Вестители- Цветелина Владимирова (#TheLastOfTheOlds)

  Често казано, бях песимистично настроена към самата книга, заради това, че е написана от българка. Аз съм голям расист на тема държавата ни, но реших да преглътна предразсъдъците си и да си я купя, защото ако не друго, то резюмето ме улови в своята магия и то е главната причина да потъна в сюжета и в тялото на самата героиня.
  За пръв път от 5 години насам чета нещо българско и колкото и да е странно, последното беше Под игото, което, разбира се, тогава не успях да разбера и осмисля.
  Та книгата всъщност е повече от добра, написана е от млада жена, която е само 9 години по-голяма от мен и това ме радва, защото е успяла да се всели в тялото и ума на 19-годишната Ксения Петрова и да опише всичко, преживяно от героинята си по наистина добър и успешен начин.
  Няма нищо общо с изтърканата, за мен, идея на другата позната ми българска трилогия- Кръв, Душа и К'вото-беше-там, а е далеч по-оригинална от нея и макар да не съм чела другата, мога да кажа, че е и далеч по-добра. Много по-добра. Наистина ми харесва. А на мен рядко ми харесват неща от родината.
  Самата книга е написана свободно и ненатоварващо. Тук ще трябва да ми се доверите, щом аз го казвам, защото прочетох всеки един ред от нея без да спирам и ако не я бях почнала вчера толкова късно, щях да я завърша на един ден. Описанията ги има, но не са така натоварващи, както при повечето книги. Има описания на заобикалящите я сгради, природна картина, на някои от нейните мисли, всъщност, на много от нейните мисли и завидно количество пряка реч, което още повече ми харесва, но пък не е и ощетена откъм описания за любителите на такива.
 Всъщност, няма да се спускам в подробности и за разлика от друг път, няма да разкажа за съдържанието на книгата, няма да кажа абсолютно нищо, защото каквото и да кажа, то ще се окаже като голям спойлер за бъдещето на четивото ви, ако решите да прочетете книгата Самото заглавие е достатъчен спойлер.
  Книгата е наистина добра, много ми хареса и тъкмо ме бе обхванала една такава носталгична вълна към нещо класическо- когато момичето научава за силите си и тръгва да ги открива и да ги усъвършенства...Просто...перфектно, отдавна не съм чела нещо подобно и самата Ксения е доста силен персонаж...и гневен...Понякога ми напомня на Роуз Хатауей от Академия за вампири, с тази разлика, че Ксения няма нищо общо с вампирите.
  Това е поредица, на която е излязла само първата книга. Аз очаквам втората с нетърпение.