January Wrap Up

  Този месец се оказа по-успешен, отколкото предполагах, но на мястото на тези последни три книги сигурно щеше да е само една, ако наистина бях се хванала да чета Окото на света.

(Заглавията пак са линкове.)

1. Empire of Storms

   За всяка следваща книга на Сара Дж. Маас казвам, че й е най-добрата, но тази със сигурност просто ме разби, съсипа и унищожи повече от ACOMAF. Когато я прочетох не успях да кажа нищо и сега не мога, но пък ще споделя нещо друго. Тази книга е пътувала сигурно повече от мен. Първо от Amazon до Фердкирхен в Германия, после със самолет към София, с автобус във Варна, стоя на рафта ми два месеца, после пак в автобус към София, в самолет към Мюнхен и в кола към Фердкирхен и обратно- от Фердкирхен, после със самолет към София  и с автобус до Варна.

2. Magnus Chase And The Hammer of Thor

  Тази книга е страхотна! Успях бързо-бързо да я прочета и за пореден път съм много доволна от Рик Риърдън.

3. Heartless

  Това беше едно неочаквано добро четиво, което наистина не мислех, че ще ми хареса чак толкова.

4. Истории от академията за ловци на сенки

 Подобието ми на ревю може и да не е добро, но историите са.

5. Gemina

  Този път не смятах, че  е нужно да пиша ревю, нямаше как да го направя, но ако щете вярвайте, Джемина е по-добра от Илумине, поне според мен. Има също толкова много екшън и добре замислен и оплетен сюжет и хубави картинки! Хех! Освен това има и една идея повече текст, но със сигурност си заслужава.

6. A Torch Against The Night

  Амиии, споделих си мнението по това.

7. Bands of Mourning

  Поредната главозамайващо добра книга на моя любим писател!

8. Нова пролет

 Това ми беше убийствено скучно, но пък си харесах Лан. Това е прелюдия към Колелото на времето, но както ми каза Юлия, можех да мина и без нея. Изгубих адски много време, в което можех да прочета книга и половина, за да прочета 100 страници без никакво съществено и интересно действие, освен частите на Лан.

9. Traitor to the Throne

  Страхотно продължение на Дете на пустинята, което ме изненада приятно, най-вече защото не очаквах нищо от него- не помнех нищо от първата, хах.

10. A Thousand Nights

 Амиииииии, не знам какво да кажа. Прочетох някъде, че била по-добра от Гневът и зората и я започнах с див интерес, но ми беше скучна и почти безинтересна. Да, имаше си своите плюсове, но далеч не притежаваше толкова много действие като Гневът и зората. Ако я бях прочела преди нея, най-вероятно щях да й дам от 3 до 4 звезди, но сега просто нямаше шанс. Историята е наистина хубава и героинята си има цел (но не и име), но имаше неща, които просто ми липсваха.

11. Мечтан любовник

  Току що я завърших и ми се ще да не бяха всички с изчерпан тираж и зарязани на четвъртата, че да мога да си ги купя и да ги прочета всичките! Сега ще трябва да ги издиря и да ги изтегля.

  Това са книгите, които прочетох този месец и се радвам, че най-сетне ще си пусна един такъв пост съвсем навреме. По принцип исках да започна Пасажер тази седмица, но нещо се бави с излизането си, така че нямам идея какво ще чета оттук нататък, освен че смятам да имам поне една дебеличка книга и може би поне да започна Окото на света. Този месец ще ми е наистина притеснен и няма да се учудя ако имам по-малко постове (знам, че все казвам, че ще имам малко и накрая са 10+, но...) понеже ми предстои интервю от един от университетите и IELTS, за който много се притеснявам. Какво друго? В три тазгодишни book haul-ове видях Името на вятъра и го сметнах за знак, затова се надявам най-сетне да я прочета, за да си взема следващата, защото заглавието много ме радва- The Wise Man's Fear.

(И като нещо последно, но не на последно място, искам да кажа, че в МОЯ блог споделям само и единствено МОЕТО мнение, което може да е ПОЛОЖИТЕЛНО, ОТРИЦАТЕЛНО ИЛИ И ДВЕТЕ и аз НЕ съм задължена да се аргументирам и да доказвам, че съм права, защото не се опитвам по никакъв начин да ви наложа СОБСТВЕНОТО си мнение върху вас. Не приемам коментари от рода на "Аргументите ти не са достатъчни", защото аз не давам аргументи, че да ви убедя, а споделям мнение и казвам ПРИЧИНАТА дадено нещо да ми е харесало или не. А каква е тя, сама си решава. Породено от недоразбрал коментар във фейсбук. Не ми оспорвайте мнението, то е мое.)

10 разочарования за 2016

  Никога не е късно да споменеш нещо за миналата година. Ще си го повторя, докато се убедя, че е вярно. Реших да направя този пост, защото нямам за какво друго да пиша и колкото и да ме мързи, все нещо трябва да излезе от мен днес.

  Няма да ги подреждам по възходящ или низходящ ред, а по-скоро от най-скоро прочетени до към тези в началото на годината, ако стигна до там.

  

 1. Крадецът на книги

Една така хвалена книга, която не успях да изтрая. 

Изглежда, че всички я харесват, чувала съм какви ли не неща- колко красиво била написана, каква невероятна история и тем подобни. Аз умирах от скука през цялото време. Отначало ми беше интересно и исках да видя какво ще се случи, но после разбрах, че това е поредната книга за всекидневния живот на някакви хора в миналото, който не ме интересува. Нямаше действие от типа, който си представях, писането не беше нищо особено и единствените моменти, които ми бяха интересни бяха с онзи евреин, които бяха достатъчно малко, за да ми писне от нея. Действието до толкова са повтаряше в целия роман, че ако прочетеш първите 100 и последните 100 страници няма да изтървеш нищо важно...защото няма такова.

2. Домът на мис Перигрин за чудати деца

  Очаквах нещо зловещо. Очаквах нещо интересно. Очаквах нещо различно.

  Получих скучно, предвидимо и извратено.

  Сега, не ме разбирайте погрешно. Харесвам извратеното, ако става дума за убийства, но когато главния герой се влюби в бившата на дядо си, свалям не една, ами две звезди, а когато действието идва в последните 50 страници... Мен ако питате, тази книга трябваше да се състои само от снимки и от 150, максимум 200 страници текст. Първата половина на книгата спокойно можеше да липсва, нямаше да се изтърве нищо, а обикновено казвам, че една книга не може без която и да е част. Една хубава книга. Тази не беше такава, беше лека, да, но изключително предвидима и ако я бях прочела, когато бях на 13-14, най-вероятно щеше да ми хареса, но...

  Очаквах повече, получих по-малко и дори филма няма да гледам.

3. Легендата

За тея дори не ми се говори.

Скучни, предвидими, еднообразни.

Глупави герои, скучен стил на писане, смешни "обрати".

Твърде много излишни приказки, смехотворни описания и както би казал дядо ми- язък за хубавите корици.

4. Carry On

  Самата история е хубава и сладка, както всяка друга на Рейнбоу Роуъл, но дотам. 

  За да стигнеш до най-интересното, трябва да прочетеш 300 страници едно нищо, после имаш 10 страници хубаво и пак 200 страници скука, накрая имаш 50 страници претъпкан, претрупам, нагъчкан екшън със смехотворен край на книгата, което би ти харесало, ако четеш активно от една-две години и нямаш особен усет към фентъзито. 

  Или пък ако сте слепи фенове на авторката, пак ще ви хареса... Изобщо не споменавам LGBT мотива, тъй като и той не е изграден добре.

5. The Singular and Extraordinary Tale of Mirror and Goliath

  Не ми се търси българското заглавие, не си и заслужава.

  Това се води adult horror, но ми прилича повече на жалък опит на някой от alle.bg да напише хорър. 

  Историята започва интересно и завладяващо, имам изключително голяма слабост към дребните силни същества, без значение дали са деца или не, и големите им защитници. Очаквах, че ще има описана връзката помежду им, малко повече битки и дори да бъде по-магическа, но тази приказка, не е за Мирър и Голиат, а за Джон. Това не ми хареса, заглавието е за едни хора, то се разказваше за други. Това е най-големият ми проблем с книгата. Иначе е много хубава...ако се казваше Как Джон Лъвхарт стана зъл или нещо подобно.

6. Островът на изобилната любов

Дори не искам да коментирам.

Това продължение развали хубостта на първата книга, развали любовта, връзките, приятелството, всичко!

Единственото хубаво бяха новите герои.

Главната направи изключителни грешки, отвратителни, типични за тъпи и наивни тинейджъри, любители на драмата и вниманието.

Това е едно от най-големите разочарования и за пореден път нещо отвратително и с такава хубава корица. Мъжкото там има рога? Защо? Защото не е същия като от първата. 

7. Самодива

  Как може да напишеш такава изтъркана идея и да я издадеш?

  Как може главната ти героиня да е на 18,  двамата братя (да, вярно прочетохте) да са на по 28 и 30 години? Нека само да спомена, че никога не бих се хванала с някой, който е с 10-12 години по-голям от мен, ако ще и да съм на 30. А сега съм на 18.

  Освен това, може да си мислите, че в Самодива има самодиви, но няма. Има само споменаване, легенди и в пролога. Ако ви се плащат 15 лева за хубав пролог и една обикновена любовна история с малко фентъзи за вкус, давайте. Мога да ви изброя около 50 книги от този тип, издадени от 2004-та до 2010, защото тогава бяха на мода.

Това е любовна история с фентъзи рамка, която има изтъркани и клиширани елементи- любовен триъгълник, с братя, ново момиче в нов град, нещо мистично, мистериозни с братята. Обърква ги при това и някои изрази, които са смехотворни. И пуловер в топло време.

8. Петата вълна

  Това е една от най-объркващите книги, които човек може да прочете.

  Има толкова много гледни точки, че се получава едни мишмаш от герои и гласовете им.

  Със самата история също имах проблеми, макар и вече да не ги помня. 

  Да не говорим, че в края на книгата всичко става още по-объркващо, защото авторът спира да казва коя глава от чие име се разказва и трябва сам да се досетиш, а те героите са около 5. No problem..

9.  The Broken Kingdoms

  Изключително много харесах The Hundred Thousand Kingdoms и се надявах и тази да ми хареса, исках да ми хареса, защото самата идея е очарователна, но...

  Много ми хареса, заобичах я, докато я четях, защото е за един лош герой, който толкова исках да видя как се преобръща и се научава да обича, някого другиго освен брат му и сестра му.

  Но тъкмо когато всичко стана изключително хубаво, тъкмо когато той се беше научил да обича и така нататък...нещата бяха провалени и наистина не ми харесва какъв край е избрала писателката, защото е отвратителен. Затова е толкова разочароваща книгата.

10. Lady Midnight

  Не ме разбирайте погрешно, харесвам тази книга, но тя е много слаба в сравнение с Град на небесен огън, както и с Адските устройства. Изключително слаба. Защо?

  Защото се предполага, че Джулиън трябва да е най-секси ловецът на сенки на всички времена, тоест трябва да го харесвам и да точа лиги по него така, както правя с Джейс, Уил и Джем. Но не, през по-голямата част от книгата аз го съжалявах. Съжалението не е равно на почит, сексапил и точене на лиги. Не, съжалението означава, че ми е жал за него и че му съчувствам затова, че трябва да се грижи за всичките си братя и сестри.

  Имаше нещо сбъркано и в Ема, нещо, което не ми хареса, но не мога точно да го опиша все още. Но е устата, което хем добре, хем не чак толкова. Но да, дори самата история ми се струва леко слаба, но ще видим какво ще стане със следващата книга. 

  Просто тази не успя да задържи интереса ми достатъчно.

Е, точно 10 книги са ме разочаровали плюс-минус една-две, към които съм неутрална. Може и да направя пост за книги, които са ме впечатлили, но те са повече, отколкото мога да запомня.

Traitor to the Throne by Alwyn Hamilton (EN&BG)

  An ARC has been kindly provided by Faber and Faber Ltd via NetGalley in exchange for an honest opinion. (It was actually a wish come true. Literally.)

I didn't expect this to be as good as it was. It still had its flaws as the first book but it was even more enjoyable.

Traitor to the Throne is an amazing book full of action from the beginning to the very end and Amani is even better than before. This sequel to Rebel of the Sands was a pleasant surprise and a very enjoyable read. 

From the beginning, we are thrown in on a mission of Amani's where things go down as expected and she has to fight her way out, freeing the area she is in. The action and descriptions caught me in the book and after that, I couldn't put it down. I am so impressed with the development of this book that I am struggling really hard to review it right now. (Besides, I read it yesterday.) The plot was still predictable to me but there were a couple of twists I didn't see coming. It is very well-developed and it is worth reading. As I said, the difference in her writing is visible (or it could be the fact that I read it in original this time).

I am not good at giving comments on the plot so I will just move on to the characters who are one of the most important things in books for me.

I don't remember anything from Rebel of the Sands. Nothing. Nada. When I started reading this sequel it was like I was reading a separate book and I am really impressed with Amani. By the time I've read around 50% of it, I've already remembered most of the first book so I saw the development of Amani. I love her. She is strong and I liked the way she talked about always getting into danger. I am really fond of her fighting skills and the way she picks up bits and pieces of everything she isn't familiar with and becomes almost an expert in these areas (I am exaggerating of course). There are some obvious things she is oblivious to but I cannot really blame her because it is easy to observe and a whole lot different to actually participate in all of this. Anyway, Amani is a character I love and she didn't even once anger me like some heroines do. (There were some expressions that weren't appropriate but I highly doubt somebody else would pay them any attention at all.)

Tamid was utterly useless here as was he in the first book. But whereas he was the reason for a little twist in Amani then, here he just got in the way of the Rebellion. I didn't like him then, I don't like him still. He is too weak to be worth even a word. 

Rahim is an interesting character I didn't get to know really well and I really hope that I will meet him again in the next book and get to know him because I am impressed with him. I will say nothing further in order to avoid spoilers.

I really like Shazad, her strength, her loyalty to Amani and how she always watches her back. I couldn't like a side character more even if I wanted to.

There is a lesson in surviving that everyone in the Rebellion needed in my opinion. It is a little harsh but I think that this will help them win unless Alwyn Hamilton hasn't got something else on her mind. 

I really liked the Sultan which might be surprising but I love a well-written villain and he has potential in him for being one. I love the way the author has captured his personality, he is very clever and I just couldn't help myself but grow fond of him. 

Traitor to the Throne is even better than Rebel of the Sands, there is action, battles, love, betrayal, some unexpected twists and more! I totally enjoyed it and I can't wait for the next one because this ending was just epic!

✸✸✸✸✸

  Наистина не очаквах това продължение на Дете на пустинята да бъде толкова добро, колкото се оказа.

  Предателка е една страхотна книга, изпълнена с екшън от началото до края, а Амани е дори по-добра от преди! Това продължение е една приятна изненада и изключително пиятно четиво.

  Книгата започна с една мисия на Амани, която по естествения ход на нещата се обърква наистина много и й се налага да си пробие път извън територията с бой и да освободи мястото. Това веднага ме хвана и задържа вниманието ми до края, защото не очаквах да има толкова много действие още от началото и останах наистина приятно изненадана и очарована. Много съм доволна от това, което се е получило и развитието със сигурност може да се види и усети (а може и да се дължи на оригиналът, който сега прочетох, а не превода). Сюжетът, както и в първата книга беше предвидлив, но имаше места, на които обратите ме изненадаха наистина много. В цялата книга Олуин Хамилтън показва тъмната си страна на писател, която беше само леко загатната в първата книга.

  В началото не помнех нищо от Дете на пустинята. Нищичко. Беше все едно да се впусна в напълно непознат свят по средата на действията и да продължа да чета от средата, но постепенно си припомних. Амани ме впечатли от объркания ми момент на неясност и продължи да го прави до последната страница. Тя е една силна и смела героиня, чиито безгрижни коментари за склонността й да бъде ранявана ме радваха наистина много. Лекотата, с която говори за собствената си смърт и готовността й да се жертва я издигнаха в очите ми наистина много, както и факта, че се чувсва виновна за Тамид. Друго нейно качество, което ценя наистина много е как внимава, когато става дума за нещо, с което не е запозната и след това малко по малко става много добра в уж непознатата й област. Това е много важно умение, което си е доста впечатляващо.

  Имаше някои очевидни неща, които тя не успя да забележи, но е лесно да се съди отстрани, така че не ми е особен проблем. Имаше леки спънки в началото с начинът, по който разказваше. Някои изрази не бяха съвсем на място, но едва ли някой друг би се хванал за тях като мен.

  Тамид е напълно безполезен плужек, върху който ми се искаше да падне някоя скала или още по-добре- абдул. Не го понасях преди, не го понасях и сега. Напълно ненужен герой, чиято единствената по-важна роля в първата книга беше да помогне за промяната у Амани. Изобщо не го харесвам и не си заслужава дори думите, които му посвещавам в момента.

 Рахим е интересен герой, който не успях да опозная и се надявам да има повече части с него, защото наистина ме заинтригува. Той е забележителен, силен и смел и това ме впечатли.

  Наистина харесвам Шазад, нейното приятелство, вярност и защитата й към Амани винаги ме трогват и си казвам, че това е едно приятелство, за което си струва да се чете, макар и да няма чак толкова много сцени между двете с Амани, колкото би ми се искало.

  Образът на султана е изграден по онзи начин, който те кара да видиш причините зад действията му, да го харесваш и мразиш едновременно и аз просто не успях да се спра. Наистина много ми харесва как е изграден образът му и той е просто впечатляващ.

  Освен това, трябва да спомена един важен урок, който научават в цялата съпротива и това е оцеляването. На няколко пъти е засегната тази тема и тя е много важна. Урокът наистина е труден, но нужен и той направи книгата още по-добра и жестока, защото разкри една по-тъмна част на Олуин Хамилтън като писател, която беше само намекната в първата книга.

  Предателка е дори по-добра от Дете на пустинята. Има екшън, битки, любов, предателство, нови герои и неочаквани обрати, които си залсужават да бъдат прочетени. Нямам търпение за следващата, защото този край беше наистина жесток!

Bookshelf Tour #1

  След като близо две години се каня да си снимам рафтовете, най-сетне го направи. Първо смятах стотния ми пост да е този, после двестния и накрая тристния, но аз ги минах и трите, а ето, че едва сега се хванах да го сторя. Причината? Освен мързел? Още мързел, а сега и рафтове с книги на два реда. Тчоно затова реших да снимам най-малката си библиотека, която очевидно се състои от две части, но снимката на цялата не се получи хубава, а и не съм професионален фотограф. (Да не говорим, че това всъщност са две етажерки.)

  Тъй като на повечето снимки всички книги се виждат (или поне силуетите им), няма да изреждам имената на всичко, а само на тези, които ще е по-трудно да се забележат и може би ще казвам по някоя дума за тях.
  До преди месец тази библиотечка беше с предимно непрочетени книги, но сега те са само около 25 книги от 57, а преди беше обратното.

Двете трилогии за пътуване във времето стоят изключително добре една до друга и изненадващо си съвпаднаха страхотно с книгите на Лоръл К. Хамилтън.

Все още се чудя какво да набутам в това така оскъдно свободно място.

Най-горната книга е Seraphina, а тази най-вдясно е Стъкленият меч. Смятам, че третата най-вероятно дори няма да бъде на същия рафт, а може да я сложа на мястото на Серафина, но зависи колко е дебела. По снимката в инста й давам 650+.

Очевидно е, че този рафт е посветен на Сара Дж. Маас с едно малко изключение, което сигурно скоро ще бъде изместено. Тъмните гръбчета са на ACOTAR, ACOMAF и The Orphan Queen.

Aко прочета поне една от тези до края на годината, ще е нещо. Не говоря за книгите на Ибис, на тях имам и ревюта. В ляво са първите 3 на Колелото на времето, след това са първите две от Малазанската книга на мъртвите и горе е Гласът на острието. Проблемът е, че са изключително тяготни и ще ми отнема по поне седмица да прочета едната, когато същите страници бих могла да мина за 4-5 дни.

Тези книги изглеждат страхотно заедно!

Мисля, че е крайно време поне Ерагон да дочета...Последните му две книги...ами, така и не стигнах до тях, надявам се да го направя тази година. За много неща се надявам за 2017.

Ако продължа с тези постове ще забележите, че много често имам книги, които не си съответстват по издателство и размери, а понякога и по език. Песен за огън и лед е само една малка част от всички, които са несъвместими едни с други, но за мен важното е, че ги имам, еднаквостта е просто един желан плюс.

The Secret Life Of A Book Blogger Tag

Видях този таг от Read At Midnight. (Не пише таг, защото в оригиналния пост, защото й е в категория book tags.) Някои от въпросите не са с буквален превод и това е нарочно.

1. От колко време си блогър?

Запонах блога си през април 2015, така че съм от година и 9 месеца. Миналата година забравих рождения ден на блога и се сетих чак през юли, но нямаше особен смисъл да правя пост. Тази година, обаче, се надявам да пусна нещо.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?

  Изобщо не ми се ще да мисля за края и не съм го и правила. Предполагам, че догодина вече ще пускам по-рядко, защото няма да имам време, възможност и книги, но се надявам това мрачно бъдеще да не се осъществи.

3. Какво е най-добото нещо в това да пишеш в блога?

  Най-доброто нещо? Хората, които срещам, макар и да е онлайн, читателите ми (които рядко коментират), книгите, които издателствата изпращат и цялата нова информация, на която се натъквам чрез блога си.

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?

