Казано е, че Кристофър Паолини е написал Ерагон, когато е бил на 16 или 17, но не можеш да го разбереш, когато четеш книгата. Все едно е бил на трийсет и нещо през цялото време! Книгите са написани със страхотен стил и светът, който Кристофър Паолини е измислил е перфектен. Е, чий свят е перфектен, когато е във война? Този на Ерагон. Според мен, авторът се е справил перфектно, създавайки цял нов и уникален свят, където дрекони, феи и хора съществуват и зли владетели като Галбаторикс- тирант-убиец, отговорен за изчезването на драконите са свободни, живи и те преследват, защото просто се е случило да си на правилното място в правилното време.
Когато Ерагон намира този голям скъпоценен камък, той не знае, че е яйце, докато драконът Сапфира не се излюпва и всичко се съсипва, и протежетата на Галбаторикс го преследват, като единственият човек, който може да му помогне е разказвачът на приказки, който по случайност може да борави с меч и е наясно с драконски неща. Заедно, след поредица от събития в родното му място, те се отправят към Варден (решено в последствие)- единственото безопасно място, където може да бъде научен да бъде драконов ездач преди отново да отпътуват, за да продължи Ерагон обучението си за такъв.
Както споменах в началото, по принцип съм песимистично настроена относно дракони и феи, но тази книга е доказателство, че всяка история може да бъде разказана по интересен и улавящ начин така, че накрая да те остави без дъх, копнеещ за следващата. Аз лично искам да прочета оставащите три книги. И ще го направя. Наистина е една много хубава поредица.
* * * * *
What is the first thing that comes to your mind when you hear the word fantasy? Vampires?Werewolfs? Witches?! What a clichè! Lets think about dragons! I'm usually pesimistic about certain tings and one of them is dragons and fay and in Eragon by Christopher Paolini both of them take part in the story. That makes the series better than I ever imagined!
It is said that Christopher Paolini wrote Eragon, the first of the four books, at age of 16 or 17 but you cannot understand it when you read the book. It's as if he's been thirty-something all along! The books are written in a great style and the world Christopher Paolini's created is just perfect. Well, what world is perfetct, when it's at war? Eragon's world. In my opinion the author did his job perfectly, creating a whole new and unique world where dragons, fay and humans exist and evil rulers like Galbatorix- a murderous tyrent, responsible for the extintion of the dragons are free, alive and chasing you because you happened to be on the right place at the right time.
When Eragon finds a big precious stone instead of a big deer he doesn't know it is an egg until the little dragon- Saphira comes out of it and then everything goes down and Galbatorix's men are after him and the only man who can help him is the storyteller who happens to know something about sword-fighting and dragonish stuff. Together, after a series of events in his birth place, they head for Varden- the only safe place where Eragon could be trained to be a dragon-rider before they have to go on the road again so Eragon can continue learning how to be one.
As I mentioned in the begining I'm pesimistic about dragons and fay but this book is the evidence that every story can be told in an intresting and capturing way that in the end leaves you breathless and craving for the next one. Personally, I want to read the other three books as much as I wanted the first one. It is а really good series.
Няма коментари:
Публикуване на коментар