Нямам думи!
Тази книга е невероятна от първата страница до последната! Тя е способна да те разтърси, да те трогне и разстрои едновременно, така да те превърне в същинска развалина накрая, че чак да ти хареса.
Обожавам начинът на писане на Сара Дж. Маас, няма значение дали разказва от неутрален разказвач или от първо лице, тя винаги е невероятна. Има сравнително лек стил на писане, според мен, който винаги ме кара да прехвърчам през страниците, сякаш има по две думи на тях (или сякаш са Илумине), защото всичко, което се случва в Двор от мъгла и ярост е страхотно, развива се с добра скорост и не бих могла да се забавя на нито една страница! Доказателство за лекотата, с която я почетох е, че за 4 дни успях да мина тези 716 страници в най-натоварената ми седмица!
Във втората част на тази така завладяваща трилогия нещата се обръщат на 180 градуса по възможно най-неочаквания и невероятен начин. Историята е разказана страхотно, а събитията, които няма да описвам почти изобщо, за да не издам неволен спойлер, са повече, отколкото бих могла да си спомня и са по-вълнуващи от тези в първата книга, защото сега е замесен Рисанд- елфът, който винаги съм харесвала повече. Сега Фейра показва друга своя страна и...има нещо много по-голямо, срещу което трябва да се изправят. Освен това има страхотни нови герои, само заради които човек би обикнал тази книга, а при мен тя ми стана любима заради тях.
Винаги когато чета толкова дълга книга началото и краят ми се отдалечават един от друг и имам чувството, че съм чела две отделни книги, тук не е изключение, но това го казвам като положително качество, понеже обичам дългите книги. Нито за момент не забравих началото, в което Тамлин наистина много ме изнервяше. Неговата повелителна и защитническа природа се проявява като нещо много повече (и по-досадно, ако питате мен), което пък води до по-лесно заобичане на Рис, ако в предишната книга някой не го е харесал. Аз обикновено точно по неговият тип герои си падам, така че държанието на Тамлин си беше просто плюс, за да харесам другия мъж повече.
Имам чувството, че първата и втората книга нямат нищо общо помежду си, сякаш чета две отделни части, защото са толкова различни, защото Двор на мъгла и ярост е на едно по-високо ниво, много по-хубава, по-брутална и жестока, но и по-красива, по-сладка...Просто толкова много повече! Може би това ми мнение се дължи на факта, че обожавам дебелите книги, а може би просто твърде много ми хареса, не знам.
Май вече споменах промяната у героите и новите попълнения, мисля, че е време да започна да говоря за тях и да спра да се опитвам да обясня колко по-добра е втората книга и да се проваля отново и отново.
Фейра е станала по-силна- физически, заради промяната в тялото й вече и психически, но тази нейна промяна не се случва от раз. Наблюдава се в течение на цялата книга, как от съсипана става една силна и много, много добра героиня, която с лекота може да убие няколко същества без да й мигне окото. За мен бе удоволствие да наблюдавам това й израстване от едно момиче, преживяло огромна травма, заради случката с Амаранта, към една силна и вече зряла жена, която на всичкото отгоре е й Велик елф. Според мен Фейра нямаше да се справи с проблемите си, ако не бяха Рис, Мор, Амрен, Касиан и Азриел, които й помогнаха страшно много и се превърнаха в истинското й семейство.
Виждайки истинската страна на Рис и Двора на Нощта, Фейра разбира, че не всичко е такова, каквото изглежда, че хората си имат причини да се представят за такива, каквито не са. Тя даже се научава да живее с тях и ами привързва се към тях, защото те стават семейството, което винаги е искала да има.
Рис е най-могъщият Велик господар на Двор, той е всичко, което се очаква от един владетел и даже много повече, защото освен жесток в подходящите моменти, той е и всичко, което харесвам в един мъжки персонаж, особено от силните, които имат своите моменти на слабост. Тук е показана истинската природа на Рис, която аз няма да описвам, понеже искам всеки да се гмурне в книгата и в образа му без да има прекалено голяма представа или очаквания за него, защото това направих аз и за пореден път се влюбих в герой от книга. Уникален е. Само като се зачете човек и ще види колко невероятен персонаж е Рисанд, какъв страхотен владетел и добър приятел е и всичко хубаво в него, както и тежката му история. Тук със сигурност научаваме много за него и приятелите му, за техните истории, които до една не са никак розови. Виждаме през какви трудности са преминали и въпреки това те са страхотните личности, които са.
Вътрешният кръг на Рис са невероятни, те са лоялни и много, много силни. Уникално е как Великият господар на Двора на нощта е заобиколен от все силни хора, няма и един слаб сред приятелите му, всеки от тях притежава унищожителна мощ и това е показано не веднъж.
Имаше един момент в книгата, където едно сравнително добре защитено и важно място беше нападнато, тогава всички се намираха на различни места, но само те- Рис, Мор. Амрен, Касиан, Азриел и Фейра- общо шестима, успяха да отблъснат многобройна и наистина много силна атака от страна на врага и да възстановят мястото, макар и вече изтощени. Такъв малък брой елфи отблъснаха наистина много неща, за такава сила Тамлин има само да мечтае в най-смелите си сънища.
Бих разгледала всеки от Вътрешния кръг по отделно, но това ревю ще се проточи твърде дълго. Вече харесвам книгата твърде много, за да изразя всичко, което искам, както трябва, но наистина се постарах максимално да спомена почти всичко, макар да има още много неща, за които просто не мога да намеря думи, в които да ги облека.
Двор от мъгла и ярост е по-доброто продължение на Двор от рози и бодли. То е въздействащо, улавящо, трогващо и способно да те съсипе по начин, по който да ти хареса.
Май вече споменах промяната у героите и новите попълнения, мисля, че е време да започна да говоря за тях и да спра да се опитвам да обясня колко по-добра е втората книга и да се проваля отново и отново.
Фейра е станала по-силна- физически, заради промяната в тялото й вече и психически, но тази нейна промяна не се случва от раз. Наблюдава се в течение на цялата книга, как от съсипана става една силна и много, много добра героиня, която с лекота може да убие няколко същества без да й мигне окото. За мен бе удоволствие да наблюдавам това й израстване от едно момиче, преживяло огромна травма, заради случката с Амаранта, към една силна и вече зряла жена, която на всичкото отгоре е й Велик елф. Според мен Фейра нямаше да се справи с проблемите си, ако не бяха Рис, Мор, Амрен, Касиан и Азриел, които й помогнаха страшно много и се превърнаха в истинското й семейство.
Виждайки истинската страна на Рис и Двора на Нощта, Фейра разбира, че не всичко е такова, каквото изглежда, че хората си имат причини да се представят за такива, каквито не са. Тя даже се научава да живее с тях и ами привързва се към тях, защото те стават семейството, което винаги е искала да има.
Рис е най-могъщият Велик господар на Двор, той е всичко, което се очаква от един владетел и даже много повече, защото освен жесток в подходящите моменти, той е и всичко, което харесвам в един мъжки персонаж, особено от силните, които имат своите моменти на слабост. Тук е показана истинската природа на Рис, която аз няма да описвам, понеже искам всеки да се гмурне в книгата и в образа му без да има прекалено голяма представа или очаквания за него, защото това направих аз и за пореден път се влюбих в герой от книга. Уникален е. Само като се зачете човек и ще види колко невероятен персонаж е Рисанд, какъв страхотен владетел и добър приятел е и всичко хубаво в него, както и тежката му история. Тук със сигурност научаваме много за него и приятелите му, за техните истории, които до една не са никак розови. Виждаме през какви трудности са преминали и въпреки това те са страхотните личности, които са.
Вътрешният кръг на Рис са невероятни, те са лоялни и много, много силни. Уникално е как Великият господар на Двора на нощта е заобиколен от все силни хора, няма и един слаб сред приятелите му, всеки от тях притежава унищожителна мощ и това е показано не веднъж.
Имаше един момент в книгата, където едно сравнително добре защитено и важно място беше нападнато, тогава всички се намираха на различни места, но само те- Рис, Мор. Амрен, Касиан, Азриел и Фейра- общо шестима, успяха да отблъснат многобройна и наистина много силна атака от страна на врага и да възстановят мястото, макар и вече изтощени. Такъв малък брой елфи отблъснаха наистина много неща, за такава сила Тамлин има само да мечтае в най-смелите си сънища.
Бих разгледала всеки от Вътрешния кръг по отделно, но това ревю ще се проточи твърде дълго. Вече харесвам книгата твърде много, за да изразя всичко, което искам, както трябва, но наистина се постарах максимално да спомена почти всичко, макар да има още много неща, за които просто не мога да намеря думи, в които да ги облека.
Двор от мъгла и ярост е по-доброто продължение на Двор от рози и бодли. То е въздействащо, улавящо, трогващо и способно да те съсипе по начин, по който да ти хареса.
Наистина много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар