Преди време направих първа частна този пост (ТУК), изреждайки някои от първите книги, които прочетох и които според мен не са особено известни. Очевидно е, че това е втора част на подобен пост, но тук, за разлика от миналия път, сега има и книги, които не съм харесала.
1. Нощен свят
Преди да попадна на Дневниците на вампира, видях първо тази поредица на Л. Дж. Смит, чиято първа книга ми е сред любимите, а останалите стават, но не съвсем.
Това са леки и сладки книги за забранената любов между хора и свръхестествени същества, чиито истории след третата стават сякаш ненужни. Това го разбрах след като прочетох четвъртата и така и не довърших петата книга. Вече дори не ги помня, но знам, че имам и шестата и нещо не ми се получаваше, понеже те са много и да четеш за едно и също нещо, но разказано по различен начин и с други имена...омръзва.
И все пак, това остава една от поредиците, които прочетох в първите си години като книжен плъх (броя първите две).
Препоръчвам книгите на Джанин Фрост, ако някой се интересува от секси вампир и един полувампир, които много яко умеят и обичат да ритат задници. С Кат и Боунс се случват какви ли не неща и с радост бих препрочела цялата поредица...пак, но в момента чакам да излезе последната книга за Влад, което ме подсеща, че трябва да проверя дали пък не е изляла. Трябва да я прочета. НЕЗАБАВНО!
Тези книги първоначално ги видях от Ибис, тъй като ги превеждаха, но за жалост преводът явно е бил преустановен на втората или третата книга от 7. За Влад книгите са общо 4, но само първата е преведена. Тъмен принц (или Принц на нощта, обърквам се заради оригинала).
Това са едни страхотни книги и наистина ги препоръчвам.
Това беше първата поредица, която силно намразих.
Тук за пръв път осъзнах, че слабите и безхарактерни героини не са ми по вкуса. Ужасни са, тъпи са, наивни са. Податливи на манипулации, с винаги грешните решения.
Такава е и Евър от тази поредица, чиято последна книга така и не е преведена от Софт прес. Историята й с Деймън ми беше наистина много интересна. Тук за пръв път чух понятието сродна душа, за пръв път разбрах някои неща и това беше първият път, когато четох за едва ли не друг свят, понеже имаше едно измерение, където двамата с Деймън много обичаха да ходят.
И типично за тинейджъри с бушуващи хормони (нищо, че Деймън е на около 600 години), те търсят начин как да се изчукат веднъж завинаги, защото през целият си живот той само това е чакал. И най-лошото е, че тя не вижда нищо лошо в това един "мъж", затворен в тялото на тинейджър от 600 години, да преследва нейната прераждаща се душа, за да я изчука. И в продължение на тези 5 книги, които прочетох от по 250 страници макс, те така и не го направиха, понеже все нещо им пречеше. Като ги знам този тип книги, ако в шестата са стигнали до това, то сигурно е било описано в половин страница и е завършвало с нещо от типа на "Когато всичко свърши, лежахме прегърнати, загледани в нощното небе, знаейки, че поне тази нощ е наша и че ни чакат още безброй такива."
Моето 13-годишно аз не виждаше нищо грешно в това, но го дразнеше фактът, че има и любовен триъгълник цели ДВА пъти с КОРЕННО различни хора, но Евър винаги в центъра.
4. Дарба
Тази поредица е много хубава, макар на български да са издадени само 3, а на английски 6 от запланувани 9. Това много ме дразни, има потенциал, а и моето 13-годишно аз иска да я довърши, защото му е много интересно какво ще се случи нататък. Не че не мога да си поръчам и останалите две, които не съм чела или да ги изтегля...но поредицата като не е завършена, какъв е смисълът?
5. Чарли Дейвидсън
Първият гроб от дясно и така нататък, са книгите на една от любимите ми поредици. Даринда Джоунс пише много леко, увлекателно и с много голямо чувство за хумор. Толкова много съм се смяла с Чарли, че чак не е истина.
Това са едни много хубави книги и реално ги започнах пред две години...май, но нека ги броим за едни от началните. Това бяха книгите, с които се светнах, че може би вместо да си купувам кола всеки ден, мога да си пазя парите за нещо по-здравословно- като книга. Оттогава не съм кусвала кола освен веднъж на 4-5 месеца и то когато просто нямам особен избор.
(Имате ли идея колко е трудно да научите баба си да купува правилният студен чай? И че не винаги скъпото значи хубаво, понеже повече са ужасни на вкус?)
Циркът на кошмарите- има филм, това е и първата книга. Това, което харесвам на книгите е, че нямат 200 страници и са много леки и интересни. За жалост са преведени три от 12 книжлета. Това е толкова жалко, наистина харесвах тези книги, а да не говорим и че третата завършваше с cliff-hangerish край. Това. Е. Жестоко!
7. Тайният кръг
Най-голямата грешка в историята ми на читател.
Нямам идея какво е станало със сериала, но това жалко подобие на поредица за вещици и магьосници, което се върти главно около любовта и сродните души, което е отвратително. Защо всичко трябва да се върти около тая пуста любов?! Знам, че книгите са тинейджърски или за деца...ама моля ви се сега, ако ще чета за вещици, искам вещици, не тийн забранена любов, щото Каси е влюбена в гаджето на най-добрата си приятелка, която й става такава за по-малко от два дни, а по случайност Каси и споменатото момче са сродни души, а пък Каси се бои да не нарани чувствата на приятелката, а приятелката пък дори не забелязва, докато някой не издава Каси... Да... И това само в 2 от 6 книги от по-малко от 350 страници.
Не мерси.
Любовта ми към тази поредица си личи изключително много, да, знам. И сега, това обикновено се пише в началото на постовете, но аз искам да отбележа, че всичко, което съм споменала тук е лично мое мнение и ако някой не е съгласен с него, нека не го изтъква по негативен начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар