Сияйна звезда - Сюзън Елизабет Филипс

  В повечето книги четете за това как мъжа пази жената,  нали така? Е, тук ще прочетете как жената пази мъжа. Това е една от многото причини да заобичам тази книга.

  Сюзън Елизабет Филипс е любимата ми писателка на съвременни любовни романи, която се изкачи много бързо в списъкът ми с любими автори с книгата си Чаровник по рождение. Макар и да не започнах от самото начало двете й поредици, и да ги чета много хаотично, винаги съм им се наслаждавала напълно и съм решена да ги докопам всичките.

  Нейният стил на писане е лек, забавен и завладява до такава степен, че мога да прочета всяка нейна книга за ден, ако не съм заета. Обожавам всяка от историите й, защото всичките се отличават със своите страхотни герои, които са остроумни, забавни и много упорити! А описанията на тази жена, особено на секси мъжете, са едно от любимите ми неща в нейните книги!

  Историята на Пайпър и Купър не се различава само по това, че тя го защитава така, както майка малките си, но и по това, че тези двамата са лика прилика и са толкова забавни, че не е истина. Не спрях да се смея през цялата книга, защото Пайпър има остър език, а Куп не й отстъпва по нищо, защото не обича да губи.

  Пайпър е в доста трудно положение в началото на книгата, защото малко е закъсала с финансите след като е откупила детективската агенция на баща си от мащехата си и не се справя особено добре с поставената й задача. Нещата, обаче, се обръщат на сто и осемдесет градуса, когато Купър ѝ предлага работа и опознавайки го, нещата стават малко по-сериозни, отколкото би желала. 

  Тя е една силна, наистина впечатляваща героиня, за която си беше едно истинско удоволствие да чета. Вече споменах, че наистина я е грижа за Купър и се справя много добре със задачата си, която от начало не е да бъде личният му бодигард, но чувствата й към него са твърде силни, за да бъде просто един наблюдател. Тя е една изключителна личност, която имайки своите слаби страни прави една невероятна жена, подходяща за мъж като Куп. А и вече споменах какъв остър език има и словесните двубои, в които непрекъснато се намират са едни от любимите ми части. 

 Освен това, Пайпър е една добра душа, винаги готово да помогне на човек в беда и това я издигна дори повече в очите ми.

  Фактът, че си има жена за бодигард, не прави Купър слаб. Даже го прави по-силен, защото те двамата се допълват, пък и тя има повече опит в наблюдаването на подозрителни персони. Пайпър изключително много му помогна със сложното начинание да е собственик на клуб и да управлява служителите си, на които има твърде голямо доверие. Свикнал да е на върха на славата и никой да не му мисли злото, Куп не очаква да се сблъска с всичките проблеми, срещу които му се налага да се изправи. Имайки жена като Пайпър до себе си, колкото и да го изкарва извън релси, това наистина му помогна да подреди всичко в правия път и да осъзнае много неща.

  Най-трудната част за двама им беше да пренебрегнат обичайния ход на нещата и да приемат новостта, която съпътства връзката им, както и трудностите, които ще последват. Края беше едно от най-забавните неща, които съм чела и хич не исках да свършва.

  Това е поредната уникална книга на Сюзън Елизабет Филипс, която ме остави глуповато усмихната накрая, с все топли чувства и подновен копнеж да прочета всичките й книги до една.

Изключително много благодарности на издателство Ибис за предоствената възможност!

Magic Shifts by Ilona Andrews

  Това беше една необичайна книга, която разбира се пак не ме остави разочарована.

  Наистина, вече се изчерпах откъм коментари по тези романи, а ми остава още една, която е излязла и последната, която ще бъде публикувана догодина. Не е за вярване колко много се привързах към тази поредица и колко много е заобичах! А авторите, изглежда, винаги имат нови и нови идеи, които продължават да те обучават на тема митология в различните народи. Отново ще спомена, че стила им на писане продължава да си е все така уникален, а сцените с убийства, битки и кървища са все така подробни.

  В осмата книга на Кейт Даниелс, тя и компанията се изправят срещу по-голяма опасност от обикновено, но не е нещо, с което да имат чак такива тудности. На мнение съм, че макар и да преминаха през много, това не представляваше чак такова предизвикателство за героите, колкото действията на Хъг или Ера от предишните книги. Според мен те са се изправяли пред много по-големи трудности, но това, което отличи тази книга бяха две неща- отвличането на Едуардо и случая с Кейт. Не съм наясно с медицинските и разговорните термини, но тя претърпя огромна травма на главата, засягаща мозъка (не е сътресение), която можеше да й струва живота. Преминавайки през това, тя трябваше да внимава колко от силата си използва, за да не се влоши..
  Въпреки че опасността не беше чак толкова голяма, колкото предполагах, че ще бъде, не могада кажа, че Magic Shifts е слаба книга, не е. Написана е по страхотен начин и виждаме малко повече от живота на Кейт и Кърън като свободни хора. Разбрах, че Джули явно рита задници все по-добре и по-добре и Роланд направи още една поява.
  Въпреки че знам, че той е доста отрицателен герой, манипулативните му способности са до толкова развити, че чак аз съм склонна да повярвам, че го е грижа за Кейт. Много ми харесва как е изграден и показан и наистина не мога да опиша това, което ме впечатлява толкова много. Не знам кое привлича по-голямо внимание върху него- чуждите приказки за Роланд или истинското му присъствие в книгата. Все пак хората обичат да преувеличават за личностите, пред които се прекланят, но това, което е показано до сега си е доста впечатляващо. (И плашещо.)
  Бих искала да пиша още, но вече започнах деветата книга- Magic Binds и се усещам как ще започна да коментирам събития и демонстрации на сила от нея, оплитайки двете заглавия. Ще кажа, че това е поредица, която  залсужава да й се отдели време, защото е просто уникална! Не мисля, че има достатъчно добри преведени urban fantasy книги, затова- четете! Не чакайте издателствата да преведат 10 първи книги от поредици с 6 и да ги зарежат на третата, английския не е чак толкова труден, аз се отчайвам, че има повече книги, отколкото мога да прочета, хаха! И мноого се отклоних от книгата- страхотна е като всички останали! Отивам при деветата.

The Thanksgiving Tag

Ето че дойде времето за още един таг. Благодаря на Мели за тага.

Е, не е като да имаме такъв празник тук, но винаги ми е бил интересен и ми се ще да го празнувахме.

🍲 Вечерята за Деня на благодарността

Пуйката - Книга, която можеш да препрочиташ всяка година и да не ти омръзва

Вече няколко пъти казах, че не препрочитам, но поредиците, които ще следя до самия им край са Анита Блейк, ловецът на вампири, за сега 25 книги, Братството на черния кинжал, за сега 14 книги, Кейт Даниелс, за сега 9, скоро 10 окончателни книги, Чарли Дейвидсън- 10 книги различните ери на Мъглороден- 6 книги и Летописите на светлината на бурята 2, но планирани 10- бих споменала и книгите на Сара Дж. Маас, но те не надвишават 6 книги.

Плънката - Любим поддържащ герой

Да уточня, това е герой, който подкрепя главния герой като най-добър приятел или нещо такова.- Оставям пояснението на Мели. Това е труден въпрос, повечето ми героини са подкрепящите и тях рядко ги подкрепят, пък и не искам да се повтарям все с известните поредици. Бих споменала Гроувър, Рон и Хърмаяни, Саймън, но вместо това ще кажа Андреа- най-добрата приятелка на Кейт Даниелс.

Соса от червени боровинки - Любима корица

Ще споделя само 4, защото скоро ще пусна пост #3 от поредицата ми за любими корици.

Пилето и дресинга - Книга изпълнена с разнообразие, която препоръчваш

Книгите на Брандън Сандерсън са наистина разнообразни и са пълни с разнообразие.

Касерола със сладки картофи - Любима книжна двойка

Ехх, само една ли? Селена и Роуан, Анита и Жан-Клод, Анита и Мика и Натаниъл, Фейра и Рис, Джон Матю и Хекс, Зи и Бела, Вин и Елънд, Джейс и Клеъри, Магнус и Алек, Уил и Теса, Джем и Теса, Сейди Кейн и Анубис и мнооого други.

Зеленчуците - Книга, която беше най-голямата ти изненада

Цялата поредица Кейт Даниелс ме изненада наистина много приятно, както и Двор от мъгла и ярост, Илумине и други...

Десертите - Най-добрият край на книга

Опитвам се да се сетя за финал на някоя поредица, но тъй като нещо не мога да се справя, ще кажа Игра на тронове, защото последната сцена с Денерис ми хареса адски много.

💗 Нещата, за които сме благодарни

Семейство - Любимо книжно семейство

Кейт, Кърън и Джули! Чарли, Рейес и Бийп! Анита, Жан-Клод, Мика, Натаниъл и останалите! Джоузи и Джейк от Завещанието и много други.

Приятели - Любимо книжно приятелство

Ох, защо всичко е по едно? Всеки знае, че не можеш да избереш само едно и понеже вече казах Кейт и Андреа, ще спомена Анита и Едуард. Те не са точно приятели, но пък много ме радват. 

Кариера - Любим герой, който има същата професия като твоята или чиято професия би искал/а да имаш

Нема такива герои, нема!

Е, може и да има и да не помня... Някой да знае за герой писател в книги? Някой?

У дома - Любима книжна среда

Ем, вкъщи и в Ciela, макар че от МНОГО време не съм стъпвала там.

Хобита - Книга, която би препоръчал/а като „просто за забавление“

Ще напиша специален пост за препоръките, че тези въпроси здраво ме дразнят, Не бих препоръчала една книга ей така на всички, защото много я харесвам, а по-скоро бих се съобразила с предпочитанията на човека, на когото я препоръчвам. Но тъй като съм на вълна Кейт Даниел, всеки, който иска да опита малко ърбън фентъзи може да прочете поредицата. Английския език не е сложен и не хапе.

Тагвам всеки, който желае да го направи.

Air by L. B. Gilbert

 After reading Fire, my expectations were pretty high and Air was nothing less than I anticipated. It's captivating, action packed, there are a more obvious love and even more humour. I couldn't put it down! L. B. Gilbert is really climbing to my Top favourite authors with enviable speed.

  Her writing is captivating and very good. It's not hard and it's easy to read and understand although it's pretty hard for me to find the proper words to describe it. Her chapters are short which is even better for me and her story is very well-developed even to the last detail.

The plot doesn't seem to be as complicated at first as it actually is. There is a lot of mystery that's made in an excellent way. There are two threads, so to speak, that are intertwined together and when you unknit the first one, there is still the second one that is a direct link to the third book, in my opinion. I won't go into details about the plot. I will just say a couple of words about the characters. 

  Logan is awesome. I kind of felt closer to her because she is petite- 5'2 feet and she is still taller than me- 5' feet sharp, and she is just the type of character I am so fond of. Besides, she is very young, a surprising age for an Elemental, especially for a so powerful one. The information around the Elementals' education is a little vague but foр the short period of time she'd trained. Logan's become very intelligent, strong and just adorable. I love strong petite women who can singlehandedly lift a metal bed with an alpha male werewolf, who is 300 pounds, still on it.

  Conell is older that I thought he was but this isn't important right now. He is amazing as well! I have a soft spot foр alpha males and I loved him! The way he behaved around Logan is adorable. But he isn't just hard muscle with a missing wolf form, he is strong and intelligent and he really wants to help Logan and be her mate.

  Together they aren't just a funny couple, they are a deadly force, who have to find out who is behind the theft of wolf forms and figure out how to be mates. They found each other quite quickly but they didn't become the perfect couple right away and had to learn to be with each other. Well, Conell was more than ready but Logan wasn't. I think it's due to her young age or some past events.

  Although I made it sound as if their relationship is the focus of the book, it's actually not. The case has a bigger part in the story and I liked the book even more because of it. Everything that happened in Air was so well-written and well-developed that I just couldn't put it down even to eat. The author has some awesome fighting scenes and the way she's interwoven the plots of the second and the third book is just beyond good. I loved how she left it in the end and I want very badly to get my hands on Wanter. I want to read Serine's book as soon as possible!

  Air is just as good as Fire and it was definitely worth the two days it took me to read it. I love reading about elementals and I certainly love L. B. Gilbert's books so I highly recommend them.

I was given this ebook ARC in exchange of an honest review.

Четенето на т. нар. indie authors (self-published)

Не мога да кажа, че имам голям опит със самоиздалите се автори, но в последния месец и нещо прочетох достатъчно такива книги, за да хвана основата и смятам да споделя досегашните си наблюдения, а ако продължа да чета подобни книги, може и да направя поредица от това.

1. Книгите им са евтини.

Това се отнася най-вече ако смятате да ги купите и то в електронен вариант, за хартиения нямам идея. Те постоянно пускат някакви намаления, промоции и дори ги пращат безплатно ако се абонираш за тях или просто ги слагат за седмица на безплатния режим в Amazon, поощрявайки читателите да оставят ревюта, за да се популяризират книгите им и да печелят повече. 

2. Често в тях има грешки.

Има много по-голям шанс да срещнеш някаква грешка (или повече от една) при тези автори, защото не всички могат да си позволят редактор и коректор, но дори и да са го направили, пак може да се срещнат. 

3. Бързо се четат- предимство и недостатък.

Тези книги са най-често кратки и леко написани. Чела съм тъй както 60 страници, така и 400+. От една страна е хубаво, защото бройката на прочетените книги се увеличава сравнително бързо, но от друга, те са твърде кратки, за да бъдат удовлетворителни. Често такива книги изглеждат незавършени и някои неща са претупани и написани и описани през пръсти. Не знам защо просто не се отпуснат и не си напишат всичко, а може и до там да стигат възможностите им, нямам идея. По-дългите книги, които съм чела, обаче, са невероятни! (Тук е моментът да включа факта, че навсякъде има всякакви изключения.)

4. Не са написани професионално.

Четейки предимно известните книги и бестселърите, които се превеждат тук и повечето непреведени такива, мога да кажа, че има огромна разлика. Липсата на професионален редактор и коректор си казва думата в творбите на тези indie authors и те са сравнително по-слаби, отколкото биха били, ако професионална ръка ги беше минала, но пък и някои идеи не биха били отпечатани от никое издателство, така че това е едно нещо, което трябва да се има предвид. Не всички самопубликували се автори стават.

❤ ❤ ❤ ❤ ❤

 

   Точките ми малко се изчерпаха.

   Четейки толкова дълго само този тип романи ми омръзна наистина много. Абонирала съм се за десетки имейли, но чета предимно от един, но за жалост тя праща предимно paranormal romance и ми втръсна от такива. Имам още две, от които само едната искам много да прочета и приключвам, ще се върна към истинските и добри книги, които се трупат на купчини и на списъци по рафтовете и в електронната ми книга. 

  Разликата между тези два вида автори е толкова голяма, че не е истина,  аз не бих могла да я представя достатъчно добре, дори и да искам, защото все нещо ще изпусна да спомена, но наистина всичко е различно. Използва се по-малко разнообразна лексика, по-малко сложни изречения и със сигурност има доста пропуски в сюжета. 

  Да не говорим, че по-кратките книги са по-трудни за ревюиране, понеже няма какво толкова да се каже освен ако не развиваш безсмислени локуми или ако си намразил прочетеното.

  Според мен обаче, те не са нещо лошо, това все пак са хора, които по един или друг начин са успели да публикуват книгата си и да изпълнят до някъде мечтата си, но според мен да си indie author не е толкова доходоносно, колкото ако е чрез издателство, защото всичко движиш ти. Следователно, колкото повече копия за ревюта пращаш и колкото повече промоции правиш, толкова по-голяма е загубата и като няма кой да ти направи реклама има да чакаш някой да научи за книгата ти. Наистина мисля, че това е по-скоро като хоби с шанс за печалба, но не и стабилна работа, която да ти печели хляба. Да не говорим, че повечето писатели работят предимно през Amazon, а този сайт има толкова много условия и глупости, че не е истина.

   Това беше от мен, надявам се да се е получило добре да и да не съм объркала някого, хаха.

I Am a Reader Book Tag

Тъкмо ми трябваше малко разнообразяване на постовете и ето че Мари ме тагна! Благодаря ти!

1.Изберете една дума, която описва това да си читател?

Приключение. Чета предимно фентъзи, така че мисля, че тази дума описва какво е да си читател при мен.

2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите? 

Хекс Хол на Рейчъл Хокинс. Това е първата книга, която прочетох по свое собствено желание и която всъщност си харесах по корицата, когато не бях книжен плъх.

3.Твърда или мека корица? 

От една страна, харесвам меките корици, защото нямат обложка, която да се пречка и е една идея по-малка от тази с твърдите, но обожавам твърди корици! Толкова са красиви, а някои от обложките имат картини на тях от опаковата страна! Като плакати. Освен това, ако четеш някоя по-дебела книга, кажи над 750 страници е по-лесно да се чете разтворена, особено в началото. Недостатъкът е, че е малко по-тежичка, но си струва! Пък и на рафта изглежда много яко.

4.Как четенето промени същността ви? 

Мога да кажа, че открих страстта си в нещото, в което най-малко бях предполагала. Чрез книгите и писането намерих много страхотни хора и се сближих с някои, с които дори не бях предполагала, че ще го направя. То ме представи на писането, после в Goodreads, четенето на английски и още други невероятни хора, предимно американци от Goodreads (българите не ги споменавам, защото се подразбират).

5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно? 

Не чета конкретна книга, защото имам над 100 непрочетени и смятам за безсмислено да чета вече прочетените, защото за мен това е излишно губене на време. Не обичам да се застоявам в миналото и в старите неща, предпочитам новото. Въпреки това имам планове да се докосна отново до някои стари заглавия, но това някъде далеч в бъдещето може и да стане.

Но може пък да не чета конкретно заглавие, а конкретен автор или жанр.

6.Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите? 

Майка ми ми четеше преди да заспя, когато бях малка. Винаги съм обичала историите, но никога не съм предполагала, че ще започна да ги чета, Обикновено възприемам по-лесно, когато слушам някой като ми разказва и книгите са единствените, в които мога да се потопя и да се концентрирам изцяло.

7.Опиши идеалното си място за четене.

Винаги съм си представяла, че ако някога успея да си купя собствена къща или поне апартамент, една от стаите ще е личната ми библиотека, където ще са наредени всичките ми книги в библиотеки от пода до тавана и ще има отделни купчинки по някакви масички. Задължително ще има поне един фотьойл.

8.Коя книга промени начина, по който гледате светът?

Абсолютно всяка една книга, която съм прочела е имала някакъв ефект върху мен и светогледа ми. Не мога да дам конкретно заглавие, защото с всяко следващо се променям и да...

Тагвам: Мели

Magic Breaks by Ilona Andrews

 I think I lost a part of my soul in this one.

  Това е поредната книга, която прочетох за два дни и съответно ми е разделена на две части- тази Преди голямото събитие и тази След. Да си призная, това разделение на дните ми направи книгата като две отделни и ме обърка, но то е от мен, не от Magic Breaks, която е най-бруталната книга до момента!

  Авторите за пореден път доказват способността си да работят в екип, а аз не мога да повярваам, че приближавам до края, а което е и още по-изненадващо е, че поредицата явно ще е от 10 книги, следователно ще трябва да чакам година до следващата! Това на страна, Magic Breaks е една уникална, невероятна и жестока книга, която отнесе едно малко парченце от душата ми.  Знам, че обявих Кейт Даниелс за една от любимите ми поредици, но вече официално си дели третото място с Чарли Дейвидсън.

   Събитията в Magic Breaks са едно голямо предизвикателство за Кейт и способността й да води Глутницата в отсъствието на Кърън. Знам, че за всяка книга го повтарям, но до сега винаги са били заедно и когато all Hell breaks loose in the city, те са разделени. 

  Точно в най-неподходящия момент, водачите на Глутницата не са заедно и Кейт трябва да се справя с политическите им игрички, както и с намирането на убиец, за да предотврати война между Хората и Глутницата, която би била опустошителна за Атланта. В ръцете й са животите на над 1500 души, а където и да отиде, смъртта я следва като неотлъчна сянка. 

  Нещата, през които трябва да премине тук са много по-големи и по-трудни, а събитията се приближават все повече и повече до кулминационната точка. Точно сега не знам дали да харесвам главния злодей или не, защото начинът, по който се държеше беше почти като онези отрицателни герои, които не можеш  да не заобичаш поне малко.

  В Magic Breaks Кейт преживя множетсво загуби на скъпи за нея хора и приятели, което беше наистина много жестоко от страна на авторите и точно това го прави много хубаво...Но все пак боли... Душата ми...Душата..ми... 

  Толкова много неща се случиха в тези почти 400 стрници, че направо не е за вярване. Сякаш книгата реално беше разделена на две части, защото в първата, тя се занимаваше с разрешаването на случая, а във втората се стараеше да оцелее в една клетка пълна с вода, Оттам нататък всичко се обърка, така да се изрзя, но ще се върна към това по-късно.

  Искам да спомена Десандра, която ми напави истинско впечатление, тъй като в миналата книга беше сред главните герои- тя беше човекът, който Кейт трябваше да пази и се оказа, че зад същността й се крие много повече, отколкото показва. Тя беше съумяла да намери начин да оцелее под властта на тираничния си баща, а след това вече спря да се крие. Тя е една силна жена, която иска най-доброто за децата си и затова е готова да направи всяка жертва, включително и това да се нагърби с някои отговорности, с които дори нейната алфа не иска да се занимава, но Дженифър е много страхлива, така че няма база за сравнение. Десандра е един впечатляващ персонаж, умен и много умел боец, тя бързо се изкачва по хранителната верига и в очите на читателя.

  Кърън го нямаше през по-голямата част от книгата, но когато се появи, сякаш отново с Кейт станаха едно. Те вече могат да се спогаждат заедно и да работят, естествено имат си своите неразбирателства, но разликата от Magic Bites дотук е много голяма и осезаема.

  Това, през което тя премина във втората част беше нещо неописуемо. Споменах клетката с водата, това може би беше едно от най-страшните неща, на които я бяха подлагали и наистина си беше плашещо да го четеш. Останалото, което се случи бяха група предизвикателства, през които трябваше да премине и ако навляза в подроности ще издам наистина много, но както вече споменах- главният антагоист най-сетне се появи не само на думи, но и лично и това няма как да не направи тази поредица толкова интересна, а силата на Кейт расте с всеки изминал ден и тя демонстрира изключителен напредък.

  Това е поредната невероятна книга, написана от тези писатели и не мога да повярвам, че ми остават само още две. Нямам търпение да се впусна в следващите преживявания на Кейт и Кърън, особено сега, когато нещата се промениха толкова много. Това е една от най-добрите поредици, които съм чела и представлява истинско фетъзи. 

Magic Rises by Ilona Andrews

  I couldn't put it down.

  Ако не бях прочела  следващата книга- Magic Breaks, щях да кажа, че това е най-голямото предизвикателство, пред което Кейт се изправя. Обаче, после се сетих, че освен в седмата книга, виждаме една убийствено тежка битка между нея и леля й няколко книги назад, така че няма как да определя нивото на опасност тук, но наистина това, през което трябваше да премине не беше никак лесно. Кога ли е било.

  В Magic Rises (което ми звучи като  Magic Crisis) Кейт, Кърън и няколко члена н Глутницата излизат от Америка и отиват на границата между Европа и Азия (ако географските ми знания или липсата на такива не ме подвеждат)- Карпатите, за да играят ролята на арбитри на две враждебни глутници. Правят го не защото обожават да се месят в чуждата работа, а защото случаите на подивели млади шейпшифтъри се увеличават, а въпросните глутници им предлагат единственото нещо, което може да го предотврати- панацея. Отивайки там, те са напълно наясно, че директно навлизат в капана, поставен им от обединените-разединени глутници, но крайната им цел е по-важна от малкото унижение, на което ще трябва да се подложат и през всички трудности, които ще трябва да преодолеят.

   Стила на писане на авторите се подобрява с всяка изминала книга, а описаните сцени на битки и убийства са все по-брутални и по-невероятни, способни са да те докарат до леки студени тръпки по гърба ти. Обожавам начина им на писане и идеалният синхрон, в който са. Научавайки, че това са съпруг и съпруга, мога вече ясно да различа кой кои части е написал предимно или поне така избирам да си мисля.

  Мисията на Кейт е да пази една бременна жена, понеже в зависимост кое от двете бебета се оди първо, ще се реши съдбата на двете глутници, а баща й си е чист мегаломан и студенокръвно копеле. Трудностите на Кейт, обаче, далеч не са с Десандра. Тя трябва през цялото време не просто да се грижи за безопасността на жена, която не познава и на която й няма доверие, но и трябва да отблъсква нападките на вражеските глутници без да използва насилие, което е като да откъснеш крилата на пеперуда. Трудността на това не е толкова в избягването на физически конфликти, колкото до игнорирането на обидата, защото правейки го, тя показва слабост, а иначе всички са в смъртна опасност. 

  Гордоста на Кейт, обаче, е последното нещо, което я притеснява. Тя си има други неща на главата- като изключим странните драконоподобни неща, които нападат Десандра и Кърън, който се държи необичайно, там е друг човек, който може да застраши тайната й наистина много. 

  Бих разгледала неговият образ и този на Десандра подробно, но това би било голям спойлер и макар да не вярвам някой да е тръгнал да чете тези книги, не искам да разкривам нищо.

  Връзката на Кейт и Кърън претърпява едно огромно предизвикателство и способността им да работят в екип се тества наистина силно. Това беше една от най-тежките и стойностни части на книгата, която нямаше общо с делата на Глутницата.

  Както се подразбира от естеството на книгата и факта, че трябва да се пазят не само от две глутници, но и от непознати същества, в Magic Rises имаше наистина  много екшън, битки, кръв, жестоки описания и много, много, много ранени и загуби. Всичко, пред което се изправят Кейт и Кърън ги поставя на границата между живота и смъртта за пореден път, но загубите този път са по-големи, а края на книгата беше невероятен, защото най-голямата загуба беше последвана от голяма победа.

4 неща, които ме ужасяват като книжен плъх

  Този пост е вдъхновен от снимките в Instagram, които колкото и да са красиви, ми причиняват истинска болка да ги гледам.

  Тук може дори някои хора още да се разпознаят и искам да отбележа, че този пост не е нападка към тях, а просто писмен израз на ужаса ми от подобни действия срещу книгите, защото за мен да си книжен плъх означава да пазиш книгите си, а не да ги окипазяваш в името на едната снимка.

  Ще слагам примерни снимки тук, взети от Google Изображения, няма да пиша източници.

  1. Подгъната предна корица към задната.

  Това е едно от нещата, които винаги са ме изкарвали извън релси. Признавам си, че често го правя с тетрадките и някои от по-тънките учебници, за да не заемат много място на чина, но никога не съм го правила с книги и няма и да го направя. Само при самия процес на прегъване усещам съпротивата на самата корица- на дебелите учебници!, която отказва да се разчекне по такъв начин, че да се подгъне до задната, да не говорим, че после освен ако не е затисната между две книги, ще стърчи отворена и извита като дъга.

  Виждала съм хора да четат така. Една моя бивша приятелка ми подгъна така копието на Червената пирамида, а то е старото копие, което е дебело колкото 500 страници! Като видях това се ужасих и година по-късно окончателно отказах да й дам книги и това беше една от причините. След това видях едно момиче в автобуса да чете Чужди очи. В момента, в който отвори книгата, прегъна половината страници отзад и почна да чете. Сърцето ме заболя като видях това, защото самата книга вече приличаше на вестник! 

  Черешката на тортата, обаче, беше когато видях снимка в инстаграм на две мои любими книги. Едната е малко над 600 страници и поне 100 от тях бяха прегънати отзад, а другата е малко под 400 и предната й красива корица беше окипазена, за да се получи снимката. Не мога да повярвам как това би могло да се направи! Аз се ужасявам само при мисълта да ми се подгънат ъгълчетата, което за жалост се случва по-често. Но цялата корица?! Това е окипазяване на най-красивата част от книгата!

  После тези книжни плъхове, или четящи хора, пишат как пазят книгите като очите си, а в следващия момент виждаш прегънатите корици, прегънатите страници и храна по тях! ХРАНА!

2. Като казах храна- веднъж видях на една снимка бисквити сложени върху разтворена книга.

  Виждала съм какви ли не постове за това как хоата не ядат докато си четат книгата, за да не я омазнят с мръсните си ръце и така нататък и в следващия момент виждам бисквити по страниците, солети и разни други работи. Да бяха ръснали малко трохи, ей така, за цвят.

3. Книгите служат за подложа.

  Това е едно от любимите ми. Натрупай няколко книги една върху друга, за предпочитане с хубави корици, и си сложи чашата с чая, кафето, какаото или виното върху тях. Направи снимка и отпивай бавно, малко по малко. Остави чашата там поне 1 час, докато изпиеш това нещо, а после я забрави там, за по-добър ефект. Махни я и се наслади на хубавия кръгъл отпечатък, който се е получил върху най-горната книга. Па може и отпечатък от кафе да има, защо не. Това показва какъв добър книжен плъх/четящ човек си.  Толкова си бил съседоточен в четенето на книгата, че чак отпечатък от чаша имаш там.

  Защото книгите служат само за това- за подложка.

4. Прегънати страници като цвете.

  Има един много хубав Instagram профил, който следвам. Той е с невероятни снимки. Повечето на вид са еднакви, само книгата е различна, но това не означава, че пак не се ужасявам като видя как момичето е прегънало страниците си. Тази снимка, която е под точката е само пример, защото нейните са далеч по-прегънати и намачкани.  Не знам после как ги затваря тези книги, защото аз съм правила това със сборниците си по математика и не само че самите станици седят подгънати, те не могат и да се затворят като хората.

    Тези хора които мачкат и окипазяват книгите си по този начин може и да се мислят за книжни плъхове или четящи, но аз не мога да ги възприема, защото за мен книгите са съкровища, които трябва да пазиш като очите си, а не вестникарски изделия, които можеш да използваш вместо тоалетна хартия. Обикновено се водя за човек, който е способен да възприеме много неща, но това е едно от тези излючения, които и да искам не мога да приема нито да уважа.

  Има, разбира се, още неща, които не ми харесват в снимките. Имаше лепенки залепени по тях и много разпръснати страници, навярно от стари книги, които никой вече не чете. Това, което ми е най-странно е когато сложиш книгите на пясък или на земята, за да ги снимаш и като ги поразчекнеш, за да можеш да събереш 5-6 отворени книги за снимка. Веднъж го опитах и не успях да сложа и две, които да си останат отворени, просто защото гръбчетата им не бяха така здраво пречупени. О, да, те бяха или нови, или като нови.

  Това беше от мен. Отново отбелязвам, че този пост не е нападение към никого, а израз на мнение и ужас.

Magic Slays by Ilona Andrews

   Ето че стигнах в един момент от поредицата, в който вече не мога да пиша ревюта.

  Оказа се, че моята невежест е по-голяма, отколкото си мислех и през цялото време говорих за Илона Андрюс като за "тя", когато е "те", защото явно тя и съпругът й Гордън пишат заедно тази невероятна поредица и това още повече обяснява защо е толкова страхотна и плашеща едновременно и защо всичко е така завършено. Дори малко ми олекна, че тези сложни сюжети не се вият в главата само на един човек, а на двама, но пък това отново доказва как една двойка в пълен синхрон може да бъде наистина смъртоносна, защото зад Кейт и Кърън се крият истинските кукловоди, които май са си здравата плашещи. Освен това, най-сетне си обясних манията по руския в тази поредица, не че имам нещо против, този език не ме впечатлява толкова, колкото тези англоговорящи, по-скоро ме дразни. Както и да е, Илона е рускиня, така че мога поне да се радвам на автентичността на думите и виждайки този език на латиница, ми е доста странно.

    Защо не мога да пиша вече ревюта? Защото книгите задълбават все повече и повече в главния поблем тук, а аз намирам за огромна трудност да коментирам нещо по тях, а освен това предполагам, че с толкова много ревюта на тази поредица, статистиката ми ще падне с около 50%, защото едва ли някой обича чак толкова много спойлерите, които се опитвам да не издавам.

  Прочитайки тази книга само преди два часа, аз вече забравих за какво ставаше дума, не защото не беше интересна, а защото ми е леко трудно да го осмисля. Magic Slays е сякаш малко по-тъмна от предшественичките си, но за мен Magic Bleeds е най-добата книга до момента, защото роднинските битки ми харесаха повече от опасността към елиминирането на 30% от населението на Северна Америка. Тук нещата взимат много интересен обрат и докато в Magic Bites нямаше толкова много действие, от там нататък, дотук, всяка глава е преизпълнена с истински битки и много магия.

  Кейт отново се изправя пред много предизвикателства, но най-голямото е това да спаси Джули без да издава на целия свят коя е. Изключително много напрежение беше вложено в този момент и мога да кажа, че това беше последната кулминация в книгата, която се получи изключително добре, а развръзката беше меко казано плашеща, зловеща и изключително интригуваща.

  Не мисля, че е удачно да продължа да опявам колко е добра Кейт и така нататък, защото го повтарям във всяка книга, по различен (или еднакъв?) начин, с много (или пък малко?) думи. Това, което трябва да кажа тук е, че отново има един обрат, който изобщо не очаквах, но трябваше да предвидя. Отнася се за майката на Кейт и малко истини за баща й Ворон (осиновителят й), които бяха доста изненадващи.

  Трябва да спомена, че моят любимец Дерек направи наистина впечатляваща демонстрация, на сила, умения и ум, която послужи за бъдещото обучаване на един млад буда- така наричат хиените шейпшифтъри (хиенолак не звучи добре). Името на това момче не знам как се произнася, за мен е Асанио (Ascanio).

  Освен това, за да не нарушим рутината, ще споделя, че Кейт и Кърън се сработват изненадващо добре и все още се стараят да се учат да действат заедно. Не им е лесно, но ако беше, едва ли щяха да се съберат като за начало. Продължавам изключително много да харесвам Кърън и искам да видя развитието им в следващите книги.

  Много смърт, много битки, кървища, гнусни кървави описания на жертви, магически ритуали, странни семейни събирания, хумор, опасности, сбирки на всички магически същества и още много смърт, а тази книга свърши твърде рано, за да е истина, а аз като една пълна ненаситница се отправям към Magic Rises, защото не мога да повярвам колко зле се получи това ревю. Някой да ми направи незаслужен комплимент, моля! 

Magic Bleeds by Ilona Andrews

 “Are you out of your mind?" 

It's not polite to lie to your best friend. 
"It's a possibility.” 

 Окей, fellas, това официално е сред една от любимите ми поредици, а Илона Андрюс малко по малко се изкачва по стълбичката с любими писатели. Чак ме е яд, че поредицата не е завършена и ще трябва да чакам не знаейно колко месеци, за да излезе десетата книга, а съм едва на четвъртата. Но не за дълго, хахаха.

   Magic Bleeds е един жесто и къвожаден сблъсък между роднини, а в предишното си ревю забравих да кажа две неща- теорията ми за Кейт и тайната й се потвърди и светът, който писателката е изградила е изключително завършен, но към тези ще се върна по-късно.

   Ако в предишната книга смятах, че Кейт се е изправила пред жестоко изпитание, то в тази стоях на тръпки през цялото време, защото във всяка следваща глава животът й беше във все по-голяма опасност, а аз дотолкова се зомбирах, че не можах да се откъсна от книгата, докато вече очите ми едва-едва се държаха отворени. Не че не можех да продължа, просто щеше да ми се наложи да напиша веднага ревю и да стоя до 5 сутринта.

  Като премахнем общите приказки, нека да ви кажа, че наистина, наистина, наистина много препоръчвам тази поредица, защото откакто я почнах старите навици се завърнаха и не мога да правя нищо друго освен да чета, което е доста плашещо, имайки предвид, че в последните 2 месеца не бях чела като хората. Откакто се запознах с Кейт съм прочела 4 книги за една седмица и не мога да се спра. Толкова са завладяващи, добре описани и написани, че не мога да се отлепя от тях. Може и да преувеличавам малко, но всеки има различни вкусове и Илона Андрюс направо е уцелила моите до последната сричка. Сякаш отново чета Анита Блейк. Да знам, че това вече го казах веднъж и сигурно ще продължа да го повтарям.

  Мисля, че вече е време да спрем с общите приказки, които станаха половината ми ревю и да тръгнем по същество.

  Изправейки се пред това огромно предизвикателство, Кейт едва се измъкна жива от него, Кърън също. Това беше педизвикателство не само за тях като воини, тествайки силите им, но и като хора, защото съществата, срещу които трябваше да се изправят имаха способността да ги подлудят, а за един шейпшифтър това не е добре. 

  В Magic Bleeds Кейт е тествана на повече от едно ниво и наистина много внимавам да не издам нещо, макар и да пускам тези ревюта едно след друго. Тя преминава през множество препятствия, докато открие кой напада най-силните места на Атланта и убива едни от най-влиятелните хора с лекотата, с която човек настъпва мравка. Откритието й я отвежда до заключението, че този път тя ще трябва да се изправи срещу член на изкривеното й семейство, а тя не е готова за това, не още, но бивайки притисната в ъгъла, Кейт няма особен избор. Крайния резултат просто доказва точно колко силна е тя и извиква спомена за нея във втората книга, когато всички прегради бяха паднали, а тя бе освободила цялата си сила, за да се бие рамо до рамо с глутницата. Тогва това я издигна много в очите ми, а сега тя просто се приближава с изненадваща скорост до нивото на Анита Блейк, а мисля, че всички знаем колко я обичам.

  Тук най-сетне  Кърън и Кейт се събраха, което не го смятам чак като за спойлер, защото от третата книга си личеше, пък и нека бъдем честни, всеки знаеше, че това ще се случи рано или късно. Отношенията им наистина се подобряват, но има още върху какво да работят, защото всеки от тях е свикнал да действа сам и сега изведнъж всичко се промени и те трябва да се сработят. Всеки трябва да направи компромис и да се откаже от нещо и това не им е лесно, но се стараят и мога да кажа, че наистина ми харесва как не всичко стана от изведнъж, а постепенно, показвайки на читателя как всичко започва и продължава.

  Тази книга наистина се докосна по-лично до Кейт от всяка друга и затова толкова ми хареса. Тя показва една нейна страна, която до сега беше само загатната и просто няма как да не се оцени.

  В началото на ревюто си споменах света. Изключително добре изграден, има си история и обяснения защо нещо е така, както е. Всичко, което е споменато си има история, минало, настояще и бъдеще, правила и традиции, неща, които рядко могат да се забележат в обикновена YA поредица или книга и това наистина много издигна романите в очите ми. Най-много ми харесва как с всяка следваща книга все повече и повече от традициите на шейпшифтърите се разкриват, техните обичаи, обреди и неща, които един външен човек, така да се изразя, не би знаел. Харесва ми изключително много как всичко е изградено и продължава да се надгражда с всяка следваща част и това наистина е една страхотна поредица.

  И вместо да редактирам книгата, която имам, сега отивам да чета Magic Slays, защото не съм аз, ако не прекаля с нещо.

  Искрено се надявам някой да прояви поне малко интерес към тази поредица, която така бързо успя да се издигне сред любимите ми.

Magic Strikes by Ilona Andrews

  It took my breath away.

  Последният път, когато се обсебих от книга до толкова, че да я сънувам, четях Пътят на кралете, което беше миналата година през лятото. Сега това се повтори, но с тази така завладяваща поредица, която харесвам твърде много, за да спра да чета на третата книга, трябваше да продължа и го направих.

  Как е възможно с всяка следваща книга героите ти да стават все по-добри и по-добри, все по-силни и по-впечатляващи, а стилът ти на писане да погълне читателят до толкова, че да се чувства виновен, когато спре, за да отиде до тоалетната? От три години не съм се обсебвала до толкова, че да чета, докато ям- нещо, което вече не правя, защото ценя храната почти толкова, колкото книгите.

“I gave him a smile. I was aiming for sweet, but he turned a shade paler and scooted a bit farther from me. Note to self: work more on sweet and less on psycho-killer.” 

  В Magic Strikes, предизвикателството, пред което Кейт и шейпшифтърите се изправят е много по-голямо от предходното и този път има битки, кървища и ужасяващи описания от самото начало до самия край. Всичко ескалира до толкова, че не можех да спра да чета, докато не я завърша, но за жалост нуждата ми от сън се обади твърде рано. За сега, всяка от тези книги я чета по 2 дни и не мога да повярвам колко бързо минават, сякаш отново чета за Анита Блейк. 

  Илона Андрюс притежва някаква странна любов към протакането на едно от най-интересните неща в книгите, освен главния случай разбира се, и това са отношенията между Кейт и Кърън. Може да звучи така, сякаш те са главното нещо, понеже само тях двамата разглеждам, но не е така. Държа да се знае, че те двамата се виждат в началото и в края на книгата в най-добрия случай, но техните моменти са едни от любимите ми и развитието им като личности заедно се вижда. Тяхната връзка, ако може да се нарече такава, преминава през различни периоди и тук достигна до един вълнуващ такъв, но ги прекъснаха, хаха. Искам да удоша авторката за дето толкова бави това тяхно събиране. Тя знае как да поддържа интереса и да го държи в напрежение.

  До сега все пропусках да разкажа за Дерек- младият върколак, който е в поредицата от самото начало и дори не знам защо. Той е един от онези герои, които са преминали през наистина много голяма промяна и продължават да го правят, а тук всичко се върти около него. Намирайки Дерек пребит почти до смърт, Кейт решава, че трябва да отмъсти за това, но и подозира, че някой, много по-силен е замесен в всичко и до тези нападения има повече замисъл от просто студенокръвно убийство.  Разследвайки случая, тя понася много рани, за които чак е невероятно, че оздравяват. Тук тя демострира отново огромна сила и разкрива част от себе си, която би я изложила на смъртоносна опасност, но го прави в името на живота на приятелите си, мислейки предимно за Кърън. Тя е голям инат и не би си го признала, ако я питате.

"The vampire stared at me, his mouth slack as Ghastek assessed his options. I took a couple of forms from my desk, put them into the vamp's mouth, and pulled them up by their edges. "What are you doing?" Ghastek asked.
 "My hole puncher broke." 

  Забелязва се промяна в поведението на Кърън, той все още е алфа-мъжкарят, по който точа лиги като Ниагара, но държанието му е някак по-забавно и леко, отколкото в първата книга. Той вече не е чак толкова мистериозна личност и се държи малко по-добре и лековато с нея, отколкото преди. Това ми харесва, защото техните части винаги са най-забавни. Изглежда, че и двамата не могат да изберат между това да се избият или да се чифтосат, а понякога и двете едновременно. Толкова е забавно, че просто няма на къде, а с Кейт и най-опасния момент пак може да стане забавен, но по-скоро по начина, по който се справя със заплахите, а не с коментарите й.

  По време на битка тя е наистина сериозна и много плашеща и вече не можеш да кажеш, че само говори без да действа, не, тя е човек на думата си и я спазва до последната буква.

  Фактът, че написах това ревю за по-малко от час, говори точно коло много харесах книгата. Толкова бързо я прочетох, че не е за вярване, защото беше най-дългата до сега. Много харесвам стила на Илона Андрюс, може да слага малко повече подробности в ненужните детайли, но си заслужават да бъдат прочетни, защото те кара да се чувстваш сякаш си там, а аз лично направо мога да кажа, че гледам през очите на Кейт.

  Вече обичам тази поредица и не знам защо до сега не сложих нито една от тези книги в любими в Goodreads, затова ще поправя този пропуск и все някога ще го направя, а сега отивам да чета Magic Bleeds, защото не е като да имам 3 книги за редакция до края на ноември.

  Препоръчвам поредицата за Кейт Даниелс, не се плашете от английския език, само след две страници, ще се търкаляте по земята от страх или от ужас, от вас зависи, хаха.

Magic Burns by Ilona Andrews

  Magic Bites беше добро начало, но Magic Burns вдига летвата наистина високо със своята преизпълненост с действие, убийства и малко повече моменти между Кейт и Кърън. Тази книга от поредицата за Кейт Даниелс на Илона Андрюс направо разбива представите за вечно слабите втори книги.

  Тук главите са по-кратки, което наистина ме изненада приятно, защото не го очаквах, а развитие в писането има и то голямо. Вече няма чак толкова ненужни описания и детайли, но битките, и някои по-кървави сцени, са все така добре описани. Това продължава изключително много да ми харесва и да повишава оценката ми с поне половин звезда.

  Сюжетът като че ли също е построен и представен по-добре. Илона Андрюс предава действията наистина добре и нямаше нещо, което да не ми хареса. Отново няма да навлизам в детайли, за да не издам неволен спойлер за предходната книга или за нещо в тази.

  Ако в Magic Bites Кейт не правеше впечатление на особено силна героиня, а повече на устата, остроумна аматьорка, то в Magic Burns се вижда истинската сила, която се крие под повърхността. Илона Андрюс показва една част от дълго оплетената истина за главната си героиня и по този начин позволява да се правят различни спекулации относно произхода и вида на Кейт и аз даже вече си имам няколко теории. Демонстрацията на сила, която прави Кейт тук е наистина голяма и през цялата книга, а не само в края или по средата, от началото, до самия финал, тя е изпълнена с екшън, убийства, битки и много наритани задници точно от нея, което истински ме впечатли и останах много доволна.

  Както вече и споменах, тук има и повече сцени с Кърън (Curran), които малко по малко стават едни от любимите ми, защото както вече казах- той е точно типът мъж, който харесвам и искам да видя как ще се развие и как ще продължи да го представя писателката. Хареса ми това, че тук двамата общуват повече, доколкото това тяхното може да се нарече така, и факта, че отново демонстрира сила. Чрез едно изливане на чувства от страна на Кейт, не точно в момент на слабост, може да се усети, че може би думите й все пак са достигнали до него, все пак мъжаги като Кърън имат една дебела стена пред себе си, която ги предпазва от всякакви чувства. Или поне би трябвало. 

   Вървейки заедно със сюжета, тук идват нови и стари герои, което е нещо неизбежно. Аз лично постепенно започвам да ги разпознавам, че напоследък имам проблем с помненето на каквито и да е имена и личности. Някои от новите са Андреа, която се оказа доста интересна персона, но има твърде малко информация, за да я разглежда подробно, а другата е Джули- малко момичене, впримчено в целия този ад "на възрастните". Е, малка- на 13 е.

 Тя е лекичко противоречива личност, защото в единия момент е смела, в следващият бяга при така нареченото си "гадже", което е едно мазно... Но момичето има потенциал да се развие и притежава ценна дарба. Ролята й е голяма и аз всъщност я харесвам. Според мен, обаче, Илона Андрюс създава впечатление за много по-малка героиня, отколкото Джули всъщност е и това не е нещо рядко срещано при писателите, те често ще представят едно 13-годишно дете като клонящо повече към 8-9. Това не е задължително нещо лошо, просто е странно, когато в днешно време 13-годишните изглеждат по-големи от мен (скромните ми 153 см. не ми помагат).

  Екшън, сила, бързо развиване на действието, демонстрация на плашеща сила у Кейт и повече сцени с Кърън- как да не харесаш тази книга!

Magic Bites by Ilona Andrews

Кейт Даниелс е сбор от 25% Чарли Дейвидсън, 25% Селена Сардотиен, 10% Анита Блейк и 40% самата себе си. 

  Е, може би трябва да намаля чуждите проценти и да дам повече на Кейт, но това е моят начин да покажа нейната личност, тъй като е сбор от отделните характеристики на няколко други известни героини, макар и да е техен предшественик. Но за Кейт по-късно, нека първо започнем по скучният и обичаен начин.

   Не помня как се натъкнах на тази книга, но от поне година смятах да я прочета и ето, че най-накрая успях. Не мога да повярвам, че отново отлагах толкова много за едно прекрасно четиво! Слава на електронните книги! Хаха!

  Стила на писане на Илона Андрюс е хубав, той е някак си среден- нито много тежък и описателен, нито напълно лек, но при положение, че я почетох за два дни смятам, че клони повече към лек. Да го кажем 45% на 55% в полза на второто.

  Това, което най-много ме изненада в книгата не бяха подробните описания на кървави сцени и голямата уста на героинята, а по-скоро дългите глави. Някак си очаквах да са по-къси, но те се оказаха бая дългички, но така беше написана, че те отлитаха с наистина голяма скорост.

  И след като преминахме автора, скъпи мои fellas, нека да започнем с историята и героите. Не мисля, че това ревю ще се получи особено дълго, защото не съм сигурна дали ще успея да го напиша дори поне малко добре. На хубавите книги, ревютата ми много рядко ми харесват, хах.

  Обикновено избягвам сравняването на една книга или поредица с друга, но в този случай няма по какъв дуг начин да се изразя- напомня ми малко на Анита Блейк, но СЪВСЕМ малко, наблягам на СЪВСЕМ МАЛКО, тъй като пак е предимно фентъзи, има всякакви същества и магия, но светът е коренно различен и аз наистина много го харесвам. Всичко е обяснено по такъв начин, че има заровени подсказки навсякъде, особено там, където най-малко ги очакваш, а сюжетът е предимно за някакъв криминален случай, който героинята трябва да разреши, който я среща с нови хора и я поставя в смъртоноста опасност повече, отколкото предположих, че ще стане като за първа книга. Това, което най-най-най-най-много ми хареса от всичко (преувеличавам, но НЕ иронизирам) са подробните описания на труповете и на битките, защото имаше много кървави детайли, които аз обожавам да чета, а също така и да описвам. 

   Кейт Даниелс разрешава случаи, свързани с магията и всички свръхестествени същества, които я засягат, а в нейният свят всяка личност има поне малко магия в нея и тя е ежедневие. Това е едно от нещата, които най-много ми харесаха в Magic Bites. 

  От начало изглежда така, сякаш Кейт говори повече, отколкото действа и макар някои от коментарите й да бяха наистина забавни, не мислех, че е чак толкова силна, за колкото беше представена, понеже все вадеше този свой меч и някак си парадираше с него, той е едно наистина зловещо оръжие, но в последствие се разбра, че думите й са подкепени с действия и много ми хареса това.

“It's a reflex. Hear a bell, get food. See an undead, throw a knife. Same thing, really.”

  Има, разбира се, още няколко герои, които се срещаха по-често, предполагам, че и за в бъдеще ще се сблъскаме с тях. Педставени са по изключително добър начин и наистина са много добре изградени, интригуващи са и бързо можеш да си набележиш някой от тях за бъдещ любимец, било то добър или лош. Всеки от тях прави впечатление и бих се разширила твърде много, ако започна да говоря за всекиго от тях.

  Curran, който произнасям като Кърън е наистина впечатляващ алфа-мъжкар, който имаше твърде малко части в книгата, за да коментирам образа му подробно, но пък за сметка на това е доста впечатляващ. Той е много, много силен и просто наистина не  мога да повярвам, че не съм почела тази книга по-рано, той е доста забележителен и май се оказа и че е рус, а аз за блондини от доста време не съм чела, хихи.

  Не знам вече какво успях и какво забравих да спомена, сигурно има още, за което да говоря, като това, че според мен книгата не се развива бавно и има постоянно някаква действие, било то търсене на улики, перчене със сила или бясно колене с магия и оръжия. Останах наистина много доволна от книгата и ще се насоча към следващата много скоро.

October Wrap Up

Тъкмо когато започнах да се отчайвам, че за този месец съм прочела само 6 книги, а сме на края, аз еших да взема едно добро решение и да започна една невероятна поредица, чиито ревюта започвам да пускам след този пост. Enjoy!

  (Заглавията отново са линкове.)

1. Даркмут

  Доколкото помня, книгата ми хареса на средно ниво. Не беше кой знае какво, но пък и не беше никак лоша, а имайки предвид, че тъкмно бях завършила цял месец от ужасни романи, това направо си беше като за 5 звезди.

2. Legion: Skin Deep

  Това е Брандън Сандерсън, няма смисъл да се обяснявам.

3. The Prince's Plan

 Днес май е времето за кратки коментари. Това е книга, която ме изненада наистина много. Уникална.

4. Неизчезваща

  На мнение съм, че макар и да ми хареса, можеше и по-добре, но това може да се дължи на тогавашната ми липса на време да правя каквото и да било, включително и да чета, но е факт, че книгата наистина беше доста добра.

5. Cursed

 Тази книга ме отвя! Препоръчвам!

6.Vixen Parallels

 Това е втората книга, която успях да редактирам този месец и беше наистина слаба. Започна добре, но нещата се преобърнаха по наистина отвратителен и смехотворен начин и от почти професионална книга на начинаещ писател, заприлича на начинаещ фенфикшън по Принцът и процякът.

7.Anon

  Това е първата редактирана от мен книга за месеца и е просто уникална! Имаше си своите слаби страни, но хора, тази жена- Салима Бенсала, е описала игрите на ума, манипулациите и всякакви такива увъртяни психо неща по един уникален начин, докато накрая не беше оплела така нещата, че с едно дръпване на правилното място и ги разплете с уникална лекота! Просто ако се публикува това нещо има потенциала за бестселър.

8. Magic Bites

9.Magic Burns

10. Magic Strikes

11. Magic Bleeds

12. Magic Slays

+ 13. Curran's POV x2

  Това е една поредица, за която знам от доста време, но за която не подозирах, че ще ми хареса толкова много. Не знам какво ме е спирало да я прочета, но ето ме тук, почваща 6-тата, докато пиша този пост на 31.10 и не мога да повярвам, че за толкова бързо време я прочетох и се превърна в една от любимите ми. Препоръчвам я наистина много, а ревютата започвам да пускам от 3-ти ноември. Държа да се знае, че до толкова се обсебих, че за една седмица прочетох тези петте + тези две истории от ГТ на Кърън и просто съм влюбена.