сряда, 15 юни 2016 г.

Илумине - Ейми Кауфман и Джей Кристоф


Ще започна като изразя най-големите си благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

  Това е една от най-красивите книги, които съм чела, с най-хубавата корица и художествено оформление!
  Това е книга, която пленява с красотата си и задържа с уникалността си.
   Илумине е написана по необикновен и нов начин, който се чете изключително бързо и лесно и е просто удоволствие да се взираш в тези красиви страници с часове! Уникално е как всяка страница има различен дизайн от предходната и начинът, по който всичко е описано чрез хакнати файлове, досиета, интервюта и тем подобни сякаш прави описаните действия по-истински, отколкото ако бяха казани в прав текст.
  Това е една от най-добрите книги за тази година, които съм чела!
  Авторите, както вече може би се разбра от предишният параграф, са се справили страхотно с предаването на действията и историята по най-интересният и увлекателен възможен начин, без да оставят нито един въпрос без отговор. Всичко се научава до края на книгата.
  Докато четох Илумине реално имах чувството, че съм се заровила до ушите в някой стар архив, с фенер в ръка и четейки в тъмното, докато преживявам наново всичко случващо се. Начинът, по който е написана книгата някак си го прави да изглежда по-истинско, защото тези "документи" са написани наистина така, сякаш това реално се е случило и това е един много важен факт, който страшно много ми харесва.
  След един период в книгата действието така се забързва, всичко става толкова интензивно и напрегнато, че дори и да не беше така горещо, сигурно пак щях да се изпотя, заради развитието на историята. Такова влияние указа върху мен. Наистина, хареса ми повече, отколкото вече предполагах.
  Тук има много герои, които могат да ти направят впечатление, но на мен най-много ми се откроиха Кейди, Езра и Казим. Това са и тримата най-главни героя.
  Кейди е умна, находчива и много интелигентна тинейджърка, която е много умела с компютрите и е голям хакер. Макар и да пиша това ревю ден след като прочетох Илумине, все още не мога да събера достатъчно думи, че да опиша всичко, което ми харесва. Кейди е невероятна героиня, която с лекота си проправяше път в един от най-сложно устроените системи и на която се падна най-важната мисия. Тя е просто невероятна и наистина не мога да се изразя по-добре, просто...не се получава.
Мама остана трогната,
 като видя името си на този лист :D
  Присъствието на Езра и неговите части в книгата, особено разговорите му с приятелите му, бяха като глътка свеж въздух сред цялата напечена ситуация. Той също е силен и смел герой, който се опитва да вмъкне хумор и никога не забравя за приятелите си и Кейди. Много ми хареса как са представени разговорите им, понеже са запазили типичното тинейджърско звучене с много жаргон, съкращения, бъзици, така да го нарека и ругатни. 
  Обаче най-голямо впечатление ми направи Казим. Той е изкуственият интелект на борда на Александър, който е...леко чалнат, ако това може да се използва за машина. Най-любимите ми части бяха неговите, защото се четат най-бързо и си го представях с един механичен компютърен глас, който в главата ми звучеше наистина достоверно, а начинът, по който е описан говорът му придава едно такова истинско звучене. Мисля, че вече всеки схвана, че тази книга е написана и описана изключително реалистично според мен, заради самият формат и способностите на писателите. Много, наистина много ми харесва нестандартният стил, но сега да се върнем на Казим, чиято роля беше наистина огромна. 
  Той е необикновен герой, особено след като е и компютър, който разполага с повече власт, отколкото е добре и е програмиран да мисли за защитата на флотилията. Начинът, по който са написани страниците от негово име успяват отлично да представят как би "мислил" един изкуствен интелект и как би "размишлявал" над важните въпроси за дадения момент.
  Краят на Илумине е един от най-напрегнатите финали на книга, които съм чела. През цялото време стоях на тръни, в същинско напрежение, чакайки да видя дали новите ми любимци ще се справят с целият проблем, който им е стоварен или ще се провалят, дали ще оживеят или ще умрат. В един момент бях изгубила надежда за тях...
  Забравих да спомена още едно нещо. Това е книга не просто за бой между вражески флотилии. След като планетата на Кейди е унищожена от БайТек, техните два кораба също са застрашени, на всичкото отгоре изкуственият интелект, тоест Казим, полудява, а още по-опасно става, когато странен вирус, заразява голяма част от екипажа, Това беше може би най-вълнуващата и зловеща част от цялата работа, а аз четох с удоволствие тип садо-мазо всичко, свързано с тях, защото макар и да убиваха от добрите, това някак си ми хареса наистина много.
Да не говорим колко много ми напомни на Z-та световна война, която е сред любимите ми филми, а до книгата не съм се докоснала все още.
  Не съм сигурна как да обобщя всичко с няколко думи. Не съм сигурна дали изобщо мога. Има още толкова неща, които бих искала да кажа, но които не мога да облека в подходящите думи, че просто ще приключа дотук, надявайки се да съм изразила поне наполовина добре нещата, които ме впечатлиха най-много.
  За пореден път ще кажа колко невероятно красива е книгата и страниците им и колко страхотно е написана. Препоръчвам я на всеки, който има поне малко интерес към нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар