Аз, вещицата- Дебора Харкнес (All Souls Trilogy)

  Пфу, докато успея да намеря линк, който да бъде приет забравих половината от това, което смятах да напиша в иначе краткото ми ревю.

  Аз, вещицата е първата книга от трилогията All Souls на Дебора Харкнес. И трите книги са преведени- Нощна сянка, която е втората и третата съответно е Книгата на живота. 

  Заглавието на първата книга напълно се разминава с оригиналното заглавие и просто никога не би отгатнал човек как е то- A Discavery Of Witches. Moже да имам дребна грешка в първата дума, за което се извинявам.

  Писателката е много добра и пише на високо ниво. Това е книга, която не само може да обогати речника , но и общата ти култура относно почти всичко, разбира се само трябва да можеш да различаваш истината от измислицата, тъй като в свят на вампири, вещици, демони и дълголетници, всеки познава всеки и е срещнал, общувал и живял с всеки- буквално множество известни личности, включвайки Кралица Елизабет от шестнадесети век във Великобритания, Кит Марлоу, за чието име на съм сигурна, имаше една графиня и още няколко гръмки имена, които точно сега ми убягват, както и още множество измислени.

  И споменавайки вещици, вампири и демони- това не са клишираните версии на повечето други книги, да, пак има кръв и проблем с контролирането й, да, пак има магии, но всъщност всичко си е много хубаво и за разлика от другите места- демоните са просто създания като човешките, просто с малко повече...умствен капацитет. Няма черни очи, не се боят от сяра и сол и така нататък. Също така можеш да ги убиеш като им счупиш врата.

  Няма да разказвам за какво става дума в самата книга, смятам че резюметата са наистина достатъчни. Само ще спомена няколко основни и неспойлерващи неща:

  Даяна Бишъп- въпросната вещица и главен герой в трилогията е учен и преподавател в университета Йейл. Тя е историк и твърдо отказва природата си на вещица, докато не попада на омагьосан ръкопис и изведнъж всички създания в радиус от няколко държави искат да я погнат. И някои успяват.

  Първия е Матю дьо Клермон, 1500-годишен вампир, французин (донякъде), учен и дори лекар, който е изживял повече, отколкото може да разкаже и естествено се влюбват. Щом е замесен толкова секси вампир, как да не стане? Той, разбира се, си има собствени проблеми, повечето, от които са свързани за миналото.

  Бих казала, че трилогията не се върти около тях двамата, но точно за това ще излъжа брутално, защото те са в основата на всичко, може би не самата им любов като чувство, но повече като физика (книгата не е еротика) ще ме разберете за какво говоря, ако стигнете до края.

  И в трите книги си има дозата драма, мистерия, екшън, любов и описания. Има научни и сложни термини, които ако бях срещнала на английски...е, да кажем, че нямаше да разбирам 75% от тях. 

  След една по-специална част в първа книга се появяват невероятни герои, които се задържат до край в трилогията я като име, я като присъстваща личност... Едни от тях са- Изабо, Емили, Галоуглас, Маркъс, Мириам, Крис, Болдуин (името!, той си и присъства, но аз предпочитам името му), Филип (по име и няколко пъти лично) и други. 

  Аз лично най-много харесвам имената Галоуглас и Болдуин, защото са необичайни, но като герой, който е различен от главните, Галоуглас ми е любимеца, особено когато нарича Даяна лельо. Той е само с около хиляда и нещо години по-голям от нея. Само. Никак не е много, нали?

 Всеки герой си има уникална история и се завързват и други връзки, важни за самите герои и самата трилогия. Писателката се е справила отлично с всичко и просто можете да се ядосвате, смеете и да плачите в подходящите моменти, докато проследявате началото на живота на Даяна и Матю Бишъп-Клермон.