вторник, 14 април 2015 г.

Mistborn (Мъглороден) Book 1: The Final Empire- Brandon Sanderson (#Old)

ВАЖНО: Това  "ревю" буквално е взето от чата ми в скайп и фейсбук, защото когато прочетох и завърших книгата бях прекалено развълнувана. Отбелязала съм кои части съм ги пренесла от скайп и фейсбук в ревюто си.
____________________

  Когато за пръв път писах това ревю, не знаех, че повечето, ако не и всички, книги на Брандън Сандерсън са преведени на български, но в случаят на Мъглороден, преводачът не струва в имената, защото Kelsier си се чете Келсиър или както аз го казвам с твърд звук- Келзиър, а не Келсайър, както са го превели. С моя приятелка постоянно обсъждаме как някои издателства се ощетяват откъм гласни, а други добавят прекалено много. Не знам на кое издателство е Мъглороден
  Стилът на писане на автора, или по-точно начинът му на писане и изборът му на лексика е доста сложен и освен ако не си с ниво С 1 по английски, ще трябва да си доста напреднал, за да се нагодиш веднага към всичко в книгата. На мен лично ми отне по няколко часа и в трите книги, за да се приспособя и след това ги прочетох сравнително бързо. Особено когато бях първа смяна.
  Книгата е доста хубава, запали интереса ми и без това мигновено. Дебела е, да, много е хубава. Сега ще копирам чат от ме към две приятелки, нередактиран, за да кажа повечето от това, което имам да казвам.

По Скайп: 

  Прочетох невероятна книга и ми е в главата да й напиша мнението в блога, но трябваше да си забравя имейла, РАЗБИРА се и сега не ми се пише по нищо друго, ама ще се насиля да пиша малко, човек, The Final Emprire by Brandon Sanderson е една наистина МНОГО хубава книга. Днес тъкмо я свърших. Първо почва...някак колебливо, бих казала, може би заради самата героиня ли, не знам, но после, като продължиш да четеш...тя просто те хваща, улавя те и ми е толкова...интересна, хубава...някак ме хвана от момента, в който Вин отиде на първия си бал, защото там срещна Елънд и да...малко повече романтика, но всичко друго беше толкова хубаво и просто...ох... И Келзиър, и Сейзд, и Вин, и Елънд, и Доксън, и Брийз, и Спуук, чието име е доста дълго (Ластиборнс) и забравих и Лорд Ренокс и всички са просто толкова добре изградени, толкова...просто...нямам думи, с които да опиша колко ми хареса книгата и за пръв път от месеци довършвам книга без да изтърва и ред!

По Фейсбук

 Книгата вече я прочетох, изключително много ми хареса и ще си взема останалите две, дори видях, че има планирани още 1 поредица към трилогията, но може и да се задоволя само с тези, но авторът има още много книги, които лека полека може и да си наложа да изчета, защото първата книга много ми хареса, а и като й свикнеш малко на думите е дооооста по-лесно, от колкото в началото. Наистина. Даже мисля да пиша в блога.

  И така. Не знам дали нещо ще се повтори, но когато почнеш да четеш тази книга ти се пренасяш в Последната империя, където има няколко раси, както се предполага. Има знатни хора, наказатели и инквизитори, терисианци и една по-низша раса, която е третирана чисто и просто като роби- скаа. Наричат ги skaa. Не знам как се чете. И определени хора от знатните имат сили, наречени Allomancy, свързани с метали и тяхното поглъщане, а чрез това те те даряват със сила. 
  И така шестнадесетгодишната Вин среща Келзиър в една нощ, когато той и приятелят му Доксън спасяват един вид нейния thieving crew. И започват разни обрати, тя научава интересни неща и се впускат в чисто и просто приключения, така да ги наречем. Той я обучава и има тежка история зад себе си, но и тя не остава по-назад. И не, не те се събират. Той е малко два пъти на възрастта й. Просто много го харесвам. 
  Както и да е.Има интересни обратни, които няма да разкривам, просто книгата е прекалено хубава, за да остане непрочетена.
   Просто... Отново се повтарям, от месеци не съм завършвала книга ред по ред на последните страници и тази я завърших глава по глава, страница по страница, параграф по параграф, ред по ред, дума по дума, сричка по сричка, буква по буква.
Прекалено е хубава, за да не написана от мъж. (Аз съм сексист.) В кръга на шегата, разбира се. Просто си струва да я прочетете, макар и жалкият ми опит да напиша ревю. Както винаги, Брандън Сандерсън се изявява перфектно със създаването на един нов и невиждан свят, където има демократични проблеми, религиозни (до някъде), планира се да се...хм, свали? Последната империя, а героите са толкова перфектни... До самия край на трилогията се виждат всякакви обрати и изненади, които просто няма как да не те оставят без дъх и да не четеш и четеш, напрегнат и тръпнещ в очакване на следващото разкритие, следващият обрат...Леле, колко харесвам Вин, Елънд и Спуук. Особено Спуук. В последната книга той се доказа като нещо много повече от обикновено момче, племенник на дърводелец (ако не се лъжа) с трудно разбираем уличен жаргон (интересно ми е да разбера как са превели някои от изразите на въпросния жаргон, изобщо не се разбира като за начало). 
  Както във всяка книга, има драстични промени в държанието и характерите на героите, както и в някои образни. Мисля, че в третата книга Вин е някъде на двайсет, двайсет и нещо, но не съм и напълно сигурна, защото вече ми се губя някои моменти, но знам едно- Брандън Сандерсън със сигурност стана вторият ми любим писател, особено след като прочетох Steelheart- Стоманено сърце. Препоръчвам горещо всичките му книги да бъдат прочетени на английски, защото поради изборът му на странни и нетипични имена, само и единствено той знае как се произнасят, но поради склонността ни на нас, българите, да превеждаме всичко едва ли не буквално, се получават неща като Келсайър, Еленд Вентуре (Елънд Венчър), Лорд Владетеля (Лордът Владетел, Великият Господар, Лорд Рулър да бяха го оставили (The Lord Ruler)) и също така, Steelheart, Firefight, Lamelight и други са имена, а имената по принцип не се превеждат, но още със заглавието си, Стоманено сърце, се подсказва, че всички имена са преведени, но поне само тези на епичните са необичайни и комбинации от истински думи. Останалите са напълно нормални и обикновени имена. Може би в Стоманено сърце светът им е по-близък до нашия. Както и да е, това е уж ревю за Mistborn и отново казвам, че е просто много по-добре да се прочете на английски, можете да си измислите ваши собствени вариации на имената, но поне ще са си ваши и ще си ги харесвате, отколкото тези на превода.
  И какво, за бога, е зарево?

Няма коментари:

Публикуване на коментар