  Най-лошото...Понякога ми се налага да жертвам книгите, които искам да чета с тези, които би трябвало да прочета, за да имам статистика, за която се притеснявам. Тъй като пускам през ден, блогът ми има постоянни посещения, но когато пусна ревю на книга, за която никой не е чувал или е стара, имам ниска статистика и това ме дразни. И все пак съм си казала, че аз ще си чета книгите, които искам и ще им пускам ревюта, дори и това да свали статистиката ми.

  Освен това се дразня, че хората бягат от английските ми ревюта като класически вампири от чесън и слънце.

  Другото е подобно на първото- отказвам се от дебелите тухли, които искам да прочета, защото през седмицата, в която ще ги чета, няма да имам постове. Как поправям това? Мъча се да измъдря различни публикации, за да не ми замре блога- това е решението на всичките ми проблеми, хех. Освен това, понякога споделям стари постове.

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които да използваш?

  Изобщо не обичам да слагам каквито и да било снимки в ревютата си и затова и не го правя. Те само създават илюзията за дълго ревю, а и изключително много ме дразнят, но за другите постове ми се струва станно, когато са голи...И все пак, не отделям много време в подбирането на снимки (и тук някой може да завърти очи и да си каже "Личи си."), така че 5-10 минути, най-много 15, докато им сложа някой надпис или ги изрежа.

6. Кой е твоят book crush? (Няма смисъл да го превеждам.)

  Имам прекалено много, за да изреждам...

  Роуан, Жан-Клод, Мика, Натаниъл, Едуард (Тед) Форестър, Рисанд, Келсиър, Далинар Колин, Рейес Алекзандър Фароу, Уаксилиъм Ладриан, Уейн, Магда, Мики (Ново начало), Анита Блейк, Боунс и други.

7. Кой автор би желал/ла да бъде в блога ти? (Като интервю, например.)

Брандън Сандерсън, Лоръл К. Хамилтън, Даринда Джоунс, Илона Андрюс, Рик Риърдън, Сара Дж. Маас... Може би и още един- двама. 

Разбира се, това са само мечти, затова пък при мен са Краси Зуркова, Цветелина Владимирова и Мира Монро.

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?

Седя по пижама в леглото, а лаптопа ми е в краката ми.

Какво представлява въпросната пижама? Това е един клин и широка тениска.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?

Да се приготвя, за да пиша ревюто си? 10 минути, за да си намеря снимката, да си форматирам всичко предварително и да започна. А колко време ми отнема да си намиша ревюто? Отговор в самия въпрос.

10. Какво мислиш за book blogger-скта общност?

  Харесва ми. (Мда, да си имам отговора.) Какво да кажа? Може би се вписвам, а аз обикновено не го правя и макар да не съм от хората, които оставят коментари навсякъде и които общуват с всички, пак се чувствам добре при тях, докато сред други хора е странно- нямаме общи теми и разговорите не вървят. Пък и блогърите все пак са четящи хора и темите са неизчерпаеми. Особено ако си говорим за неволите и проблемите на книжния плъх. Хихи. 

11. Какво мислиш, че човек трябва да направи, за да има успешен блог?

  Освен да го разпростани навсякъде, където може, човек трябва да си създаде график кога да качва и по колко пъти седмично или месечно. Също така тябва да проучи какво се харесва на читателите, за да не ги кара да умират от скука. Блогът трябва да е разнообразен, но и добре написан, но най-важното е да не се обновява един-два пъти годишно, а поне два-три пъти месечно, въпреки че според мен е най-добре един-два пъти седмично. Аз, например, качвам през ден и се получава от три до 4 пъти в седмицата. По този начин човек има постоянни читатели и не подвежда издателствата, които са му пратили безплатна книга (защото в последните 6 месеца се създадоха блогове, които все още си седят на два поста, а оправданието "Нямам време" не важи, защото ако си поел отговорност, изпълняваш я).

Тагвам: Melly, Tedy, Pamela и Yulia

The Book Community Tag

Отново е време за един таг, който тъкмо на време видях от Ash Reads и се оказа, че даже ме е тагнала! Благодаря!

1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка:

  Това е доста труден въпрос за мен, понеже аз уважавам изборите на героите (както казах в ревюто си на Магнус Чейс и чукът на Тор) и ми е трудно да избера друго съчетание. 

*15 минути по-късно*

 Не мога да измисля нищо, както казах, харесвам оригиналните двойки.

2. Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта. Прочел/ла ли си тази книга? Ако да, какво мислиш за нея?

 Е, аз нямам един рафт сега. Окей, ще си избера втория рафт на първата си библиотечка.

Юли = 3, следователно Кладенецът на възнесението, втора книга от трилогията Мъглороден. Това е най-дебелата книга в цялата поредица и е първата, за която се спойлнах наистина много, но аз наистина обожавам цялата трилогия и поредицата към нея също. Даже възнамерявам да я препрочета по някое време.

3.Три любими поредици – защо ти харесват? Защо ги препоръчваш?

Вече казах Мъглороден, затова, за да не се повтарям ще кажа други три и този път наистина ще спазя числото.

1. Летописите на светлината на бурята

2. Стъклен трон

3. Кейт Даниелс

Защо ги харесвам? Защото са страхотни! Хубави са не само начинът на писане, но и самите истории, сюжети, а героите са много и различни и всеки е наистина добре изграден. Дори и книгите на Кейт показват отделните персонажи и части от животите и характерите им, макар че поредицата се разказва от първо лице.

4. Най-новта книга,която прочете през изминалата година

В края на 2016-та започнах Империя на бури и я завърших в началото на тази, но ако се има предвид като най-нова излязла...Магнус Чейс и чукът на Тор.

5. Автор, чиято книга би купил/ла без дори да си чел/ла резюмето

Брандън Сандерсън.

6. Любимо място за четене.

Казвала съм го и преди- леглото.

7. Любима книжна сцена – момент, който се е запечатал в съзнанието ти.

  Мисля, че всеки от моментите, които са се запечатали в съзнанието ми са малко или много спойлери, но първото, за което се сещам е в Halfway to The Grave, когато Боунс плаче. Е, то е само една-две сълзи, ноо да. Другият ми любим момент е в ACOMAF, когато Рис разказва всичко на Фейра, защото е наистина много трогателно.

8. Любим книжен блогър

Alexa, Khanh, Теди, Юлия, и напоследък преглеждам постовете във фб групата, така че нямам кой знае колко конкретни блогъри, чета почти всичко.

9. Любим книжен влогър

Ами, нямам. Предпочитам да чета, а на влогърите им гледам предимно book haul-овете и unboxing. Много харесвам как Jesse The Reader говори, не съм слушала негови ревюта, мисля, просто говори бързо и това ми харесва. 

10. Любим книжен профил в инстаграм:

О! Има толкова много хубави, а аз горе-долу гледам това, което ми излезе, не някой конкретен. Тези са сред най-следените от мен: Christine Mazari, Илияна, Max и SAMMY- едни сред многото.

Тагвам: Мели, Нора и Мари

A Torch Against The Night by Sabaa Tahir

СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! 

  Сега като изяснихме факта, че ще има много спойлери (и може би малко ругатни) е време да се прехвърлим към ревюто ми.

  Има спойлери навсякъде, не е само 1 и затова пиша две предупреждения.

  Аз наистина мразя любовни триъгълници, а какво остава до квадрати. Макар и тук да не е толкова ясно изразена фигурата (или любовта), все още наистина много ме дразни, понеже наред с всички други неща, които си имат на главата, се чудят и с кого да преспят или поне Лайа.

  Нямам нищо против стила на Сабаа Тахир. Той е лек, не е нищо необикновено, но се чете бързо и хваща. Но имам много против да чета 350 страници, в които героите се държат по изключително нелеп, слаб и скучен начин, а 100-те добри накрая не компенсират моите загубени 3 дни.

  Бях прочела някъде, че тази книга не е толкова добра, колкото първата, но четейки я, започнах да се питам дали Въглен в пепелта е наистина толкова добра, колкото си мисля, че е или просто липсата ми на опит преди 2 години си е казала думата. Много съм разочарована от това продължение. 

  Сюжетът сам по себе си няма смисъл да го коментирам, защото е добре развит, има си своите обрати, напрегнати моменти и мигове на тъга (но аз бях твърде ядосана на героите, за да ми повлияят) и като цяло ми хареса. Самата история е много добра и ако героите за вас не са нещо важно в книгата (или ако не ви дразнят, колкото мен) ще ви хареса. 

  НО! Още със започването на книгата Лайа ми лазеше по нервите много жестоко и дори не знам защо, просто ме дразнеше. (Имаше някои доста нелепи реплики, които са достойни за Shadowhunters.) 

  Винаги ми е харесвало това, че Лайа има цел и е готова на всичко да я изпълни, тя е целеустремена и решена да види брат си вън от затвора и затова ми харесва, но това, което изключително много ме ядоса и развали мнението ми за нея бяха действията й след като Елиас тръгна към Кауф сам. Как му се отплати тя затова, че се жертва, за да спаси нейния брат от най-жестокия затвор? Легна си с Кийнан, ето как. И както написах в Goodreads, това е sex to forget the dead, дори и после да се чувства виновна затова, което е още една подсказка, че изобщо не трябваше да го прави, защото аз много упорито си я шипвах с Елиас и според мен си беше очевидно, че ще е с Елиас. На всичкото отгоре, след въпросния секс изведнъж дойде някаква любов, изведнъж си каза, че май го обича, ама и тя не беше сигурна. Ха-ха-ха. И все пак, това нямаше да ме дразни толкова много, ако преди това не беше намекнато поне веднъж, че се обичат, поне да е взаимно ли, какво. Единствения жокер, който имахме беше целувката й с Кийнан в първата книга, която аз дори не помнех, но дори тогава не бяха показани кой знае какви чувства. Просто той започна да я харесва  също толкова внезапно, колкото и тя него тук. Не съм наясно дали изобщо разбира любовта, но това е друг въпрос. Единственото нещо, в което е постоянна е, че иска да спаси брат си и веднъж щом Кийнан вече го нямаше (не е умрял) изведнъж книгата се подобри.

  Хелене е друга история. Някои я харесват повече от Лайа, за други не знам, но аз не я понасям. Още с първата книга не я харесвах, защото се предполагаше, че трябва да е силна, а трепереше като виновно куче пред господаря си, когато бе близо до Маркъс. Тя не знае какво иска, не знае на кого да е лоялна, няма цел и само се вайка, взима грешните решения и е божествено тъпа. ТЪПА. Не смятах, че ще имам чак такъв проблем с нея, но още щом започнех някоя от главите й се изнервях, а докато я завършех вече исках да вляза в проклетата книга и да й забия главата в някоя стена. Няколко пъти. Докато й разбия маската и лицето под него. Ненавистта ми към нея е толкова голяма, че дори не мога да я опиша в думи и не почувствах абсолютно нищо, когато Маркъс заповяда екзекуцията на почти цялото й семейство. НИЩИЧКО. Хелене сама си е виновна, защото нейните решения и нейното пренебрежение на заповедите на Маркъс я доведоха дотук, защото тя се мисли за много умна, ама е по-тъпа и от проклет галош.

  Друго, което обаче забравих да допълня в Goodreads бяха маските. Не мога да разбера как работят и мисля, че го написах и в предишното си ревю. Как така имат една метална маска на лицето си, която би трябвало дори да се срасне с него след време, но всеки може да различи чертите на лицата им? Какъв е смисъла от маска, ако не крие лицето? Значи ли, че това са просто хора, които изглеждат все едно са се боядисали със сребърна боя или тези маски покриват само долната част на лицата им? Всъщност, как говорят изобщо? Може пък да имат дупки за очи и да свършват малко под носа или пък да скриват само очите. Не мисля, че изобщо беше обяснено, в която и да било от книгите или аз не съм разбрала- и в двата случая не говори добре за романите. 

  Единственият от героите, с който си нямам проблем е Елиас. Човечецът по-нормален и по-добър не може да бъде, но на фона на тези двете и дяволът ще изглежда като ангел.

  И тъкмо щях да се оплача колко неопределено завърши втората книга, колко незавършено и видях, че ще има още две книги. Може би ще ги прочета от лично любопитство, но едва ли бих си ги купила.

  Държа да отбележа, че това е моето собствено мнение и че държа изключително много на героите, защото все пак те са извършителите на действието и това че книгата е написана добре, не означава, че ще я оценя по-високо, ако има такива герои. Двете звезди, които й дадох са заради сюжета, някои непредвидени от мен обрати и Елиас.

Book Hangover и как се справям с него/ Book Hangover and How I Deal With It

Scroll a little for the English version.

  Ако творческата ми муза беше толковаа активна, колкото блогърската, едва ли щях да съм закотвена в този писателски застой, в който съм от почти цяла година. Както обикновено, идеите ми за каквото и да било идват в най-неподходящите моменти като в този случай това стана в един от часовете ми в петък.

  В днешната тема ще разглеждам т. нар. книжен махморлук и няма да го повторя на български втори път. Заглавието си казва достатъчно, затова ще се пренеса направо.

📖  Какво е book hangover? 

  Освен обяснението на картинката, което гласи "Неспособността да започнеш нова книга, защото все още живееш в света на старата." намерих още няколко варианта на този термин.

1. Когато си приключил книга и се върнеш към реалния свят, но той изглежда незавършен и сюрреалистичен, защото все още живееш в този на книгата.

2. Главоболието, което получаваш, след като си стоял до малките часове на нощта, взирайки се в миниатюрните букви на книгата/екрана.

3. Неспособността да функционираш на работа или в училище, защото си чел цяла нощ.

4. Когато останеш буден цяла нощ да четеш и си легнеш в два сутринта и щом се събудиш, осъзнаеш, че си обратно в реалността и се изпавиш пред факта, че:

     а) не си в света на книгата;

     б) си приключил книгата и не знаеш какво да правиш с живота си;

     в) си прекалено изтощен и все пак трябва да се оправяш с всекидневни проблеми;

   г) или трябва да се върнеш към стария си обикновен живот, след като си преживял един наистина вълнуващ.

📖  Как го разбирам аз:

  За мен най-вярното обяснение може би е най-първото, което дадох и което е на снимката горе, само че когато навляза в това състояние, аз буквално бивам обсебвана от дадената книга дотолкова, че даже я сънувам, което е изключително дразнещо. Като човек, който лесно се разсейва, това е наистина лошо за концентрацията ми, защото в такива моменти мога да мисля само и единствено за въпросната книга. Хубавото е, че досега ми се е случвало само 2 или 3 пъти и все е било в почивни дни.

📖 Кои книги са ми причинили book hangover:

 Първата, за която се сетих току що е Вината в нашите звезди. Това е книгата, която ме обсеби за пъв път, но аз бях на 15 и не особено опитен читател. Започнах я от любопитство и просто се обсебих до толкова, че не успях да спя като хората, докато не дойде следваия ден, в който да я завърша.

  Втората книга и тази, която свързвам с това понятие е Пътят на кралете на Брандън Сандерсън. Историята ми с нея започва малко преди изобщо да почна да я чета. Седмица по-рано знаех, че вече е била поръчана и знаех, че трябва да дойде другата седмица, но не можех да чакам, не можех да започна нищо друго. Тогава започнах и зарязах поне 5 книги, някои от които все още не съм докосвала повторно. Може да се каже, че се обсебих предварително.

  После, още като започнах да я чета, аз бях погълната, въпреки типичния бавен старт, но след като навлязох по-навътре в книгата...да кажем, че сънувах Далинар и Adolin цяла нощ преди да се завърна към книгата. Толкова много ми хареса, че дори не можех да повярвам. След това доста дълго време мислех и говорех само за нея.

  Имам спомени, че наскоро сънувах още една хубава книга, но там е работата- нямам идея коя беше тя! По някаква причина си мисля, че е Магнус Чейс и чука на Тор, но не съм сигурна.

📖 Как се справям с него?

  Моето лечение е доста елементарно и го използвам още преди да осъзная, че по този начин не само мога да изляза от въпросния book hangover, но и мога да разкарам много неща от главата си, които ме вълнуват, тревожат или ядосват. Какъв е този магически начин? 

  Написвам всичко, което мисля.

  При мен това наистина действа и дори го правих с Пътят на кралете и ако не се лъжа имам 1 или 2 поста.  

  The Way of Kings so far

  The Way of Kings so far #2

  The Way of Kings so far #3

  Даже са цели три. Умишлено ги направих, защото не смятах, че ще съм способна да напиша ревю на една толкова дълга книга и обмислям да направя същото, ако предприема четенето на друг така обемен роман. 

  Дори не е нужно да споделям написаното с когото и да било, а само да го изкарам на хартия (или на екрана), далеч от главата ми. По този начин се разтоварвам от непрестанните мисли за дадената книга или нещото, което ме притеснява в момента. Дори бях написала един гневен пост за Shadowhunters, но не го публикувах (а сега даже осъзнах, че е като фен фикшън- entertaining, but not the real deal и се примирих с него). Писала съм и други неща, които или съм си запазила, или съм пуснала в интернет (а след време съм ги изтрила), като някои от тях все още могат да се намерят (например в ask.fm). 

  Затова и всъщност не ми е кой знае колко трудно да започна нова книга, защото сравнително бързо преодолявам въпросния book hangover, а в случаи като Пътят на кралете и Империя на бури просто се случва да мисля твърде често за последните действия, за такива, които са ми направили най-голямо впечатление или да се върна към чувствата, които съм изпитала при завършването им.

  Постът стана по-дълъг, отколкото очаквах. Както казах и в началото, ще ми се творческата ми муза да беше също толкова активна, колкото и блогърската, която ме накара вместо да слушам материал за матурата да си мисля как да структурирам днешната публикация. I hope I haven't bored you to death, fellas! 

  И един въпрос, който повечето ще игнорират: Как се справяте с вашия book hangover?

Book Hangover and How I Deal With It

  If my Creative muse was as active as my Blogger muse I doubt I’d have been stuck in a writing slump for nearly a year. If blog posts were chapters, I would have finished two novels by now. Anyway. As usual, my ideas strike at the most inconvenient of times- my literature classes on Friday.

Today’s topic is the so called book hangover; I will explain what it is and tell you how I deal with it.

📖 What is a book hangover?

  You can see what the first picture says: Inability to start a new book because you’re still living in the last book’s world; but I did my research this time and decided to share some more definitions of it (they are copied from the websites I looked into).

1. When you've finished a book and you suddenly return to the real world, but the real world feels incomplete or surreal because you're still living in the world of the book.

2. The headache you get after staying up into the wee hours of the morning staring at teeny tiny print.

3. The inability to start a new book because you are still living in the old book's world.

4. The inability to function at work/school because you were up all night binge-reading.

5. When you stay up all night reading and go to bed at 2 am and when you wake up you realise you are back to reality and you are faced with the fact that you are a) not in the book world b)you finished the book and you don’t know what to do with your life c) you are overly exhausted and still have to cope with daily things or d) you have to get back to your boring life after you have lived an exciting one.

📖 The way I understand it:

  I prefer the very first definition I gave, the one in the picture on the top (Inability to start a new book because you’re still living in the last book’s world) but when I have a book hangover I literally get obsessed with the book so much that I actually dream about it which results in my lack of sleep. As an easily distracted person, this is a really bad condition for my concentration because the only thing I can think of is the book. Nothing else.

📖  My book hangover books

  The first book that came to my mind is The Fault in Our Stars. This is the first book that obsessed me but I was only 15 and nearly an inexperienced reader. John Green writes in a captivating and in a very touching way but I highly doubt his book will have the same effect on me now. I started reading it out of curiosity and liked it so much that I couldn’t sleep that night. I finished it the next day.

  The second book is the one I thought of the very first time I intended to write this post. It is The Way of Kings by Brandon Sanderson. To me, The Way of Kings is a synonym to a book hangover. My history with it begins a week before I got my hands on it. I knew it had been ordered and I knew that my grandparents are supposed to give it to me the following week but I couldn’t wait, I couldn’t read anything else. I was craving for it so hard that I couldn’t get into the books I started at the time- at least five books I picked up and put down and some of them I haven’t touched since. To say I was obsessed in advance is one way to put it.

  Then, as I started reading it, I was immediately engrossed in it, despite the typical slow start but when I got to the real deal…Well, let’s just say that I dreamt of Kaladin, Dalinar and Adolin all night long. I couldn’t believe how much I loved it and for a time I spoke and thought only of The Way of Kings and its companion Words of Radiance that I read a week later. This is one of the reasons Brandon Sanderson is my favourite author of all time.

  I remember that I dreamt of a book a while back but I cannot recall which one it was. I strongly believe that it was Magnus Chase and the Hammer of Thor but I am dubious.

📖 My cure: The way I deal with it

 My cure couldn’t be more unimpressive. I’ve been using it for far more things than I realised like getting something out of my mind and concentrating. You may find it odd but it really is what helps me the most. What is it?

Writing. I write down everything that bothers me.

It works, it really works and I’ve done it three times with The Way of Kings because the book is too long for me to write it a decent review. I made separate posts on what impressed me.

I don’t need to share whatever I’ve written with anybody in order to get it out of my mind or to come out of my book hangover although I’ve done it. This way I take the burden, so to speak, off my shoulders and I am able to think more clearly. I even wrote a very angry post about the TV show Shadowhunters because it is so unprofessional… It’s like a fanfiction TV series- entertaining but not the real deal and I decided to accept it for what it is. I’ve written many other things that I have or have not posted on different topics. It works for me and I don’t have a problem with sharing my opinion.

That’s why it is not hard for me to begin a new book right away when I’ve had a book hangover. I get over it quite easily and the only exceptions are books like The Way of Kings, The Final Empire and Empire of Storms. In this case, I tend to think about certain actions or the feelings I had while reading it.

  This post turned out to be way longer than I expected. As I said in the beginning, I wish my Creative muse was as active as my Blogger one which made me take notes on my future post at the time, instead of studying for my finals.

  One last question I hope you do not ignore: How do you deal with you book hangover?