събота, 18 юни 2016 г.

3 More Bad Reading Habits



   За малко разнообразие от постоянните ревюта реших да направя още един пост за лошите ми навици. Този път те не са нещо, което мога да заснема, затова сега имам просто снимки, които да отклонят внимание от правият текст за момент.

 1. Прелиствам на последната страница и чета последния ред или отделни фрази, докато разбера дали завършва добре

  Винаги съм знаела, че не съм единствената, която го прави, а наскоро се и убедих в това, но пак не мога да прескоча един от най-най-старите си и лоши навици! Дори не знам от кога го правя, но явно някаква книга ме е изненадала с умирането на някого и от тогава до сега винаги чета последните няколко реда, ако не схвана за какво става дума само от един. По този начин се спойлвам много често, но за това в следващата точка.
  Просто съм от хората, които не обичат книгите да ги изненадат с гаден край (т.е. смърт) и предпочитам да си го спестя, макар и понякога да не успявам да предвидя нечий край и да се изненадам. Единствените книги, е, едни от единствените, чийто край не съм преглеждала до средата на последната книга бяха Мъглороден. Макар че след средата на третата книга погледнах, но не успях да се спойлна, понеже нещата се разказваха малко различно. (НЕ ЗНАЕШ ЛИ КРАЯ, ЧЕ ЧЕТЕШ СПОЙЛЕР?!?! Така и не разбрах, че Sazed e този, който говори и дълго време смятах, че Вин наистина е Героят на времето.)


  2. Често се спойлвам като разлиствам книгата си, защото съм заподозряла нещо и искам да видя дали наистина е така. Обикновено така научавам най-големият plot-twist или някои от по-малките, които водят до него.

  Такъв беше случаят със Самодива. В момента, в който ми хрумна една мисъл за Елза, търсех в цялата книга, за да видя дали е така. В крайна сметка не намерих това, но прочетох куп отделни изречения, които нямаха смисъл, но когато прочетох легендата за Орфей и менадите (вакханките) всичко се навърза и си дойде на мястото. По този начин разбрах горе-долу целият сюжет, което означава, че разбрах и всичко за самата книга и мистериите около Рис и да... 
  Обикновено, въпреки че съм се спойлнала, аз продължавам да си чета книгата, защото обичам да видя причините, поради които действието се е развило така, а не инак, но все пак това си остава един от най-лошите ми и мои най-омразни навици...които нямам намерение да изкореня.



3. Понякога ям, докато чета.

  Бум! Два еднакви лоши навика и изведнъж....се оказва, че имам друго прегрешение- ям, докато чета! 
    Преди три години, съвсем буквално се бях зомбирала на електронната си книга и не се отделях от нея. Почвах книгите една след друга, без да правя паузи между тях, ако се е случвало, то е било, за да пиша или за да се видя за по един час с приятели и пак да се залепя за екрана. В резултат, целият ми девети клас е като в мъгла. Не помня почти нищо от случилото се тогава, включително и най-големите драми, но пък помня повечето книги... Зрението ми се влоши доста и...да кажем, че ядях докато чета, но да, то не е толкова ужасно, колкото с хартиено книжле.
  Там е работата, след като си отлепих очите от екрана, вече не мога да се съсредоточа над нищо, докато ям, но се случва понякога да си позволя този грях, когато книгата е изключително интересна. Оттук следва, че ми се налага поне да я докосна, съвсем леко, за да разлистя или за да я затворя. Най-лошото е, че не се чувствам гузна, заради това.

  Това бяха моите лоши навици, докато чета. А вие имате ли такива? 

Няма коментари:

Публикуване на коментар