Завладяващ, пристрастяващ и наистина страхотен, романът Негодник по неволя ще ви накара да изпитате най-приятните емоции!
За пръв път чета книга на Сара Маклейн и съм много доволна от нея! Тя пише хубаво и увлекателно. Способна е да задържи вниманието на читателя върху книгата й и само и единствено върху нея. Има лек стил на писане, а главите са идеалната дължина, от която не може да ти доскучае. Тя поддържа интересът на читателят постоянен и го кара да изпитва всякакви чувства към героите в зависимост на коя част от книгата се намират.
Изключително много ми хареса самата идея, защото не съм чела нещо подобно до сега, но пък и не чета много исторически любовни романи. Факт е обаче, че любовните романи на издателство Ибис са най-добрите, които съм чела.
Изумително е колко се различават героите в началото и в края на книгата. Това е една от онези истории, в кои не можеш да познаеш почти хората след промяната им, понеже те най-сетне са разкрили истинското си аз. И Пенелопи и Майкъл стават накрая това, което винаги са били, но по една или друга причина не са могли да покажат.
Започвам с Пенелопи. Още в началото на книгата е показано колко се силна тя и как вместо да мисли за собственото си щастие, тя поставя това на сестрите си на челно място. Не я е грижа много, много за нея, отколкото за тях, тя иска тяхната репутация да не пострада заради нейните решения и когато отдавна изгубеният й стар приятел от детството се завръща, променен и пораснал, тя го приема, знаейки че няма шанс да излезе щастлива от цялата работа. Той обаче, държи кос в ръкава си, от който тя се нуждае.
В началото виждаме Пени като жена, която се бои да поиска това, което желае, макар и да знае твърде добре какво е то, но постепенно тя закостенява и показва характерът, който цял живот е крила и е държала строго под ключ изумявайки не само самият маркиз Бърн, но и читателите и хората от обществото й. Тя е една страхотна героиня, чиято промяна е невероятна!
Бърн...Ами той в началото се интересува само и единствено от отмъщението си, което почти го възпрепятства от това да види и осъзнае онова, което наистина желае. Той е силен персонаж, който не се прекършва след като губи всичко, а се надъхва, така да се изразя, да си възвърне изгубеното и да го увеличи десет пъти. Това ми харесва. Обожавам, когато героите не се предават.
През цялото време той знае, че тя му е липсвала, че я обича и се нуждае от него, но от чист инат не си признава доста дълго време, докато настъпи един момент, в който му просветва всичко. Обожавам моментите, в които мъжете осъзнават чувствата си! Толкова са слади и трогателни! Наистина! Чак си го отбелязах, понеже винаги ме карат да се усмихвам. Подобни пасажи са ми слабост и са ми любими.
Макар и да не започват особено леко, двамата преминават през немалко изпитания, които накрая ги правят това, което са, а именно една идеална двойка един за друг, която аз много харесвам.
Друго, което обичам в подобни книги е как първият главен герой в тях има група от секси красавци, които винаги ще го подкрепят и ще харесат жената му. Това е ключовият момент, когато всички до един ми стават любимци. Ще ми се наистина да съществуват такива групички мъже за доброто на всички жени.
Обожавам начинът, по който приятелите му се бъркаха в живота му и в отношенията му с Пенелопи, понеже ако не бяха те, сигурно щеше да им отнеме и на двамата повече време да се съберат.
Една от любимите ми части във финалът на книгата беше, когато Пени се развихри във финалните сцени с Лангфод. Тогава дори аз се влюбих, хехе.
И последно, но не на последно място- този епилог...Този епилог...Нямам думи, искам да разбера повече, искам втората книга по-бързо, защото не мога да повярвам как свърши!
Да, Негодник по неволя е една наистина главозамайваща книга, която все ще ви въздейства по някакъв начин. Я с героите си, я с историята им или пък с епилога. Все ще остави някакъв отпечатък, който да ви накара да искате да прочетете следващата книга, която е за Филипа и Крос.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар