неделя, 12 април 2015 г.

Елинор и Парк- Рейнбоу Роуъл (#New)

 Когато  сложих тази книга отстрани в лентата с "Очаквайте ревю на:" предполагах, че ще изпиша доста за книгата и ще мога да сътворя стойностно ревю. Уви, съм болна, прочетох книгата за отрицателно време, хареса ми и не знам какво да кажа, което говори само по себе си.
  Опитвам се да звуча така, сякаш не се опитвам да я прехваля, макар и да се чувствам все едно прочетох отново Вината в нашите звезди за първи път, с тази разлика, че никой не умира накрая. Тази мъничка капка информация не я смятам за спойлер, защото ако някой умираше накрая в Елинор и Парк, нямаше като за начало да искам да я прочета толкова много.
  И все пак, представата ми за книгата бе по-различна, отколкото се оказа в действителност. Предполагах, че реално ще се разказва за сладката първа любов между шестнадесетгодишни аутсайдери, както едва ли не е описано в българското резюме, но вместо това се оказа, че те до голяма степен са пълни противоположности, особено в семейния живот. Този на Елинор никак не е лесен. През цялото време ненавиждах Ричи, който противно на сладкото си име, е пълен задник. Страшно копеле, такова, каквото бих убила в книгата с широка усмивка на лице. Бих го направила, наистина. Щях наистина да се смея доволно, ако Рейнбоу Роуъл го беше убила, я в някое пиянско сбиване или пиянска катастрофа, но нещастникът си е жив и здрав. 
    Докато животът на Парк, в сравнение с нейния, е направо прекрасен. 
  Както и да е. Характерите на героите са изпипани по един такъв умел и добър начин, а главите бяха кратки и не натоварващи, но пък и за това бяха много на брой. Може би единственото, което не харесах е това, че в началото на всяка глава (и не само) е обозначено от чия страна се разказва. Нищо че пише в трето лице, като че ли не бихме могли да бъдем достатъчно способни, та да забележим очевидната промяна в местоименията и имената. Както и да е. 
  Мнението ми за книгата си остава положително и я харесах изключително много, а не се случва често това да направя изключение от любимия си жанр. Наясно съм, че това ревю стана ужасно, най-вече защото, както казах и в началото, не знам какво да кажа. 
  Поради факта, че в началото я сравних с Вината в нашите звезди, ще поясня, че всъщност не я сравних, просто и тук героите се бореха. Бореха се да запазят любовта си, колкото се може по-дълго, а също така, Елинор се бореше с постоянните нападки от страна на съучениците си. Е, всъщност, напълно ги игнорираше, но за мен е същото. По-добре е да игнорираш, отколкото да се влияеш от чуждото мнение, пък и винаги има някой, който да ти се подиграва по някакъв начин.
  И сега осъзнавам, че има доста неща, които бих желала да споделя, но някак просто не мога да ги облека в думи, а това не ми се случва често...А уж ме бива в писането. 
  Книгата остави същото чувство в мен, което остави и The Tiger Saga. То е някакво такова хем тъжно, хем щастливо. 
  И въпреки нескопосаният ми опит да похваля книгата и да изразя колко я харесвам, докато главата ме боли и си дера гърлото от кашляне, със сигурност си заслужава да бъде прочетена. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар