Summer 2016 Goals

Обикновено като си съставя списък нещо все не ми се получава, но какво да се прави, аз съм упорита, когато нещо ми се опъва и смятам да се пробвам още веднъж.

Summer TBR

  Има няколко наистина дебели книги, които искам да прочета, за които не съм сигурна, че ще успея да ги мина всичките тъй като ще разнообразявам и с някое по-леко четиво и ще бъда на работа, но важно е желанието. И мотивацията.

1. A Song of Ice and Fire

 От доста време съм хвърлила око на Песен за огън и лед. Защо пък да не й дам шанс през лятото? Само се надявам да ми хареса точно толкова, колкото и първите два епизода от сериала. Когато се запалих и по двете, макар и да не успях да стигна по-далеч от 270-та страница на Игра на тронове заради читателски застой, си казах, че на всяка цена ще ги прочета. Разбира се, вече имам купища спойлери, но пак съм любопитна, това са много дълги книги, давам си по седмица за всяка.

2. War and Peace

  Много ми е любопитно да прочета една тежка класика и единственото, което се надявам е да не я зарежа. Искам да я прочета.

3. Anna Karenina

  Нямам оправдание за тази. Купих си я без да се поинтересувам за какво става дума, но реших да поема и този риск. Трябва да си обогатя общата култура.

4. The Name of the Wind

  Когато си я взех бях много надъхана да я прочета, макар и не веднага, но уви, така и не й дойде времето. Това, което ме притеснява допълнително е, че може би няма да ми хареса. Не съм сигурна защо мисля така, просто напоследък видях няколко отрицателни ревюта на втората книга, а аз не обичам да оставям недовършени поредици.

5. Brisingr
6. Inheritance

Тези двете си ги оставих за училище, без да осъзнавам, че по това време излизат най-много нови книги и че това са общо 2000 страници... На училище да чета подобно нещо... и да го нося в ръка...дори аз не съм чак толкова зле.

  Това, което не ми харесва е, че има огромен шанс да прочета само три от тези книги, понеже има още някои, които задължително ще прочета през лятото. Три от тях са Неизчезваща, Златният мост и Сенките.

Места, които искам да посетя

Не обичам да пътувам много. Ходене насам-натам, разглеждане на неща, които не са ми интересни, ходене и ходене, общуване и като цяло всичко друго, но не и кротуване на някое осветено местенце с книга в ръка и шише студена вода на лесно не е моят тип идея за пълноценна почивка. Обаче тази година има две места, които искам да посетя и на които съм ходила преди де.

Бургас

  Искам да ида в Бургас и живот и здраве на 3-ти ще тръгна, освен ако нещо не се промени, че като си знам късмета дори не смея да се надявам.

Камчия

  Миналата година със семейството ми и семейни приятели отидохме на Камчия. Това е едно много приятно местенце, идеално за отпускане и чете на спокойствие- тихо, почти безлюдно и много хубаво. В хотелът, в който бяхме беше толкова тихо, че сякаш нямаше никого там, а имаше и басейн и всичко,  кухнята им е много добра.  Като цяло това е едно страхотно местенце за хора като мен, които не обичат много шум.

  Напоследък не ходя на плаж, така че смятам и това да направя.

Неща, които искам да направя

 Има няколко неща, които от известно време не обичам да правя и не съм сигурна защо. Промених се и тази моя промяна не ми харесва. Затова както винаги, когато не харесвам нещо в себе си или ще се опитам да го променя, или ще се нагодя към него.

  Вече споменах ходенето на плаж, от известно време ми е адски некомфортно да съм заобиколена от стотици голи хора и аз да съм сред тях, Толкова много еднаквост...Гъх, предпочитам различното. Може би затова не ми харесва.

  Както и да е.

Рокли

Мразя рокли. Не мога да се възприема в такава. До сега това не ми е създавало проблеми.

  До сега.

  Всичко хубаво си има край, казали били хората.

  И са дяволски прави.

  Като за начало, имам една рокля, която ми харесва, но не ми харесва как ми стои, макар и да ми казват, че изглежда добре. Аз не вярвам и това е. Не ми харесва.

  Другото е, че ми предстои да бъда абитуриентка и аз с костюм няма да се появя, защото ще се сваря като го знам времето тук. Дори и да вали, ще е горещо. Надявам се. Гащеризон...и дума да не става. Така че остава рокля. Която ще трябва да е дълга, понеже съм 1.53 м. и да нося къса рокля ще е като да облека туника. Пък и къса рокля е дори по-зле от дълга.

  Данте си има Ад, и аз си имам такъв- всичко женско и най-вече роклите.

  Мисълта ми беше, че искам да нося поне веднъж роклята си.

Тренировки

  Аз и спортът не сме особено добри приятели. На практика, ние сме най-отявлените врагове съществували някога. Това се дължи на факта, че отказвам да отделя 4 часа от времето си за четене, за да се изпотя, но пък не знам какво ми стана и реших да се сдобия с гирички и да започна упражнения. Пожелайте ми успех! Да видим колко дълго ще се задържа с тази си идея. Обикновено ми минава след седмица. Нека сега да е по-дълго, че поне да има ефект. 

  В момента имам мускулна треска. Страхотен завършек на училището. С болки в краката.

  Амиии, горе долу беше това. Нямам много очаквания нито изисквания от и към себе си. Просто се надявам да мога да отметна поне част от тези неща в края на лятото. Още повече, че ще и работя. Това малко или много ще пречи да четенето ми, следователно няма да мога да пиша- друго мое любимо хоби, което заради вторият срок и първата смяна остана в небитието. Въпреки това, надявам се да успея да направя всичко, особено книгите.

Пожелайте ми успех! И ако някой от вас също има такива цели....Успех!

Underhyped: Книгите, с които започнах #2

  Преди време направих първа частна този пост (ТУК), изреждайки някои от първите книги, които прочетох и които според мен не са особено известни. Очевидно е, че това е втора част на подобен пост, но тук, за разлика от миналия път, сега има и книги, които не съм харесала.

1. Нощен свят

  Преди да попадна на Дневниците на вампира, видях първо тази поредица на Л. Дж. Смит, чиято първа книга ми е сред любимите, а останалите стават, но не съвсем.

  Това са леки и сладки книги за забранената любов между хора и свръхестествени същества, чиито истории след третата стават сякаш ненужни. Това го разбрах след като прочетох четвъртата и така и не довърших петата книга. Вече дори не ги помня, но знам, че имам и шестата и нещо не ми се получаваше, понеже те са много и да четеш за едно и също нещо, но разказано по различен начин и с други  имена...омръзва.

  И все пак, това остава една от поредиците, които прочетох в първите си години като книжен плъх (броя първите две).

2. Среднощен ловец

  Препоръчвам книгите на Джанин Фрост, ако някой се интересува от секси вампир и един полувампир, които много яко умеят и обичат да ритат задници. С Кат и Боунс се случват какви ли не неща и с радост бих препрочела цялата поредица...пак, но в момента чакам да излезе последната книга за Влад, което ме подсеща, че трябва да проверя дали пък не е изляла. Трябва да я прочета. НЕЗАБАВНО!

  Тези книги първоначално ги видях от Ибис, тъй като ги превеждаха, но за жалост преводът явно е бил преустановен на втората или третата книга от 7. За Влад книгите са общо 4, но само първата е преведена. Тъмен принц (или Принц на нощта, обърквам се заради оригинала).

  Това са едни страхотни книги и наистина ги препоръчвам.

3. Безсмъртните

   Това беше първата поредица, която силно намразих.

   Тук за пръв път осъзнах, че слабите и безхарактерни героини не са ми по вкуса. Ужасни са, тъпи са, наивни са. Податливи на манипулации, с винаги грешните решения.

  Такава е и Евър от тази поредица, чиято последна книга така и не е преведена от Софт прес. Историята й с Деймън ми беше наистина много интересна. Тук за пръв път чух понятието сродна душа, за пръв път разбрах някои неща и това беше първият път, когато четох за едва ли не друг свят, понеже имаше едно измерение, където двамата с Деймън много обичаха да ходят.

  И типично за тинейджъри с бушуващи хормони (нищо, че Деймън е на около 600 години), те търсят начин как да се изчукат веднъж завинаги, защото през целият си живот той само това е чакал. И най-лошото е, че тя не вижда нищо лошо в това един "мъж", затворен в тялото на тинейджър от 600 години, да преследва нейната прераждаща се душа, за да я изчука. И в продължение на тези 5 книги, които прочетох от по 250 страници макс, те така и не го направиха, понеже все нещо им пречеше. Като ги знам този тип книги, ако в шестата са стигнали до това, то сигурно е било описано в половин страница и е завършвало с нещо от типа на "Когато всичко свърши, лежахме прегърнати, загледани в нощното небе, знаейки, че поне тази нощ е наша и че ни чакат още безброй такива." 

  Моето 13-годишно аз не виждаше нищо грешно в това, но го дразнеше фактът, че има и любовен триъгълник цели ДВА пъти с КОРЕННО различни хора, но Евър винаги в центъра.

4. Дарба

  Тази поредица е много хубава, макар на български да са издадени само 3, а на английски 6 от запланувани 9. Това много ме дразни, има потенциал, а и моето 13-годишно аз иска да я довърши, защото му е много интересно какво ще се случи нататък. Не че не мога да си поръчам и останалите две, които не съм чела или да ги изтегля...но поредицата като не е завършена, какъв е смисълът?

5. Чарли Дейвидсън

  Първият гроб от дясно и така нататък, са книгите  на една от любимите ми поредици. Даринда Джоунс пише много леко, увлекателно и с много голямо чувство за хумор. Толкова много съм се смяла с Чарли, че чак не е истина.

  Това са едни много хубави книги и реално ги започнах пред две години...май, но нека ги броим за едни от началните. Това бяха книгите, с които се светнах, че може би вместо да си купувам кола всеки ден, мога да си пазя парите за нещо по-здравословно- като книга. Оттогава не съм кусвала кола освен веднъж на 4-5 месеца и то когато просто нямам особен избор.

 (Имате ли идея колко е трудно да научите баба си да купува правилният студен чай? И че не винаги скъпото значи хубаво, понеже повече са ужасни на вкус?)

6. Дарън Шан

  Циркът на кошмарите- има филм, това е и първата книга. Това, което харесвам на книгите е, че нямат 200 страници и са много леки и интересни. За жалост са преведени три от 12 книжлета. Това е толкова жалко, наистина харесвах тези книги, а да не говорим и че третата завършваше с cliff-hangerish край. Това. Е. Жестоко!

7. Тайният кръг

  Най-голямата грешка в историята ми на читател.

  Нямам идея какво е станало със сериала, но това жалко подобие на поредица за вещици и магьосници, което се върти главно около любовта и сродните души, което е отвратително. Защо всичко трябва да се върти около тая пуста любов?! Знам, че книгите са тинейджърски или за деца...ама моля ви се сега, ако ще чета за вещици, искам вещици, не тийн забранена любов, щото Каси е влюбена в гаджето на най-добрата си приятелка, която й става такава за по-малко от два дни, а по случайност Каси и споменатото момче са сродни души, а пък Каси се бои да не нарани чувствата на приятелката, а приятелката пък дори не забелязва, докато някой не издава Каси... Да... И това само в 2 от 6 книги от по-малко от 350 страници.

  Не мерси.

   Любовта ми към тази поредица си личи изключително много, да, знам. И сега, това обикновено се пише в началото на постовете, но аз искам да отбележа, че всичко, което съм споменала тук е лично мое мнение и ако някой не е съгласен с него, нека не го изтъква по негативен начин.

Двор от мъгла и ярост - Сара Дж. Маас

   Нямам думи!

  Тази книга е невероятна от първата страница до последната! Тя е способна да те разтърси, да те трогне и разстрои едновременно, така да те превърне в същинска развалина накрая, че чак да ти хареса.

  Обожавам начинът на писане на Сара Дж. Маас, няма значение дали разказва от неутрален разказвач или от първо лице, тя винаги е невероятна. Има сравнително лек стил на писане, според мен, който винаги ме кара да прехвърчам през страниците, сякаш има по две думи на тях (или сякаш са Илумине), защото всичко, което се случва в Двор от мъгла и ярост е страхотно, развива се с добра скорост и не бих могла да се забавя на нито една страница! Доказателство за лекотата, с която я почетох е, че за 4 дни успях да мина тези 716 страници в най-натоварената ми седмица!

    Във втората част на тази така завладяваща трилогия нещата се обръщат на 180 градуса по възможно най-неочаквания и невероятен начин. Историята е разказана страхотно, а събитията, които няма да описвам почти изобщо, за да не издам неволен спойлер, са повече, отколкото бих могла да си спомня и са по-вълнуващи от тези в първата книга, защото сега е замесен Рисанд- елфът, който винаги съм харесвала повече. Сега Фейра показва друга своя страна и...има нещо много по-голямо, срещу което трябва да се изправят. Освен това има страхотни нови герои, само заради които човек би обикнал тази книга, а при мен тя ми стана любима заради тях.

   Винаги когато чета толкова дълга книга началото и краят ми се отдалечават един от друг и имам чувството, че съм чела две отделни книги, тук не е изключение, но това го казвам като положително качество, понеже обичам дългите книги. Нито за момент не забравих началото, в което Тамлин наистина много ме изнервяше. Неговата повелителна и защитническа природа се проявява като нещо много повече (и по-досадно, ако питате мен), което пък води до по-лесно заобичане на Рис, ако в предишната книга някой не го е харесал. Аз обикновено точно по неговият тип герои си падам, така че държанието на Тамлин си беше просто плюс, за да харесам другия мъж повече.

  Имам чувството, че първата и втората книга нямат нищо общо помежду си, сякаш чета две отделни части, защото са толкова различни, защото Двор на мъгла и ярост е на едно по-високо ниво, много по-хубава, по-брутална и жестока, но и по-красива, по-сладка...Просто толкова много повече! Може би това ми мнение се дължи на факта, че обожавам дебелите книги, а може би просто твърде много ми хареса, не знам.
  Май вече споменах промяната у героите и новите попълнения, мисля, че е време да започна да говоря за тях и да спра да се опитвам да обясня колко по-добра е втората книга и да се проваля отново и отново.
  Фейра е станала по-силна- физически, заради промяната в тялото й вече и психически, но тази нейна промяна не се случва от раз. Наблюдава се в течение на цялата книга, как от съсипана става една силна и много, много добра героиня, която с лекота може да убие няколко същества без да й мигне окото. За мен бе удоволствие да наблюдавам това й израстване от едно момиче, преживяло огромна травма, заради случката с Амаранта, към една силна и вече зряла жена, която на всичкото отгоре е й Велик елф. Според мен Фейра нямаше да се справи с проблемите си, ако не бяха Рис, Мор, Амрен, Касиан и Азриел, които й помогнаха страшно много и се превърнаха в истинското й семейство.
  Виждайки истинската страна на Рис и Двора на Нощта, Фейра разбира, че не всичко е такова, каквото изглежда, че хората си имат причини да се представят за такива, каквито не са. Тя даже се научава да живее с тях и ами привързва се към тях, защото те стават семейството, което винаги е искала да има.
  Рис е най-могъщият Велик господар на Двор, той е всичко, което се очаква от един владетел и даже много повече, защото освен жесток в подходящите моменти, той е и всичко, което харесвам в един мъжки персонаж, особено от силните, които имат своите моменти на слабост. Тук е показана истинската природа на Рис, която аз няма да описвам, понеже искам всеки да се гмурне в книгата и в образа му без да има прекалено голяма представа или очаквания за него, защото това направих аз и за пореден път се влюбих в герой от книга. Уникален е. Само като се зачете човек и ще види колко невероятен персонаж е Рисанд, какъв страхотен владетел и добър приятел е и всичко хубаво в него, както и тежката му история. Тук със сигурност научаваме много за него и приятелите му, за техните истории, които до една не са никак розови. Виждаме през какви трудности са преминали и въпреки това те са страхотните личности, които са.
  Вътрешният кръг на Рис са невероятни, те са лоялни и много, много силни. Уникално е как Великият господар на Двора на нощта е заобиколен от все силни хора, няма и един слаб сред приятелите му, всеки от тях притежава унищожителна мощ и това е показано не веднъж.
  Имаше един момент в книгата, където едно сравнително добре защитено и важно място беше нападнато, тогава всички се намираха на различни места, но само те- Рис, Мор. Амрен, Касиан, Азриел и Фейра- общо шестима, успяха да отблъснат многобройна и наистина много силна атака от страна на врага и да възстановят мястото, макар и вече изтощени. Такъв малък брой елфи отблъснаха наистина много неща, за такава сила Тамлин има само да мечтае в най-смелите си сънища.
    Бих разгледала всеки от Вътрешния кръг по отделно, но това ревю ще се проточи твърде дълго. Вече харесвам книгата твърде много, за да изразя всичко, което искам, както трябва, но наистина се постарах максимално да спомена почти всичко, макар да има още много неща, за които просто не мога да намеря думи, в които да ги облека.
  Двор от мъгла и ярост е по-доброто продължение на Двор от рози и бодли. То е въздействащо, улавящо, трогващо и способно да те съсипе по начин, по който да ти хареса. 

Наистина много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Mid-Year Book Freak Out Tag

Благодаря на Кая за този таг! Тъкмо се нуждая от постове!

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2016

Охх, това е наистина труден избор. Ами ако не знам коя е най-добрата? Защото със сигурност прочетох много добри книги тази година.
Може би Гневът и зората, Чаровник по рождение, Илумине, Двор от рози и бодли и Тъмна дарба са ми сред най-първите. Има и още, разбира се, но все пак.

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2016

  Короната, Ключ небе и One With You ги казвам без колебание! Бих изредила и още, но тези са ми сред любимите.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си

Библиотеката на Въглен връх, Съдбоносно бягство,  Сенките, Звезден полет, Неизчезваща и Златният мост.

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината.

Чакам с нетърпение третата на Последната игра и петата на Стъклен трон.

5.Най – голямо разочарование

Girl Online със сигурност, макар и да не си спомням кога излезе точно, но просто тази книга е наистина прехвалена. Има фенфикшъни из целият свят със същият сюжет, но по-добре написани, които са безплатни!

6.Най – голяма изненада

 Ключът на Блекторн и Короната- изненадващо е колко много ми харесаха тези две книги и колко много чакам следващата на първата.
 А Хари Потър дори няма да го споменавам. тези книги яха повече от просто голяма изненада.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб)

Рене Ахдие с Гневът и зората. Дори не ми трябваше да се замисля, а само да си спомня колко бързо я прочето и колко много я харесах. 

8.Нов герой, по когото си падаш

Ами те са наистина много, но може би имам слабост към Ерик от Короната, Яго Тлалок от Последната игра, много харесвам Магнус Чейс и Фред и Джордж, които едва ли се налага да казвам от къде са. Както и Рис...

9.Най – нов любим герой

Рисанд, Касиан, Мор, Амрен и Азриел са най-великите! (Запалена още от прочита на ACOMAF) 

10.Книга, която те е разплакала

Никога не съм плакала на книга и това не се е случило все още. Казала съм си, че авторът, на чиято книга пророня сълзи, ще се нареди до Лоръл К. Хамилтън и Брандън Сандерсън.
Иначе Чаровник по рождение бе на косъм да ме разплаче.

11.Книга, която те е зарадвала

  Мечът на лятото, Короната, Бебето е мое и Чаровник по рождение- това са едни от многото книги и усещам колко много се повтарям, но наистина ме впечатлиха най-много.

12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година

  Тази година май не съм ходила на кино, затова пък ще спомена отново Хари Потър, защото когато прочетох книгите, изгледах и филмите и бях наистина много доволна и много щастлива и мога да кажа, че Хари Потър не е еднократно щастие, а повтарящо се, защото винаги можеш да се докоснеш отново до книгите и филмите, те сякаш се допълват взаимно.

13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината 

Понеже не съм сигурна че от 60+ ревюта мога да избера едно, ще посоча това на Короната, което е с най-много посещения (430).

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а) 

Гневът и зората, Илумине, Звезден полет, Ана Каренина, Името на вятъра, Стъкленият меч, Двор от мъгла и ярост и много други.

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината

  Имам нужда да прочета още много книги, но някои от тях са Игра на тронове цялата поредица, Война и мир, Ана Каренина, Името на вятъра, Brisingr, Гласът на острието и Inheritance

Тагвам: Мели 

Кутия за птици - Джош Малерман

  Не съм чела подобна книга до сега и затова не знам как да започна. Не съм сигурна, че мога да мисля адекватно. Не съм съвсем сигурна какво прочетох.

  Кутия за птици е завладяващ и силно въздействащ роман, който ще пропълзи под кожата ти и ще те накара да трепериш в определени моменти. Това е книга, която ще те разтърси и ще окаже голям ефект върху теб. Поне с мен стана така.

  Още не мога да се съвзема от това, което прочетох.

  Стилът на Джош Малерман е от този тип, който най-много ме впечатляват. Той е такъв, какъвто не мога да го опиша, но изключително много харесвам. Някак зловещо. Четейки Кутия за птици, която е написана от трето лице, сякаш успях да се пренеса в света  на Малори по-добре, отколкото ако се разказваше от нейно име. Начинът, по който е написана, описана и като цяло сътворена ми позволи да се докосна много по-добре до всичко, което беше описано. Бях погълната още от първите редове и не ми се искаше да я оставя.

  Кутия за птици не е леко четиво. Тя показва една алтернативна и много опасна вариация на нашият свят, когато хората не могат да се доверят на най-важното си сетиво- зрението и са принудени да ходят със затворени очи или с превръзки. Ако не го правят, шансът да полудеят и да се избият взаимно по един или друг начин е много голям. Това е история за времето, когато доверието става рядкост, а хората, запазили здравият си разум са почти несъществуващи. Това е история за самотна майка, отгледала децата си в новият жесток свят, които никога няма да го познават такъв, какъвто е бил.

  Едно от нещата, които най-много ми хареса и което ми оказа огромно влияние беше постоянната ретроспекция. Джош Малерман редува събитията от "сега" и тези от "преди", давайки на читателя по-ясна представа за миналото на Малори и как се е озовала с две деца в тази лодка, с превръзки на очите и с такава сила в себе си. Чрез това постоянно наблюдаване на "тук и сега" и "там и преди", по-лесно се наблюдава промяната у младата героиня, която по стечение на обстоятелствата се налага да се грижи и възпита не едно, а две деца да живеят в този свят на слепота и страх. 

  В ретроспекциите са показани съквартирантите на Малори, обяснено е как е започнало всичко и продължава да се разказва как приключва. Започнати сме с Том, Дон, Джулс, Феликс, Черил и Олимпия, с техните истории, става ясно как всеки се е озовал в къщата и какво го е отвело там. Това  е група от хора, които са изгубили по нещо и са спечелили много, идвайки в къщата. Тяхната история продължава в нея. Те се учат да оцеляват в този свят, в който зрението- най-нужното ни сетиво, е най-големият ни враг, а другите хора са също толкова опасни, колкото неизвестността навън.

  Харесвам всички от героите, понеже всеки от тях е допринесъл с нещо, за построяването на тази невероятна книга, която е способна да те разтърси из основи и да те накара да се замислиш и да се запиташ "Ами ако това се случи?/Ами ако това се наложи?" Не съм чела нищо подобно досега, но много ми хареса това кратко, но така тежко четиво.

  Драстичната промяна в Малори, която се наблюдава е осезаема, дори повече, отколкото би била, ако я нямаше ретроспекцията, защото постоянните глави в миналото и в сегашното показват Малори като невярваща, която постепенно поглежда (ирония на съдбата) истината в очите, която постепенно започва да вярва и която заедно със съквартирантите си се научава да оцелява в този свят. След това, обаче, й се налага да оцелява сама, докато оглежда две деца, в свят, в който се будиш със затворени очи и ядеш храна от консерви от преди години. Изисква се силна психика, за да се справиш с всичко това в такова време, за да отгледаш децата си, да ги възпиташ да оцеляват в този свят. Изключително много ми хареса всичко, което беше описано. Джош Малерман представя събитията уникално, въздействащо и докосващо.

  Наистина, тази книга ме остави няколко пъти трепереща, взираща се в една точка, докато осмисля всичко.

  Имаше един момент, в който просто стоях на стола си, чакаща лакът ми да изсъхне, неспособна да спра треперенето. Дори не знаех защо се е получи така, а само, че това, което бях прочела ми е въздействало наистина силно. Това е една от причините Кутия за птици да се превърне в новата ми любима книга. Рядко се случва някоя четиво да ме докосне по този  начин.

   Кутия за птици е зашеметяващ и силно въздействащ роман, който влиза под кожата ти и не те оставя, докато не го прочетеш до край. Това е една от най-хубавите и стряскащи книги, които съм чела в последно време и съм изключително доволна, че я прочетох.

  Поднасям най-големите си благодарности на издателство Deja Book за предоставената възможност! 

Вождът - Моника Маккарти

  Ако обичате секси и мускулести свирепи шотландски воини, които размахват различни видове оръжия, то Вождът е за вас.
  Стила на Моника Маккарти е лек и завладяващ. В сравнително дълги глави, за подобен тип книга, тя успява да опише изключително много неща по лек и интересен начин, с което ме спечели от началото на книгата си. Това, което най-много ми хареса в нея е, че умее да се изразява много добре и да описва страхотно емоциите. Отварящите й изречения в пролога и в първата глава много ме зарадваха, тъй като са от типа, който може да ме накара веднага да се зачета.
   Освен битки, любов и страст, тя е заложила и малко хумор, който да разведри обстановката в някои напечени моменти. Това е един голям плюс за романа.
  Не съм добра по история, хич ме няма в историческите факти, затова просто казвам, че действието се развива през 15-ти век, по време на крал Едуард и нашите стражи на Шотландия се обучават, за да се бият в бунт/война срещу него. По много интересен начин Тор е измамен да сключи сделка, която го прави водач на тази група от големи, силни, свирепи и мускулести мъже. Той трябва да ги подготви за тази битка, а междувременно всеки от тях ще си намери жена. На вожда винаги честта е оказана първа.
  И след като съм го подкарала, нека да спомена Тор, чийто персонаж е един от най-големите ми идеали, понеже толкова много обичам подобни мъже като него! Той е висок, силен, мускулест и властен. Заради миналото му и статута у на  вожд, той се е изградил като студенокръвен, находчив и изключително добър лидер, който не показва емоциите си пред никого, дори и пред собствената си жена. Той не обича да му се противоречи и заповедите му да бъдат оспорвани, затова Кристина се оказва едно предизвикателство за него, което той се научава да обича.
  Винаги съм обичала да чета как един подобен голям, силен и непобедим мъж като Тормонд Маклауд бива "опитомен" от една малка и привидно крехка жена, която реално има повече сила, отколкото изглежда. Макар и Кристина не винаги да изглежда на върха на способностите си, тя е една смела млада жена, която всъщност стъпва в този брак, вместо сестра си, която е болнава и мечтае да бъде монахиня. Жертвайки се за нея, обаче, Кристина намира по-добър живот за себе си (и сестра си) и така започва съвместният й живот с Тор, който се оказа предизвикателство и за двама им, но на различни нива.
  Единият трябва да се пребори с гордостта и ината си и да отключи емоциите си, а другият трябва просто да се научи, че за да властваш над подобен мъж е по-добре да казваш и настояваш за това, което искаш. Двамата постепенно успяват да постигнат това, както и много повече, но най-любимите ми моменти са тогава, когато Тор изпитва безпомощност, защото не знае как може да помогне. Няма нищо по-сладко от това голям и силен мъж да се чувства безпомощен, да се прекланя пред дребничката си жена и да осъзнава чувствата си.
  Другото, което много ми хареса беше, че това не е просто обикновена историческа книга за любов, в нея има и малко битки в шотландски стил, така да го кажа. Харесва ми всичко как е описано, добре е и има някои забавни подмятания от този тип, които винаги са ми забавни, а стражите...да кажем, че от сега мога да предвидя, че всичките ще ми станат любимци.
  Вождът е една приятна книжка, която съдържа всичко, от което се нуждая, когато не чета фентъзи- любов, страст, битки и много интересни герои. Чете се наистина бързо и лесно може да бъде заобичана.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

3 More Bad Reading Habits

   За малко разнообразие от постоянните ревюта реших да направя още един пост за лошите ми навици. Този път те не са нещо, което мога да заснема, затова сега имам просто снимки, които да отклонят внимание от правият текст за момент.

 1. Прелиствам на последната страница и чета последния ред или отделни фрази, докато разбера дали завършва добре

  Винаги съм знаела, че не съм единствената, която го прави, а наскоро се и убедих в това, но пак не мога да прескоча един от най-най-старите си и лоши навици! Дори не знам от кога го правя, но явно някаква книга ме е изненадала с умирането на някого и от тогава до сега винаги чета последните няколко реда, ако не схвана за какво става дума само от един. По този начин се спойлвам много често, но за това в следващата точка.

  Просто съм от хората, които не обичат книгите да ги изненадат с гаден край (т.е. смърт) и предпочитам да си го спестя, макар и понякога да не успявам да предвидя нечий край и да се изненадам. Единствените книги, е, едни от единствените, чийто край не съм преглеждала до средата на последната книга бяха Мъглороден. Макар че след средата на третата книга погледнах, но не успях да се спойлна, понеже нещата се разказваха малко различно. (НЕ ЗНАЕШ ЛИ КРАЯ, ЧЕ ЧЕТЕШ СПОЙЛЕР?!?! Така и не разбрах, че Sazed e този, който говори и дълго време смятах, че Вин наистина е Героят на времето.)

  2. Често се спойлвам като разлиствам книгата си, защото съм заподозряла нещо и искам да видя дали наистина е така. Обикновено така научавам най-големият plot-twist или някои от по-малките, които водят до него.

  Такъв беше случаят със Самодива. В момента, в който ми хрумна една мисъл за Елза, търсех в цялата книга, за да видя дали е така. В крайна сметка не намерих това, но прочетох куп отделни изречения, които нямаха смисъл, но когато прочетох легендата за Орфей и менадите (вакханките) всичко се навърза и си дойде на мястото. По този начин разбрах горе-долу целият сюжет, което означава, че разбрах и всичко за самата книга и мистериите около Рис и да... 

  Обикновено, въпреки че съм се спойлнала, аз продължавам да си чета книгата, защото обичам да видя причините, поради които действието се е развило така, а не инак, но все пак това си остава един от най-лошите ми и мои най-омразни навици...които нямам намерение да изкореня.

3. Понякога ям, докато чета.

  Бум! Два еднакви лоши навика и изведнъж....се оказва, че имам друго прегрешение- ям, докато чета! 

    Преди три години, съвсем буквално се бях зомбирала на електронната си книга и не се отделях от нея. Почвах книгите една след друга, без да правя паузи между тях, ако се е случвало, то е било, за да пиша или за да се видя за по един час с приятели и пак да се залепя за екрана. В резултат, целият ми девети клас е като в мъгла. Не помня почти нищо от случилото се тогава, включително и най-големите драми, но пък помня повечето книги... Зрението ми се влоши доста и...да кажем, че ядях докато чета, но да, то не е толкова ужасно, колкото с хартиено книжле.

  Там е работата, след като си отлепих очите от екрана, вече не мога да се съсредоточа над нищо, докато ям, но се случва понякога да си позволя този грях, когато книгата е изключително интересна. Оттук следва, че ми се налага поне да я докосна, съвсем леко, за да разлистя или за да я затворя. Най-лошото е, че не се чувствам гузна, заради това.

  Това бяха моите лоши навици, докато чета. А вие имате ли такива? 

Илумине - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Ще започна като изразя най-големите си благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

  Това е една от най-красивите книги, които съм чела, с най-хубавата корица и художествено оформление!

  Това е книга, която пленява с красотата си и задържа с уникалността си.

   Илумине е написана по необикновен и нов начин, който се чете изключително бързо и лесно и е просто удоволствие да се взираш в тези красиви страници с часове! Уникално е как всяка страница има различен дизайн от предходната и начинът, по който всичко е описано чрез хакнати файлове, досиета, интервюта и тем подобни сякаш прави описаните действия по-истински, отколкото ако бяха казани в прав текст.

  Това е една от най-добрите книги за тази година, които съм чела!

  Авторите, както вече може би се разбра от предишният параграф, са се справили страхотно с предаването на действията и историята по най-интересният и увлекателен възможен начин, без да оставят нито един въпрос без отговор. Всичко се научава до края на книгата.

  Докато четох Илумине реално имах чувството, че съм се заровила до ушите в някой стар архив, с фенер в ръка и четейки в тъмното, докато преживявам наново всичко случващо се. Начинът, по който е написана книгата някак си го прави да изглежда по-истинско, защото тези "документи" са написани наистина така, сякаш това реално се е случило и това е един много важен факт, който страшно много ми харесва.

  След един период в книгата действието така се забързва, всичко става толкова интензивно и напрегнато, че дори и да не беше така горещо, сигурно пак щях да се изпотя, заради развитието на историята. Такова влияние указа върху мен. Наистина, хареса ми повече, отколкото вече предполагах.

  Тук има много герои, които могат да ти направят впечатление, но на мен най-много ми се откроиха Кейди, Езра и Казим. Това са и тримата най-главни героя.

  Кейди е умна, находчива и много интелигентна тинейджърка, която е много умела с компютрите и е голям хакер. Макар и да пиша това ревю ден след като прочетох Илумине, все още не мога да събера достатъчно думи, че да опиша всичко, което ми харесва. Кейди е невероятна героиня, която с лекота си проправяше път в един от най-сложно устроените системи и на която се падна най-важната мисия. Тя е просто невероятна и наистина не мога да се изразя по-добре, просто...не се получава.

Мама остана трогната,
 като видя името си на този лист :D

  Присъствието на Езра и неговите части в книгата, особено разговорите му с приятелите му, бяха като глътка свеж въздух сред цялата напечена ситуация. Той също е силен и смел герой, който се опитва да вмъкне хумор и никога не забравя за приятелите си и Кейди. Много ми хареса как са представени разговорите им, понеже са запазили типичното тинейджърско звучене с много жаргон, съкращения, бъзици, така да го нарека и ругатни. 

  Обаче най-голямо впечатление ми направи Казим. Той е изкуственият интелект на борда на Александър, който е...леко чалнат, ако това може да се използва за машина. Най-любимите ми части бяха неговите, защото се четат най-бързо и си го представях с един механичен компютърен глас, който в главата ми звучеше наистина достоверно, а начинът, по който е описан говорът му придава едно такова истинско звучене. Мисля, че вече всеки схвана, че тази книга е написана и описана изключително реалистично според мен, заради самият формат и способностите на писателите. Много, наистина много ми харесва нестандартният стил, но сега да се върнем на Казим, чиято роля беше наистина огромна. 

  Той е необикновен герой, особено след като е и компютър, който разполага с повече власт, отколкото е добре и е програмиран да мисли за защитата на флотилията. Начинът, по който са написани страниците от негово име успяват отлично да представят как би "мислил" един изкуствен интелект и как би "размишлявал" над важните въпроси за дадения момент.
  Краят на Илумине е един от най-напрегнатите финали на книга, които съм чела. През цялото време стоях на тръни, в същинско напрежение, чакайки да видя дали новите ми любимци ще се справят с целият проблем, който им е стоварен или ще се провалят, дали ще оживеят или ще умрат. В един момент бях изгубила надежда за тях...
  Забравих да спомена още едно нещо. Това е книга не просто за бой между вражески флотилии. След като планетата на Кейди е унищожена от БайТек, техните два кораба също са застрашени, на всичкото отгоре изкуственият интелект, тоест Казим, полудява, а още по-опасно става, когато странен вирус, заразява голяма част от екипажа, Това беше може би най-вълнуващата и зловеща част от цялата работа, а аз четох с удоволствие тип садо-мазо всичко, свързано с тях, защото макар и да убиваха от добрите, това някак си ми хареса наистина много.
Да не говорим колко много ми напомни на Z-та световна война, която е сред любимите ми филми, а до книгата не съм се докоснала все още.
  Не съм сигурна как да обобщя всичко с няколко думи. Не съм сигурна дали изобщо мога. Има още толкова неща, които бих искала да кажа, но които не мога да облека в подходящите думи, че просто ще приключа дотук, надявайки се да съм изразила поне наполовина добре нещата, които ме впечатлиха най-много.
  За пореден път ще кажа колко невероятно красива е книгата и страниците им и колко страхотно е написана. Препоръчвам я на всеки, който има поне малко интерес към нея.

Негодник по неволя - Сара Маклейн

  Завладяващ, пристрастяващ и наистина страхотен, романът Негодник по неволя ще ви накара да изпитате най-приятните емоции!

  За пръв път чета книга на Сара Маклейн и съм много доволна от нея! Тя пише хубаво и увлекателно. Способна е да задържи вниманието на читателя върху книгата й и само и единствено върху нея. Има лек стил на писане, а главите са идеалната дължина, от която не може да ти доскучае. Тя поддържа интересът на читателят постоянен и го кара да изпитва всякакви чувства към героите в зависимост на коя част от книгата се намират.

  Изключително много ми хареса самата идея, защото не съм чела нещо подобно до сега, но пък и не чета много исторически любовни романи. Факт е обаче, че любовните романи на издателство Ибис са най-добрите, които съм чела.

  Изумително е колко се различават героите в началото и в края на книгата. Това е една от онези истории, в кои не можеш да познаеш почти хората след промяната им, понеже те най-сетне са разкрили истинското си аз. И Пенелопи и Майкъл стават накрая това, което винаги са били, но по една или друга причина не са могли да покажат.

  Започвам с Пенелопи. Още в началото на книгата е показано колко се силна тя и как вместо да мисли за собственото си щастие, тя поставя това на сестрите си на челно място. Не я е грижа много, много за нея, отколкото за тях, тя иска тяхната репутация да не пострада заради нейните решения и когато отдавна изгубеният й стар приятел от детството се завръща, променен и пораснал, тя го приема, знаейки че няма шанс да излезе щастлива от цялата работа. Той обаче, държи кос в ръкава си, от който тя се нуждае.

  В началото виждаме Пени като жена, която се бои да поиска това, което желае, макар и да знае твърде добре какво е то, но постепенно тя закостенява и показва характерът, който цял живот е крила и е държала строго под ключ изумявайки не само самият маркиз Бърн, но и читателите и хората от обществото й. Тя е една страхотна героиня, чиято промяна е невероятна!

  Бърн...Ами той в началото се интересува само и единствено от отмъщението си, което почти го възпрепятства от това да види и осъзнае онова, което наистина желае. Той е силен персонаж, който не се прекършва след като губи всичко, а се надъхва, така да се изразя, да си възвърне изгубеното и да го увеличи десет пъти. Това ми харесва. Обожавам, когато героите не се предават.

  През цялото време той знае, че тя му е липсвала, че я обича и се нуждае от него, но от чист инат не си признава доста дълго време, докато настъпи един момент, в който му просветва всичко. Обожавам моментите, в които мъжете осъзнават чувствата си! Толкова са слади и трогателни! Наистина! Чак си го отбелязах, понеже винаги ме карат да се усмихвам. Подобни пасажи са ми слабост и са ми любими.

  Макар и да не започват особено леко, двамата преминават през немалко изпитания, които накрая ги правят това, което са, а именно една идеална двойка един за друг, която аз много харесвам.

  Друго, което обичам в подобни книги е как първият главен герой в тях има група от секси красавци, които винаги ще го подкрепят и ще харесат жената му. Това е ключовият момент, когато всички до един ми стават любимци. Ще ми се наистина да съществуват такива групички мъже за доброто на всички жени.

  Обожавам начинът, по който приятелите му се бъркаха в живота му и в отношенията му с Пенелопи, понеже ако не бяха те, сигурно щеше да им отнеме и на двамата повече време да се съберат.

  Една от любимите ми части във финалът на книгата беше, когато Пени се развихри във финалните сцени с Лангфод. Тогава дори аз се влюбих, хехе.

  И последно, но не на последно място- този епилог...Този епилог...Нямам думи, искам да разбера повече, искам втората книга по-бързо, защото не мога да повярвам как свърши!

   Да, Негодник по неволя е една наистина главозамайваща книга, която все ще ви въздейства по някакъв начин. Я с героите си, я с историята им или пък с епилога. Все ще остави някакъв отпечатък, който да ви накара да искате да прочетете следващата книга, която е за Филипа и Крос.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

A to Z Bookish Survey

  Благодаря на Мели и Мери за тага!

  Много ми е интересно да го направя, така че без повече празни приказки започвам!

1. A като Author: Автор, от който имаш най-много книги:

Най-много са ми книгите на Ришел Мийд, на П.С. Каст и Кристин Каст, на Касандра Клеър, на Дж. Р. Уорд, Сара Дж. Маас, Брандън Сандерсън, Дж. К. Роулинг и Рик Риърдън.

2. B като Best: Най-доброто продължение някога:

Последната игра: Ключ небе, Кралицата на сенките, Короната и Сияйни слова.

3. C като Currently reading: Коя книга четеш в момента:

Негодник по неволя на Сара Маклейн, която е наистина увлекателен исторически любовен роман.

4. D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш:

Нямам навика на си приготвям напитки, докато чета. Понякога си приготвям чаша кафе или чай, но най-често пия вода, защото ми е най-наблизо и най на лесно.

5. E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книги на хартиен носител или електронни книги:

 Със сигурност предпочитам да чета хартиените книги. Те са истински. Можеш да ги докоснеш, да ги помиришеш, да ги усетиш и да ги разлистиш.

6. F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията:

Нямам идея, да си кажа честно. Все повече и повече си мисля, че един от братята на черният кинжал би бил идеален за мен, но кой точно не мога да кажа, защото всички са ми любими и всички си имат жени...

7. G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си ѝ дал/а шанс:

На Рубиненочервено, на Хари Потър, на Гондолата на времето, на Изборът, на Гневът и зората, на Друговремец и на още други, без които сега читателският ми опит би бил наистина малък.

8. H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу:

Всички книги ан Брандън Сандерсън и Лоръл К. Хамилтън (добре де и Рик Риърдън) са ми като най-ценните бижута в кутийката ми за такива.    

9.I като Important: Важен момент в живота ти на читател:

Най-важният ми момент в живота ми на читател е, когато видях Хекс Хол на рафта в My Market-а.

10. J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а:

Безкрайното море на Рик Янси.

11. K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш:

Не чета non-fiction.

12. L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела:

Най-дългата книга, която съм чела е Пътят на кралете, която в моето копие е 1250 страници, заедно със Сияйни слова, която не помня точно колко беше, но българското копие е от малко над 1000 страици, формат А4 и с твърди корици.

13. M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза:

Пътят на кралете и Сияйни слова. Винаги ще помня каква бях, когато приключих тези невероятни книги. Само Брандън Сандерсън може да ме накара да се изглеждам доволна от това, че се чувствам като сдъвкан и изплют боклук от емоции.

14. N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш:

Сложно е за обяснение, но да кажем, че имам две етажерки, половин секция и съм окупирала няколко от рафтовете на брат си.

15. O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж:

Тъмна любов, Наполовина в гроба, Град от кости.

16. P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш:

В леглото предимно, в автобуса и във влака, макар и скоро да не съм пътувала с влак.

17. Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява:

Бих изредила всички цитати, които мога да намеря на Брандън Сандерсън, но има един, който наскроо много си харесах.

“The purpose of a storyteller is not to tell you how to think, but to give you questions to think upon.”

-Brandon Sanderson

18. R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател:

Съжалявам, когато идеята на автора е добра но изпълнението не.- Мери, може ли да оставя отговорът ти и като мой? Само ще добавя и също- съжалявам, когато реша да прочета прехвалена книга.

19. S като Series You Started And Need To Finish(all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края:

Колелото на времето ме влече силно.

20. T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги:

Последната империя

Пътят на кралете

Стоманено сърце

21.U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...

Брандън Сандерсън, лоръл К. Хамилтън, фентъзи книги, Мъглороден, Хари Потър, Стоманено сърце, Рик Риърдън, книги, на съвременните любовни романи на Ибис, на Сюзън Елизабет Филипс, на фентъзи книги, на книги и на всичко с книгите.

22. V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение:

Третата книга на Летописите на Светлината на бурята, която се казва като мечът на Далинар- Oathbraker или поне така мисля, където ще има повече Далинар и повече за миналото му. Обичам Далинар.

Очаквам с нетърпение An Empire Of Storms, последната на ACOTAR,  последната на Последната игра, The Dagger and The Rose и още много други.

23. W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик:

  Винаги прочитам последният ред на последната страница на книгата или последният параграф или страница, ако не разбера нещо, се връщам няколко страници назад, за да схвана идеята, а после, докато чета и заподозра нещо, разлиствам, докато не стигна до момента, в който всичко се разкрива. Докато наближа този момент, обаче, вече съм разбрала най-големите plot-twist-ове в историята. 

24. X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно:

Нямам по 27 книги на рафт, понеже са тесни (27-ми номер съм!), но ще импровизирам.

Нощна сянка, втората на Аз, вещицата на Дебора Харкнес.

25. Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи:

Последната книга, която си купих е Anna Karenina by Leo Tolstoy (Лев Толстой), която нямам търпение да започна през лятото, заедно с Война и Мир и Игра на тронове, да, знам, прекрасна комбинация.

26.Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно:

Гневът и зората на Рене Ахдие ме държа до късно вечерта и ако тогава не бях наистина много изморена и на училище, сигурно щях да я прочета.

 Тагвам: Tedy и Briana Knows

Безкрайното море - Рик Янси

  По-добра от Петата вълна Безкрайното море ще ви разтърси с усиленият екшън, непрестанното напрежение и ужасът, че може би няма да има утре за любимият ви герой.

  В продължението на тази така напрегната трилогия, Рик Янси отново поднася изключително тежкия си материал леко, благодарение на късите си глави и увлекателният и лек стил на писане. Макар кратка, книгата съдържаше повече материал от първата и беше много по-хубава. Тя е изпълнена с повече екшън, много напрежение и действието се развива непрестанно. Запознати сме с една нова героиня, от чието име също се разказва и аз изключително много я харесвам.

  Макар и всичките герои на Рик Янси да са деца, те са силни и необикновени младежи, понеже всеки се е научил да оцелява сам. От напълно обикновени са се превърнали в деца с оръжия в ръка, които правят всичко за оцеляването си и това на приятелите си. Това е едно от нещата, които най-много харесах в книгата.

  Другото е самото чувство. Тук се вижда много повече колко по-тежък материал предоставя авторът, разказвайки за борбата за живот на героите в това време на извънземен апокалипсис, по време на Петата вълна. През цялото време бях на тръни, за момент дори повярвах, че може все пак някой от любимците ми да бъде убит завинаги и наистина не знаех какво ще се случи. Не можех да предвидя нищо.

  Тук отново имаме няколко различни гледни точки като най-много ми хареса това, че този път имаше по-малко Каси, макар и тя да е все така сладка, силна и страхотна героиня, и имаме повече Катализатор и дори цяла една страна от името на един герой, чиято съдба остава неизвестна в края на първата книга.

  Да опозная Катализатора се оказа по-хубаво, отколкото предполагах, тъй като бях забравила коя е тя. Бързо си спомних обаче, и веднага я харесах. 

  Бях останала с положително впечатление за нея и в Безкрайното море Рик Янси ни показва едно силно момиче, което е станало такова в резултат от много битки, тежък живот с баща-пияница и нелек живот в онзи военен лагер. 

  Тя е една силна и много добра героиня, страхотен боец и никога не изоставя приятел в беда. Това се вижда, когато не се отказва от Малката, която в първата част е тежко ранена. Марика е през цялото време до нея и дори да биват разделени за кратко тя не престава да се бои и да мисли за Малката.

  Не съм сигурна дали се наблюдава някакво по-голямо развитие у Каси, но със сигурност е представена като по-зряла героиня, която вече е намерила и освободила малкото си братче. Цялата група приятели се държат много сплотено, макар и от време на време да имат по някой и друг спор. Те винаги остават заедно и се държат така до края на книгата, където в различните моменти различни герои се изправят срещу своите препятствия и заплахи.

  Краят беше наистина интересен, малко объркващ и много напрегнат. След като ни показват какво става при Марика, чийто край на частта е много отворен, ни е показана една последна глава, където за разлика от първата книга, не ни оставят да се чудим дали той е оцелял и дали ще спази обещанието си.

  Безкрайното море е една вълнуваща, напрегната и преизпълнена с действие книга, която разказва тежката история на героите по един лек и увлекателен начин, който наистина те грабва и те държи постоянно в напрежение. Това е едно наистина добро продължение на поредицата.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Q&A с Цветелина Владимирова

        
          Както вече по едно време обясних, разбрах, че съм последвала авторката на Вестители в Goodreads без да знам. По стечение на обстоятелствата просто не се сдържах и реших да й пиша. Така се роди идеята за този пост и се надявам да ви хареса, понеже на мен лично Вестители е една от любимите ми книги.

     1.  Кое се появи първо в историята? Началото, средата или края? Или всичко наведнъж?

   Историята я виждах като едно цяло – смесица от герои, мистерии, развръзки и сблъсъци. И щом започнах да пиша, всичко (малко по малко) си дойде на мястото.

2   2. Понеже вече говорихме как ти се е изтрил веднъж написан материал, или поне така помня- случвало ли се е отново? Ако се случи, как (ще) се справяш?

  Случвало ми се е два пъти – един път с първата книга, когато вече бях завършила грубата чернова. Файлът с цялата редакция, която бях направила, беше изчезнал. Втория път, съвсем наскоро, когато бях написала нови 90 страници от втората книга, файлът се беше счупил.  И двата пъти ме спаси една програма – софтуер, който открива изгубени версии на всички файлове в компютъра. В момента, в който осъзнах, че целият ми труд от изминалите 48 часа е отишъл по дяволите, се вцепених и отказвах да повярвам, че няма начин да възстановя файла. Тази програма завинаги ще си остане на почетно място на десктопа ми J

3    3. От самото начало ли знаеше, че така ще завършиш Вестители или постепенно се наредиха нещата така? Беше ли планирала друг край?
  

  „Вестители“ е първа книга от поредица, което значи, че малко или много е въвеждаща. Запознава читателите с обстановката, времето на действие, героите – кой за какво се бори, така да се каже. В тази връзка – знаех отначало в каква посока ще се развие действието, но не бях сигурна точно къде да свърши в първата книга и откъде да продължи във втората. В крайна сметка не успях да устоя на желанието да дам един отворен край на читателите. Струва ми се, че така напрежението се трупа по-осезаемо и заинтригува повече читателите. Съдя по себе си като човек, който чете много романи от този жанр и който вече си е изградил впечатления за това какво ми допада и какво – не.

4    4.  Има ли големи промени по сюжета от началната ти идея и от това, което се получи в крайна сметка?

  Промени имаше в конкретни сцени, в изграждането на образите на някои от героите. Основната сюжетна линия във „Вестители“ е такава, каквато си я представях и в началото. Но малките неща –  детайлите в обстановката, посоката на диалозите, репликите, вмъкнати между другото – това са неща, които са важни за мен като автор. Чувствам, че създават по-пълна картина и с течение на времето, докато пишех, променях именно тях, за да съм сигурна, че всичко ще допринесат за цялостното усещане за историята. Има една сцена в книгата, която изобщо не беше планирана. Става дума за момента, когато Игор разказва на Ксения за Света Блажена Ксения Петербургская – истинското й име в житейския й път е било Ксения Григорьевна Петрова. Това е светица, реално призната и канонизирана от православната Църква. Разбрах за нея чак след като бях дала име на моята главна героиня – Ксения Петрова. Озадачих се, почувствах се странно, но приех това като знак и реших да преплета в историята житието й.

5      5.  Макар и да не харесвам руския, понеже ми е наложен да го уча, много ми харесва, че действието се развива в Русия, понеже е различно от САЩ. Какво те накара да пишеш за Русия/в Русия?

  Струва ми се, че Русия е благодатна страна за място, където да се разиграва подобен сюжет – всичко на фона на Москва изглежда повече – по-голямо, по-мистично, по-внушително, по-опасно. Близо е до нашата култура – нещо, което смятам, че ми помогна за развитието на героите. Освен това Ксения трябваше да замине, трябваше да се сблъска с непознатото, да бъде изплашена, предизвиквана, за да стане по-силна. От нищо неподозиращо момиче, трябваше да я превърна в силен, упорит персонаж, който въпреки всички загуби и всички удари, успява да се изправи – и отново да греши, отново да пада, отново да става.

6     6.  Колко пъти те се наложи да препрочетеш книгата или отделни пасажи от нея, докато я редактираше? (Знам, че отговори на това, но то е за читателите.)

Цялата книга – от край до край – два или три пъти. А отделни пасажи от нея – до безкрай.

7    7.    Какво правиш, когато ти хрумне някоя страхотна идея, а нямаш къде да я запишеш?

   Гениалните идеи винаги идват на неподходящите места и в неподходящото време J Обикновено ми идват добри идеи, когато не ги очаквам  - докато готвя, пътувам или преди да заспя. Затова бързам да се запиша на телефона или си повтарям хрумката отново и отново, докато не ми се удаде възможност да я нахвърля на лист хартия или не я запиша на лаптопа.

8    8.Какво е чувството да държиш собствената си книга в ръце или да я видиш по рафтовете в книжарницата?

   „Вестители“ е първата ми книга – и написана, и издадена. Поради тази причина това беше много специален момент за мен. Не можех да повярвам, когато взех книгата в ръцете си – пишеше името ми отгоре, виждах заглавието, което бях измислила, разгърнах страниците и прочетох диалог, който аз бях писала, и ми се стори странно, стана ми смешно, и радостно, и плашещо. Беше момент, в който осъзнах, че понякога мечтите наистина се сбъдват.

9      9.    На колко издателства писа за книгата? Но не, нека започнем от начало, как се реши да я публикуваш, какво направи и как стигна до Orange Books? Любимата ми авторка пишеше, колко много откази получила при първата си книга, но тук няма чак толкова издателства. Много ми е любопитно как си се справила с това предизвикателство да публикуваш книгата си точно в България.

   Когато пишех книгата, не мислех за публикуване. Но веднъж щом я завърших, започнах да искам час по-скоро историята да види бял свят. Успях да се свържа с Orange Books, попаднах на издателка (Савина Николова), която беше толкова запалена по YA и ърбан фентъзи жанра, колкото и мен, и магията се случи. Помогна ми страшно много и благодарения на нея и екипа на издателството, книгата излезе за пазара.

1   10. И един изтъркан, но много любопитен въпрос, на който те моля да отговориш с нещо, което не си казвала в други въпроси, за да не се повтаря. Какво те вдъхновява?

   Честно казано няма нещо, което да успее да ме вдъхнови повече от читателите. Когато разбера, че думите ми са предизвикали емоция в някого, че са го накарали да се разсмее, да се намръщи или да се развълнува (без значение дали чувствата са положителни или отрицателни), това ми дава вдъхновение да пиша още и още. Но вдъхновението не е самоцел. Трябва да го носиш в себе си, да му дадеш шанс да се покаже навън. Всичко може да ме вдъхнови – местата, на които ходя, времето навън, сцена от филм, на която съм се разплакала, спор или караница. Sky is the limit, както се казва.

1       11.   Случвало ли ти се е да водиш "спор", така да се изразя, със свои герои?

   Не. Героите са такива, каквито искам да бъдат, за да послужат на историята. Един герой съществува с цел – не за да пълни пространството, а за да накара друг герой да изпъкне, или за да поведе действието напред. Дори само за да подразни читателите – за да могат те да оценят другите персонажи. Няма напразни персонажи. Харесвам многоликите герои – с всичките им слабости и силни страни, но особено много харесвам тези, които грешат. Защото подвизите им след това са много по-героични. Смятам, че Ксения не би била Ксения без Игор, без Зоя или Майкъл, без Наталия и другите вестители, още повече – без кръвожадните.

1        12. Има ли нещо, което не ти харесва в завършената версия на Вестители? Ако да, какво би променила?

    Често съм критична към себе си. И знам, че каквото и да пиша, винаги ще искам да бъде по-добро. Далеч съм от мисълта, че няма какво да се подобрява в писането ми или пък в завършения продукт.  В крайна сметка критиката е това, което те кара да се стараеш повече и да даваш повече от себе си. Така че да, има неща, които не ми харесват. Но въпреки това обичам историята, каквато е – заради всички емоции, които ми е донесла и заради всички хубави неща, които са ми се случили заради нея.

1      13.   Кой е любимият ти момент от книгата?

   Как мога да отговоря на този въпрос? J Всички сцени са ми скъпи, всяка я чувствам крайно важна за сюжета. Харесвам много всички моменти, в които Ксения е саркастична, успява да надскочи страха и яда си и намира време да вметне по някой ироничен коментар. Любими са ми и онези моменти, в които се усеща привличането между нея и Игор, но все още и двамата са твърде затворени един към друг, за да облекат твърде открито чувствата си в думи. Последната глава ми е особено скъпа, тъй като през цялото време исках да покажа малко повече от Зоя. Това е и моментът, в който Наталия Романова взима решение – какъв човек иска да бъде оттук нататък. Поставя под въпрос принципите си, значението на всичко, което тя самата представлява. Изобщо финалната глава съдържа едно лениво, струпващо се напрежение като затишие пред буря.

1    14.   След поредицата "Проклятието на Воронина" имаш ли и други идеи?

   За момента съм съсредоточена изцяло върху тази поредица и ми предстои много работа по книга трета. Няма да спирам да пиша, но само времето ще покаже към какво ще се насоча след приключване на „Проклятието на Воронина“.

115.   Колко книги си планирала?

„Проклятието на Воронина“ е трилогия – смятам, че в по-малко от три книги не мога да разгърна всичко, което съм планирала за всеки един от героите.

  Не знам за вас, но аз изключително много харесвам отговорите, защото това е шанс да се разберат повече неща за книгите и писателката им. ;) Изключително много ѝ благодаря, че се съгласи да отдели от времето си, за да ми отговори. Надявам се да съм задала правилните въпроси.
  Между другото, трилогия! Това не е ли страхотно!