сряда, 22 юни 2016 г.

Кутия за птици - Джош Малерман

  Не съм чела подобна книга до сега и затова не знам как да започна. Не съм сигурна, че мога да мисля адекватно. Не съм съвсем сигурна какво прочетох.
  Кутия за птици е завладяващ и силно въздействащ роман, който ще пропълзи под кожата ти и ще те накара да трепериш в определени моменти. Това е книга, която ще те разтърси и ще окаже голям ефект върху теб. Поне с мен стана така.
  Още не мога да се съвзема от това, което прочетох.
  Стилът на Джош Малерман е от този тип, който най-много ме впечатляват. Той е такъв, какъвто не мога да го опиша, но изключително много харесвам. Някак зловещо. Четейки Кутия за птици, която е написана от трето лице, сякаш успях да се пренеса в света  на Малори по-добре, отколкото ако се разказваше от нейно име. Начинът, по който е написана, описана и като цяло сътворена ми позволи да се докосна много по-добре до всичко, което беше описано. Бях погълната още от първите редове и не ми се искаше да я оставя.
  Кутия за птици не е леко четиво. Тя показва една алтернативна и много опасна вариация на нашият свят, когато хората не могат да се доверят на най-важното си сетиво- зрението и са принудени да ходят със затворени очи или с превръзки. Ако не го правят, шансът да полудеят и да се избият взаимно по един или друг начин е много голям. Това е история за времето, когато доверието става рядкост, а хората, запазили здравият си разум са почти несъществуващи. Това е история за самотна майка, отгледала децата си в новият жесток свят, които никога няма да го познават такъв, какъвто е бил.
  Едно от нещата, които най-много ми хареса и което ми оказа огромно влияние беше постоянната ретроспекция. Джош Малерман редува събитията от "сега" и тези от "преди", давайки на читателя по-ясна представа за миналото на Малори и как се е озовала с две деца в тази лодка, с превръзки на очите и с такава сила в себе си. Чрез това постоянно наблюдаване на "тук и сега" и "там и преди", по-лесно се наблюдава промяната у младата героиня, която по стечение на обстоятелствата се налага да се грижи и възпита не едно, а две деца да живеят в този свят на слепота и страх. 
  В ретроспекциите са показани съквартирантите на Малори, обяснено е как е започнало всичко и продължава да се разказва как приключва. Започнати сме с Том, Дон, Джулс, Феликс, Черил и Олимпия, с техните истории, става ясно как всеки се е озовал в къщата и какво го е отвело там. Това  е група от хора, които са изгубили по нещо и са спечелили много, идвайки в къщата. Тяхната история продължава в нея. Те се учат да оцеляват в този свят, в който зрението- най-нужното ни сетиво, е най-големият ни враг, а другите хора са също толкова опасни, колкото неизвестността навън.
  Харесвам всички от героите, понеже всеки от тях е допринесъл с нещо, за построяването на тази невероятна книга, която е способна да те разтърси из основи и да те накара да се замислиш и да се запиташ "Ами ако това се случи?/Ами ако това се наложи?" Не съм чела нищо подобно досега, но много ми хареса това кратко, но така тежко четиво.
  Драстичната промяна в Малори, която се наблюдава е осезаема, дори повече, отколкото би била, ако я нямаше ретроспекцията, защото постоянните глави в миналото и в сегашното показват Малори като невярваща, която постепенно поглежда (ирония на съдбата) истината в очите, която постепенно започва да вярва и която заедно със съквартирантите си се научава да оцелява в този свят. След това, обаче, й се налага да оцелява сама, докато оглежда две деца, в свят, в който се будиш със затворени очи и ядеш храна от консерви от преди години. Изисква се силна психика, за да се справиш с всичко това в такова време, за да отгледаш децата си, да ги възпиташ да оцеляват в този свят. Изключително много ми хареса всичко, което беше описано. Джош Малерман представя събитията уникално, въздействащо и докосващо.
  Наистина, тази книга ме остави няколко пъти трепереща, взираща се в една точка, докато осмисля всичко.
  Имаше един момент, в който просто стоях на стола си, чакаща лакът ми да изсъхне, неспособна да спра треперенето. Дори не знаех защо се е получи така, а само, че това, което бях прочела ми е въздействало наистина силно. Това е една от причините Кутия за птици да се превърне в новата ми любима книга. Рядко се случва някоя четиво да ме докосне по този  начин.
   Кутия за птици е зашеметяващ и силно въздействащ роман, който влиза под кожата ти и не те оставя, докато не го прочетеш до край. Това е една от най-хубавите и стряскащи книги, които съм чела в последно време и съм изключително доволна, че я прочетох.

  Поднасям най-големите си благодарности на издателство Deja Book за предоставената възможност! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар