като имаше толкова много противоречия...Самата книга е едно голямо противоречие. Луис е единственият брат, който мечтае за някакво бъдеще, той е единственият оптимист, НО въпреки това обича опасностите. Той е умен, но всичко, което правеше и както се държеше говореше точно обратното. Същото се отнася за момичето му- Ники. И тя уж била умна, к'ва била, к'ва не била. Вижда паднала дрога от джоба на бившия й, докато се бие с Луис и ааааааа, plot-twist, паднала е от джоба на Луис! Още преди да го вербуват. ХЪЪЪЪЪЪЪ. Положителното ми ревю е заради издателството и защото все пак не бяха чак толкова зле. Поне имаха собствена история, за разлика от Мирър и Голиат.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

Ами, не съм имала много такива разкриващи книги напоследък. Все леки четива поемам. 

Тъй като давам книги само от това лято, а те не са много, ще се принеса в миналото и ще спомена Летописите на светлината на бурята, където четях толкова много, откривах толкова много и всичко беше уникално.


10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

The purpose of a storyteller is not to tell you how to think, but to give you questions to think upon.

- Brandon Sanderson

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Гневът и зората, ACOMAF, Сърца за разбиване, понеже е много сладка и Чаровник по рождение, Simon vs The Homo Sapiens Agenda и Завещанието.

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

 Хм, тъй като в момента чета само поредици, които не са завършени, не мисля, че има книга от тази година изобщо, която да съм завършила, затова ще отделя минута, за да потърся в скорошните си прочити. Отново ще споена Завещанието, чийто финал беше много трогателен и наистина страхотен и подходящ за това семейство. Допълнително пак ще се повторя с книга на СЕФ- Бебето е мое. финалът беше много забавен.  Сигурно има още някоя и друга книга, но сега точно не мога да се сетя. (Редактирано два дни по-късно с актуална завършена хубава книжка и за трети път в този таг- Simon vs The Homo Sapiens Agenda.)

Тагвам: Мели, Briana и Мери

My Experience #2 - New Favourite Author Without Even Realising It

Това е Z, просто е къдраво.

 Водя се за един доста разсеян човек, затова не трябва да се изненадвам, че една от любимите ми авторки се е качила от Топ 10 в Топ 3 любими писатели.

  Винаги съм харесвала Даринда Джоунс, още с първата й книга, която прочетох, а именно Първият гроб отдясно, тя се изкачи нагоре в любимците ми, макар че по него време още не бях чела достатъчно много книги, че да имам стойностен Топ 10.

  Това, което не бях осъзнала  е, че до сега никога не съм се замисляла коя книга да чета, когато новата й е само на една ръка разстояние от мен. Това говори много за мен, тъй като имам твърде много книги, които не съм прочела и твърде малко време, защото оттук нататък, няма да разполагам с такова и изпадам в депресия само като си го помисля.

  Нека да зарежем сега това и да преминем на поста ми.

  Поредицата "Моят опит" е просто едно хубаво заглавие, което "измислих", за да споделям наблюденията си на всякаква тема, най-вече книжна. Ето затова сега спирам с празните и въвеждащи приказки и продължавам по същество.

  Как разбирам, когато един писател ми е станал любим?

1. Избирам неговата/нейната книга от всички останали 80 непрочетени, които имам.

 Не бях осъзнала колко много обичам Чарли Дейвидсън, докато днес не зарязах всичко и не прочетох 60 страници за отрицателно време. До толкова се погълнах от всичко, че забравих за домакинските си задачи, които майка ми остави.
 Знаех, че съм се привързала към героинята, но не осъзнавах до колко я харесвам и как обожавам начина на писане на Даринда Джоунс.

Нека се престорим, че английската част
от книгите са подредени хронологично,
а не както ми е паднало.

2. Макар и да не притежавам всичките му/й книги, аз съм ги изчела.

  На български са преведени само три от 10 книги, но дори когато бяха написани само 6, аз ги изнамерих след прочитането на третата книга и ги изчетох всичките, а след това започнах да ги събирам малко по малко. Сега имам 7 от 10 и съм напълно доволна с тях.

- Няма значение в какъв формат са, стига да са негови/нейни.

  И разбира се, след като са на друг език останалите, те са и в различни размери и на различни издателства.

3. Поръчвам си новата им (за по-лесно) книга при първа възможност.

  Веднага щом осъзнах, че десетата книга е излязла и щом имах средствата де, помолих майка ми да я поръча и чаках месец търпеливо-търпеливо (да ама не), за да я пипна, да я отворя и да я изям с кориците.

Ето един от рафтовете ми.
Този ми е сред любимите, защото
всички книги на Брандън Сандерсън без 2 са там.
Ето още един пример как като искам да
прочета нещо на любим мой писател, не е нужно
всички книги да си пасват или дори да са на същия език.
И тъй като този пост не е за Сара Дж. Маас,
Ева Фьолер и Jodi Мeadows- Нека им игнорираме книгите.

4. Опитвам се с нечленоразделни звуци да обясня на мама защо се нуждая от тази книга сега, макар и да знам, че няма да я прочета скоро. (Само за инфо, майка ми трудно се впечатлява от подобни изяви от моя страна.)

  Много малко хора познават семейството ми, даже почти никой не ги познава освен най-добрата ми приятелка, затова ще поясня, че майка ми е вечно сериозен човек, трудно се впечатлява и не е от хората, които обичат шегите. Не е от хората, които обичат и 18-годишните им дъщери да се държат като 5-годишни момиченца, молейки за близалка.
  Обикновено, когато искам книга, написана от любимият ми писател- най-често Лоръл К. Хамилтън, тъй като повечето книги на Брандън Сандерсън са твърде скъпи или преведени, аз й се лигавя, опитвайки се бързо и превъзбудено да й обясня защо искам тази книга и защо е толкова важно да я имам сега, въпреки че няма да я прочета.
  Държейки на репутацията си на строг и невъзмутим човек, майка ми винаги ми прави забележка, но все пак склонява да я поръча...особено когато й връча 20 евро подкуп, хех.

Жълтеникавата книга се казва The Laughing Corpse.
Не се вижда, заради ефекта.

5. Когато имам малко или много техни книги на различни езици и издателства.

  Тази точка малко се повтаря с предходната, но все пак е малко различна. Имам всякакви книги, на английски, на български и на руски, но са малко поредиците, на които имам книги на български, на английски и в три различни размера, както съм при тези трима писателя- Лоръл К. Хамилтън, Брандън Сандерсън и Даринда Джоунс. Както може да се види и на следващата снимка, която ще кача сега, имам само 4 книги на първата ми любима писателка, за която знаех, че е такава със сигурност, но все пак съм прочела всичко, което е написала.

  
 6. Нещата, които винаги забравям.

  Сигурно има още нещо, което съм забравила да споделя за това как разбирам, че някой ми е станал любим писател. Не съм сигурна и че отговорих сама на въпроса си, но там е работата- любимите ми писатели могат да ме изкарат от читателски застой, когато си пожелаят, могат да ме впримчат в една книга, само с няколко думи от първата страница и могат да ме накарат да се усмихвам на най-скучните им страници. О, грешка, нямат такива страници.
  Харесвам Даринда Джоунс заради лекият начин, по който пише. Книгите й изглеждат несериозни, заради главната героиня, която никога не е била кой знае колко сериозен човек. Имайки такава героиня, книгите вървят леко, бързо и оставят впечатление, че не могат да ти дадат истинска храна за размисъл и нещо...по-тежко, но реално има много повече в книгите й, отколкото изглежда на пръв поглед. Харесвам това, че поднася своят иначе тежък сюжет с такива големи проблеми по този лек и шеговит начин, който ме привлече към творбите й на първо място.

  Отново ще избера да се повторя като кажа, че вероятно забравям много от нещата, за които бих желала да пиша, но нали затова My Experience се води поредица? Тъкмо се чудех какво да напиша в нея, когато тази идея ми дойде, докато четях The Curse of Tenth Grave.
  Обикновено никой не отговаря на тези въпроси, когато ги задам, но какво пречи да опитам отново?
  Вие как разбирате, когато сте открили нов любим писател?

Верижна реакция - Симон Елкелес

  Последната книга от трилогията на Симон Елкелес завършва тази поредица така, както Перфектната химия я започна. Като цяло и трите книжки са леки, сладки и приятни за четени тинейджърски романи подходящи за почитателите на този тип четиво.

   Симон Елкелес пише леко и увлекателно, бързо те впримчва в историята си и остава дълготраен отпечатък у теб. Или поне с мен става така, отново. Когато видях кратките глави, веднага разбрах, че тази книга е за мен, а с това увлекателно и добро писане книгата ме спечели също като предишните две.

  Сюжетът във Верижна реакция не се различава от този на предишните две, но това е нещото, което сякаш най-много харесвам в тези книги. Има моменти, в които просто искам да прочета нещо предвидимо, леко и все пак толкова красиво и сладко.

  Луис е умният в семейство Фуентес, той от рано знае какъв иска да стане, има големи амбиции и знае как да ги постигне. Това е едно от нещата, които обичам в него, същевременно, обаче, той притежава и типичните за Фуентес черти, страстта към опасностите и склонността лесно да бъде вербуван, чрез заплаха за сигурността на семейството му. Той е лоялен, силен и много обичлив и е един страхотен герой.

  Беше ми трудно отначало да харесвам Ники, макар и, за жалост, описаният й проблем да е доста често срещам в реалността. Това, обаче беше само в началото. После, когато я даваха две години по-късно като тинейджърката, която е винаги нащрек и която се предпазва ми харесваше повече, защото беше станала по-силна по един свой си начин. Пък и доста израстна като героиня в продължение на цялата книга, но как не би го направила, все пак се влюби във Фуентес.

  Друго, което много ми хареса в книгата е как цялото семейство е събрано на едно място и как постоянно се срещаме със старите герои и виждаме как продължават техните истории. Аз най-сетне си спомних края на Перфектна химия и ми стана много сладко, когато се запознах с малкият Пако. Изключително сладки са ми и трите двойки и много ги харесвам.

  Верижна реакция е завършек, подходящ за тази трилогия, който отговаря на ниво на първата книга почти идеално. Тези три книжки са наистина леки, завладяващи и приятни за четене, особено ако човек харесва такива тинейджърски романи, в които са замесени и малко банди и екшън, за да разнообразят иначе тази обикновена история, превръщайки ги в необикновени.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

The Singular and Extraordinary Tale of Mirror and Goliath by Ishbelle Bee

The Singular and Extraordinary Tale of Mirror and Goliath by Ishbelle Bee

My rating: 1 of 5 stars

(Това е ревюто ми директно от Goodreads и затова е на английски.)

I didn't want to rate this book so low. I love the cover and the story is really extraordinary  and good but there are so many things that I didn't like that I have no other option but to give it 1 star.

Up to one point the story is very good and I enjoyed it but then, after the 100th page of my copy everything started to go down.

The book begins with Mirror's POV and then suddenly there is everybody's POV but Mirror's and it seems as if this is not a book about her and her protector but about everybody else. 

There is nothing more that I despise in a book but multiple POVs especially when you have to figure out whose POV it is on your own. I really don't like these kind of books. I DON'T FUCKING CARE ABOUT EVERYBODY ELSE, I want to know what's happening with my main characters because...you know, they are the MAIN characters after all.

There is a time when the bad ones capture Mirror and from then on it is no more Mirror and Goliath it's John Loveheart and every fucking bad person who've bought a watch with a soul in it. I don't care about them, I want to see Mirror and Goliath. Despite the fact that she became from 6-year-old to god-knows-how-older, their story is still the main for me and you can't just fuck it and start talking about  John Fucking Loveheart -_-

It's The Singular and Extraordinary Tale of Mirror and Goliath after all.

‎

If you begin with just one POV, stick with it. The purpose of only one is to maintain the mystery and let the reader figure it out on their own and not tell it all via different people.‎ Or at least include everybody else in the summary. Yeah, I know that the series is, apparently, about John but well...please, authors, at least stick with your title or.. you know, CHANGE it.

And when you choose one time, stick with it as well! 

I really hate flashbacks in every 3 pages it looks as if the author couldn't choose which year she wanted to use- 1887 or 1888. She is constantly jumping through time, flashbacks and everything. 

Not to mention that the only good thing about the book is the idea and the cover, everything else is just fucked up. As if she was in a hurry to finish it and be done with it.

That actually explains all of the plot holes and unanswered questions she left. Hasn't Bee heard of... I don't know, beta readers? Editors? Feedback? Anything? 

Apparently not.

This is supposed to be an adult horror? My everyday life is horrifying in comparison.

View all my reviews

Правилата на привличането - Симон Елкелес

  Правилата на привличането е една забавна и лека романтична книжка, която ме остави с приятни емоции накрая, желаеща да почета още за Киара и Карлос.

  Харесвам лекият и ненатоварващ стил на писане на авторката, той се чете лесно и е много приятен, а самата книжка е идеална за така горещите летни дни, дори и в края на август.

  Това официално е най-добрата книга на Симон Елкелес според мен! Тя е една идея по-добра от Перфектната химия и историята се различава от тази на Бритни и Алекс, макар и мотивът й да е същият.

  Две години след събитията в предшественичката си, Правилата на привличането ни запознава с по-малкият брат на Алекс- Карлос. Той се мести да живее при брат си в Колорадо, където се запознава с Киара и наред с техните преживявания, съдбата на семейство Фуентес застига и него.

  Това, което ми направи първото и най-важно впечатление за Киара беше колко самоуверено се изрази в началото на книгата, въпреки нейният проблем със заекването. Харесва ми това, че тя е най-обикновено момиче, което има проблеми, но също така и много позитивни качества, които неутрализират всичко останало. Тя е смела и обича предизвикателствата, разбира от коли и е умна. Обичам подобни героини, които лесно се харесват и доказват колко са добри и лоялни в продължение на историята им. 

  Тъкмо любовта й към предизвикателствата не й позволява да се откаже от Карлос, когато той й създава доста проблеми, опитвайки се да отблъсне всичко и всеки от себе си.

  Карлос притежава типичните за фамилията Фуентес черти, които ще ми отнеме дълго време да изредя и които много харесвам. Той наистина доста прилича на Алекс, макар и да се различава от него също толкова много. Той е дразнещ на моменти, преструва се на мачо и е напълно уязвим, когато става дума за хората, които обича, което на свой ред го прави силен и готов да ги защитава с всичко, което има. Карлос е един герой, който след като опознаеш, няма как да не харесаш!

  Това, което най-много ми допада в книгите на Симон Елкелес е начинът, по който пише края, защото за мен е адски сладко и приятно да прочета за развитието на героите след няколко години, когато вече са доста по-големи и по-зрели. Искрено се забавлявам с тези моменти, както и със забавните такива в цялата книга.

  Правилата на привличането е сладка, лека и увлекателна романтична книга, която ме изпълни с приятни емоции, толкова ми хареса, че не исках да свършва.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

The Goodreads Tag

  Благодаря на Paris love за тага! ^^ На свой ред  ще тагна Tedy и Мери.

1.Коя беше последната книга, която маркирахте като прочетена?

Тъкмо вчера отбелязах Правилата на привличането, чието ревю ще кача в понеделник, може би.

2.Кои са книгите, които четете в момента?

Всъщност, аз чета само по една книга, не мога да чета по много наведнъж. Е, не че не мога, просто не искам. Не ми е приятно. Така че сега ще чета Верижна реакция.

3.Коя книга добавихте последно към списъка си за четене?

Ако трябва да отговоря по последната добавена в Goodreads, то това е The Young Elites, а иначе като последната, която съм добавила в списъка си от притежавани книги, то това е Тютюн, понеже ми е интересно да видя дали ще успея да завърша поне една от книгите за училище тази година. 

4.Коя е следващата книга, която сте запланували да прочетете?

След Верижна реакция, ще чета Неизчезваща, а след нея ще се опитам да прочета Тютюн, ако приключа или след като го приключа е се отдам на A Clash of Kings точно преди училище, като една последна дебела книга, за която иначе време едва ли бих имала. Особено сега.

5.Използвате ли системата за оценяване на Goodreads?

Използвам е силно казано. Аз нямам нещо определено, лесно давам високи оценки, но също толкова лесно давам и ниски. 

Обикновено не знам как ще оценя дадената книга, но почти винаги давам 5 или 4 звезди, макар че има и някои, които просто няма как да им дам повече от 3 звезди, не съм сигурна дали до сега съм давала две, напълно възможно е. Отплеснах се, мисълта ми беше, че не спазвам значението на звездичките в Goodreads и нямам собствени определения, за да не се обърквам. Оценявам ги, както ми дойде.

6.Изпълнихте ли своето читателско предизвикателство за 2016 година?

Все още не. Прочела съм 81 от 100 книги, но имам още четири месеца от годината и само 19 книги още.

7.Имате ли wishlist?

Ами to-read рафта ми е и моят wishlist, така че да, имам :D

8.Коя е следващата книга, която планирате да си купите? 

Има толкова много книги, които искам да си купя, че не знам коя да е следващата. Много искам да си купя A Dragonfly in Amber, която е втората на Друговремец, но тази поредица е от десетина книги и не ми се дават още 180 за тях, при това накъсано, а и са доста дебели. Реших да ги прочета в електронен вариант, когато ми вземат pocketbook. Така че, не съм сигурна коя ще е следващата книга, която искам да си купя. Имам 80 непрочетени и направо се ужасявам, защото тази година няма да имам чак толкова време да чета, а догодина едва ли ще мога да взема тези всичките с мен, където и да отида.

9.Имате ли любими цитати, които обичате да споделяте?

Всеки път си харесвам един цитат и карам с него много дълго време. Тази година той е:

"The purpose of a storyteller is not to tell you how to think, but to give you questions to think upon."

- Brandon Sanderson.

Другият е:

"People will try to make you miserable; don't help them by doing the job yourself."

- Laurell K. Hamilton

Вслушвайки се в този цитат, мога да кажа, че животът ми стана далеч по-лек. Ако трябва аз да се трудя, за да постигна нещо, защо не и другите? Дори и това нещо да е стъжняването на живота ми. Късмет. ^^

10.Кой е любимият ви автор?

Браандън Сандерсън, Лоръл К. Хамилтън, Сара Дж. Маас, Рик Риърдън, Diana Gabaldon, Дерек Ланди, Даринда Джоунс, Джанин Фрост и други.

11.Присъединили ли сте се към някои групи ?

В една група в Goodreads съм, на Rachel E. Carter. Никога не съм чела нейна книга, но я бях последвала или тя ми беше пратила покана, не съм сигурна. 

Отделно членувам, не по своя воля, в няколко групи във фейсбук. Нямам нищо против, че съм добавена, даже съм благодарна, но наистина не обичам групите. Имам цял спам от известия, а ако ги изключа, ще изпусна нещо важно, защото винаги така става.

12.Колко книжни рафтчета имате в Goodreads?

Имам 5 рафтчета- all (ако се брои), to read, currently reading, read, favorites- аз съм от хората, които не могат да поддържат 7645678 рафтчета, където и да било. Затова имам проста схема на отбелязване. Все пак, аз знам коя книга съм прочела и какъв жанр е, а ако някой иска да си намери книга, може да я потърси в търсачката, не в моите рафтове.

  Това беше от мен за днес. Вече тагнах двама души, но все пак, ако на някой не му се чака да го тагнат, нека да го направи! Въпросите наистина са по-хубави от обичайните. 

Златният мост - Ева Фьолер

  Златният мост не отстъпва по нищо на Гондолата на времето, а напротив, тя е много по-добра!

  Втората книга на тази така завладяваща трилогия предоставя на читателите много повече действие, битки и интриги. Докато в първата част бяхме по-скоро запознати с пътуването във времето, Ана и Себастиано, както и ситуациите в миналото, то в тази книга има повече развитие откъм ролите на героите и много повече битки и опасности, които съпътстват двамата главни герои. Разбира се, имаше и повече от тях двамата, макар и те да се сблъскват с нов проблем- Себастиано не помни кой е и се мисли за мускетар.

 В тази книга се забелязва развитието на Ана, която е много по-силна героиня и по-оправна от преди. Разбира се, втората книга се развива година и половина след първата и през това време Ана е имала достатъчно време да се научи на основните техники по самозащита и да свикне с пътуването в други векове.

  Този път тя е сравнително по-оправна и находчива, много ми хареса колко добре си изигра ролята и как нито веднъж не се отказа от Себастиано, въпреки че ситуацията му й създаде предизвикателни проблеми. Също така, тя много бързо се ориентира и навлезе в ролята си на момиче от 1625-та година.

  В Златният мост отново имаме неясна мисия, която закотвя героите в XVII век, откъдето няма мърдане, докато не изпълнят задачата си. През това време се случват интересни събития, които запознават Ана с Филип и Сесил, както и с Мари и Анри, които изиграват важни роли за развитието на действието. 

  През това време, мислещият се за мускетар Себастиано, се е присъединил към охраната на кардинал Ришельо и дава всичко от себе си да  го пази и да изпълнява заповедите му. Сляпата му лоялност към него поставя под въпрос множество пъти връзката му с Ана. 

  Това, което ми харесва е как Ева Фьолер е запазила характера и принципите му, дори и да е отнела паметта му. Той се държи като нормалният Себастиано, който бихме познавали, ако беше от даденото време, в което се намираше.

  Удивителната способност на Ана отново се показа, спасявайки я от множество опасни ситуации, благодарение на предупредителния й сърбеж по врата, който все още намирам за някак хитро и забавно едновременно. 

  Друго, което изключително много ми хареса е начинът, по който започна книгата със спасяването на Казанова от затвора, защото това начало вдигна високо летвата, така да се изразя. Поне на мен изключително много ми хареса и очаквах следващите събития наистина да оправдаят нивото на въпросната летва и не оставах разочарована.

  Разбира се, краят е най-хубавата част от книгата- изпълнен с напрежение, емоция и много екшън, той определи крайното ми впечатление за книгата. За мен финалът винаги е много важен и се е случвало да отнемам по една или две звезди заради него, но тук той затвърди оценката ми върху книгата. Изключително много съм доволна от нея.

  Златият мост е едно страхотно продължение на Гондолата на времето, което оправда всичките ми очаквания за едно по-добро продължение, изпълнено с повече емоция, действие и малко интриги забъркани в кралския двор.

  

Изключително много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Съдбовно бягство - Сюзън Елизабет Филипс

  Поредният завладяващ роман на Сюзън Елизабет Филипс, който ме остави с много топли чувства и с глуповата усмивка на уста, докато навън валеше дъжд. 

  Като последна излязла книга от поредицата Уайнет, Тексас, тя запазва нивото на предишните. Това е една лека, приятна и изключителна за четене история, която си имаше своите забавни моменти и много приятни мигове. Сюзън Елизабет Филипс (накратко СЕФ) за пореден път ме плени в своята история за двама души, които са толкова различни, че не е за вярване колко добре си пасват.

  Историята се развива по същото време, в което се развива и Господин Неустоим, но този път главната героиня е Луси, която избяга от сватбата си с Тед Бодин. Тя се качва на мотора на напълно непознат и оттам нататък започва нейното малко приключение с Панда и задачата й да открие себе си и това, което иска да прави.

  Луси е забележителна личност, която е преминала през много в живота, за да стане това, което е сега. Бягайки от сватбата си с Тед Бодин, Луси взема възможно най-правилното решение за себе си. Това дава начало на мисията й да преоткрие себе си и това, което иска да бъде оттук нататък, зарязвайки образа на перфектната президентска дъщеря.

  Харесвам Луси, защото тя е от типа хора, които поставят нуждите на всички останали пред своите и се чувства зле, когато се провали в това да им помогне. Тя е една страхотна героиня, която преминава през един объркан период, докато най-накрая реши каква трябва да бъде.

  Качвайки се на мотора на непознатият рокер Панда, Луси не предполага в каква посока ще поеме животът й, но знае, че ще е в тази, която тя го насочи. Тя е наистина една страхотна героиня, която много харесвам, защото някак си успях да се докосна до нея и дори да видя части от себе си в нейния характер.

  Панда е мъж със сложно минало, в което не е имало много щастие. Той все още страда от него психически, защото преживяванията му са му оставили тежка психическа травма, с която той се бори всеки ден и даже е успял да я преодолее по времето, в което сме запознати с него. Когато се привързва към Луси, обаче, започва да изпитва притеснения, че в миг на слабост ще започне да действа като други хора с неговият проблем. Какъв по-добър вариант да се бори с това от този да отблъсне единственият човек, който няма да го съди за нищо?

  Това, което изключително много харесвам в Панда е как въпреки всичко той винаги е готов да защити Луси, да й се притече на помощ и да я разведри в миг на трудност. Той е олицетворение на неперфектният перфектен мъж, ако това има някакъв смисъл. Освен това е пълната ѝ противоположност, което го прави идеалният мъж за нея.

  Луси и Панда преминават през много изпитания заедно, които поставят под въпрос връзката им в доста от случаите, но все пак след всичко, което преживяват в крайна сметка успяват да се сработят, да намерят начин да се съберат без да се страхуват един за друг. Много ми хареса как Луси пое накрая инициативата да си го върне обратно. Това беше много забавен начин да го "измами". 

  Обожавам, когато дойде времето за щастливият край на героите ми и начинът, по който всичко се оправя, защото Сюзън Елизабет Филипс е страхотна в това. Отново имаше типичните за нея връзки и отношения, които трябваше да се поправят и герои, които трябва да превъзмогнат миналото си и да преоткрият себе си, за да намерят отново своето щастие в лицето на любимият човек.

  Съдбовно бягство е поредната страхотна книга на тази добра авторка на съвременни любовни романи, която накрая отново ме остави да се усмихвам глуповато в последната страница, чудейки се кога ще мога да прочета още от нея.

  

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Ruler of Books Tag

Бях си харесала този таг още като го видях за пръв път и много благодаря на Илияна, че ме тагна!

1. Коя книга бихте накарали всеки да прочете?

Има толкова много книги, които бих накарала всеки да прочете, но бих се съобразявала с вкусовете му. Бих предложила Завещанието на Кристен Ашли, Чаровник по рождение, Бебето е мое, поредицата В смъртта на Нора Робъртс, Мъглороден и Стоманено сърце, Гневът и зората, Илумине, Хари Потър, Игра на тронове и други.

2. Какво бихте премахнали от оформлението на дадена книга?

Единственото, което бих махнала е "подвързията", както аз я наричам, на книгите с твърди корици, защото много се пречка, прави четенето на книгата неудобно, защото само се мести, а постоянното й махане и слагане, освен че е изнервящо, я унищожава и накъсва, независимо колко я пазиш. Защо вместо това не принтират корицата върху...ами корицата? Като българските Хари Потър и Героите на Олимп?

3. На кой автор бихте възложили да ви напише каквато и да е книга?

Не каквато и да е. Всеки автор специализира в нещо различно, но ако наистина трябва да избирам за всякаква книга, това ще са Брандън Сандерсън и Сара Дж. Маас.

4. Коя книга бихте изпратили в мазето на библиотеката?

Вместо 50 нюанса сиво и Здрач, които са завзели главните места на класацията, ще отбележа фенфика След, Girl Online и книгата за Мирър и Голиат, чието заглавие е твърде дълго, за да го напиша или дори да го копирам. Смятам да споделя ревюто си от Goodreads в блога в скоро време.

5. Кой дизайнер на корици/илюстратор бихте искали да ви направи стенопис?

И аз като Илияна ще отбележа Стоян Атанасов и Милена Ковачева, но ще добавя и Sam Green, който е направил корицата на британското издание на Последната империя и останалите книги на Брандън Сандерсън.

6. Чие лице на герой бихте сложили върху монета?

Първата ми мисъл беше за Elend Venture, но той май имаше собствени монети или поне по някое време може и да е имал, затова ще отбележа Селена Сардотиен, понеже все пак е кралица, все някога ще си сложи лицето на монета заедно с това на Роуан. Много искам да видя и Скълдъгъри на монета, вярвам, че черепът му притежава идеалните пропорции да бъде изкован на монета. Може би дори златна.

7. Коя книга би спечелила наградата „Владетел на Книгите 2016”?

Избирам Злочестие, защото беше невероятен финал на тази моя любима трилогия на Брандън Сандерсън и също така слага невероятно начало на втората му поредица в света на Възмездителите! 

Тагвам Йоана & Yulia K.

Get to Know the Bookworm

Здравейте! На почивка съм за няколко дни и реших да пусна този таг, защото няма да имам много време да си обновявам блога. Отново. Този път ще си взема лаптопа и се надявам, ако прочета някоя книга, да успея да й напиша ревю. Но както гледам, всичко друго, освен ревютата, се чете повече. Хехе.

Човекът зад блога: 

1.Как се казваш? –  Юли, като месеца, само три букви, без 'а'-та, 'я'-та, 'ани' и 'яни' след него.

2.На колко си години? – 18...след 2 месеца. (12.10)

3.Цвета на очите ти? – Кафяви

4.Естественият цвят на косата ти?– Тъмнокестенява

5.Цветът на косата ти в момента? – Не съм се боядисвала, все още е тъмнокестенява

6.Къде живееш? – Варна.

7.Имаш ли домашни любимци? – Да, куче и морско свинче.

8.Любима песен в момента? – I Ain't Your Mama & Carryon My Wayward Son

Нека преминем към книжните неща:

1.Любима книга като цяло? – Последната империя

2.Любима поредица? – Като изключим горното, една от любимите ми поредици е Анита Блейк, ловецът на вампири.

3.Обясни с три думи, защо обичаш да четеш? – Различно, Магическо, Приключенско

4.Любима героиня? – Анита Блейк, но за да не се повтарям много ще посоча и Селена Сардотиен

5.Любим герой ( мъж/момче) ? – Охх...да беше един, но за да не използвам мъжете на Анита, ще кажа Боунс от Среднощен ловец.

6.Любим герой? ( какъвто и да е) – Точно сега си мисля за Себастиян Моргенстърн. Той не ми е любимият герой ever, но все пак.

7.Книга, която разби сърцето ти? – Друговремец- тази книга е уникална!

8.Книга, която всички обичат, но ти не? – Самодива- каквото и да казват всички, аз все още си оставам разочарована.

9.Любим жанр? – Фентъзи- това е жанрът, с който започнах, така че той винаги ще е първият избор, който ще направя.

10.Любим автор? – Брандън Сандерсън, Лоръл К. Хамилтън, Рик Риърдън, Дерек Ланди си проправя път бавно, но славно; Сара Дж. Маас, Дж. К. Роулинг, Diana Gabaldon също си проправя път бавно, но славно... и така. Кого изпуснах? Джaнин Фрост и Дариндa Джоунс. Окей, мисля, че изредих достатъчно писатели.

11.Какво четеш в момента? – Много ми се искаше да кажа някоя по-хубава книга, но сега чета Сърца за разбиване и се надявам да не е толкова тип fanfiction, колкото ми докарва, но пък си е една такава лека и бърза за четене, така че се надявам поне да ми хареса.

12.Колко е дълъг TBR списъкът ти? - Повече, отколкото е здравословно и отколкото някога ще мога да прочета, но мечтите са безплатни. Нали?

Избери:

1.Шоколад или чипс? – Шоколад.

2.Филма или книгата? – Винаги ще предпочета книгата, а защо сериалът не е вариант? Предпочитам го пред филма.

3.TV или Youtube? – Не гледам телевизия, така че- YouTube

4.Смартфон или лаптоп? – Лаптоп, аз не съм пристрастена към телефона си.

5.Твърди или меки корици? – Меките са по-лесни за носене и четене, но пък твърдите са толкова по-красиви!

Тагвам Melly и Briana Knows

Сърца за разбиване- Али Новак

   Наистина не очаквах една така обикновена книга да ми хареса толкова много.

   Понякога идва време, когато се уморя от всичките книги, които чета и които трябва да прочета. Уморявам се и от дългият си списък за четене, който само се увеличава, а не намаля, защото за всяка прочетена книга, той се увеличава с още пет. Буквално. Когато този период настъпи, обикновено ми се иска да се впусна в добрите стари елементарни книжки, които нямат някакъв заплетен сюжет и чиито мотиви са толкова често използвани, че са повече от предвидими. Обикновено търся книга, в която момичето се мести в нов град и се случват всякакви странни неща и изведнъж тя открива вампирите или нещо друго. В този случа аз избрах Сърца за разбиване, която постоянно прекръствам на Разбивачи на сърца, заради групата.

  Идеята на Али Новак не е нова, не е и блестяща, но е написана по лек и някак завладяващ начин, който ме накара да я прочета за по-малко от 4 часа и да й се насладя изцяло. След един провал в четенето днес, Сърца за разбиване беше като глътка свеж въздух, който да ми напомни, че не всички книги са лоши. Не очаквах много от тази книга, но получих повече, отколкото можех да се надявам, защото наистина е добра. 

  Може да служи за разведряване в горещ летен ден, за четиво между две тежки книги или просто да си припомниш времето, в което си чел фенфикшъни с 1D, Джъстин Бийбър, 5SOS и всичко, което има известен музикант в него. 

  Да се върнем на книгата.

  Както казах вече, сюжетът не е нещо ново, но е предаден по много хубав начин. Успях да се докосна до Стела, усещайки желанието й да се различава от близнаците си. Имайки предвид, че близнаците като цяло са ми слабост, заедно с порива да си различен, главната героиня ме впечатли наистина много. 

  Тя си има хоби, което обожава и макар да не е свързано с книги, пак ми харесва, понеже тя влага 110% от себе си в него. (А и брат е избрал да следва литература, така че това си е плюс.) Това, което ми хареса дори повече е колко обича тя сестра си и как е готова да се жертва за нея, дори когато е очевидно, че Кара би я убила, ако зареже мечтите си заради нея. Това бяха сред любимите ми моменти, когато не беше заедно с Оливър.

   И като стана дума за него. Той е сладурче. Всички в групата са сладури и като всички тинейджъри правят глупости. Макар и неговите да са наистина разбиващи сърцето, той си имаше причини за тях. Харесвам Оливър. Не мога да дам точна причина, може би защото не е идеализиран, нямам идеалното семейство и не е безгрешен. Не е твърде горд, за да не се извини, Оливър е чисто и просто добро момче, което знае какво иска и е готово да поеме всичките рискове, дори и тези, които ще го съсипят. За мен това е най-важното и ето как и той ме спечели.

  Другото е, че обожавам начинът, по който всеки от групата е показан, как си имат изградени личности и характери и са показани като най-обикновени приятели, които обичат да се забавляват и понякога се карат. Това и малко по-различната им работа нощем- на сцената, пред огромна публика. Все пак, преди всичко, те са просто едни четири момчета.

   Краят на книгата беше много хубав, сладък и останах наистина доволна. Харесва ми, когато чета за щастлив край и наистина бих искала да прочета и следващите книги от това, което изглежда че ще бъде поредица.

  Сърца за разбиване е една лека и приятна книжка за четене, която ме изпълни с много топли чувства и ме изкара от мрачното ми настроение след провала с Мирър и Голиат. Радвам се, че я прочетох.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Teen Wolf Book Tag

  Видях този таг от Queen Sunny и реших да го направя. Тя не го е превела, а аз смятам, че по-голямата част от тинейджърите (следователно и читателите ми) знаят английски (и нямам възможност сега) затова и аз няма да го превеждам. 

1.Scott McCall - The character who evolved the most in a book

Само в една книга ли? Ако да, то тогава избирам Фейра, защото в Двор от мъгля и ярост в нея настъпи една много голяма и невероятна промяна, която изключително много харесвам.

2.Stiles Stilinski - A book that you didn't have many expectations about but found charming

Кутия за птици. Тази книга не очаквах да ми хареса толкова, колкото се оказа, че ми хареса. Наистина си заслужава, тя е невероятна и е една от малкото книги, които са ми въздействали по този начин.

3.Lydia Martin - A book with a pretty cover

Охх, то да беше само една книга...

4.Allison Argent - A book with forbidden love

Никак не обичам книги със забранена любов. Сред всичките им проблеми, защо и любовта им трябва да е предизвикателство? Може би да избера любовта на Деймън и Кейти в Лукс? Не че е кой знае колко забранена, но не е за препоръчване. Нали?

5.Derek Hale - The book which started you reading

Хекс Хол- толкова пъти съм го повтаряла, че няма нужда от коментар.

6.Malia Tate/Hale - A character with a shady past

Скълдъгъри Плезънт, защото миналото му не е много светло, а и не се знае много за него.

7.Kira Yukimura - A character with oriental features

 В Търсенето на тигъра, когато Келси се прибра вкъщи излизаше за кратко с момче с азиатски черти, но не му помня името. - Редактирано същият ден- Забравете безименното гадже на Келси- МАГНУС БЕЙН!!!!!!!!

8.Jackson Whittemore - A bad character you couldn't help but love

Себастиан Моргенстърн- защото той е просто уникалният злодей.

Били-Рей Сангуайн- защото е толкова забавен, силен и необичаен. Голям психопат и все пак ми харесва.- Скълдъгъри Плезънт

9. Liam Dunbar - The last book you bought

Не помня. Не, момент. Помня. Последните книги, които си взех бяха към шест и то защото бяха на Алеята на книгата. Може да направя и book haul, но не знам за сега. 

Да видим: The Bands of Mourning, Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат, Огненото слово, Землемория- пълно издание, Златният мост, Всички наши места... и май е това.

10. Brett Talbot - A character that plays sport

Дийн Робилард от Чаровник по рождение- американски фурбол.

Кени Травълър от По-кротко, лейди!- голф

Джейк от Завещанието на Кристен Ашли- бокс

Амии това беше. Не знам кой е фен на сериала и кой не, затова всеки да се чувства тагнат!

Shadows of Self by Brandon Sanderson

   Не съм сигурна как съм успяла да напиша ревю на Сплавта на закона, защото от известно време не мога да си събера мислите достатъчно, за да напиша нещо свястно за любимия си писател. Може би затова ми е любим.

  Shadows of Self е втората книга от втората поредица за Мъглороден, която не може да се сравни с първите три, но е много, много по-добра от Сплавта на закона, защото проблемът, срещу който се изправят тук е много по-голям и по-труден за убиване.

  С невероятния си начин на писане, Брандън Сандерсън за пореден път успява да ме въвлече в историята си и макар да ми отне доста време да я прочета, тази книга отново е сред любимите ми. Тя е написана страхотно, изпипана отвсякъде, успява да отговори на всичките ми въпроси, свързани със събитията тук и отваря няколко нови, чиито отговори вярвам, че ще открия в последните две книги. 

  Сюжетът този път е повече от заплетен. Той е по-объркващ от преди, защото Уакс, Уейн и Мараси се изправят срещу враг, чийто вид се смята за митичен в тяхно време. Съществата от този тип обикновено са много трудни за различаване от обикновените хора, а когато не знаеш дали човека, на когото се доверяваш най-много не е бил заместен от нещо друго, работата ти става дори по-трудна, а заплахата за унищожението на града, в който живееш...Е, да кажем, че не е лесно да се изгради град, дори и такъв, чиято функция все още не е развита достатъчно добре.

   Този случай за Уакс не е никак лесен, защото се борят срещу враг, чийто образ е непостоянен, а на всичкото отгоре това божествено същество е изгубило разсъдъка си доброволно и е тръгнало да убива, за да разруши всичко, което Harmony се е постарал да построи отново след последните събития в The Hero of Ages.

  Вече съм писала колко харесвам Уакс, затова ще го коментирам по-малко.

  Страдайки по загубената си любов Леси, Уакс все още е преследван от призраците на миналото, но по-малко в сравнение  с първата книга...докато не вижда лицето на убиецът й. Два пъти. Мъртвият й убиец. Тогава той започва да подозира и сериозността на проблема, пред който са изправени, но това е нищо с финалните разкрития, които разбиха дори и моето сърце. 

  Трудностите, през които Уакс минава са повече, отколкото е честно, според мен, но всеки знае колко садистични са писателите. Той не се предава лесно, обаче и изпълнява задачата си до самия край, който се оказва по-жесток, отколкото си е мислил. Това, което разбира може би ще го накара да загуби вярата си в новия бог, но може и да разбере скритата причина зад действията му. Не знам и нямам търпение да разбера.

  Що се отнася до неговият дългогодишен приятел и помощник Уейн...Той притежава интересни умения и страхотно чувство за хумор. Почти никога не е сериозен, но има някои интересни идеи за в бъдеще. 

  Уейн е един безкрайно интересен персонаж, от който можеш да научиш много за човешкото държание, акцентите и как да ги имитираш. Също така винаги трябва да носиш правилната шапка, за да бъде имитацията ти по-достоверна. 

  В началото на книгата, когато преследваха един от многото си първоначални заподозрени Уейн бе този, който го хвана по уникален начин и сцената, която беше описана си я представях по един много  забавен начин и просто тогава осъзнах какъв невероятен герой е той. Също така огромното му познание по различните акценти се оказа ключово за откриване на техния човек.

  Както вече споменах, краят беше невероятен по един разбиващ сърцето начин. Последните неща, през които Уакс трябваше да премине и да разбере, за да се докопа до побъркалото се същество и да го спре, бяха повече от жестоки, но също така бяха и просветляващи. Наистина нямам търпение да прочета следващата книга, за да видя как ще се справи той с истините, които вече знае и как ще работи с Harmony сега.

  В Shadows of Self  се сблъсках с много нови политически и религиозни интриги, действие, мистерия и силни емоции, които ме оставиха за пореден път без дъх. 

20 Bookish Facts About Me

1. Не съм проронвала и сълза на книга.

2. Обикновено докато чета не мога да пия или ям нещо, защото се разсейвам от книгата, макар и преди години реално да четях докато ядях.

3. Обичам да чета, когато пътувам.

4. Не харесвам книгите, които стават известни много бързо и често се разочаровам от тях. (Girl Online, Самодива, Перфектната химия- тази не я мразя, но и не я обичам особено, В морските дълбини и други)

5. Не препрочитам книги, понеже имам твърде много непрочетени, но пък искам да се потопя в света на Пърси Джаксън, Хари Потър и Мъглороден отново.

6. Типично за всеки книжен плъх- имам твърде много непрочетени и продължавам да си набавям още.

7. Преди време нямах проблем с това да дам на някого книга и после да ми я върне. Сега, когато някой ме помоли, отказвам директно, като правя някои малки изключения. Ако някой от вас, на които съм дала скоро книга, чете това- ти трябва да си наистина важна особа. И все пак ми се къса сърцето като си помисля, че книгата ми е при някой друг.

8. Мразя да чета книга за повече от планираното време, за което знам, че мога да я прочета. Някак си след това имам по-малко удоволствие от нея и ми се вижда слаба, когато не е. Примери: Кралят беглец и Мрачни дни- книгите са страхотни, но ги проточих твърде много.

9. Напоследък си подбирам книгоразделителите според корицата, според жанра книга и според чувството, което ми навява тя. Имам няколко разделителя, които се повтарят и все пак едва ли някога бих използвала. За сега.

10. Понякога харесвам филма повече от книгата, друг път е обратно. Има случаи, в които не харесвам и двете, както и случаи, в които не съм знаела, че даден филм е бил книга първо.

11. Имам точно 80 непрочетени книги вкъщи. 23 от тях са на английски.

12. Обичам дебелите книги, макар и все да не мога да намеря време за тях. Наистина много бих искала да седна и да прочета Война и мир, Анна Каренина, Властелинът на пръстените, останалите от Песен за огън и лед, както и То, но при мисълта, че ще имам две прочетени книги за месеца ми става...лошо. Предпочитам да имам повече книги за месеца.

13. Не мислех, че започвайки този блог, ще се задържа толкова дълго с него.

14. Дължа my bookworm self на най-добрата си приятелка, която искаше книга за 13-тия си рожден ден.

15. Обичам да чета на английски, защото той е по-благозвучен, а и мога да разбера неща, които в превода не се разбират или са сгрешени. Пък и преводите на книги тип high/epic fantasy е просто отвратителен, но какво да се очаква от Бард.

16. Обичам да се разхождам покрай книгите в книжарницата и просто да ги проследявам с пръст или да ги гледам, без реално да си избирам какво да купя. Мисля, че това наистина дразни персонала.

17. Не обичам книги с тъжен край и ги избягвам, макар че понякога нямам избор и ми се налага да си взема подобна книга, защото а) не съм знаела края и б) защото онова чувство, което ми казва, че трябва задължително да прочета нещо се е обадило.

18. Обичам да чета навън и нямам никакъв проблем с това да отида в Морската градина, да повървя половин час, докато си намеря подходяща пейка и да почета.

19. Аз наистина съм от книжните плъхове, които си носят книгата навсякъде, дори и да знаят, че няма да я четат. В моя случай обаче, аз я чета- в автобуса, докато чакам някой, който закъснява, когато аз не закъснявам и така нататък. 

20. Винаги ще избера книгата пред човека. Правя изключения за най-добрата си приятелка и за семейството си плюс още един-двама души.

July Wrap up

1. A Game of Thrones

 Вярна поне на част от думата си, аз прочетох Игра на тронове и ми хареса наистина много, но покрай работата и почивката ми в Бургас реших, че останалите ще ги чета през ваканциите, които са по-дълги от 4 дни.

2. Прикачен

Поредната хубава, сладка и изключително приятна книжка на Рейнбоу Роуъл, която харесах наистина много и ми се щеше да беше дори по-дълга, за да мога да я чета по-дълго следващият път, когато реша да се потопя в нея.

3. Half Lost

Книгата, в която една част от душата ми умря и същевременно се възроди, за да се спомине отново е и една от най-добрите за този месец, особено като за завършек на тази страхотна трилогия. Наистина препоръчвам на всеки, който се колебае дали да чете трилогията- да! А ако някой се е отказал заради първата- втората е много по-добра! А третата...третата няма база за сравнение въз основа на книгите на Сали Грийн.

4. Скълдъгъри Плезънт
5. Да играеш с огъня
6. Безликите
7. Мрачни дни

  Това са книгите, които спасиха блога ми от запустяване и месецът ми от липса на четива. Ще пиша общо, защото...О, това е една страхотна поредица! Тя е лека, забавна и много интересна, подходяща е за отпускане, поне първите няколко книги и за спасяване от скуката. Скълдъгъри и Валкирия са много забавни, особено когато се съберат заедно и аз наистина съжалявам, че не ги прочетох по-рано, а сега и разбрах, че догодина излиза и още една книга! Това е страхотно!

Ами, като никога този месец прочетох само 7 книги и се надявам другият да поправя това, но тъй като съм си набелязала предимно дебели книги, това надали ще стане. Но въпреки това, lets stay positive!