May Wrap Up

  Днес трябваше да публикувам ревюто си на ACOWAR, но така и не го дописах. Започнах го, написах една четвърт и спрях, защото не успях да си събера достатъчно мислите, за да напиша нещо повече. Може би все някога ще го напиша. Особено ако имам повече свободно време. "Но ти звърши!"- бихте казали и е така, но сякаш вселената си е казала, че щом съм завършила не трябва да оставам свободна нито за миг. Особено сега с Варна Лит. Не, никак не се оплаквам, че Сали Грийн ще идва в МОЯ град, а аз съм само на ПОЛОВИН ЧАС от книжарницата, но просто не съм човек, който обича да излиза всеки ден и да е заобиколен от...хора...или по-точно всичко, което диша и има нужда от внимание.

  И тъй като нямам ревю, ще споделя с вас моята майска равносметка, която се оказа по-богата, отколкото предполагах, че ще бъде.

1. Жестока любов

   Отне ми време, за да свикна със стила на Колийн Хувър, но като цяло книгата не е лоша. Даже я харесах. По мое мнение липсваше една голяма част от историята на Тейт, но за подобна книга е номално да има някоя и друга пропуска.

2. Hire Me

  Приятна новела, след която изпаднах в застой.

3. Wicked Lovely

  Тази книга  беше...скучна. Резюмето обещава нещо магично, нещо приказно, а вместо това получих тийн драма. Това със сигурност се оказа месецът на несполучливите попадения на ърбън фентъзи. Останах много разочарована от романа и тъкмо да си кажа, че повече YA urban fantasy няма да чета и ето, че се появи следващата книга.

4. The Raven Boys

Това романче ме изкара от застоя ми и ме накара да го прочета със скоростта на светлината. Много харесвах The Raven Boys, повече, отколкото предполагах и наистина беше една много приятна изненада. Бях нахъсана да прочета и четирите книги една след друга, но после...

5. The Dream Thieves

 После се оказа, че тази книга не ме развълнува толкова, колкото първата. Липсваше ми Блу, понеже се разказва предимно за Ронан, който не е лош герой, но не ми е сред любимите и едва ли някога ще бъде. Да не говорим пък и за Адам и той колко много ме нервеше, а Ганзи почти го нямаше и него. Дойде един мнооооого интересен герой, който е точно мой тип, но не компенсира за това как умирах от скука в частите на Ронан. Докато в първата книга исках да прочета и абсорбирам всяка дума, то в The Dream Thieves осъзнах, че нямам търпение да прескачам цели пасажи, за да премина на по-интересното. Дадох й 4 звезди, но колкото повече се замислям за нея, толкова повече осъзнавам, че й е много.

  За мен, когато една поредица започне с двама главни герои, трябва да продължи с тях. Прибавяйки още към кюпа става непоносимо за мен, независимо дали това реално е още един герой или още една гледна точка, особено на такъв антипатичен за мен персонаж. Няма да навлизам в подробности защо не мога да харесам Ронан, защото това не е ревю.

6. Без милост

 Да се върнем на положителното.

 Въпреки че имаше малко нелепи и смехотворни диалози, аз се насладих на книгата, защото притежава всичко, което обичам- адвокати, които манипулират закона, планиране, предателства, любов и грамадни наранени души. А, да, и липсват тинейджъри. 

7. ACOWAR

  Книгата беше уникална! Имаше някои аспекти, които не харесах, споменала съм ги в започнатото си ревю, но с тяхно изключение всичко останало го заобичах и се радвам, че си поръчах книгата. Ако не бях ходила на бал съм сигурна, че щях да я прочета за едни 4 дни и просто не мога да повярвам. Много я харесах и ще се опитам да напиша по някое време нещо повече от това, което давам в момента.

8. Аристотел и Данте откриват тайните на вселената

  Признавам си, че тук мамя здравата, но какво да се прави. По план трябва да пусна нещо днес, а не утре, затова ще направя едно смело предположение, че ще успея да звърша книгата до утре. Ако трябва да съм честна, можех да я прочета още днес, но нали искам да имам и приятели и реших да изляза вчера, в резултат на което не четох.  Книгата засега е много лека, приятна и сладка и се надявам да й напиша ревю...Може би? Дано.

От известно време съм в писателски застой, ама сега стана почти напълно пълен. (Чуден избор на думи.)

DNF

(did not finish)

  Ако имам книги, които съм започнала и незавършила, обикновено ги включвам в равносметката си. Като казах, че май е неуспешен по отношение на хубаво ърбън фентъзи, това имах предвид. Преди да премина към изброените ще кажа, че се опитах да започна Blue Lily, Lily Blue, което е третата книга на The Raven Boys, но след втората желанието ми да звърша поредицата беше отишло по дяволите и затова преминах към други книги.

1. Kitty Norville and the Midnight Hour

  Това дори не искам да го коментирам. Който е любопитен, нека да си я дръпне и да прочете първите две-три глави. Аз останах потресена и отвратена.

2. Dead Witch Walking

  Смятах, че тази книга ще е за силна и badass вещица, която рита задници и убива всичко наред, защитавайки се от всичко. Дори без да искам се спойлнах, докато теглех книгите (защото трябваше да си изтегля цялата поредица -.-) и видях, че наистина е станала силна, но като започнах да чета...Не знам дали някога съм чела за по-страхлив човек от тая мишка, честно ви казвам! Страх я от вампири, страх я от гулове, страх я е от ВСИЧКО! А работата й е да ЛОВИ престъпили закона такива същества!

  Да ти имам вещицата, да ти имам ловеца... Тя се опитва да започне подобен бизнес с една нейна бивша колежка, която е роден вампир и щеше да се НАПИКАЕ от страх. БУКВАЛНО. Аз. Просто. Не. Мога. 

  Това е от мен за днес. Доволна  съм от повечето книги, които прочетох и това, което искам да стане през юни е по някакво чудо да започна отново да работя по един мой писателски проект и да имам възможността да прочета малко повечко книги. Все още не мога да повярвам, че завърших и да...

  Кои са някои от книгите, които вие прочетохте през май? 

  Коя ви впечатли най-много?

Prom Night Book Tag

 

  Да, знам, че съм малко закъсняла с този таг, но нямах кога да го пусна преди бала и след като вече приключи съм готова да отговарям на въпроси, свързани с него. 

  Признавам, че не бях особено въодушевена от факта, че трябваше да ида на бал (защото изборът и мнението ми бяха пренебрегнати) и въпреки неохотната ми подготовка за него и хилядите нерви около нещата, които нямах желание да правя, аз все пак си изкарах страхотно. Държа да отбележа, че знаех, че ще ми хареса, просто не исках да си губя времето и да хвърля толкова пари само за една вечер. За мен все още това са си безсмислени разходи и щях да съм също толкова доволна, ако го бях пропуснала (и си бях останала вкъщи да си дочета ACOWAR и да публикувам в блога си).

(Рекламна пауза: Току що забелязах, че роклята ми отива на блога.)

1. Книга с корица като цвета на роклята/костюма/вратовръзката ти.

Нямам корица на книга, която точно да ми напомня на цвета на роклятата ми, тъй като тя е комбинация от два цвята и просто трябваше да избера една. Нямам нито бежова книга, нито кафява (мисля) и никога не съм била добра с нюансите на цветовете. Най-близкото, за което се сетих е Облакът на смъртта..

2. Книга, която ти напомня на роклята ти, било то корицата или самата книга.

Корицата не ми напомня на роклята ми, но по-скоро самата книга, защото има много рокли в нея и все някоя от всичките кандидатки е била по някое време с бежово.

3. Книга, която ти напомня за твоя бал или каквото мислиш, че ще бъде.

  Неочаквано много ми хареса.

4. Книга, която можеш да “пъхнеш“ в клъч или малка чантичката

 Аз си пъхнах телефона в клъча, а на него на следващия ден, когато още бях в хотела (бях с две нощувки) си изтеглих...Познайте коя книга! A Court of Wings and Ruin, за да си дочета главата и да си почета, понеже няма да съм аз, ако не си чета на бала. Така че, успях да пъхна тази тухла в клъча си.

5. Ако можеше да бъдеш всеки герой от книга за бала си, то кой би избрал/ла.

Колкото изтъркано и банално да звучи, не бих била никой друг освен себе си.

(#IgnoringTheEyeRolling)

6. Книга, която би искал/ла да си прочел/ла преди бала. Или книга, която мислиш, че би била полезна да прочетеш преди бала.

   В интерес на истината, знаех, че няма как да прочета ACOWAR преди бала и си зададох страници, които исках да стигна преди това. Бяха 250, а аз прочетох с около 100 отгоре, така че се води за осъществена цел. Сега ми остават по-малко от 200 страници и се надявам най-сетне да я прочета. 

  Дълго време се колебаех дали да й пиша ревю или не, защото още не е излязла на българския пазар и скоро няма да го направи. Освен това не съм сигурна до колко ще успея да обхвана всичко, случило се в книгата. Не се боя от спойлери, тъй като аз много рядко се изтървам и след това ги премахвам, по-скоро не знам дали няма да се получи...зле.

  Ако искате да прочетете моето ревю на ACOWAR, кажете в коментарите. ^^ 

7. Ако можеше да избереш всеки герой от книга да те придружава на бала, то кой би избрал/ла.

Не знам! Толкова са много. Трябва да помисля.

   

(Рекламна пауза №2: Много обичам в подходящите постове да слагам мои снимки, които подхождат на темата като в този случай.)

 В духа на ACOWAR бих казала Рис, защото много го харесвам или някой от дружките му като Касиан и Азриел, НО тъй като подобен отговор се очаква от мен, а аз не искам и да се повтарям с повечето отговори на този въпрос, ще кажа, че бих искала Мики от Ново начало да ме придружава, защото съм истински влюбена в него. ^^

  За жалост, тага свърши, а аз забравих да благодаря на Мели за него и от своя страна да поканя Теди да го направи, нищо че бала мина. Така е даже по-лесно да се отговори на въпросите. Всеки, който иска, разбира се, е добре дошъл да го направи.

Без милост - Лекси Блейк

 Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.

  След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.

   Първата мисия е на изключително чаровния и умен юрист Райли. Задачата му е да саботира огромна сделка на „Страткаст“ и да съблазни Ели Стратън, наследницата на компанията, чийто покоен баща е съучастник в убийството на съпрузите Лолес.

    Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се възхищава на благородството на Ели и бързо се влюбва в доброто й сърце. А когато картите падат на масата, Райли трябва да избира между отмъщението, за което се е подготвял през целия си живот, и жената, без която е сигурен, че не би могъл да живее. 

______________________

  Обичам да чета книги със сложни планове, схеми и събития, в които героите трябва да са на няколко крачки пред останалите, където всичкото това планиране е отнело години и е толкова заплетено, че чак да се объркаш. Няма значение дали тези книги за фентъзи романи, трилъри или любовни, ще ги прочета. Точно като Без милост.

  Въпреки дългите си глави, Лекси Блейк пише по увлекателен и лек начин, който ме накара да препускам през страниците, четейки възможно най-бързо, опитвайки се да погълна всичко. За пръв път чета книга от точно такъв тип, но със сигурност ми хареса много, защото любовните и отмъстителните части бяха добре балансирани и никоя от тях не вземаше връх за прекалено дълго време. Балансът между двете теми в подобни книги не е често срещан и на мен това ми хареса. Както казах, прехвърчах през страниците по-бързо, отколкото в последно време и съм много доволна от книгата. Даже бих искала да прочета останалите по-бързо, особено историята на Дрю.

  Братята и сестрата Лолес имат една цел в живота си- да отмъстят за убийството на родителите си, но докато Мия е отгледана от любвеобилни родители, братята не са имали същия късмет. За Мия отмъщението не е фикс идея, както при останалите, за които то е по-важно дори от любовта.

  Това, което най-много ми хареса около фамилията Лолес е какво сплотено семейство са и как въпреки всичко, пред което са били изправени са успели да се намерят, да се съберат отново и да бъдат семейството, което би трябвало да бъдат...поне до колкото могат. Обичам силните семейни връзки и затова съм доволна от начина, по който са представени. Малко бях разочарована, че Мия е вече омъжена, понеже исках да прочета и нейната история, но ще го преживея. 

  Историята на Ели и Райли започва с един от многобройните планове на Лолес за отмъщение, когато естествено се превръща в много повече. 

  Ели не е от типичните героини, за които съм свикнала да чета. Тя е невинна в сферата на бизнеса, която включа измами, убийства, сложни схеми и планове за отмъщение, двуличие и предателство зад всеки ъгъл. В света на Райли Лолес, Ели е невинна и наивна душа, такава, каквато не е предполагал, че ще е дъщерята на един от инициаторите на убийството на родителите му. Добрата душа на Ели и нейната вяра в хората са едни от причините Райли да бъде привлечен към нея, както и личността й. Тя се явява спасението на Райли. Чрез нея той открива любовта и разбира, че има неща, много по-важни от отмъщението. 

  Райли е адвокат. Обичам адвокати и просто хора, които познават и си служат със закона, които го манипулират и така нататък, но тъй като в тези книги всичко е за манипулация на закони, хора, фирми и дълбоко заложени планове, това не е нещо необичайно. Много добре са написани частите му. Начинът му на мислене преди да се срещне с Ели и след това, промяната се вижда и е очевидна. Едно от нещата, които не ми харесва в подобни книги е колко са кратки, защото аз искам по-дълго действие, повече за четене, за да се привържа възможно най-много към героите и за да се насладя възможно най-дълго на всичко в нея. Защо казвам това? Защото искам ощеее. Още от Ели, още от Райли, още от Дрю (особено Дрю), още от Бран, още от Мия и Кейс...

  Поради някаква незнайна за мен причина, ранените и затворени в себе си герои  са много харесвани от читателите или поне аз така си мисля, защото със сигурност вече обичам братята. Всеки от тях е преживял някакъв вид травма заради миналото си и четейки за това как ги преодоляват, как някоя жена им помага...Това изключително много ми харесва, а в тази поредица всички герои изглежда са такива, така че това е един голям плюс!

  Втората половина на Без милост ми хареса дори повече от първата. Това е мястото, където не винаги нещата са добри и хармонични между главната двойка и това е любимия ми момент. Когато единият се опитва всячески да получи прошка от другия и аз искрено се забавлявам в такива моменти. Нямам идея защо. Освен това, плановете продължиха да се развиват и с случиха някои неочаквани обрати, които предвидих, но все пак. (Неочаквани, пък предвидими, как така?- бихте казали и аз ще обясня- успях да отгатна само една част от един от развоите на събитията.)

  Края беше хубав, сладък...трогателен, от типа, който няма как да не ти хареса. Беше изпълнен с малко екшън, чувства, любов и всичко беше страхотно. А епилога! Как може да има такъв епилог!

  Останах много доволна от Без милост и със сигурност ще прочета останалите книги от поредицата. Нямам търпение да се докопам до тях и да видя историите на Бран и Дрю.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Full series that I own and have read #3

  Преди време създадох тази серия от постове за целите поредици, които съм чела и притежавам и сега е ред на следващата от този тип. Имам проблем с компютъра и ми се наложи да се задоволя със снимките без да съм ги обработила и затова са по-зле от обикновено, но поне се знае, че са мои. Хех. 

  Целта на тази серия от постове не е съвсем точно определена. Наистина нямам какво друго да публикувам точно преди матурите, а тъй като съм инат, не искам да позволявам на нищо да застане между мен и обичайните ми хобита.  

  Намислила съм да пусна постове и за целите поредици, които притежавам, но НЕ съм чела, която ще е просто да покажа частица от безкрайната ми купчина за четене. А преди това ще оставя линк към предишните два поста: Първи пост и Втори пост.

1. Реликвите на смъртните

  Както се вижда, имам всичките книги, при това първите три са със старите корици. Иронията е, че седмица след като реших най-накрая да се сдобия с всяка една от тях вече имах първите три, а тепърва Ибис започна да ги преиздава с по-хубавите корици, но тъй като все още не съм чак такъв маниак, че да събирам всичко наново, не съм си ги купувала отново. (Нямам и място.)

  Харесвам поредицата по две причини- първо, защото си е много добра, поне според мен и второ, защото има сантиментална стойност за мен. Тя е сред първите, които прочетох и със сигурност ще си остане в сърцето ми дълго време. Обичам събитията в нея и героите (особено Малек) и макар да не съм особено очарована от сериала, се влюбих във филма, когато излезе. 

  (Освен това, Реликвите на смъртните е една от малкото поредици, които съм препрочитала изцяло.)

  Ако на някого му е нужно ревю на някоя от книгите на поредицата може просто да напише в търсачка на блога ми, горе вдясно, името на Касандра Клеър или на някоя от книгите.

2. Адски устройства

 Тази също има специално място в сърцето ми, а освен това прочетох книгите в реда, в който трябваше, още преди да разбера, че има някаква особеност в четенето на книгите на Касандра Клеър. Просто се случи така, че чаках излизането на последната и нямаше какво друго да чета освен някакви книги, които бяха в същия свят. Тъй като бях още в началния си читателски период, нямах идея какво чета. (Още няколко пъти да повторя "чета"?!)

  Четири години по-късно препрочетох и тази трилогия и й се насладих като за първи път. Обикновено помня почти всичко от книгите, които съм чела, особено ако ги държа в ръцете си, а започна ли реално да ги чета си спомням всичко, ей така, изведнъж.  Понякога помня само най-важните обрати, както беше тук, но идеята ми е, че тази трилогия съм я чела не веднъж, а два пъти. Втория път просто реших, че трябва да я притежавам. (В 8-ми клас ги бях взела от една приятелка.)

  Отново казвам, ако някой има нужда от ревю, търсачката ми е горе вдясно. Днес не слагам линкове, заради проблемът ми с компютъра и ми е трудно от таблета да се ровя навсякъде.

3. Перфектната химия

  Това може да не ми е сред любимите трилогии, най-вече защото е твърде тинейджърска за мен, но е сред тези, които ги притежавам всичките и съм ги чела. По принцип нямах намерението да го правя, но когато Ибис ми ги изпратиха (за което естествено съм им благодарна), реших, че все ще им дам шанс. (Това беше един период, в който всеки получи едни и същи книги по едно и също време.)

  Отново имам ревюта на всичко.

4. Скъпоценни камъни

  Разказвам една и съща история, но миналото няма как изведнъж да се промени. Обичам тази трилогия. Когато реших да я прочета не харесвах пътуването във времето и със сигурност имах някакви големи предразсъдъци, но усетих онова чувство, което ме кара да чета книги извън моите типични предпочитания и реших да се сдобия с първата (и с втората, и с третата...) Това, което помня много, много отчетливо е как прелиствам последната страница на третата книга и се питам "Това ли беше?" Защото не можех да повярвам, че е свършила.

  Обичам тази трилогия и се радвам, че я прочетох.

5. Мъглороден

  МОИТЕ ПРЕКРАСНИ БЕБЧЕТА, ЛЮБИМАТА МИ ТРИЛОГИЯ, КАК НЯМА ДА Я ПРИТЕЖАВАМ ЦЯЛАТА!

  Не мисля, че имам какво повече да кажа по въпроса.  

6. Гневът и зората

  

  Не помня нищо от The Rose and the Dagger, освен края и малко от началото и може би средата. Мислейки за книгата, мога да сглобя повечето от събитията, но това няма значение точно това. Книгата е прекрасна като първата, макар и малко да се различава от нея. Дали се отдалечава от оригиналната история, не знам.

  Напоследък се улавям как бъркам трите авторки- Рене Ахдие, Сабаа Тахир и Тахере Мафи, оплитайки книгите им, но какво да направя. 

  Това е за днес от мен. Преди матурата ще издирвам едно от училищата, в които съм (по английски съм в моето!) и се надявам да успея да почета малко. Надявам се поста да се е получил добре и скоро трябва да имам ревю на Без милост. Силно се надявам да успея, а за матурите... Надявам се да не ми прецакат дипломата, хах.

Кои са някои от вашите цели поредици, които притежавате и сте чели?

8 поредици, които бих ПРЕпрочела, ако имах време

  Преди няколко седмици публикувах пост за 8 трилогии, които бих ПРЕпрочела, ако имах време (и ако препрочитах книги). Очевидно е, че днес е ред на осемте поредици, които бих искала да прочета някъде в бъдещето (като се пенсионирам?).

  Държа да отбележа, че това не е препоръка за поредици, които трябва да препрочетете или запитване, които от тях да прочета аз отново. Това е просто пост, в който казвам, че в някоя паралелна вселена, където обичам да препрочитам книги, бих се докоснала до тези поредици отново с удоволствие.

1. Анита Блейк, ловецът на вампири

Не успях да намеря обща снимка на всички книги...

   Ако има някой, който все още не знае- това е любимата ми дълга, дълга, дъъъълга (25+ книги) поредица, на любимата ми авторка, която си дели първото място с Брандън Сандерсън- Лоръл К. Хамилтън, чиято поредица изигра една важна роля за мен в 9-ти клас и е сред малкото, които помня, че съм прочела през 2013-та...

  Обожавам всички книги на ЛКХ, включително и другата й поредица Мери Джентри, но Анита има важно място в сърцето ми (а може да е и защото е ниска и къдрава, а не само защото е много бойна натура). С удоволствие бих се потопила в света й отначало, но това с 25 книги и макар да изчетох всичко за месец (тогава 22 романа) бих предпочела да се заема с нещо ново. (Затова и този пост е хипотетичен.)

2. Среднощен ловец

  Джанин Фрост е сред любимите ми писатели, защото пише страхотно, създава невероятни герои, а хуморът й е незабравим (нека добавим и факта, че се смея да цветисти описания на мъчения) и всеки път щом отворя нейна книга навлизам в един любим или бъдещ любим свят. Среднощен ловец може да се окаже сред поредиците, които бих препрочела със сигурност и то в близките години, защото аз я обожавам!

3. Кейт Даниелс

  В края на октомври, началото на ноември прочетох 9 книги за близо две-три седмици общо. По две книги и половина на седмица. Защото съм обсебена от една добра urban fantasy поредица. И знаете ли кое е най-лошото? Че явно героини като Кейт Даниелс не се срещат толкова често, колкото си мислех. Не и толкова силни, толкова устати и така страхотни. О, защо, защо, ЗАЩО?! ОБОЖАВАМ ТАКЪВ ТИП ГЕРОИ! 

  Една от причината да обичам urban fantasy-то е, защото книгите ако ще и с тинейджъри да са, имат по-интересен сюжет, по-непредсказуем, въртят се малко или много около нещо криминално и в края на краищата винаги има някакъв обрат, който и да е, и да не е предсказуем си е интересен за проследяване от началото до края. Освен това обичам "изтърканите" същества като вампири, шейпшифтъри, гулове, баншита, феи, елфи, наги и тем подобни.

  Все пак всеки автор възприема по различен начин отделните същества. В Кейт Даниелс вампирите са безмозъчни, кръвожадни кукли, контролирани нон-стоп от некромантите, защото иначе те биха се развилнели по света, убивайки всички. Поредицата дори не се върти кой знае колко около тях. Само малко.

4. Чарли Дейвидсън

Източник

  Единственото, което ще кажа тук е, че Даринда Джоунс има уникален хумор, а Чарли е страхотна. Особено когато се ядоса.

5. Братството на черния кинжал

Източник

   Обичам Братството. Това е типът поредици, в които всяка следваща книга е за различен герой (в случая брат), който си намира жената, преминавайки през някакъв вид трудност. Това, че книгите са за различни герои не означава, че не са свързани помежду си. Напротив! Свързани са и то толкова тясно, че ако решиш вместо от първата, да започнеш от 6-тата книга, нищо няма да разбереш.

  Дж. Р. Уорд е построила така героите си (братята), че да не можеш да си имаш любим. Поне не и един. Това е моето мнение, защото аз съм слаба и обичам всички братя! Имам си фаворите естествено (Рот, Зейдист, Джон Матю, Куин и Блей и Вишъс).

6. Академия за вампири

  Като изключим Кръвни връзки, които харесах, но на които не съм особен фен, с удоволствие бих се потопила в света на Академия за вампири отново, особено след като съм на мнението, че това е най-добрата поредица на Ришел Мийд. Обаче, от друга страна съм страшно колеблива, защото се опасявам, че започна ли да я препрочитам все ще има нещо, което да не ми хареса и в нея, защото колкото повече книги чета на Ришел Мийд, толкова повече не ми харесват.

7. Вампирите от Морганвил

Източник

  Какво да направя като бях обсебена от вампири цели 2  дълги години и повечето от любимите ми поредици са свързани с тях? Тази  така и не я дочетох. Стигнах до 11-тата и прекъснах заради някоя дългоочаквана, но тъй като и Вампирите от Морганвил се водят urban fantаsy бих ги препрочела с удоволствие и дори бих завършила най-накрая поредицата.

  В интерес на истината съм ги чела тези 11 книги 2 пъти.

8. Пърси Джаксън и боговете на Олимп

  Много, много обичам книгите на Рик Риърдън  и с радост се потапям във всяка една нова, която пише, но още по-голямо удоволствие би било за мен ако успея някой ден да се върна към първите приключения, а именно в света на Пърси Джаксън. Обичам ги тези книги, както и героите и интригите там. Мистериите и подвизите, на които отиваха винаги са ме радвали и просто...Обожавам и стила му на писане, както и факта, че включва различни герои (раса, ориентация и т.н,).

  Това са осемте поредици, които бих препрочела в паралелната вселена, в която обичам да чета едно и също нещо по няколко пъти. Искам да отбележа, че освен Вампирите от Морганвил, която недочетох, всички останали поредици съм ги прочела до края им (или докъдето са издадени засега). Затова не споменавам, че бих искала да прочета Стъкленият трон или Летописите на светлината на бурята.

  Кои са вашите поредици, които бихте препрочели, ако го правите? 

Развитието ми като книжен плъх

  

  За тези, които не знаят, навлязох в книжния свят месец преди тринадесетия ми рожден ден. Решението ми да купя книга за подарък на най-добрата ми приятелка не беше мое, а нейно и така се запознах с Хекс Хол на Рейчъл Хокинс. Това, което все още не разбирам е защо искаше книга, понеже и двете не си падахме по четенето тогава, но  каквото и да я е накарало да пожелае онзи глупав роман, който не й взех, винаги ще й бъда благодарна и задължена, защото тя е причината да стана такъв отдаден читател.

   Това, което искам да споделя днес с вас е не точно как започнах да чета, това вече го разказах, а по-скоро през какво преминах, докато стигна дотук- до блога, до купуването на книги онлайн и следенето на най-новите заглавия излезли на американския пазар.
  Оригинално този пост трябваше да се казва Няколко стъпки, през които всеки книжен плъх преминава, но коя съм аз, че да слагам всички под общ знаменател? Пък и не е като да знам през какво са преминали всички?

  (Това е история от 6 години, дългичка е, но в сравнение с това, което искам за в бъдеще е кратка.)

  В началото на книжните ми приключения намирах следващото си четиво по следния начин:

1. Преглеждане на книгите в супермаркета.

  Преди да открия книжарниците, така да се изразя, преглеждах изложеното в супемаркета, защото...защо не? Даже предпочитах да ходя в Кауфланд.. Толкова много книги си купих от там...

2. Продължаване на поредици, чиито книги са ми били подарък.

  Това беше втори начин да открия книги. Получих Белязана и Измамена (Училище за вампири 1 и 2) за Коледа от семейни приятели. Двете книги ги прочетох за 2 дни общо. Това е първия път, в който не само прочетох книга за един ден, но и стоях до много късно, за да ги завърша. 

  Това горе-долу беше начина ми на откриване на други книги. Тази поредица я събирах около 3 години. 

  След това...

3. Открих Orange и дълго време преглеждах книги от там.

  Нямам предвид, че 3 години по-късно открих Orange. Нямам идея кога се натъкнах на книжарницата в мола, сигурно е било след някое кино, но доста дълго време ходих там, разглеждах с часове и бях научила къде е всяка от книгите, защото тогава имаше малко от жанра, който четях, а и предпочитах...еднообразни книги. Много трудно променям вкусовете си към нещо и въпреки че съм отворена за промяна в почти всичко, аз самата много трудно се променям.

  А след това открих Ciela и светът ми се преобърна.

  Но преди това...

4. Как намирах продължението на книга? Пишех следното в Google: Град от кости 2, Белязана 3, Тъмна любов 6 и тн. Както се вижда това е първата книга и номера на тази, която исках да намеря.

  Мда...Така се намират книги и от търсачката, която автоматично ми попълваше нещата знам, че не съм била единствената, която е търсила по този начин. Тогава със сигурност не бях намерила още Goodreads, но пък по едно време се натъкнах на store.bg, откъдето също следях от време на време книги и от някои форуми.

5. Търсих фен преводи и неща да чета онлайн.

  Много се радвах на Моята библиотека, но за пръв път изтеглих книга от там преди два месеца. Доста дълго търсех книги да чета от там, но трудно намирах нещо по вкуса си и се ядосвах, че трябва да чакам дълго да се качи превод. 

  Открих после форумите с фен преводите и дълго време се опитвах да чета оттам.

6. Научих се да тегля на английки и български преди да открия Goodreads.

  Не съм сигурна на кой език реших да тегля първо, най-верояно е било на английски, защото на български си купувах възможно най-много, а и имах цяла една година, в която четях предимно на английски на електронната си книга. За мен това е една огромна дупка в живота ми и това може да се струва смешно на по-големите ми читатели, понеже съм само на 18, но аз не помня почти нищо от времето ми в 9-ти клас. Дори не помня какви книги съм чела с изключение на това, че тогава започнах и завърших всичко излязло дотогава на Лоръл К. Хамилтън и срещнах сегашните си 2 близки приятелки.

(Сайтът, от който първо теглих на английски се казваше epubbud, а сегашния, който ме държи вече 3 или 4 години е general-ebooks.)

7. Открих Goodreads...

... и не го разбрах.

  Натъкнах се на сайта, когато се опитвах да изтегля някаква книга, която ми се опъваше, само за да разбера, че не мога да го направя от Goodreads. Този сайт ми беше много труден за разбиране, защото нямах идея какво представлява. Не знаех дали е онлайн книжарница, не знаех дали мога да тегля или не и ако да, как; не знаех и какво трябва да правя с всички тези книги, които отбелязвах като прочетени и want-to-read. Не го разбирах и просто...

 ...го зарязах...

8. Следях поредиците чрез Уикипедия. 

  Щом не знаех как да работя с Goodreads, дори не знаех, че мога да видя цялата поредица ако цъкнех на името й, използвах добрата стара Уикипедия. Пишех името на автора и то си излизат книгите на английски. Теглех ги, четях ги и така изкарах три години (2012, 2013 и 2014-та година) и мога да отбележа, че си ми вършеше добра работа.

9. През цялото това веме пишех истории в alle.bg и там направих с група читатели общ блог, който се казваше abooktopia.

  Първото ми ревю там (и моят първи пост изобщо?) е на Първият гроб отдясно. Затова и някой ако се чуди защо е толкова зле написано- по очевидни причини. Тогава нямах идея как се пише ревю и просто споделих едно развълнувано мнение. 

  Блогът не беше от най-успешните, защото рядко публикувахме, не беше в някоя от по-популярните платформи и много скоро останах само аз.

Отбелязаните са моите, които може да намерите и тук.
Те са съвсем същите, а ако се любопитни- търсачката е горе вдясно.

И така...

10. Създадох собствен блог.

   След като постепенно останах само аз в стария блог реших да си направя нов, който да е само мой. Исках да споделям предимно мнение за книги и за година и половина предпочитах и пишех предимно ревюта, но за жалост това, което се чете повече са постовете на книжна тематика, не и реалните ревюта, освен ако не са на много популярна книга или на такава с конфликтни мнения.

  Когато започнах Atta's Bibliophilia не се замислих, че линка ми е труден, че заглавието ми е трудно и че повечето хора ще ми намират блога като търсят "yuli atta" или само "atta's". Тук е мястото да кажа нещо, което май не съм обяснявала преди. Чета името на блога си като "Ейтас библиофилия", но името си произнасям "Юли Ата", което е объркващо, знам, но и "Атас библиофилия" пак не е грешно, просто аз го предпочитам като "Ейтас".
   Истината е, че не мислех, че ще се задържа в блога си толкова дълго, със сигурност не мислех, че ще има 6 месеца преди да ми омръзне или дори година, а ето че станаха две. Блогът ме отвори към много повече неща, включително други блогъри, буктюбъри и най-новите книги, които излизат. Запознах се с tumblr и осъзнах, че не сме родени един за друг, но пък се пристрастих към Instagram. Запознах се с много различни и добри хорица и се научих да следя най-новите книги в страната и в Америка.

11. След това преоткрих Goodreads и се сприятелихме.

 Малко след създаването на блога си реших да си пробвам късмета с Goodreads отново. Както преди, пак влязох в сайта с цел да тегля, но този път реших да разуча малко и осъзнах, че всъщност можем да се разберем.
  И го направихме.
  И ето как започна новият ми начин на откриване на книгите от поредици, на автори и други хора с моите или сходни интереси.

12. Посетих книжно събитие

Това със сигурност си е най-вълнуващата част и стъпка от всичко досега. Моментът, когато пътувах общо 15 часа, за да се видя с любимия си автор няма да го забравя дълго време и имам снимките и блогспота, които да ми го напомнят. 

13. Продължавам напред

  Е, ами, все още се развивам така да се каже. Минавам през различни стъпки, но засега това последното е най-точно за момента. Все пак развитието е нещо нормално, ежедневно и неизбежно.
  Най-вероятно съм забравила някои от стъпките, през които съм минала тук към края. Със сигурност не се изчерпва до тези 12 неща. Така и не намерих къде да вмъкна поръчването на книги онлайн, не само на бг, но и на ае и то най-вече защото отскоро имам карта. Дотогава майка ми ги поръчваше и това по принцип хич не й харесваше, както и на мен, защото се налагаше да чакам допълнително много.

  Та, както казах, има неща, които със сигурност съм изпуснала и дори и да добавя сега ще изглеждат ненамясто. Надявам се този пост да не е станал толкова скучен, колкото се опасявам, че е бил. За да не става дума само и единствено за мен (винаги съм знаела, че има причина да харесвам нарцисите) ще ви задам следните въпроси:
  Коя е книгата, която ви е въвела към четенето?
  Минавали ли сте през някои от моите стъпки?
  Кои са били някои от вашите първи стъпки като книжен плъх?
  Забелязахте ли липсата на библиотеката при мен? Мда, не заемам книги. А вече и не давам назаем.

13 книги, които отлагам нарочно

  

 Всеки (поне предполагам) има няколко книги, които хем иска да прочете, хем доста дълго отлага по различни причини. Най-често оправданията са, че дадения роман е много голям или липсата на време за него, заради обема му. Моите причини да отлагам тези книги не са по-различни. 

  Книгите са доста дебели и тежки и искам да имам пълното време да им се насладя, без да съм притискана от матури, балове и подаване на документи из Европа. Ето защо от много дълго време вече отлагам следните 13 книги.

1. То

 Най-главната причина от всички за отлагането ми на То е точно, че е много, много дебела и наистина бих предпочела да си седна спокойо, да отделя седмица и половина и да се впусна в четенето на този плашещ (буквално и преносно) роман.

  Държа да отбележа, че не знам за какво става дума в него, освен че е за един клоун и че има филм(и?), който(които?) не съм гледала.

2. Властелинът на пръстените

  Причината тази книга вече втора година да стои на TBR рафта ми, е че колкото и да искам да я прочета някак си се плаша от тежкия стил, в който е написана. Бях почнала да чета Хобит, подкарвайки нещата подред, но за цял ден успях да прочета едва само 50 страници и то с голяма мъка. Предполагам, че ако сега започна, едва ли би ми се сторило толкова трудно и тежко, но все още не съм се решила кога ше се впусна в този така познат на много свят.

  (И понеже съм пещерен човек, съм гледала само Хобит, без Властелинът на пръстените 2 и 3.)

3. Песен за огън и лед (2-5)

  Както се вижда от снимката- липсва първата книга, която прочетох миналото лято и й написах ревю, а освен това две от 5 книги са на различно издателство, защото бяха по-евтини. Тези книги не знам защо ги отлагам. Освен факта, че са дълги, не мисля, че има друга причина да се бавя. Като миналата година, смятам това лято да прочета поне Сблъсък на крале и ако по случайност се реша- поне още една.

4. Война и мир
5. Анна Каренина

Тези ще ги сложа една след друга, защото са на един и същи автор (сериозно?!), а именно Лев Толстой. 

Война и мир я отлагам, не защото е 1400 страници, а защото искам да имам 2 седмици, в които ще й се насладя изцяло (надявам се), а Анна Каренина си признавам, че купих, защото е на същия автор и съм любопитна да видя дали ще мога да я прочета. Чувала съм, че доста хора са се отказвали от нея.

6. Наследството

Забелязала съм, че колкото повече отлагам прочитнето на една книга, толкова повече ми харесва. Поне така стана с Бризингър. Причината за отлагането на тази е, че е последната и донякъде знам как завърша и макар и да чакам един определн момент, със сигурност не съм готова тази поредица да свърши. Все пак тя е първото хай фентъзи, което някога прочетох...

7. A Dragonfly in Amber

Причината за отлагането на тази са не деветстотинте страници, а това, че се спойлнах и сега знам, че след като я прочета веднага ще ми се иска и наложи да започна третата, която е Voyager. Обаче, аз я нямам, а искам да си я купя и такива глупости. И също така няма да имам ревю около 2 седмици....

8. Окото на света
9. Великият лов
10. Прероденият дракон

  Казвала съм го вече няколко пъти, но откакто дъждът ми намокри копието на Окото на света ме е страх да започна поредицата, а на всичкото отгоре сега се и притеснявам, че може да остана разочарована от поредицата, а знам, че едва ли ще бъде така. Бройката книги не ме притеснява. Мисля, че след като прочетох Нова пролет (предисторията) започнах да се колебая толкова много, но съм инат и това лято (може би) ще прочета поне първата.

11. Лунните градини
12. Дверите на скръбния дом

  Всъщност, вече започнах Лунните градини, когато правих списъка още не я бях започна, но ги отлагам от известно време, макар от доста дълго да искам да ги прочета. Чувала съм доста добри неща за поредицата, както и че светът е най-сложно устроеният, за който можеш да четеш. Не съм достатъчно на "ти" с тази част на фентъзито, за да мога да дам обективно мнение, но съм готова да опитам. Другото, което ме държеше настрана известно време от поредицата е, че ми казаха, че след нея не бих могла да чета нищо друго, защото била толкова добра, че после явно не можело да намериш нещо по-хубаво. 

  Да, осъзнавам каква глупост написах, но целия този хайп няма как да не си каже думата в моите предпочитания за четене и т.н.

13. Гласът на острието

  Нямам особена причина да я отлагам. Не и наистина. Странно е даже, понеже е сравнително тънка за този жанр- 600 страници и да...По-скоро така и не стигнах до нея.

  Това са моите скромни романчета, за които все не намирам време или чакам "удобния момент" и те си остават на рафтовете ми, където си събират прах.
  Кои са някои от вашите заглавия, които отлагате? И защо?

Любовните романи на издателство Ибис, които притежавам #2

  Преди да започна искам да отбележа няколко важни неща за този пост, които бях забравила да спомена в миналия.

1. От миналия пост всичките представени книги ми бяха изпратени от издателство Ибис за ревю (не наведнъж естествено) и аз им благодаря за възможността! Някои от представените тук също са ми били изпратени.

2. Това не е главният жанр, който чета. Имам само 22 такива книги. Те са по-скоро a guilty pleasure.

3. Това не е пост с препоръки. Единственото, което правя е да покажа тези любовни романи на Ибис, които притежавам и по една случайност съм чела всичките показани на снимката.

  Ето го и продължението на този пост. Както миналия път, заглавието на книгата води към ревюто ми, а думата "резюме" към (можете ли да повярвате?!) резюмето. Линк към първата част ще намерите ТУК.

  Тази втора част ми харесва една идея повече, защото книгите тук вече не са young adult, а просто adult, което аз предпочитам много повече от първото. По-голямата част от тези книги са на Сюзън Елизабет Филипс и най-вероятно ще забележите колко се повтарям с това как обичам книгите й и начинът, по който показа отношенията между хората.

Неочаквано едно лято...е също една лека и приятна книжка, на която избрах да не пиша ревю, тъй като просто...не мога, пък и това е жанрът, на който пиша най-трудно рецензиите си, тъй като звучат...еднакво. Исках да я прочета и си я взех, понеже се разказва за Форд, който аз много харесах в предходната книга. Туй е най-добрият приятел на Брук и също така е разследващ журналист и просто ми направи голямо впечатление още там и тук оправда очакванията ми. 

  Славея всъщност не е любовен роман. Книгата показва живота на две сестри по времето на Втората световна война и как оцеляват, Изключително много ми хареса, което е неочаквано, защото не е мой тип, но ми въздейства много силно. Включена е в поста, защото когато се подготвях за него не я бях чела и реших да не я изключвам.

  Малко повече информация за нея, тук.

  Оказа се, че снимките ми са се подредили малко отзад напред, но аз все още не съм си попълнила дупките в поредицата, така че ще го преживеем. Героите са моята слабост не са част от поредиците на Сюзън Елизабет Филипс, която е моята слабост, хех. Тъй като сега вече започвам предимно на СЕФ книги предупреждавам, че ще казвам почти едно и също нещо.

  Това, което ме изненада в тази беше, че имаше една доза мистерия, която обикновено е нетипична за нейните книги и затова ми хареса повече от обикновено. Пък и края беше толкова сладък.

От Ванакция в Тоскана не помня нищо. Нищичко. Освен една сцена, която не е за споменаване. XD Затова оставям ревю и резюме и преминавам към следващата. 

 Тъй като Госодин Неустоим и Съдбовно място са си свързани продължения (единствените по-навързани книги в цялата поредица) ще ги коментирам заедно. И двете ги заобичах. Не съм сигурна коя повече от другата, но аз съм пристрастена към романите на СЕФ и никога не оставам разочарована. Тя е изключително добра в изграждането на отношения, в поправянето на развалени отношения със семейството и винаги оставам доволна.

  Резюме на 1 и 2.

  По-кротко, лейди! е първата книга на СЕФ, която прочетох и естествено тя е тази, която всъщност ме запозна с авторката и ме запали по романите й. Тук имаше няколко неща, които ме учудиха и други, на които се смях с глас. Отне ми няколко от книгите й, за да осъзная, че си падам адски много пос ладникавите любовни романи и аз не го отричам.

  За пръв път в такъв жанр сренах история, оято не се движеше само праволинейно, а засегна още две- тази на сестрата на Кени и тази на неговия баща и мащеха, но съвсем леко. Мисля, че това, което ме впечатли и ме мотивира да продължа да чета книгите й. (Резюме.)

  Бляскаво момиче е единствената книга на СЕФ, която е разделена на части. (От преведените, за другите не знам.) Всяка една от тях показва различна част от цялостната история (не думай, бихте казали), но това, което е интересно е, че едната от тях е за майка й и нейното начало и постепенно се стига до същинската част, което си е интересно да се проследи.

  СЕФ обикновено пише предимно за някакви знаменитости, но в тази книга героинята точно е обект на прожекторите. Или поне в началото е била. (Резюме.)

Сияйна звезда е една от любимите ми книги! Освен това тя е последната от поредицата Чикаго Старс и все още помня колко много ми хареса! Не съм сигурна какво толкова мога да кажа тук. Книгата имаше от всичко, което харесвам в СЕФ и повече. Главната героиня е частен детектив, който се заема да бъде бодигард на Купър Греъм и от там нещата се развиват. Всяка книга с малко повече екшън си ме привлича двойно. (резюме)

Чаровник по рождение е първата книга на СЕФ, която истински ми направи впечатление. Начинът, по който започва е изключително забавен (включва жена, облечена като бобър), а продължението й след това е нещото, което ме остави без думи и напълно погълната от книгата. Обичам я. В нея за пръв път осъзнах, че това, в което е добра СЕФ е описването на връзките и отношенията на хората в семейството и поправянето им. Този роман е един от най-трогателните, които съм чела и с удоволствие бих го направила отново.

Капризите на сърцето е за Кевин Тъкър, който се появява и в Бебето е мое, когато е бил по-млад и съперник на Кал Бонър. Тук това е неговата история и тази на Моли- сестрата на собственичката на Чикаго Старс. Историята им е интересна, забавна и много трогателна, също като останалите книги и не виждам причина да продължавам да повтарям едно и също.

В Знойни сънища историята е малко по-тежка от обикновено, защото става дума за една самотна майка, без почти никакви пари в джоба и мъж, загубил жена си и детето си. Това, през което и двамата минават, докато се научат да работят заедно и всъщност да продължат напред заедно е много тежко, особено за Гейб. Той много дълго време сравнява Рейчъл с починалата си съпруга и синът й с неговия. Струва си да се чете за развитието на събитията и как от затворен и мрачен човек отново се научава да се усмихва.

Бебето е мое е една забавна книжка, много по-забавна от последната, за която говорих. Доктор Джейн Дарлингтън иска дете и решава да изиграе Кал Бонър...и да си направи дете, но не очаква че този "празноглав спортист" всъщност не е толкова глупав, за колкото го мисли. Бебето е мое не се различава от останалите книги на СЕФ, но със сигурност е доста забавна и и лека. Отново има сложни семейни отношения и трогателни моменти, които харесвам, а освен това Кал е и леко комплексиран от възрастта си, което прави книгата още по-забавна. (резюме)

(Тук е мястото да вметна отново, че снимките ми са разменили реда си и започват отзад напред. Тоест това е 3-тата книга на поредицата Чикаго Старс. Все още ми липсват доста бройки. Радвам се, че сюжетът им не е навързан като в Братството на черния кинжал.)

  Жестока любов я няма в кулата ми от книги, защото излезе наскоро  и я прочетох точно на 30.04, когато вече бях пуснала априлската си равносметка. За пръв път чета нещо на Колийн Хувър и останах сравнително доволна. Книгата не е лоша, лека е и историята на Майлс е добре предадена, докато тази на Тейт отсъства почти напълно.

  Това са всички любовни романи на издателство Ибис, които притежавам  и обичам. Със сигурност ще продължа да си купувам техни романи, защото са страхотни (а фентъзи книгите им ги изчетох всичките отдавна). Бих ги препоръчала на всеки, който търси леко и забавно четиво, но все пак е добре да не се втурвате в дадена книга на сляпо и да прецените дали е ваш тип, за да не ви подведа без да искам.

  А аз отново ще благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност, дори и половината от тук да съм си ги купила аз.