Когато сбъднеш мечта...

Горе пише "I am hope.", което е
цитат на Келсиър.

  За тези, които все още не са разбрали Брандън Сандерсън и Лоръл К. Хамилтън са моите идоли. Те са ми топ 2 любими писатели на всички времена и си делят най-най-първото място.

  Ето защо когато научих, че Брандън Сандерсън идва в България реших да попътувам 500 км, за да го видя и да имам подписана книга. Даже две. Нямаше никакъв шанс да пропусна такава невероятна възможност и ето защо вчерашният ми ден се състоеше от 15 часа път общо, и напълно си заслужаваше!

  Само ще кажа, че нямам кой знае колко за разказване, тъй като по-голямата част от деня и нощта изкарах свита в автобус, но трите часа в София бяха просто прекрасни! 

Sparks! е типично възклицание
на героите в трилогията.

  Видях се най-сетне с Юли(я), с която си пишем от 4-5 години, а заедно с това се запознах с Памела и Павлина. След това вече дойде времето на голямтото чакане, защото отидохме около час по-рано. Малко се разочаровах като видях, че единствената от изложените книги, която не притежавах е един graphic novel, а аз не съм им особен фен. 

  Истината е, че разтягам локуми, но реално, както вече казах, няма какво толкова да се разказва, защото не останах достатъчно дълго. Ще ми се да бях научила, че ще има и лекция по творческо писане днес преди да си купя билет. (Защото аз съм бъдещ студент, който ще учи журналистика и творческо писане...)

Като цяло това е една от най-добре фокусираните снимки,
които ни направиха.

  

   Без повече увъртания ще започна с краткия си разказ, който ще е един параграф.

  В началото Брандън Сандерсън отговаряше на въпросите, които някои от читателите му успяха да му зададат и според мен те не бяха нищо ново или поне не и нещо, което вече да не знаех или за което вече да не се бях досетила сама. През това време аз се промуших от средата на бъдещата опашка към началото и застанах възможно най-напред. И пак чаках около час, за да ми дойде редът, но напълно си заслужаваше!

  Качих се, подадох му Steelheart и The Final Empire и му казах две-три думи. Истината е, че в такива ситуации (когато трябва да говоря с хора по принцип) започваам цялата да треперя от притеснение, но тук не се притеснявах. Само че, в мига, в който си отворих устата да кажа нещо (доста време се чудех какво да е то и смених няколко "реплики,", а накрая излезе нещо съвсем ново) усетих и чух как гласът ми трепереше от вълнение, докато ръцете ми този път не трепереха. 

Това е единствената неразмазана снимка.

  Ако не бяха тези снимки и автографите ми, щях да си помисля, че съм сънувала. Ако не беше билета от автобуса и този за градския транспорт в София, щях да си помисля, че съм сънувала. Ако не бяха тези 15 часа в автобуса щях да си помисля, че съм сънувала. 

  Ако ме питате какво точно съм казала и той какво точно ми е отвърнал, няма да мога да отговоря, защото всичко ми е толкова мъгляво, че чак не е за вярване, че помня нещо дори малко. Толкова се радвам, че това се случи, че не мога да спра да говоря за това, да мисля за него и просто да се радвам, че най-накрая имах шанса да се срещна с един от идолите си и да сбъдна една от мечтите си!

  Ако имах още малко време, ако не бързах да си хвана автобуса за Варна и ако не се вълнувах до толкова, че да си глътна и българския, и английския (бях напът да му кажа "Здрасти."), със сигурност щях да му кажа много повече от това, което реално успях да избълвам на един дъх, ухилена като Жокера.

  Малко извън темата, но...Вижте му блузата под сакото! Това бялото човече там е Сзет от Летописите на светлината на бурята и аз го забелязах това едва днес!

  Окей, тъй като приключих вече с поста, ще оставя и останалите 3 снимки тук, които са доста по-размазани и с "много високо" качество, но както казах и в Instagram, толкова се радвам, че го срещнах, че дори не ми пречи колко зле са се получили снимките, защото е по-добре размазани, отколкото никакви.

Също така убивам хора с жестовете си.

Big Book Tag

  Когато нямам за какво да пиша е време за един таг. Какво по-хубаво от нещо кратко, но пък   интересно? (Поне за мен.) 

  Ровейки се из интернет за малко тагове, попаднах на този в The Little Book Owl. Ще тагна малко хора в началото- Мели, Теди, Юли(я) и Ралица. Освен това ще се извиня за ужасната първа снимка.

Какво представлява този таг? Нищо особено. Просто покзвате 5 от най-големите книги, които сте чели и 2 от тези, които все още не сте. 

Моите са:

1. Пътят на кралете - 1152

2. Кладенецът на възнесението - 763

3. Хари Потър и орденът на Феникса - 856

4. Crimson Death - 709

5. Сияйни слова - 1011

(Окей, избрах ги не само по страници, но и по размери, защото имам някои, които са 800 страници и не им личи.) Втората и третата със сигурност вече не са сред най-дебелите, които съм чела, но по времето, в което ги прочетох си бяха доста големи.  Изкушавах се за пореден път да наруша "правилата" в тага и да снимам повече от 5 и повече от 2 книги, но се отказах. Само ще спомена, че копието ми на Бризингър на английски е 1110 страници, а първата наистина дебела книга, която прочетох беше една от тези на Анита Блек, която е около 800+ страници в електронен формат. Мисля че беше Incubus Dreams, но не съм сигурна.

Непрочетените, кито си избрах са:

1. The Lord of the Rings- 1031- сборно издание

2. It - 1376

Това са сигуно най-най-дебелите ми непрочетени засега книги, добавяйки War and Peace, която е може би колкото То. Имам още общо 11 грамадански книги, които не съм чела и поне 3 от тях доближават 1000+ страници. Това, което ме спира да се захвана с тях са не размерите им, а фактът, че цяла седмица няма да имам за какво да пиша в блога, освен някакви ъпдейти по процеса ми на четене...което не е задължително лоша идея.

По принцип този таг трябваше да се състои само от 2 снимки и малко приказки, но нали съм аз- написах си цял пост, което е още по-добре. 

Нещо повече от любов... - Джули Джеймс

  За пръв път чета книга на Джули Джеймс и мога да кажа, че съм приятно изненадана. Нещо повече от любов... е леко четиво за двама преуспели с много труд души, които намират пътя си един към друг благодарение на работата си, която иначе се оказва пречка за любовния им живот.

  Джули Джеймс пише леко и увлекателно. Стилът й ми хареса, задържа ме до края на книгата, а идеята й за цялата поредица като цяло е нещо, на което до сега не съм се натъквала. Не мога да кажа, че имам кой знае колко богат опит с любовните романи, но този много ми хареса. По-различен е от обичайните, които чета с това, че този път не става дума за спортисти (е, той е бивш футболист), а за преуспели личности, постигнали всичко сами, издигайки се постепенно.

  Брук Паркър е успешна бизнесдама и главен юрист в същата фирма. Тя е постигнала всичко сама, започвайки от нулата и благодарение на добрите си умения се изкачва доста бързо. Харесвам я изключително много, защото някак си успях да се открия в нея, колкото и да е странно, имайки предвид, че още дори не съм завършила. Става дума за характера й, който е описван в книгата. Заради работата си тя няма много време за себе си, а какво остава до връзки, но прави опити, които все завършват с раздяла, но и самата тя няма времето да се впусне по-емоционално в нещата, докато работата й не я среща с Кейд. Това, което най-много ме радва между тях (освен връзката, която изграждат постепенно помежду си) са техните разговори, понякога пълни със сарказам. Няма нищо по-забавно от това двама адвокати да се спорят, играта на думи винаги ми е била много интересна.

  Кейд Морган е бивш футболист, а сега и прокурор, който помага отвреме на време с някой федерален случай. Неговата същност е подобна на тази на Брук, бившите му го определят като емоционално отдръпнат/ недостъпен. Имам някаква странна слабост към хора, които не се отдават лесно на чувствата си. Освен това Кейд има и друга история от детството си, с която се сблъскваме тук. Много ми харесва като герой, Той е винаги готов да помогне на Брук и то незабавно, което веднага ме спечели. 

  Хареса ми начинът, по който е представена връзката им, как се заражда и вече как...укрепва. Имат много забавни моменти помежду си, които ме разсмиваха на глас и останах наистина много доволна. Друго, което ми допадна е Форд- най-добрият приятел на Брук. Първо, те никога не са били нещо повече от приятели, моментите между тях са сладки, забавни и страшно мили. Неговият персонаж ме накара да видя коя е книгата му и се оказа, че е Неочаквано едно лято...! Веднага си я купих, естествено и ще я прочета в най-скоро време.

  Нещо повече от любов... е леко и приятно четиво, което успя да убие читателският ми застой в зародиш (защото бях близо до изпадане в такъв) и ме остави много приятно изненадана. Със сигурност ще прочета още от книгите на Джули Джеймс, защото са точно мой тип, а и обичам любовните романи на Ибис. Освен това, корицата е толкова красива!

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

A Darker Shade of Magic by V. E. Schwab

  Уникална история, развиваща се в невероятен свят, в който магията е също толкова жива, колкото и хората.

  За пръв път чета книга на В. Е. Шуаб и не мога да повярвам, че едва тази година решиха да преведат нещо нейно (Благодаря, ИК Емас!). Хайпът напълно си заслужава, поне за тази книга, защото бях напълно погълната от нея от самото начало. Стилът е лек и увлекателен. Той е много добър и се чете изключително лесно, не се усеща кога са минали десет и кога сто страници, а историята е построена просто перфектно.

   Няма да навлизам в кой знае какви подробности относно историята, понеже писателката си обяснява всичко, което трябва. A Darker Shade of Magic проследява събитията около главният герой Кел, който е един от последните пътешественици (Antari), което означава, че може да преминава през световете.  Имаме Червения Лондон, Белия, Черния и Сивия Лондон. Единият е мъртъв, другият умиращ, третият е процъфтяващ, а в четвъртия магията е забравена и човечеството е надделяло. Кел е от Червения и задачата му е да разнася съобщения между монарсите между трите града, а освен това има и странично хоби, което е да внася (незаконно) различни неща от трите Лондона за хора, любопитни да видят част от другите градове, в които никога не биха могли да отидат. По време на една от задачите си той пренася в своя град нещо, което е по-опасно, отколкото си дава сметка и така проблемите му започват. Но това не е задължително лошо, защото по този начин се среща с Лайла. (Само да кажа, че няма романтика, никаква, твърде са заети да избягват всеки път накосъм от смъртта.) При първата им среща тя го обира.

  Може отначало да ти се стори бавна, но нататък просто всяко действие се нарежда намясто, всеки детайл за Лондоните, който изглежда някак небрежно подхвърлен се наслагва постепенно, докато едва ли не вече не виждаш всичко в главата си. Поне при мен стана така. И с всяка следваща глава действията в книгата стават по-тъмни и по-опасни- нещо, което изключително много ми хареса. Книгата е изпълнена с битки и кръв и Кел и Лайла все са на крачка от смъртта, особено Кел и неговата кръвозагуба.
   Кел е страхотен главен герой! Той е силен, умен, целеустремен и има страхотно палто! В. Е. Шуаб е създала невероятен персонаж, който аз веднага заобичах, особено след като е толкова силен, пък и имам някаква странна слабост към герои, които работят с кръвта си от едно аниме, което гледах преди време. Обикновено пиша романи за героите, но смятам, че за тези и малкото е достатъчно.
  Освен това много добре е показана връзката между Кел и Рай, неговата лоялност към брат му и начинът, по който е готов да жертва всичко за него.
  Лайла е крадец и пират. Тя е престъпник, което означава, че моралът й е леко...изкривен и точно това обичам в нея, особено след като прочетох Six of Crows. Тя е силна, от малка знае да се грижи за себе си и няма проблем да убива, ако животът й зависи от това. Тя е страхотен герой, умна е и има любов към приключенията и ножовете. С Кел бързо се сработват и започват да разчитат един на друг, докато се опитват да спасят градовете си.
  Както казах в началото, магията в тези книги е точно толкова жива, колкото и хората, поне в сюжета на този роман. Тя е нещо зловещо и наистина е една идея по-тъмен нюанс магия. Невероятно е, бих се впуснала да разказвам, но ще е спойлер и затова ще се въздържа, но holly cow! Обожавам ADSOM!
   A Darker Shade of Magic е една невероятна книга, в уникално построен свят, който не е чак толкова сложен, колкото може да изглежда на пръв поглед, защото В. Е. Шуаб го описва по лек и лесен за възприемане начин. Стилът й е страхотен и просто не мога да повярвам колко хубава е книгата. Пълна е с екшън, битки, мрак и много, много кръв, а злодеите...Е, те са си първокласни злодеи, които няма как да не харесаш, особено ако си падаш по психопати.

(Освен това на български книгата ще се казва Четирите цвята на магията! Това име някак си много ми допада.)

Reader Problems Tag

 Сега чета A Darker Shade of Magic и 1) уникално страхотна е, 2) уникално лека е 3) уникално красива е и 4) нямам време. Всичко щеше да е толкова по-лесно, ако нямах бал. Аз мразя рокли. Защо ще ходя на тази глупост тогава? Защото явно аз нямам думата за собствения си бал, но това не е пост за оплакване, това е таг, който нямам идея дали съм правила или не, но дори и да съм, отговорите ми ще са различни. 

  Благодаря на Илияна за тага!

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш?

  Най-вероятно ще си купя нова, която да чета. Другия вариант е да започна някоя, напълно случайна от рафтовете си, ако не ми се чете купчината на раклата до мен, която обикновено съдържа TBR-а ми за седмицата.

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш?

 Тук има два варианта- дочитам я през няколко страници, колкото да разбера основната идея или може да я зарежа и да ми е гузно известно време, защото хем не ми харесва, хем до последно имам надежда за подобрение, което обикновено не се случва или просто не си заслужава.

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как?

Ако съм далеч от предизвикателството си като сега, ще намаля книгите, ако съм близо, ще си го завърша... Не е толкова сложно, пък и не го приемам за задължение. За мен  предизвикателството е посто примерна бройка на книгите, които бих искала да прочета.

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш?

Преодолявам го? За мен е по-важно да притежавам книгите, а това да си пасват е добре дошъл плюс. Beggers don't have the luxury to choose.

5. Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията?

Не го разбирам това. Като им харесва, им харесва. Всеки има различно мнение и аз го уважавам, дори когато не го разбирам. Няма да почна да натяквам на Юли(я), например, че не харесва Фейра или първия двор или на Мели, че дори не иска да даде шанс на Академия за вампири. Това си е техен избор и/или мнение, а като приятелка аз подкрепям. Ако не друго, различните мнения отварят повече теми за разговори.

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш?

Не плача на книги. 

Но се смея и не се сдържам.

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш? Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?

Обикновено направо преминавам на новоизлязлата, защото всеки добър автор споменава миналите неща или част от тях в новата си книга, защото това му е работата.

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат?

Никак, просто казвам не. Има библиотеки, електронни книги и книжарници. В момента имам 6 книги, 5 откоито са от поне година в различни приятели и смятам до края на моята учебна да си ги поискам и повече няма да давам книги на НИКОГО. 

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация?

Оставям ги и ги започвам след време. Понякога просто не й е дошло времето на дадената книга. Промяната във вкусовете също я има, което означава, че просто ще си остане непрочетена.

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш?

Не мога да поддържам американското темпо, по което се опитвам да се водя, защото не мога да си позволя всички книги, а тези, които излизат тук вече са ми безинтересни, но да кажем някъде към 10-15%. Аз чета тези от преди 2-3 години, все пак трябва да се почне от началото на поредицата, нали?

11. Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш?

Някои стоят 1 ден, други 1 месец, някои по половин година...имам други от по 2-3 години... Различно. Някои нарочно ги отлагам, други просто не им идва времето за дълъг период...

Ще тагна Мели, за да й припомня, че има блог, хехе.

Пазители - Цветелина Владимирова

  Ще започна с един въпрос. Струваха ли си двете години чакане на Пазители? Отговорът не е само едно да, а ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА!

  Преди да продължа с емоциите ще помоля всеки, който не е чел Вестители да продължи на свой риск, защото ще има неизбежни спойлери.

  Първото ревю, което изобщо някога съм писала (в един стар и неизвестен блог, но и тук) е това на Вестители и сега, две години по-късно да видим моето развитие и на поредицата. Огромно е! (Не моето, на книгата.) Обожавам стила на писане на Цветелина Владимирова, страхотен е! Най-големият плюс в него (за мен) е, че ме грабна от първото изречение на първата и втората книга и ме задържа до края. Той е изключително лек и се чете много лесно и бързо. Както с Вестители, така и с Пазители аз бях напълно погълната от действията, героите, интригите, битките, от всичко! Само ако имах един-два напълно свободни дни бас ловя, че щях да се зомбирам и да не я пускам, докато не я изям с кориците! Знам, че звуча доста въодошевено, но  съм много развълнувана (този край!) и наистина адски много харесвам стила. От доста време не се беше случвало книга да ме грабне по този начин, а Пазители просто успя с естествена лекота.

  Не знам откъде да започна. Не знам как да коментирам сюжета, обикновено се концентрирам на героите и няма да експериментирам нови стилове тук. Какво да кажа? Това е една от книгите, на които ми е трудно да напиша ревю, защото толкова ми е харесала, че просто нямам реално какво да кажа, защото каквито и думи да използвам все ще забравя нещо. (Не преувеличавам нарочно, просто ми харесва.) Не съм сигурна дали краят на Вестители щеше да ми се стори предвидим, понеже ме спойлнаха, но със сигурност не успях да предвидя почти нищо от Пазители. Тя е изключително добре изградена и нито веднъж не ми беше скучно. Бих я определила като динамична, защото за мен действията се развиваха точно толкова бързо, колкото обичам и героите не се спираха нито за миг. Тя е емоционална, изпълнена с тъга, скръб, любов...с всичко! С битки също. Как обичам битките и описанията на Цветелина! Освен това някъде по средата на книгата се сетих, че всички разговарят на руски и някои моменти, които не бяха предназначени да бъдат смешни ме докараха до сълзи от смях, защото си ги представях произнесени на руски, а тяхната интонация е толкова забавна! Останах изключително доволна от всичко.
  Ксения е една силна героиня, която харесвам, естествено. Тя се сблъсква с много предизвикателства в тази книга, защото Цветелина никак не е милостива! Въпреки множеството неща, пред които се изправя, Ксения винаги успява да изплува на повърхността и да се съвземе, да се възстанови и е решена да защити тези, които обича. Тук тя се обучава да се бие и според мен бързо усвоява нещата, но с учител като Игор едва ли резултатът би могъл да е друг. Обичам, когато героините ми ритат задници и има една сцена с Дорин, която много ми хареса. Виждам хубаво развитие у Ксения от първата книга до тази и съм много доволна от начина, по който е представена в Пазители. Тя е една любима моя героиня и нямам търпение да видя какво ще се случи с нея нататък.
  Нямам много за казване по отношение на Игор, понеже той е точно мой тип персонаж и най-вероятно ще повторя три еднакви неща тук. Той е силен и впечатляващ, умел воин, държи да защитава Ксения и е винаги до нея, дори когато тя не е съвсем сигурна в...нищо. Той остава до нея в най-трудните й моменти и уважава решенията й, дори и да не му харесват.
  Има още няколко герои (Зоя, Юри и Дорин), които бих могла да разгледам, но те са потенциален спойлер, а аз не искам да издавам нищо. Ще коментирам само това, че се среща с родителите си, защото мнението ми тук е малко конфликтно. От една страна искам всички да се съберат и да се гушнат щастливо и всичко да е простено, а от друга се радвам, че не става толкова бързо и лесно, защото е някак си по-реалистично.
  Много харесвам Воронин. Особено в края на книгата, където показва поне малко емоция, но просто той също е мой тип герой. Дори само да се подпираше на стената, докато наблюдава всички хладнокръвно и преценяващо, пак щях да го харесам.
  Пазители е една книга, която е невъзможно да ме разочарова. Толкова я заобичах, че ми отне доста дълго време да си събера мислите, за да напиша нещо. Много съм доволна и се надявам третата книга да излезе по-бързо. Краят беше вълнуващ, изпълнен с напрежение и накрая неочаквано решение и изненадващи способности и обрати. Горя от нетърпение да разбера какво се случва нататък и остава само да чакам.
  Искам също така да отбележа, че Пазители е най-добре залепената българска книга, която някога съм чела. Гръбчето е много твърдо и здраво и няма как да се начупи, както на повечето книги. Страхотна е!

Благодаря на Цветелина Владимирова и Orange Books за предоставената възможност!

Bookshelf Tour #2

  Здравейте, fellas! Тук съм с поредния пост, който не е ревю. Защо? Защото не съм седнала да си напиша предварително рецензията на Crooked Kingdom и не мисля, че ще го направя, а още не съм прочела Пазители. Всеки, който се колебае за Вестители и/или за Пазители, да ги грабва и да ги прочете. Препоръчвам с двете си ръце и четирите лапи на Танда!

  Сега ще покажа друга част от рафтчетата си. Първата ще е новата ми етажерка, която е една и дълга, но я снимах на две, понеже камерата ми не е пофесионална и освен това не е за показване цялата стена, а след това ми е секцията, която отново е снимана на части. Тя вече е на 2 реда, но втория ред ще го снимам, когато не ме мързи да вадя 40 книги от двата рафта.

  Ще споменавам заглавията само на книги, чиито гъбчета не се виждат и/или не се разпознават достатъчно добре, за да се познаят.

   Както тук се вижда, това са любовните романи на Ибис. От близо година мечтая да им отредя отделен рафт, само се чудя къде ще слагам другите като си купя още... Както и да е. Изключително много ми харесва как изглеждат заедна и макар и снимката да е първобитна, аз много й се радвам и просто това е един от най-красивите ми рафтове!

 С този също съм много горда, но не знам кои книги ще ми се наложи да извадя, за да побера последната на Стъкленият трон и третата на Двора.

Това е единственият рафт от по-големите ми, който не е на два реда. Както се вижда едната половина е с книги на Брандън Сандерсън, а другата е с книгите на Рик Риърдън, Аманда Хокинг, Рене Ахдие и Джанин Фрост. Тук даже имам малко място, което съм си оставила за една сборна книга на БС и за Спиращият войната, които ще си дойдат на мястото, когато ми бъде върната едната и прочета другата...

Това е вторият рафт и е толкова красив! Аз виждам предимно дясната част, защото една трета от стъклената вратичка е дървена. Много ми харесва подредбата на книгите и единственото, което ме дразни е Не пускай ножа.

Как може всичките книи на Ибис, поставени едни до други, да си отиват толков амного? Не е нужно да са поредици, за да изглеждат зашеметяващо заедно. Нека само да игнорираме първобитното подобие на HD, което съм се опитала да наподобя на тази имитация на снимка.

 Това бяха рафтчетата, които реших да споделя днес. Не знам кога ще са следващите, но мога да кажа, че може да повторя някои, понеже напрвих леко разместване. Освен това все още имам някои типове постове, които трябва да продължа, така че освен ревюта и изсмукани от пръстите теми, очаквайте още жалки подобия на снимки от мен!

Favorite Book Quotes

  Толкова съм погълната от книгата, която чета в момента, че забравих, че не съм пускала нищо в блога си, при което веднага реших да се позамисля за някоя тема. Избрах си най-лесната, която ми дойде на ум и започвам да я пиша. Няма да има нищо кой знае колко специално по този пост, освен че ще споделя някои от любимите си цитати. Не знам все още дали ще коментиам нещо по тях или не, ще се реши в действие.

"The purpose of a storyteller is not to tell you how to think, but to give you questions to think upon."

- Brandon Sanderson

“Life before Death.
Strength before Weakness.
Journey before Destination.” 

― Brandon Sanderson

“Elend: I kind of lost track of time…
Breeze: For two hours?
Elend: There were books involved.” 

― Brandon Sanderson

“Mocking a woman is like drinking too much wine. It may be fun for a short time, but the hangover is hell.” 

― Brandon Sanderson

“If you're always on time, it implies that you never have anything better you should be doing.” 

― Brandon Sanderson

"People will try to make you miserable; don't help them by doing the job yourself."

- Laurell K. Hamilton

"The trick is not to care."

- Sally Green

“If you want to know what a man's like, take a good look at how he treats his inferiors, not his equals.” 

― J.K. Rowling

“The person, be it gentleman or lady, who has not pleasure in a good novel, must be intolerably stupid.” 

― Jane Austen

“Fairy tales are more than true: not because they tell us that dragons exist, but because they tell us that dragons can be beaten.” 

― Neil Gaiman

“I solemnly swear that I am up to no good.” 

― J.K. Rowling

Може да не харесвам Дж. К. Роулинг, но този е един от най-любимите ми цитати от поредицата й.

“A reader lives a thousand lives before he dies, said Jojen. The man who never reads lives only one.” 

― George R.R. Martin

“... a mind needs books as a sword needs a whetstone if it is to keep its edge.” 

― George R.R. Martin

“We came to see Jace. Is he alright?"
"I don't know," Magnus said. "Does he normally just lie on the floor like that without moving?” 

― Cassandra Clare

“He can run faster than Severus Snape confronted with shampoo.” 

― J.K. Rowling

Дълго време си мислех, че тази жена е била оперирана от чувство за хумор, докато е пишела книгите си, защото забавните моменти бяха изключително малко, а някои от тях са дори доста трудни да бъдат схванати от малко дете. А все пак поредицата се води детска.

“Here, Kitty, Kitty, Kitty...” 

― Ilona Andrews

Този цитат ми е сред любимите, защото това е първата среща на Кейт и Кърън от Magic Bites и просто беше наистина смешно.

_________________________

Не е като да няма и други цитати, които бих могла да споделя днес, но тези са сред най-любимите ми. Допълнително се показва някой и друг вдясно от този пост, където пише Yuli's Quotes.

17 books I want to read in 2017

  Hello, fellas! Все още не съм си прочела книгата и реших да направя един списък. Видях подобен пост някъде в YouTube, но не помня чий беше и дали е широко разпространен или не. Това са още и книги, които искам да притежавам, но най-вече да прочета. Книгите не са в някакъв конкретен ред.

  

1. A Darker Shade of Magic 

2. A Gathering of Shadows

3. A Conjuring of Light

Слагам трите заедно, защото все пак са трилогия. Поръчах си ги и вече имам първата, но искам да ги чета заедно, така че ще почакам да пистигнат и останалите. Наистина съм развълнувана за трилогията и много се надявам да ми хареса. Вече съм влюбена в кориците (американски и британски) и в палтото на Кел- главният герой, така че...

4. Wayfarer

 След като вече прочетох Пасажер следва, че искам да се докопам и до тази, а тя днес тъкмо пристигна! Нямам търпение да видя какво става нататък.

5. Snow Like Ashes

 Тази трилогия беше нашумяла наистина много преди 2 години или поне аз така си бях втълпила. Помня, че я свързвам с The Orphan Queen, понеже ги видях по едно и също време. Едва ли имат нещо общо помежду си, освен че са в напълно измислен свят. От доста време исках да си купя тази и затова сега я чакам да пристигне.

6. Пазители

  Ооооо, Пазители пътува насаааааамммм... Вестители е първата българска книга, която прочетох с голямо желание и ми е сред любимите, така че... (Освен това е и първото ревю, което написах някога, така че не е за споделяне, макар че все още съм съгласна с него.)

7. Six of Crows

8. Crooked Kingdom

Имам ревю на първата, надявам се все да успея да напиша и на втората, затова нищо няма да казвам, освен че обожавам героите!

9. The Eye of the World

  Хвърлила съм око на тази книга откакто чух за Брандън Сандерсън и че е довършил поредицата. Опитвам се да я прочета от много дълго време, но все не се хващам, защото знам, че ще ми отнеме повече време, отколкото бих желала. Пък и книгата ми пострада при един голям дъжд и макар да се пооправи просто ми е някак жал да я отварям.

10. Gardens of the Moon

  А това се води една от най-тежките фентъзи поредици с много добре изграден свят и аз просто се чудя...Кога ли ще я прочета?

11. Nevernight

Често казано нищо не помня от резюмето, но щом авторът е Джей Кристоф смятам, че ще ми хареса. 

12. Правилата на играта

Аз не простро обичам, а ОБОЖАВАМ Последната игра: Поканата и Ключ небе и наистина искам да се докопам до книгата. За съжаление на английски ми идва малко скъпичка и я чакам на български. Трябваше да излезе в началото на февруари, но...

13. A Clash of Kings

 Прочетох Игра на тронове през лятото и просто искам да продължва поредицата и ми е интересно как ще се случи нататък.

14. Гласът на острието

  Чувала съм много хубави неща за книгите на Джо Абъркромби (и ме кефи тази фамилия) и просто се надявам да не е твърде прехвалена. Корицата е твърде ярка за подобен тип книга, но тя не е най-важното. И все пак се надявам да стигна и до нея. (Опитвам се малко по малко да премин аи към този тип фентъзи.)

15. Dragonfly in Amber

 Обичам Друговремец. Харесвам и сериала, но книгите винаги са много по-добри. Това, което ме притеснява в тази е не големината й (900+ страници), а че свършва по един определен начин, който ще ме накара да искам да прочета третата и следователно трябва да я протежавам. (Спойлери.) Освен това да прочета Dragonfly in Amber и Voyage(r) една след друга означава 2 седмици на книжни постове и 0 ревюта.

16. A Court of Wings and Ruin

  Феовете на Сара Дж. Маас ще ме разберат и ето защо няма да коментирам.

17. Oathbringer

Шансът ми да си купя тази книга, ако излезе по график де, е много малък. Най-вероятно няма да мога да си я позволя, а освен това ще е 1000 страници и ако съм си в университета в Англия ще имам много по-важни неща за правене от четене на любимият ми автор. Струва ми се като грях само да изрека подобно нещо, но е факт. И все пак ще го включа в този списък.

  Включих линкове към книгите, които вече съм прочела и имат ревю, както и към споменатите, за които съм писала. Смятам периодично да обновявам поста в отделна публикация в зависимост от това колко книги съм прочела или ако има някакви новости...ако нещо ми щукне и така нататък. В момента притежавам 9, скоро 10 от 17 книги и нямам търпение да се захвана с прочитането им.

Six of Crows by Leigh Bardugo

  Обичам книгите на Лий Бардуго, както и стила й. Прочетох Гриша преди около 2 години и останах силно впечатлена, а сега със Six of Crows не е по-различно. Даже я заобичах още повече!
  Романът съдържа някои от нещата, които много обичам в книгите като престъпници/ психопати, битки, кражби и изненадващи обрати. Бях напълно погълната от книгата от началото до края и отново ще говоря предимно за героите, защото те са просто страхотни и уникални сами по себе си. Много по-добри са от тези в трилогията, поне според мен и са много повече мой тип от другите, което е нещо, което наистина ценя. Както всички, които четат блога ми и/или ме познават знаят- героите са най-важното нещо за мен в книгите. (Лирическо отклонение - Може би трябва все пак да прочета The Raven Boys?)
  Преди да пристъпя към лесното, нека да се опитам да кажа няколко думи по историята. Тя е добре изградена и макар че се развива във вече познат свят, някои от нещата са споменати или обяснени, но според мен е добре да се прочете Сянка и кост преди тази. Каз и групата му трябва да извършат невъзможна кражба, да проникнат в най-добре охраняваното място, за да отмъкнат нещо в замяна на 30 милина kruge, но това не е обикновено престъпление. Обектът им е много опасен и засяга добруването на всяка гриша по света, особено ако попадне в погрешните ръце...Което вече е станало няколко пъти. По пътя им освен че ги дебнат всякакви препятствия го има и шанса, че могат да се избият помежду си, а враговете им дебнат зад всеки ъгъл.
  Всичко е представено много добре, описанията, битките, сюжетът, обратите и героите са изградени страхотно. Всеки от персонажите е уникален сам по себе си и има своя история, а Лий Бардуго представя миналото на героите по много успешен и интересен начин. С навлизането в книгата се срещат някой и друг спомен, докато правят нещо друго и по този начин не само че показва какво се случва сега, но и какво е станало преди без да стават обърквания.
  Каз Брекър е... Имам трудност да описвам герои, към които имам огромна слабост и той е един от тях. Каз е студен, безмилостен, интелигентен и забележителен герой, особено ако като мен обичате престъпниците и психопатите, които нямат проблем да убият някого. Дори има една сцена с вадене на око, която наистина много ми хареса (особено след като самата аз веднъж писах за това). Освен това той е силен, пресметлив и има изключителен ум, който искам да отворя и разуча (I am completely sane...). Плановете, които прави и начина, по който предвижда стъпките на другите и винаги е с няколко напред изключително много ми хареса и от много време не съм се впечатлявала толкова от някой герой като него (но и не съм чела за престъпници и/или психопати като главни герои от доста време.) За да стане това, което е му се е наложило да премине през доста трудности, а освен това той не е без слабости, което още повече ми хареса. Освен това рядко губи самообладание, а аз имам слабост и към това (като Снарт в Legends of Tomorrow.)
  Инеж борави с ножове, а аз ОБОЖАВАМ хладните оръжия (дружките от alle.bg кимат буйно), защото те са просто...НОЖОВЕ. Освен това е изключителен шпионин, много е тиха и добра в работата си, което й е спечелило прякорът The Wraith, означаващо привидение, дух, призрак. Двамата с Каз са страхотен отбор, но и сама по себе си тя също е силна и много добра в работата и в уменията си. Инеж също има нелека история и благодарение на миналото си тя има цел, която е решена да изпълни.
  Джаспър (Джеспър? Jesper.) е шутът на отбора така да го наречем. Той си пада по огнестрелните оръжия и хазарта. Потънал в дългове, с много добър мерник и предимно лековато и весело настроение, за да разведрява обстановката, той е поредният страхотен герой, с неговата си история, която не е толкова тежка, колкото на останалите и с неговите си минуси.
  Уайлан (Уайлън?) е сладурче, защото е нов и всъщност не е свикнал на престъпност и безмилостност, както останалите. Може да се каже, че е гласът на здравият разум, но освен това е и плашлив. Това го прави много сладък за мен, а оръжието му са експлозивите, които също много ме радват.
  Нина е гриша. Силите й са страхотни! Освен това е умна, находчива, съвестна и ми харесва наистина много начина, по който се оправя с някои ситуации и колко убедително говори. Ами...не знам какво друго да кажа, понеже ще дам спойлер от следващата книга. Нейната история е малко по-различна от тази на останалите, направила е грешка и е решена да я поправи, а освен това е и жертвоготовна, което я издигна наистина много в очите ми, понеже по едно време имах доста занижено мнение за нея.
  Последен, но не на псоледно място- Матайъс, който се води ловец на "вещици" или на гриша. Той е от друга държава, която лови гриша и ги осъжда, за него те са извращения на природата и трябва да бъдат унищожени. Самият той не е виновен за мисленето си, а хората, които са го отгелдали.  Той може да се нарече истинският глас на разума според мен, макар и никой реално да не го слуша, защото кой слуша разума си? Остави разум, по-скоро...добрина? Матайъс изненадващо добре се вписва в малката им групичка, колкото и да е странно дори и за самият него. Това, което ми хареса най-много в изграждането на образът му е, че съзнателното ми присъединяване към групичката им стана бавно и постепенно, а не рязко. Трябваше му време, за да види това, което цяла Равка е видяла преди време и да се убеди, че не всички гриша са зли извращения на природата.
  Краят на книгата беше забележителен и много добър. Остави ме тръпнеща за Crooked Kingdom и затова сега отивам да си чета книгата и да видя какво ще се случи нататък, защото наистина си заслужава.

Любимите ми места за четене

  Ще напиша ли ревю на Six of Crows? Да, когато се реша да си седна на задника и да започна, защото вчера се разсеях, а днес смятам да се захващам с Crooked Kingdom. Смятам да го направя на два езика като това на Traitor to the Throne, втората на Дете на пустинята. А до тогава нека да видим любимите ми места за четене.

1. Леглото

 Това съм го споменавала милион пъти в блога си. От тагове, до обикновени постове и най-вероятно в някой и друг коментар. За последните 4 години съм си сменяла позата за четене в леглото около десетина пъти. Както и да застана ми е удобно, стига да имам къде да се облегна, за да се впусна в поредното приключение на героите. Освен това, леглото е много благоприятно за четене, защото като ми стане студено просто се завивам и продължавам- без да ставам, за да си търся одеало или там нещо друго. Освен това е меко и удобно и няма шанс да се преобърне като някой стол, ако се отпусна назад твъде много.

2. В превозно средство

  

  Много хора са ми казвали как не могат да четат в автобус, кола, влак или самолет. Е, аз обичам да чета, докато се движа. Защо да блея през прозореца половин, един или 6 часа като мога да ги оползотворя в четене? В смисъл, до училище имам път от около 30-40 минути с автобус, в които повечето хора се чудят къде да гледат или пък се взират в някакъв random човек така, сякаш е смъртният им враг. За да избегна неловките и/или злобни погледи аз си чета. Освен това, ако попадна в задръстване имам какво да правя и не се вайкам, когато се забави с 15 минути повече, отколкото трябва. 

3. В морската градина

  Колкото и да е странно сам човек да се домъкне от единия край на града до другия, за да върви 15 минути и да седне да чете на първата по-хубава пейчица, аз го правя. Понякога. Даже смятам това лято, ако съм свободна, да отивам там по-често, за да чета навън и сред природата. И без това като имам повече от 2-3 дни почивка почти не излизам, за да наваксам с четенето, а по този начин ще си повървя малко и ще чета докато се стъмни.

4. На дивана в хола

  Той е един черен и кожен, много е удобен за седене, лежене и четене. Така е направен, че като легна, не ме заболява гърба, когато си сложа главата на облегалката за ръка, което е един голям плюс.
  Обичам да чета там, както казах, удобно е и е по-светло, отколкото в моята стая.

  Опитах се да се сетя за още мои любими места за четене, но явно са толкова. Втората точка е обобщаваща, защото няма смисъл да пиша едно и също за всички превозни средства. Много хора четат на плажа, но аз не мога, защото не обичам да съм легнала, държаща книгата си над мен, ръцете ми умалят, а и слънцето блести и/или духа вятър.
  Кои да някои от вашите любими места за четене?

February Wrap Up

 

  Този месец ми е доста по-слаб от обикновено, защото започнах с Бризингър, която е 1100 страници на английски. После макар и бързичко да си прочетох следващите три книги, бях доста заета около IELTS и ходенето ми в Бургас. След изита ми по английски цялата ми седмица се обърна с краката нагоре и до ден днешен просто не ми върви нещо... Чета Six of Crows вече цяла седмица и още не съм я прочела, а книгата е невероятна и обмислям да не й пиша ревю, защото ако й напиша, ще е на английски и никой няма да го прочете така или иначе.

  Освен това този месец много се отпуснах заради втората смяна и почти всяка седмица изпусках деня, в който трябваше да публикувам нещо. Едва ли някой е забелязал, но аз си знам и това ме дразни. За сметка на това съм доста активна в Instagram.

1. Brisingr

Заглавията отново са линкове.

Бризингър ме изненада изключително приятно, особено след като бях останала с впечатлението, че съм била разочарована от Първородният. Явно помня грешно, защото изключително много се насладих на книгата и имам желанието най-накрая да завърша тази тетралогия. Надявам се това да стане скоро и да не ми отнеме твърде много време, но дори и да го направи, ще се насладя на всяка секунда от него.

2. Eleventh Grave In Moonlight

  Обожавам книгите на Даринда Джоунс. Обожавам Чарли и Рейес и това е поредната книга със зашеметяващ край и страхотен сюжет. Много са леки книгите й, но освен това героинята е една такава...Много е яка. Изглежда несериозна, което прави книгата наистина забавна, но когато всичко започва да се обърква Чарли винаги има с какво да ме впечатли, както и враговете си.

3. Recreated

  Тази книга започна толкова добре и обещаващо. Лили и Тиа тъкмо бяха започнали да се сближават и да изграждат връзка помежду си, когато нещо просто стана и всичко започна да се накланя надолу, надолу и на пропада, докато нещата едва не се сгромолясаха с гръм и трясък.

   Не е задължително лоша. Дадох й 3 звезди, но все пак не беше това, което исках да бъде. Обаче ми е адски любопитно да видя как ще завъши, така че със сигурност ще си купя и прочета следващата. Корицата поне е по-хубава.

4. Пасажер

Аз не просто обичам тази книга. Обожавам я!

Ако искате подробности- вижте ревюто, хехе.

5. Героите са моята слабост

Книгите на Сюзън Елизабет Филипс са моята слабост.

Обикновено не казвам кои книги искам да прочета следващия месец, защото обикновено прочитам напълно различни, спазвайки или надминавайки бройката, но сега ще кажа, че искам да довърша Six of Crows и да прочета Crooked Kingdom. Имам още няколко планирани, но съм суеверна и няма да кажа нищо.