Перфектната химия е една лека и увлекателна тинейджърска история за двама души от различни среди, които се намират в един жесток свят и откриват, че не са чак толкова различни и намират пътя към любовта.
Симон Елкелес пише леко и увлекателно, бързо те впримчва в историята си и остава дълготраен отпечатък у теб. Или поне с мен стана така. Когато видях кратките глави, веднага разбрах, че тази книга е за мен, а с това увлекателно и добро писане книгата ме спечели, макар и с леко колебливо начало.
Обикновено не си падам по подобен тип тийн истории, но тази беше по-необикновена от останалите и ме впечатли със своите герои, които в последствие много заобичах, както и някои обстановки около тях. Останах много доволна от това, което прочетох и най-вече в развитието на героите, защото през цялото време те се опитваха да работят заедно. Те са двама тинейджъри, които си нямат и понятие от една истинска и продуктивна връзка и започват на сляпо да се опознават и да се стремят към изграждането на една връзка, основана на доверие и любов.
Бритни е момиче с перфектен образ и далеч не такъв живот. Тя е като компенсация за недъга на сестра си и трябва да бъде идеалната дъщеря на родители с изкривени виждания за света. Те твърде много се интересуват от това как изглеждат в очите на хората, за да се поинтересуват от желанията на дъщеря си. През по-голямата част от времето й се налага да се грижи за сестра си и да я защитава, за да не я изпратят далеч, за да бъде "лекувана", когато просто искат да се отърват от нея и през цялото време се старае да поддържа своя образ в училище, защото само там има власт над това, което може да бъде.
Това, което изключително много ми харесва в нея е невероятната й любов към Шели и как постоянно се грижи за нея. Това наистина ме трогна много.
Харесвам развитието й като героиня и като личност, много добре е изразено и се вижда, особено в такова силно дискриминиращо общество като тяхното. Тя сравнително бързо успява да се измъкне от нормата в него и да се привърже към Алекс, което ми хареса изключително много, понеже символизира отворен ум, така да се каже.
Алекс...Алекс е член на банда, гангстер го наречете и хич не му е лесно. Животът му не е песен, той не е така богат като Бритни, но за сметка на това е страхотен като герой. Макар и в първите няколко глави да не хранех топли чувства към него в последствие започнах да го харесвам изключително много, защото успявах да чуя гласа му все повече и повече. Успявах по-добре да вляза в главата му.
Изключително много ми допадна това, че той защитава семейството си и се опитва да предпази братята си от това да постъпят в бандата като него. Той е и от типа мъжки персонажи, които много обичам и съм изключително доволна от неговото развитие.
Първоначално Алекс не е особено доверчив и приемащ чувствата си към Бритни, но постепенно, също като нея, той някак си успява да се отърве от обичайните предразсъдъци за по-богатото общество в града и двамата се впускат във връзка.
Макар и да претърпяват много препятствия, които ги събират и разделят, Бритни и Алек успяват по някакъв начин да запазят връзката помежду си, дори когато са разделени за малко. А когато се събират...Нека да кажем, че това е сред любимите ми части- точно последните 2 листа на последната глава.
Епилогът...Епилогът ме накара да настръхна приятно. Завършеци от подобен тип изключително много ме радват. Мога да кажа, че са ми изключителна слабост.
Перфектната химия е една много сладка и прекрасна книга, която ме остави с много топли чувства в това горещо време. Тя е подходяща като книга за разпускане и е едно много добро четиво.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар