(Ден по-късно казвам, че тук се съдържат незначителни спойлери.)
Прочетох сагата в последните шест дни от грипната ваканция през февруари, като я започнах колебливо, тъй като не смятах, че може да се окаже толкова интересна, колкото всъщност се оказа.
Прочетох сагата в последните шест дни от грипната ваканция през февруари, като я започнах колебливо, тъй като не смятах, че може да се окаже толкова интересна, колкото всъщност се оказа.
Проклятието на тигъра е преведена на български и е със същата корица като на английски, ето защо качвам снимка на корицата на английски. Преводът е наистина добър, особено имайки предвид индийските изрази и имена, които няма как да бъдат преведени другояче.
Колийн Хоук си служи отлично с думите, а книгата ме завладя до такава степен, че я прочетох без да изпускам и ред за два дни, през които единственото, за което можех да мисля е въпросната книга.
Става дума за седемнадесет годишната Келси, която в началните глави празнува осемнадесетия си рожден ден, която от временната си работа в циркът, става така, че поема на пътуване със задачата и тайната "мисия", както я наричам, да развали древното индийско проклятие, наложено върху тигърът Рен.
Мисля, че вече всеки се е досетил, че Рен не е обикновен тигър, а всъщност е индийският принц Алаган Дхирен Раджарам от древната индийска империя Муджулааин.
Ще обясня накратко как Рен се озовава в цирка, затворен в клетка и принуден да изпълнява циркови номера за няколко века, докато не намира Келси.
Преди векове, Рен е излязъл на лов в джунглата, в която по това време вече са се установили той и семейството му, когато човешки ловци го залавят и така започват да го откупуват всякакви циркове, а бивайки заловен, той изгубва способността си да се трансформира обратно в човек, докато не попада в този, в който след няколко години се появява Келси с временната си работа. Тя, от своя страна, е осиновена, родителите й загиват в катастрофа и я осиновяват други, които се грижат добре за нея и така.
Още от самото си начало в цирка, Келси се привързва към тигъра, пленена от сините му разумни очи. А и за тигър, той се държи доста добре с нея. Още преди да разбере тайната му, Келси се грижи за Рен и скоро, когато идва господин Кадам и й предлага да придружи него и Рен, който той откупува от цирка, в Индия, където на тигърът ще му се отреди място в много добър резерват, тя приема. И по стечение на обстоятелствата тя разбира тайната му и се съгласява да му помогне да развали проклятието, което му позволява да се превръща в човек за двадесет и четири минути на ден. И така, във всяка от книгите, Келси, Рен и брат му Кишан (и двамта са безумно секси и лудо влюбени в Келси) развалят по една част от проклятието.
Може би, най-забавната книга е Tiger's Voyage, в която героите се срещат с няколко дракона, от които предпоследният е най-забавният от всички останали.
Разбира се, книгите не се въртят само около проклятието. Те имат враг, който се опитва да ги убие и части от медальон, които трябва да се съберат, а ако стане цял, той е носител на истински голяма сила, която в неподходящите ръце... Да кажем, че светът няма да е в безопасност. И по-нататък в книгите, на Келси и принцовете им се налага да се борят със стария си враг, чието име забравих, но важното е, че нищо в книгите не е скучно.
Последната книга, може би, беше най-предизвикателната и изживяванията им в нея бяха едни от най-трудните, според мен.
Нека, не забравяме и
любовните драми, защото, както може би сте се досетили, се образува любовен триъгълник между двата братя, където краят е задоволяващ и за феновете на Кишан и тези на Рен. Аз лично бях и за двамата, защото Колийн Хоук кара читателят хем да обича Рен, хем да го мрази в определените моменти, а Кишан...Аз лично винаги съм го харесвала, независимо от миналите му грешки, все пак, те са минали, а авторката ни го представя векове по-късно. Не може човек да живее толкова дълго и да не се промени по някакъв начин, нали?
Е, това стана повече като преразказ на поредицата, отколкото като ревю, но просто нямаше как да говоря за поредицата, без поне да съм въвела малко в света на тримата ни герои. Разбира се, има много неща, които съм пропуснала, а любовната драма се среща почти постоянно, но за разлика от други книги, тук ми хареса, макар и Келси сама да си е виновна за цялата любовна мъка, която си издейства, отблъсквайки Рен от себе си.
Мисля, че пропуснах една наистина важна част от поредицата- има огромна доза индийска митология, към която отначало бях песимистична, защото съм си казала, че ако ще чета за нещо, свързано с митология, това ще са само книгите на Рик Риърдън, но всъщност беше по-интересно, отколкото очаквах. Особено отношението на индийската богиня Дурга към Кишан, което става ясно в последната книга.
И все пак, за краят ми се ревеше. НИКОЙ НЕ УМИРА, ВСИЧКИ ЗАВЪРШВАТ ЩАСТЛИВИ, просто, ако прочетете книгите, ще разберете защо...
Ох...какво "ревю" се получи то, стана като сбит преразказ, но просто поредицата е прекалено хубава, за да се изпусне и във всяка книга се научава за нов бог или свят, в който им се налага да отидат, за да вземат даден божествен предмет, който после използват за оръжия (и тук е мястото да се чудим как един Божествен Шал може да се използва за нещо повече от аксесоар), които им се обяснява как могат най-добре да използват чак към края на четвърта книга, където е истинската кулминация на цялата поредица и се разбира каква е била, един вид, съдбата им от самото начало.
Също така, описанията на Колийн Хоук не са натоварващи, лесни са за четене, като самата книга и са толкова интересни, че ти е трудно да я оставиш дори за секунда, а аз бях принудена да дочета последната книга от четеца си в училище, понеже не ми стигна времето, имайки предвид, че всяка от четирите ги четях по два дни.
Ако можех да си ги купя, наистина бих, просто нямах търпението да чакам две седмици, за да дойде само едната от останалите три. (Пък и не бяха по джоба ми.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар