сряда, 29 април 2015 г.

18% сиво- Захари Карабашлиев

  За втори път чета съвременен български роман. Наблягам на съвременен, тоест написан през 21-ви век. Смятам за изключително значително да отбележа този факт.
 Реших да си я купя заради следното "Оммммръзна ми да мисля за нея."; и заради кратък разказ от Йоана за това, което беше прочела за момента. И си я взех. Че и улучих подписано копие.
  В деня на започването (28.04) пиша чернова, тъй като вече съм на 100-тната страница и мога да кажа, че дотук, което съм прочела е от вида романи, които за мен лично не са кой знае колко интересни, но пък някак не ти дават да ги пуснеш. Малко ми докарва на чувството, когато четох Множество Катрини на Джон Грийн, което не беше интересно, но пък не ми позволяваше да го пусна. Така е и с тази книга, но си признавам, че е по-интересна от Катрините и е написана от българин. Втората причина да си я взема беше заради това, че е преведена на английски и май на френски, защото пишеше, че е издадена освен в САЩ също и във Франция. Това ме хвана също, тъй като рядко нещо българско може да се издигне толкова. Да не говорим за наградите, които е спечелила книгата.
  До сега винаги бях подминавала книгата, макар и да я бях виждала и на английски и на български, а сега я чета. Завърша ли я, ще допиша това ревю.
  (29.04.2015) Ден по-късно казвам, че колкото и хубава да беше книгата по едно време чисто и просто ми втръсна да чета ред по ред, защото изключително много ми напомни на До Чикаго и назад, с тази разлика, че в това произведение никой не вижда Ниагара, не се ходи до Чикаго и никой не се връща назад, но се описва пътуването, към което присъства една кола, мъж, чиято жена го е напуснала и малко или много е отчаян от живота, а по случайност има чувал с марихуана в багажника и отива до Ню Йорк, където негов приятел  ще му помогне да се отърве от марихуаната, а през това време има описания на пътуванията му, които са хем сериозни, хем от време на време и смешни и забавни, а понякога и гнусни.
  Това, което най-много ми хареса в книгата бяха малките откъси от миналото, които авторът е добавил в книгата с наклонен шрифт, както и диалозите между Зак и Стела- жена му. Те са хем забавни, хем сериозни, а в тези откъси той описва всичко от начало- как се е запознал с жена си, как се е оженил за нея, трудният им живот, недостига на пари... Абе, от началото, до края на връзката им. Дори показва как постепенно се отчуждават.
  Разбирам защо я определят като депресираща или депресарска книга, Не съм сигурна, кое от двете беше, а само, че имаше корен "депресия" в думата. Книгата чисто и просто описва трудният живот на един българин в чужбина и разбира се, показва типичното българско държание тук-там, което я прави и забавна, тъжна, тук-таме натоварваща, но като цяло лека за четене, макар че хич не ми харесва това, че е почти пълна с приказки и без разговори, но пък това си е оправдано до някъде, тъй като Зак пътува сам. Понякога комуникира с хората, я продавачи, я рецепционисти или стари приятели и пак в миналите откъси дори обяснява как си е намерил работата, колко работи е сменил и работил...
  Като цяло, книгата описва трудният живот на един българин в чужбина, а пътуването сякаш е извинение, за да ни покаже трудността на живота в чужбина. Не съм съвсем сигурна. Не съм правила кой знае колко подробни размисли.
  Книгата не е мой тип, но ми хареса и я препоръчвам на всеки, на когото му допадат такъв тип книги.
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар