Q&A с Цветелина Владимирова

        
          Както вече по едно време обясних, разбрах, че съм последвала авторката на Вестители в Goodreads без да знам. По стечение на обстоятелствата просто не се сдържах и реших да й пиша. Така се роди идеята за този пост и се надявам да ви хареса, понеже на мен лично Вестители е една от любимите ми книги.

     1.  Кое се появи първо в историята? Началото, средата или края? Или всичко наведнъж?

   Историята я виждах като едно цяло – смесица от герои, мистерии, развръзки и сблъсъци. И щом започнах да пиша, всичко (малко по малко) си дойде на мястото.

2   2. Понеже вече говорихме как ти се е изтрил веднъж написан материал, или поне така помня- случвало ли се е отново? Ако се случи, как (ще) се справяш?

  Случвало ми се е два пъти – един път с първата книга, когато вече бях завършила грубата чернова. Файлът с цялата редакция, която бях направила, беше изчезнал. Втория път, съвсем наскоро, когато бях написала нови 90 страници от втората книга, файлът се беше счупил.  И двата пъти ме спаси една програма – софтуер, който открива изгубени версии на всички файлове в компютъра. В момента, в който осъзнах, че целият ми труд от изминалите 48 часа е отишъл по дяволите, се вцепених и отказвах да повярвам, че няма начин да възстановя файла. Тази програма завинаги ще си остане на почетно място на десктопа ми J

3    3. От самото начало ли знаеше, че така ще завършиш Вестители или постепенно се наредиха нещата така? Беше ли планирала друг край?
  

  „Вестители“ е първа книга от поредица, което значи, че малко или много е въвеждаща. Запознава читателите с обстановката, времето на действие, героите – кой за какво се бори, така да се каже. В тази връзка – знаех отначало в каква посока ще се развие действието, но не бях сигурна точно къде да свърши в първата книга и откъде да продължи във втората. В крайна сметка не успях да устоя на желанието да дам един отворен край на читателите. Струва ми се, че така напрежението се трупа по-осезаемо и заинтригува повече читателите. Съдя по себе си като човек, който чете много романи от този жанр и който вече си е изградил впечатления за това какво ми допада и какво – не.

4    4.  Има ли големи промени по сюжета от началната ти идея и от това, което се получи в крайна сметка?

  Промени имаше в конкретни сцени, в изграждането на образите на някои от героите. Основната сюжетна линия във „Вестители“ е такава, каквато си я представях и в началото. Но малките неща –  детайлите в обстановката, посоката на диалозите, репликите, вмъкнати между другото – това са неща, които са важни за мен като автор. Чувствам, че създават по-пълна картина и с течение на времето, докато пишех, променях именно тях, за да съм сигурна, че всичко ще допринесат за цялостното усещане за историята. Има една сцена в книгата, която изобщо не беше планирана. Става дума за момента, когато Игор разказва на Ксения за Света Блажена Ксения Петербургская – истинското й име в житейския й път е било Ксения Григорьевна Петрова. Това е светица, реално призната и канонизирана от православната Църква. Разбрах за нея чак след като бях дала име на моята главна героиня – Ксения Петрова. Озадачих се, почувствах се странно, но приех това като знак и реших да преплета в историята житието й.

5      5.  Макар и да не харесвам руския, понеже ми е наложен да го уча, много ми харесва, че действието се развива в Русия, понеже е различно от САЩ. Какво те накара да пишеш за Русия/в Русия?

  Струва ми се, че Русия е благодатна страна за място, където да се разиграва подобен сюжет – всичко на фона на Москва изглежда повече – по-голямо, по-мистично, по-внушително, по-опасно. Близо е до нашата култура – нещо, което смятам, че ми помогна за развитието на героите. Освен това Ксения трябваше да замине, трябваше да се сблъска с непознатото, да бъде изплашена, предизвиквана, за да стане по-силна. От нищо неподозиращо момиче, трябваше да я превърна в силен, упорит персонаж, който въпреки всички загуби и всички удари, успява да се изправи – и отново да греши, отново да пада, отново да става.

6     6.  Колко пъти те се наложи да препрочетеш книгата или отделни пасажи от нея, докато я редактираше? (Знам, че отговори на това, но то е за читателите.)

Цялата книга – от край до край – два или три пъти. А отделни пасажи от нея – до безкрай.

7    7.    Какво правиш, когато ти хрумне някоя страхотна идея, а нямаш къде да я запишеш?

   Гениалните идеи винаги идват на неподходящите места и в неподходящото време J Обикновено ми идват добри идеи, когато не ги очаквам  - докато готвя, пътувам или преди да заспя. Затова бързам да се запиша на телефона или си повтарям хрумката отново и отново, докато не ми се удаде възможност да я нахвърля на лист хартия или не я запиша на лаптопа.

8    8.Какво е чувството да държиш собствената си книга в ръце или да я видиш по рафтовете в книжарницата?

   „Вестители“ е първата ми книга – и написана, и издадена. Поради тази причина това беше много специален момент за мен. Не можех да повярвам, когато взех книгата в ръцете си – пишеше името ми отгоре, виждах заглавието, което бях измислила, разгърнах страниците и прочетох диалог, който аз бях писала, и ми се стори странно, стана ми смешно, и радостно, и плашещо. Беше момент, в който осъзнах, че понякога мечтите наистина се сбъдват.

9      9.    На колко издателства писа за книгата? Но не, нека започнем от начало, как се реши да я публикуваш, какво направи и как стигна до Orange Books? Любимата ми авторка пишеше, колко много откази получила при първата си книга, но тук няма чак толкова издателства. Много ми е любопитно как си се справила с това предизвикателство да публикуваш книгата си точно в България.

   Когато пишех книгата, не мислех за публикуване. Но веднъж щом я завърших, започнах да искам час по-скоро историята да види бял свят. Успях да се свържа с Orange Books, попаднах на издателка (Савина Николова), която беше толкова запалена по YA и ърбан фентъзи жанра, колкото и мен, и магията се случи. Помогна ми страшно много и благодарения на нея и екипа на издателството, книгата излезе за пазара.

1   10. И един изтъркан, но много любопитен въпрос, на който те моля да отговориш с нещо, което не си казвала в други въпроси, за да не се повтаря. Какво те вдъхновява?

   Честно казано няма нещо, което да успее да ме вдъхнови повече от читателите. Когато разбера, че думите ми са предизвикали емоция в някого, че са го накарали да се разсмее, да се намръщи или да се развълнува (без значение дали чувствата са положителни или отрицателни), това ми дава вдъхновение да пиша още и още. Но вдъхновението не е самоцел. Трябва да го носиш в себе си, да му дадеш шанс да се покаже навън. Всичко може да ме вдъхнови – местата, на които ходя, времето навън, сцена от филм, на която съм се разплакала, спор или караница. Sky is the limit, както се казва.

1       11.   Случвало ли ти се е да водиш "спор", така да се изразя, със свои герои?

   Не. Героите са такива, каквито искам да бъдат, за да послужат на историята. Един герой съществува с цел – не за да пълни пространството, а за да накара друг герой да изпъкне, или за да поведе действието напред. Дори само за да подразни читателите – за да могат те да оценят другите персонажи. Няма напразни персонажи. Харесвам многоликите герои – с всичките им слабости и силни страни, но особено много харесвам тези, които грешат. Защото подвизите им след това са много по-героични. Смятам, че Ксения не би била Ксения без Игор, без Зоя или Майкъл, без Наталия и другите вестители, още повече – без кръвожадните.

1        12. Има ли нещо, което не ти харесва в завършената версия на Вестители? Ако да, какво би променила?

    Често съм критична към себе си. И знам, че каквото и да пиша, винаги ще искам да бъде по-добро. Далеч съм от мисълта, че няма какво да се подобрява в писането ми или пък в завършения продукт.  В крайна сметка критиката е това, което те кара да се стараеш повече и да даваш повече от себе си. Така че да, има неща, които не ми харесват. Но въпреки това обичам историята, каквато е – заради всички емоции, които ми е донесла и заради всички хубави неща, които са ми се случили заради нея.

1      13.   Кой е любимият ти момент от книгата?

   Как мога да отговоря на този въпрос? J Всички сцени са ми скъпи, всяка я чувствам крайно важна за сюжета. Харесвам много всички моменти, в които Ксения е саркастична, успява да надскочи страха и яда си и намира време да вметне по някой ироничен коментар. Любими са ми и онези моменти, в които се усеща привличането между нея и Игор, но все още и двамата са твърде затворени един към друг, за да облекат твърде открито чувствата си в думи. Последната глава ми е особено скъпа, тъй като през цялото време исках да покажа малко повече от Зоя. Това е и моментът, в който Наталия Романова взима решение – какъв човек иска да бъде оттук нататък. Поставя под въпрос принципите си, значението на всичко, което тя самата представлява. Изобщо финалната глава съдържа едно лениво, струпващо се напрежение като затишие пред буря.

1    14.   След поредицата "Проклятието на Воронина" имаш ли и други идеи?

   За момента съм съсредоточена изцяло върху тази поредица и ми предстои много работа по книга трета. Няма да спирам да пиша, но само времето ще покаже към какво ще се насоча след приключване на „Проклятието на Воронина“.

115.   Колко книги си планирала?

„Проклятието на Воронина“ е трилогия – смятам, че в по-малко от три книги не мога да разгърна всичко, което съм планирала за всеки един от героите.

  Не знам за вас, но аз изключително много харесвам отговорите, защото това е шанс да се разберат повече неща за книгите и писателката им. ;) Изключително много ѝ благодаря, че се съгласи да отдели от времето си, за да ми отговори. Надявам се да съм задала правилните въпроси.
  Между другото, трилогия! Това не е ли страхотно!