Видях, че Йоана (извинявай, че ползвам цялото ти име, но Йонито звучи лигаво, а Ана неестествено за мен) ме е тагнала, помня, че май я помолих и нямам търпение да направя първия си таг.
1.Кои двама автори бихте искали да обединят авторските си умения в една обща книга?
Първото, което ми дойде на ум и беше абсолютно и напълно абсурдно беше двамата ми любими автора да обединят уменията си- Лоръл К. Хамилтън и Брандън Сандерсън, но те толкова се различават един от друг, че просто резултатът или би бил комичен или трагичен.Ето защо решавам да комбинирам Рик Риърдън и Брандън Сандерсън в една книга, дори мога да си я представя.
А другото е- Лоръл К. Хамилтън и Джанин Фрост.
2.Коя е любимата ви съвместна работа между автори?
Ами тъй като съм прочела само Уил Грейсън, Уил Грейсън на Джон Грийн и Дейвид Левитън, плюс Училите за вампири на П.С. Каст и Кристин Каст, казвам, че Уил Грейсън, Уил Грейсън за сега е на върха, защото беше много забавна книга и разтоварваща, докато Училище за вампири по едно време стана малко суховато.
3.Ако можехте да комбинирате две истории и да ги направите на една обща книга, кои щяха да бъдат те и какво щеше да стане заглавието им?
Хмм...Това е труден въпрос. Веднага в главата ми изникват Пърси Джаксън и боговете на Олимп и Максимум Райд. Би било особено забавно да видим как тези деца се обединят с другите деца и направят общ сюжет и всичко. Би било интересно да видя всичко това заедно, но всъщност винаги съм искала Пърси Джаксън да се срещне с Картър и Сейди Кейн за това вместо Пърси и Макс на Олимп, решавам да събера Джаксън и Кейн- между Египет и Гърция. Не може да бъде отречено, че комбинацията между Пърси и Картър и Анабет и Сейди, би била просто убийствено забавна.
4.Кои двама герои от различни книги, бихте събрали заедно?
Много бих искала да срещна Анита Блейк с Мери Джентри, за да си поговорят. Също така винаги съм искала да събера Пърси Джаксън и Картър Кейн, за да видя какво ще стане (знам, че има истории за тях, в които пътищата им се пресичат, но не съм ги чела). И последното, но не на последно място- бих желала да събера Кат от Среднощен ловец на Джанин Фрост със Селена Сардотиен от Стъклен трон на Сара Дж. Маас. Представям си ги как пият кафе.
5. Кои два свята от различни книги, бихте искали да видите заедно в един епичен свят?
Като споменахме епичните- светът на Дейвид Чарлстън от Стоманено сърце, поредицата се казва Възмездителите и света на Мъглороден. Просто...до някъде си приличат, но също се и различават, а и нали са на един и същи автор. Но ако трябва да комбинирам светове от различни автори, най-вероятно ще го направя по следния начин- Среднощен ловец + Братството на черния кинжал, защото на братята ще им дойде добре още една жена войн в редиците им.
6.Коя поредица ще се радвате да видите събрана в една книга?
Опа...ами не знам, честно казано. Всичките ми поредици са супердългите и не знам кое и как бих събрала, но може би...може би бих искала да събера в една книга О като оргазъм и З като закови ме, защото просто са като една книга, разделена на две части. Какво друго бих събрала? Хекс Хол трилогията, бих я събрала, за да стане една голяма книга. Не е като да има големи паузи между книгите.
7. Кой тагвате?
И това вече е наистина трудно, защото не поддържам връзка с никакви блогъри, с изключение на Йоана... Но все пак ще тагна Melly ©, Илияна и Jeina.
сряда, 29 април 2015 г.
18% сиво- Захари Карабашлиев
За втори път чета съвременен български роман. Наблягам на съвременен, тоест написан през 21-ви век. Смятам за изключително значително да отбележа този факт.
Реших да си я купя заради следното "Оммммръзна ми да мисля за нея."; и заради кратък разказ от Йоана за това, което беше прочела за момента. И си я взех. Че и улучих подписано копие.
В деня на започването (28.04) пиша чернова, тъй като вече съм на 100-тната страница и мога да кажа, че дотук, което съм прочела е от вида романи, които за мен лично не са кой знае колко интересни, но пък някак не ти дават да ги пуснеш. Малко ми докарва на чувството, когато четох Множество Катрини на Джон Грийн, което не беше интересно, но пък не ми позволяваше да го пусна. Така е и с тази книга, но си признавам, че е по-интересна от Катрините и е написана от българин. Втората причина да си я взема беше заради това, че е преведена на английски и май на френски, защото пишеше, че е издадена освен в САЩ също и във Франция. Това ме хвана също, тъй като рядко нещо българско може да се издигне толкова. Да не говорим за наградите, които е спечелила книгата.
До сега винаги бях подминавала книгата, макар и да я бях виждала и на английски и на български, а сега я чета. Завърша ли я, ще допиша това ревю.
(29.04.2015) Ден по-късно казвам, че колкото и хубава да беше книгата по едно време чисто и просто ми втръсна да чета ред по ред, защото изключително много ми напомни на До Чикаго и назад, с тази разлика, че в това произведение никой не вижда Ниагара, не се ходи до Чикаго и никой не се връща назад, но се описва пътуването, към което присъства една кола, мъж, чиято жена го е напуснала и малко или много е отчаян от живота, а по случайност има чувал с марихуана в багажника и отива до Ню Йорк, където негов приятел ще му помогне да се отърве от марихуаната, а през това време има описания на пътуванията му, които са хем сериозни, хем от време на време и смешни и забавни, а понякога и гнусни.
Това, което най-много ми хареса в книгата бяха малките откъси от миналото, които авторът е добавил в книгата с наклонен шрифт, както и диалозите между Зак и Стела- жена му. Те са хем забавни, хем сериозни, а в тези откъси той описва всичко от начало- как се е запознал с жена си, как се е оженил за нея, трудният им живот, недостига на пари... Абе, от началото, до края на връзката им. Дори показва как постепенно се отчуждават.
Разбирам защо я определят като депресираща или депресарска книга, Не съм сигурна, кое от двете беше, а само, че имаше корен "депресия" в думата. Книгата чисто и просто описва трудният живот на един българин в чужбина и разбира се, показва типичното българско държание тук-там, което я прави и забавна, тъжна, тук-таме натоварваща, но като цяло лека за четене, макар че хич не ми харесва това, че е почти пълна с приказки и без разговори, но пък това си е оправдано до някъде, тъй като Зак пътува сам. Понякога комуникира с хората, я продавачи, я рецепционисти или стари приятели и пак в миналите откъси дори обяснява как си е намерил работата, колко работи е сменил и работил...
Като цяло, книгата описва трудният живот на един българин в чужбина, а пътуването сякаш е извинение, за да ни покаже трудността на живота в чужбина. Не съм съвсем сигурна. Не съм правила кой знае колко подробни размисли.
Книгата не е мой тип, но ми хареса и я препоръчвам на всеки, на когото му допадат такъв тип книги.
вторник, 28 април 2015 г.
Ерагон- Кристофър Паолини
ВНИМАНИЕ!!! Ревюто ми беше за домашно по английски и не е редактирано много-много, плюс това съм го правила по "правилата".
Кое е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете думата "фентъзи"? Вампири? Върколаци? Вещици?! Какво клише! Нека преминем на дракони! Обикновено съм песимистично настроена към дракони и феи, но в Ерагон на Кристофър Паолини и двете участват в книгата, която я прави дори по-добра!
Казано е, че Кристофър Паолини е написал Ерагон, когато е бил на 16 или 17, но не можеш да го разбереш, когато четеш книгата. Все едно е бил на трийсет и нещо през цялото време! Книгите са написани със страхотен стил и светът, който Кристофър Паолини е измислил е перфектен. Е, чий свят е перфектен, когато е във война? Този на Ерагон. Според мен, авторът се е справил перфектно, създавайки цял нов и уникален свят, където дрекони, феи и хора съществуват и зли владетели като Галбаторикс- тирант-убиец, отговорен за изчезването на драконите са свободни, живи и те преследват, защото просто се е случило да си на правилното място в правилното време.
Когато Ерагон намира този голям скъпоценен камък, той не знае, че е яйце, докато драконът Сапфира не се излюпва и всичко се съсипва, и протежетата на Галбаторикс го преследват, като единственият човек, който може да му помогне е разказвачът на приказки, който по случайност може да борави с меч и е наясно с драконски неща. Заедно, след поредица от събития в родното му място, те се отправят към Варден (решено в последствие)- единственото безопасно място, където може да бъде научен да бъде драконов ездач преди отново да отпътуват, за да продължи Ерагон обучението си за такъв.
Както споменах в началото, по принцип съм песимистично настроена относно дракони и феи, но тази книга е доказателство, че всяка история може да бъде разказана по интересен и улавящ начин така, че накрая да те остави без дъх, копнеещ за следващата. Аз лично искам да прочета оставащите три книги. И ще го направя. Наистина е една много хубава поредица.
What is the first thing that comes to your mind when you hear the word fantasy? Vampires?Werewolfs? Witches?! What a clichè! Lets think about dragons! I'm usually pesimistic about certain tings and one of them is dragons and fay and in Eragon by Christopher Paolini both of them take part in the story. That makes the series better than I ever imagined!
It is said that Christopher Paolini wrote Eragon, the first of the four books, at age of 16 or 17 but you cannot understand it when you read the book. It's as if he's been thirty-something all along! The books are written in a great style and the world Christopher Paolini's created is just perfect. Well, what world is perfetct, when it's at war? Eragon's world. In my opinion the author did his job perfectly, creating a whole new and unique world where dragons, fay and humans exist and evil rulers like Galbatorix- a murderous tyrent, responsible for the extintion of the dragons are free, alive and chasing you because you happened to be on the right place at the right time.
When Eragon finds a big precious stone instead of a big deer he doesn't know it is an egg until the little dragon- Saphira comes out of it and then everything goes down and Galbatorix's men are after him and the only man who can help him is the storyteller who happens to know something about sword-fighting and dragonish stuff. Together, after a series of events in his birth place, they head for Varden- the only safe place where Eragon could be trained to be a dragon-rider before they have to go on the road again so Eragon can continue learning how to be one.
As I mentioned in the begining I'm pesimistic about dragons and fay but this book is the evidence that every story can be told in an intresting and capturing way that in the end leaves you breathless and craving for the next one. Personally, I want to read the other three books as much as I wanted the first one. It is а really good series.
Казано е, че Кристофър Паолини е написал Ерагон, когато е бил на 16 или 17, но не можеш да го разбереш, когато четеш книгата. Все едно е бил на трийсет и нещо през цялото време! Книгите са написани със страхотен стил и светът, който Кристофър Паолини е измислил е перфектен. Е, чий свят е перфектен, когато е във война? Този на Ерагон. Според мен, авторът се е справил перфектно, създавайки цял нов и уникален свят, където дрекони, феи и хора съществуват и зли владетели като Галбаторикс- тирант-убиец, отговорен за изчезването на драконите са свободни, живи и те преследват, защото просто се е случило да си на правилното място в правилното време.
Когато Ерагон намира този голям скъпоценен камък, той не знае, че е яйце, докато драконът Сапфира не се излюпва и всичко се съсипва, и протежетата на Галбаторикс го преследват, като единственият човек, който може да му помогне е разказвачът на приказки, който по случайност може да борави с меч и е наясно с драконски неща. Заедно, след поредица от събития в родното му място, те се отправят към Варден (решено в последствие)- единственото безопасно място, където може да бъде научен да бъде драконов ездач преди отново да отпътуват, за да продължи Ерагон обучението си за такъв.
Както споменах в началото, по принцип съм песимистично настроена относно дракони и феи, но тази книга е доказателство, че всяка история може да бъде разказана по интересен и улавящ начин така, че накрая да те остави без дъх, копнеещ за следващата. Аз лично искам да прочета оставащите три книги. И ще го направя. Наистина е една много хубава поредица.
* * * * *
What is the first thing that comes to your mind when you hear the word fantasy? Vampires?Werewolfs? Witches?! What a clichè! Lets think about dragons! I'm usually pesimistic about certain tings and one of them is dragons and fay and in Eragon by Christopher Paolini both of them take part in the story. That makes the series better than I ever imagined!
It is said that Christopher Paolini wrote Eragon, the first of the four books, at age of 16 or 17 but you cannot understand it when you read the book. It's as if he's been thirty-something all along! The books are written in a great style and the world Christopher Paolini's created is just perfect. Well, what world is perfetct, when it's at war? Eragon's world. In my opinion the author did his job perfectly, creating a whole new and unique world where dragons, fay and humans exist and evil rulers like Galbatorix- a murderous tyrent, responsible for the extintion of the dragons are free, alive and chasing you because you happened to be on the right place at the right time.
When Eragon finds a big precious stone instead of a big deer he doesn't know it is an egg until the little dragon- Saphira comes out of it and then everything goes down and Galbatorix's men are after him and the only man who can help him is the storyteller who happens to know something about sword-fighting and dragonish stuff. Together, after a series of events in his birth place, they head for Varden- the only safe place where Eragon could be trained to be a dragon-rider before they have to go on the road again so Eragon can continue learning how to be one.
As I mentioned in the begining I'm pesimistic about dragons and fay but this book is the evidence that every story can be told in an intresting and capturing way that in the end leaves you breathless and craving for the next one. Personally, I want to read the other three books as much as I wanted the first one. It is а really good series.
сряда, 22 април 2015 г.
Предизвикателство от съученичка: Колко книги ще прочета за година
Това от начало беше просто като списък, но реших да направя един начин, по който няма да забравя да добавям книги. Тъй като почти не ползвам профила си в Goodreads, ще го правя тук- ще добавям книгите, които съм прочела и най-вероятно датите на започване и свършване. Тъй като започнах това вчера, броя книгата, която завърших днес за първата. Днес прочетох и още една (сряда; 22.04.2015)
Последно обновено на 19.04.2016
Завършвам това предизвикателство със 131 прочетени книги за една година. Отдъхнах си. Сигурно съм постигнала един невероятен личен рекорд, който в близките години едва ли ще се стремя да го подобрявам, а и за тази цел си има Goodreads предизвикателство.
Аз, лично, съм много доволна от резултата.
НАЧАЛО
(18.04.2015)
1.Книгата на живота
(18.04-22.04)
2.Чужди очи
(22.04-22.04)
3.Чуждо влияние
(23.04-23.04)
4.Полулош (Half Wild)
(24.04-27.04)
5. 18% сиво
(28.04-29.04)
6. Първородният
(29.04-05.05)
7. Рубиненочервено
(06.05-07.05)
8. Seraphina
(08.05-12.05)
9. Сапфиреносиньо
(13.05-14.05)
10. Смарагдовозелено
(15.05-16.05)
11. Не пускай ножа
(17.05-19.05)
12. Обсидиан
(19.05-20.5)
13. Оникс
(21.05-22.05)
14. Living Dead In Dallas
(24.05-25.05)
15. Лунен ловец
(25.05-27.05)
16. В морските дълбини
(27.05-28.05)
17. Разнищи ме
(29.05-01.06)
13. Оникс
(21.05-22.05)
14. Living Dead In Dallas
(24.05-25.05)
15. Лунен ловец
(25.05-27.05)
16. В морските дълбини
(27.05-28.05)
17. Разнищи ме
(29.05-01.06)
18. Възпламени ме
(02.06-02.06)
19. Сплавта на метала
(03.06-04.06)
20. Младият Шерлок Холмс: Облакът на смъртта
(05.06-06.06)
21. Хрониките на Магнус Бейн
21.1.(06.06-06.06)
21.2.(19.06-19.06)
21.3.(19.06-19/06)
21.4.(20.06-20.06)
21.5.(20.06-20.06)
21.6.(20.06-20.06)
21.7.(20.06-20.06)
21.8.(20.06-20.06)
21.9.(20.06-20.06)
21.10.(20.06-20.06)
21.11.(20.06-20.06)
22. Аз съм номер четири
(06.06-09.06)
23. Фуриите на Калдерон
(09.06-13.06)
24. Гондолата на времето
(14.06-15.06)
25. Последните оцелели: Животът, какъвто го познавахме
(16.06-17.06)
26. Сънят на сукубата
(18.06-18.06)
27. Как да се омъжиш за вампир милионер
(21.06-22.06 )
28. Опал
(23.06-24.06)
29. Основа
(25.06-26.06)
30. Кръвни връзки
(28.06-30.06)
31. Неутолимо желание
(01.07-02.07)
32. ACOTAR
(03.07-05.07)
33. Wind Catcher
(05.07-07.07)
34. Златна лилия
(12.07-13.07)
35. Индигова магия
(19.07-19.07)
36.The way of kings
(16.07-25.07)
37. По-кротко, лейди!
(26.07-27.07)
38. Red Queen
(28.07-29.07)
39. Нощна сянка
(30.07-01.08)
40. Сияйни слова
(02.08-07.08)
41. Огнено сърце
(09.08-10.08)
42. Въглен в пепелта
(11.08-13.08)
43. Принцът на тръните
(13.08-14.08)
44. The Orphan Queen
(17.08-20.08)
45. Принц с часовников механизъм
(21.08-22.08)
46. Законът на Безсмъртните
(23.08-25.08)
47. Принц на нощта
(26.08-28.08)
48. Лабиринтът
(29.08-03.09)
49. Сребристи сенки
(03.09-04.09)
50. Рубиненият кръг
(04.09-04.09)
51. The Hundred Thousand Kindoms
(06.09-07.09)
52. Дневниците на Стефан: Началото
(08.09-08.09)
53. Fangirl
(09.09-10.09)
54. Dead Ice
(11.09-16.09)
55. Хари Потър и стаята на тайните
(17.09-18.09)
56. Between the Lines
(19.09-20.09)
57. The Assassin's Blade
57.1 (21.09-21.09)
57.2 (21.09-21.09)
57.3 (22.09-23.09)
57.4 (24.09-24.09)
57.5 (24.09-24.09)
58. Throne of Glass
(24.09-26.09)
59. Горещо след полунощ
(27.09-29.09)
60. Darkfever a.k.a. Тайната на забранената книга
(30.09-01.10)
61. Среднощна корона
(02.10-04.10)
62. Железният изпит
(05.10-06.10)
63. Звезди за Лола
(11.10-13.10)
64. Хари Потър и затворникът от Азкабан
(14.10-19.10)
65. Дивергенти
(19.10-21.10)
66. Бдение
(22.10-23.10)
67. Морето на спокойствието
(24.10-26.10)
68. Магнус Чейс и боговете на Асгард 1: Мечът на лятото
(27.10-30.10)
69. Подменена
(31.10-01.11)
70. Разкъсана
(02.11-03.11)
71. Въздигната
(03.11-04.11)
72. Всеки ден
(06.11-08.11)
73: Изборът
(09.11-11.11)
74. Queen of Shadows
(12.11-15.11)
75. Girl Online
(16.11-16.11)
76. Храмът на боговете
(17.11-20.11)
77. Ключът на Блекторн
(21.11-22.11)
78. Дивогласи
(23.11-24.11)
79. Завещанието
(25.11-29.11)
80. Медната ръкавица
(30.11-01.12)
81. Хари Потър и огненият бокал
(02.12-05.12)
82. Угасване
(06.12-07.12)
83. Сбогуване
(08.12-08.12)
84. Елитът
(09.12-09.12)
85. Хари Потър и Орденът на феникса
(10.12-15.12)
86. Единствена
(16.12-16.12)
87. Бляскаво момиче
(17.12-17.12)
88. Хари Потър и нечистокръвния принц
(18.12-21.12)
89. Ейнджъл
(24.12-24.12)
90. Хари Потър и даровете на смъртта
(25.12-30.12)
91. Фантастични животни и къде да ги намерим
(28.12-28.12)
92. Куидичът през вековете
(29.12-29.12)
93. The Broken Kingdoms
(30.12-02.01)
94. Красива тайна
(03.01-03.01)
95. Наследницата
(04.01-05.01)
96. Буреносен фронт
(06.01-06.01)
97. Reawakened
(09.01-13.01)
98. И заживели щастливо
(13.01-14.01)
99. Пророчеството от Валхала
(15.01-17.01)
100. Вълче биле
(19.01-20.01)
101. Град от кости
(21.01-25.01)
102. Dominus
(26.01-28.01)
103. Петата вълна
(28.01-29.01)
104. Град от пепел
(30.01-01.02)
105. 8th Grave After Dark
(04.02-06.02)
106. The Dirth on 9th Grave
(06.02-07.02)
107. Котката на Далай Лама
(08.02-08.02)
108. Град от стъкло
(09.02-11.02)
109. Тъмна дарба
(13.02-16.02)
110. Weird Things Customers Say in Bookshops
(13.02-13.02)
111. More Weird Things Customers Say in Bookshops
(14.02-14.02)
112. Любов по време на глобално затопляне
(17.02-18.09)
113. Красиво начало
113.1. (20.02-20.02)
113.2. (20.02-20.02)
113.3. (20.02-20.02)
114. Стъкленият меч
(18.09-24.09)
115. Младият Шерлок Холмс: Червената пиявица
(25.09-27.02)
116. Град на паднали ангели
(28.02-03.03)
117. Последната игра: Поканата
(03.03-08.03)
118. Бай Ганьо
(04.03-11.03)
119. Pride and Prejudice
(09.03-13.03)
120. Calamity
(13.03-16.03)
121. Островът на изобилната любов
(17.03-18.03)
122. Outlander
(19.03-27.03)
123. Дете на пустинята
(28.03-29.03)
124. Слепият херцог
(29.03-30.03)
125. Legion
(31.03-31.03)
126. Empero's Soul
(01.04-02.04)
127. Град на изгубени души
(03.04-05.03)
128. Принц с часовников механизъм
(06.03-08.03)
129. Принцеса с часовников механизъм
(09.03-13.09)
130. Град на небесен огън
(14.09- 16.09)
131. Сладко поражение
(17.09-19.09)
КРАЙ
(19.04.2016)
111. More Weird Things Customers Say in Bookshops
(14.02-14.02)
112. Любов по време на глобално затопляне
(17.02-18.09)
113. Красиво начало
113.1. (20.02-20.02)
113.2. (20.02-20.02)
113.3. (20.02-20.02)
114. Стъкленият меч
(18.09-24.09)
115. Младият Шерлок Холмс: Червената пиявица
(25.09-27.02)
116. Град на паднали ангели
(28.02-03.03)
117. Последната игра: Поканата
(03.03-08.03)
118. Бай Ганьо
(04.03-11.03)
119. Pride and Prejudice
(09.03-13.03)
120. Calamity
(13.03-16.03)
121. Островът на изобилната любов
(17.03-18.03)
122. Outlander
(19.03-27.03)
123. Дете на пустинята
(28.03-29.03)
124. Слепият херцог
(29.03-30.03)
125. Legion
(31.03-31.03)
(01.04-02.04)
127. Град на изгубени души
(03.04-05.03)
128. Принц с часовников механизъм
(06.03-08.03)
129. Принцеса с часовников механизъм
(09.03-13.09)
130. Град на небесен огън
(14.09- 16.09)
131. Сладко поражение
(17.09-19.09)
КРАЙ
(19.04.2016)
Аз, вещицата- Дебора Харкнес (All Souls Trilogy)
Пфу, докато успея да намеря линк, който да бъде приет забравих половината от това, което смятах да напиша в иначе краткото ми ревю.
Аз, вещицата е първата книга от трилогията All Souls на Дебора Харкнес. И трите книги са преведени- Нощна сянка, която е втората и третата съответно е Книгата на живота.
Заглавието на първата книга напълно се разминава с оригиналното заглавие и просто никога не би отгатнал човек как е то- A Discavery Of Witches. Moже да имам дребна грешка в първата дума, за което се извинявам.
Писателката е много добра и пише на високо ниво. Това е книга, която не само може да обогати речника , но и общата ти култура относно почти всичко, разбира се само трябва да можеш да различаваш истината от измислицата, тъй като в свят на вампири, вещици, демони и дълголетници, всеки познава всеки и е срещнал, общувал и живял с всеки- буквално множество известни личности, включвайки Кралица Елизабет от шестнадесети век във Великобритания, Кит Марлоу, за чието име на съм сигурна, имаше една графиня и още няколко гръмки имена, които точно сега ми убягват, както и още множество измислени.
И споменавайки вещици, вампири и демони- това не са клишираните версии на повечето други книги, да, пак има кръв и проблем с контролирането й, да, пак има магии, но всъщност всичко си е много хубаво и за разлика от другите места- демоните са просто създания като човешките, просто с малко повече...умствен капацитет. Няма черни очи, не се боят от сяра и сол и така нататък. Също така можеш да ги убиеш като им счупиш врата.
Няма да разказвам за какво става дума в самата книга, смятам че резюметата са наистина достатъчни. Само ще спомена няколко основни и неспойлерващи неща:
Даяна Бишъп- въпросната вещица и главен герой в трилогията е учен и преподавател в университета Йейл. Тя е историк и твърдо отказва природата си на вещица, докато не попада на омагьосан ръкопис и изведнъж всички създания в радиус от няколко държави искат да я погнат. И някои успяват.
Първия е Матю дьо Клермон, 1500-годишен вампир, французин (донякъде), учен и дори лекар, който е изживял повече, отколкото може да разкаже и естествено се влюбват. Щом е замесен толкова секси вампир, как да не стане? Той, разбира се, си има собствени проблеми, повечето, от които са свързани за миналото.
Бих казала, че трилогията не се върти около тях двамата, но точно за това ще излъжа брутално, защото те са в основата на всичко, може би не самата им любов като чувство, но повече като физика (книгата не е еротика) ще ме разберете за какво говоря, ако стигнете до края.
И в трите книги си има дозата драма, мистерия, екшън, любов и описания. Има научни и сложни термини, които ако бях срещнала на английски...е, да кажем, че нямаше да разбирам 75% от тях.
След една по-специална част в първа книга се появяват невероятни герои, които се задържат до край в трилогията я като име, я като присъстваща личност... Едни от тях са- Изабо, Емили, Галоуглас, Маркъс, Мириам, Крис, Болдуин (името!, той си и присъства, но аз предпочитам името му), Филип (по име и няколко пъти лично) и други.
Аз лично най-много харесвам имената Галоуглас и Болдуин, защото са необичайни, но като герой, който е различен от главните, Галоуглас ми е любимеца, особено когато нарича Даяна лельо. Той е само с около хиляда и нещо години по-голям от нея. Само. Никак не е много, нали?
Всеки герой си има уникална история и се завързват и други връзки, важни за самите герои и самата трилогия. Писателката се е справила отлично с всичко и просто можете да се ядосвате, смеете и да плачите в подходящите моменти, докато проследявате началото на живота на Даяна и Матю Бишъп-Клермон.
петък, 17 април 2015 г.
Сравнение на творбите на Брандън Сандерсън (Mistborn, Elanris, Steelheart & Firefight)
След като Брандън Сандерсън е автор на гореспоменатите творби, се подразбира да имат нещо малко общо помежду си. Точно за това сюжетите им няма да са главната тема във всичко това. Също така ще пиша и по-малко, отколкото ми се иска, но факт е, че просто искам да имам някаква публикация, защото ревюто ми на Аз, вещицата ще бъде написано след като прочета Книгата на живота, която започвам скоро.
Mistborn & Elantris са книги със сходен обем и напълно еднаква трудност откъм лексика. Отне ми по седмица да прочета всяка. Толкова е трудно да се приспособиш от раз към начина на писане на Брандън Сандерсън, което те забавя, а и в самите книги действието се забавя, протака се и даже първоначално може да ти е едва ли не скучно, докато не започне истинското действие.
Докато четох Elantris, открих много сходства с Mistborn, включвайки религията, разбира се, в Mistborn тя беше едва ли не забравена и отхвърлена, докато в Elantris е важна част от живота на хората и играе основна роля за всичките им проблеми от началото до края (една причина да бъда атеист). Друго общо нещо беше движението срещу управляващата фигура, в единият случай е тираничен император, а в другия- параноичен крал.
Но пък наистина много харесвам силните женски персонажи на Брандън Сандерсън. Те са винаги толкова хубави, забавни, силни и независими. Не е като да ни трупа със силни мъжки персонажи. По-скоро ги изравнява и това ми хареса наистина много.
Steelheart & Firefight са пълната противоположност на трилогията и Elantris. Не знам защо и на какво се дължи, може би на първото лице, от което се разказва, но книгите се четат много по-лесно, главите са по-кратки и не чак толкова натоварващи и действието започва едва ли не от раз. И има повече хумор, не че в другите няма, но в The Reckoners (Steelheart + Firefight) е някак по-лесно да се забележи, схване и осмисли, отколкото в другите четири книги, които съм чела. Стилът сякаш е по-свободен и съм забелязала, че когато някой писател разказва от първо лице, той просто си дава повече свобода, отколкото като разказва от трето. Просто е по-лесно да разказваш всичко от своя гледна точка, но пък тогава не можеш да разкриеш други важни гледни точки. За това пък е важно да нямаш такива.
Когато за пръв път прочетох Steelheart, бях изненадана от скоростта, с която я прелистих и това че беше сравнително по-лесна от другите, а аз ги четях на английски.
Сега отново, прочитайки Firefight, виждам просто колко по-лесен и не натоварващ е стилът му, когато разказва от името на Дейвид Чарлстън, докато когато пише от трето лице, тогава става просто много по-трудно, пише на много по-високо ниво. Странно е, защото има и много повече описания, отколкото ми харесва и отколкото мога да разбера, защото по някое време започвам да се губя в тях, особено когато още не съм се нагодила към сложният му начин на писане в Mistborn & Elantris, но в The Reckoners той пише толкова по-леко и лесно за разбиране, че книгата просто си минава лесно и бързо, без да разбереш, че си я прочел и е просто толкова по-хубаво за очите и мозъка на човек...
Е, освен ако не предпочитате да се мъчите на трудна лексика.
Сега във Firefight, която е втората книга от поредицата му The Reckoners станаха няколко наистина брутални обрата, които просто нямам търпение да видя как ще развие в следващата книга от поредицата- Calamity, но тя за жалост излиза чак догодина!
Сигурно до тогава ще съм прочела всички му излезли книги до сега!
Да се надяваме, че няма да ми доскучае с мисията, която съм си възложила, чакат ме книгите му за четене.
вторник, 14 април 2015 г.
Вестители- Цветелина Владимирова (#TheLastOfTheOlds)
За пръв път от 5 години насам чета нещо българско и колкото и да е странно, последното беше Под игото, което, разбира се, тогава не успях да разбера и осмисля.
Та книгата всъщност е повече от добра, написана е от млада жена, която е само 9 години по-голяма от мен и това ме радва, защото е успяла да се всели в тялото и ума на 19-годишната Ксения Петрова и да опише всичко, преживяно от героинята си по наистина добър и успешен начин.
Няма нищо общо с изтърканата, за мен, идея на другата позната ми българска трилогия- Кръв, Душа и К'вото-беше-там, а е далеч по-оригинална от нея и макар да не съм чела другата, мога да кажа, че е и далеч по-добра. Много по-добра. Наистина ми харесва. А на мен рядко ми харесват неща от родината.
Самата книга е написана свободно и ненатоварващо. Тук ще трябва да ми се доверите, щом аз го казвам, защото прочетох всеки един ред от нея без да спирам и ако не я бях почнала вчера толкова късно, щях да я завърша на един ден. Описанията ги има, но не са така натоварващи, както при повечето книги. Има описания на заобикалящите я сгради, природна картина, на някои от нейните мисли, всъщност, на много от нейните мисли и завидно количество пряка реч, което още повече ми харесва, но пък не е и ощетена откъм описания за любителите на такива.
Всъщност, няма да се спускам в подробности и за разлика от друг път, няма да разкажа за съдържанието на книгата, няма да кажа абсолютно нищо, защото каквото и да кажа, то ще се окаже като голям спойлер за бъдещето на четивото ви, ако решите да прочетете книгата Самото заглавие е достатъчен спойлер.
Книгата е наистина добра, много ми хареса и тъкмо ме бе обхванала една такава носталгична вълна към нещо класическо- когато момичето научава за силите си и тръгва да ги открива и да ги усъвършенства...Просто...перфектно, отдавна не съм чела нещо подобно и самата Ксения е доста силен персонаж...и гневен...Понякога ми напомня на Роуз Хатауей от Академия за вампири, с тази разлика, че Ксения няма нищо общо с вампирите.
Това е поредица, на която е излязла само първата книга. Аз очаквам втората с нетърпение.
Mistborn (Мъглороден) Book 1: The Final Empire- Brandon Sanderson (#Old)
ВАЖНО: Това "ревю" буквално е взето от чата ми в скайп и фейсбук, защото когато прочетох и завърших книгата бях прекалено развълнувана. Отбелязала съм кои части съм ги пренесла от скайп и фейсбук в ревюто си.
____________________
Когато за пръв път писах това ревю, не знаех, че повечето, ако не и всички, книги на Брандън Сандерсън са преведени на български, но в случаят на Мъглороден, преводачът не струва в имената, защото Kelsier си се чете Келсиър или както аз го казвам с твърд звук- Келзиър, а не Келсайър, както са го превели. С моя приятелка постоянно обсъждаме как някои издателства се ощетяват откъм гласни, а други добавят прекалено много. Не знам на кое издателство е Мъглороден.
Стилът на писане на автора, или по-точно начинът му на писане и изборът му на лексика е доста сложен и освен ако не си с ниво С 1 по английски, ще трябва да си доста напреднал, за да се нагодиш веднага към всичко в книгата. На мен лично ми отне по няколко часа и в трите книги, за да се приспособя и след това ги прочетох сравнително бързо. Особено когато бях първа смяна.
Книгата е доста хубава, запали интереса ми и без това мигновено. Дебела е, да, много е хубава. Сега ще копирам чат от ме към две приятелки, нередактиран, за да кажа повечето от това, което имам да казвам.
По Скайп:
Прочетох невероятна книга и ми е в главата да й напиша мнението в блога, но трябваше да си забравя имейла, РАЗБИРА се и сега не ми се пише по нищо друго, ама ще се насиля да пиша малко, човек, The Final Emprire by Brandon Sanderson е една наистина МНОГО хубава книга. Днес тъкмо я свърших. Първо почва...някак колебливо, бих казала, може би заради самата героиня ли, не знам, но после, като продължиш да четеш...тя просто те хваща, улавя те и ми е толкова...интересна, хубава...някак ме хвана от момента, в който Вин отиде на първия си бал, защото там срещна Елънд и да...малко повече романтика, но всичко друго беше толкова хубаво и просто...ох... И Келзиър, и Сейзд, и Вин, и Елънд, и Доксън, и Брийз, и Спуук, чието име е доста дълго (Ластиборнс) и забравих и Лорд Ренокс и всички са просто толкова добре изградени, толкова...просто...нямам думи, с които да опиша колко ми хареса книгата и за пръв път от месеци довършвам книга без да изтърва и ред!
По Фейсбук
Книгата вече я прочетох, изключително много ми хареса и ще си взема останалите две, дори видях, че има планирани още 1 поредица към трилогията, но може и да се задоволя само с тези, но авторът има още много книги, които лека полека може и да си наложа да изчета, защото първата книга много ми хареса, а и като й свикнеш малко на думите е дооооста по-лесно, от колкото в началото. Наистина. Даже мисля да пиша в блога.
И така. Не знам дали нещо ще се повтори, но когато почнеш да четеш тази книга ти се пренасяш в Последната империя, където има няколко раси, както се предполага. Има знатни хора, наказатели и инквизитори, терисианци и една по-низша раса, която е третирана чисто и просто като роби- скаа. Наричат ги skaa. Не знам как се чете. И определени хора от знатните имат сили, наречени Allomancy, свързани с метали и тяхното поглъщане, а чрез това те те даряват със сила.
И така шестнадесетгодишната Вин среща Келзиър в една нощ, когато той и приятелят му Доксън спасяват един вид нейния thieving crew. И започват разни обрати, тя научава интересни неща и се впускат в чисто и просто приключения, така да ги наречем. Той я обучава и има тежка история зад себе си, но и тя не остава по-назад. И не, не те се събират. Той е малко два пъти на възрастта й. Просто много го харесвам.
Както и да е.Има интересни обратни, които няма да разкривам, просто книгата е прекалено хубава, за да остане непрочетена.
Просто... Отново се повтарям, от месеци не съм завършвала книга ред по ред на последните страници и тази я завърших глава по глава, страница по страница, параграф по параграф, ред по ред, дума по дума, сричка по сричка, буква по буква.
Прекалено е хубава, за да не написана от мъж. (Аз съм сексист.) В кръга на шегата, разбира се. Просто си струва да я прочетете, макар и жалкият ми опит да напиша ревю. Както винаги, Брандън Сандерсън се изявява перфектно със създаването на един нов и невиждан свят, където има демократични проблеми, религиозни (до някъде), планира се да се...хм, свали? Последната империя, а героите са толкова перфектни... До самия край на трилогията се виждат всякакви обрати и изненади, които просто няма как да не те оставят без дъх и да не четеш и четеш, напрегнат и тръпнещ в очакване на следващото разкритие, следващият обрат...Леле, колко харесвам Вин, Елънд и Спуук. Особено Спуук. В последната книга той се доказа като нещо много повече от обикновено момче, племенник на дърводелец (ако не се лъжа) с трудно разбираем уличен жаргон (интересно ми е да разбера как са превели някои от изразите на въпросния жаргон, изобщо не се разбира като за начало).
Както във всяка книга, има драстични промени в държанието и характерите на героите, както и в някои образни. Мисля, че в третата книга Вин е някъде на двайсет, двайсет и нещо, но не съм и напълно сигурна, защото вече ми се губя някои моменти, но знам едно- Брандън Сандерсън със сигурност стана вторият ми любим писател, особено след като прочетох Steelheart- Стоманено сърце. Препоръчвам горещо всичките му книги да бъдат прочетени на английски, защото поради изборът му на странни и нетипични имена, само и единствено той знае как се произнасят, но поради склонността ни на нас, българите, да превеждаме всичко едва ли не буквално, се получават неща като Келсайър, Еленд Вентуре (Елънд Венчър), Лорд Владетеля (Лордът Владетел, Великият Господар, Лорд Рулър да бяха го оставили (The Lord Ruler)) и също така, Steelheart, Firefight, Lamelight и други са имена, а имената по принцип не се превеждат, но още със заглавието си, Стоманено сърце, се подсказва, че всички имена са преведени, но поне само тези на епичните са необичайни и комбинации от истински думи. Останалите са напълно нормални и обикновени имена. Може би в Стоманено сърце светът им е по-близък до нашия. Както и да е, това е уж ревю за Mistborn и отново казвам, че е просто много по-добре да се прочете на английски, можете да си измислите ваши собствени вариации на имената, но поне ще са си ваши и ще си ги харесвате, отколкото тези на превода.
И какво, за бога, е зарево?
неделя, 12 април 2015 г.
Елинор и Парк- Рейнбоу Роуъл (#New)
Когато сложих тази книга отстрани в лентата с "Очаквайте ревю на:" предполагах, че ще изпиша доста за книгата и ще мога да сътворя стойностно ревю. Уви, съм болна, прочетох книгата за отрицателно време, хареса ми и не знам какво да кажа, което говори само по себе си.
Опитвам се да звуча така, сякаш не се опитвам да я прехваля, макар и да се чувствам все едно прочетох отново Вината в нашите звезди за първи път, с тази разлика, че никой не умира накрая. Тази мъничка капка информация не я смятам за спойлер, защото ако някой умираше накрая в Елинор и Парк, нямаше като за начало да искам да я прочета толкова много.
И все пак, представата ми за книгата бе по-различна, отколкото се оказа в действителност. Предполагах, че реално ще се разказва за сладката първа любов между шестнадесетгодишни аутсайдери, както едва ли не е описано в българското резюме, но вместо това се оказа, че те до голяма степен са пълни противоположности, особено в семейния живот. Този на Елинор никак не е лесен. През цялото време ненавиждах Ричи, който противно на сладкото си име, е пълен задник. Страшно копеле, такова, каквото бих убила в книгата с широка усмивка на лице. Бих го направила, наистина. Щях наистина да се смея доволно, ако Рейнбоу Роуъл го беше убила, я в някое пиянско сбиване или пиянска катастрофа, но нещастникът си е жив и здрав.
Докато животът на Парк, в сравнение с нейния, е направо прекрасен.
Както и да е. Характерите на героите са изпипани по един такъв умел и добър начин, а главите бяха кратки и не натоварващи, но пък и за това бяха много на брой. Може би единственото, което не харесах е това, че в началото на всяка глава (и не само) е обозначено от чия страна се разказва. Нищо че пише в трето лице, като че ли не бихме могли да бъдем достатъчно способни, та да забележим очевидната промяна в местоименията и имената. Както и да е.
Мнението ми за книгата си остава положително и я харесах изключително много, а не се случва често това да направя изключение от любимия си жанр. Наясно съм, че това ревю стана ужасно, най-вече защото, както казах и в началото, не знам какво да кажа.
Поради факта, че в началото я сравних с Вината в нашите звезди, ще поясня, че всъщност не я сравних, просто и тук героите се бореха. Бореха се да запазят любовта си, колкото се може по-дълго, а също така, Елинор се бореше с постоянните нападки от страна на съучениците си. Е, всъщност, напълно ги игнорираше, но за мен е същото. По-добре е да игнорираш, отколкото да се влияеш от чуждото мнение, пък и винаги има някой, който да ти се подиграва по някакъв начин.
И сега осъзнавам, че има доста неща, които бих желала да споделя, но някак просто не мога да ги облека в думи, а това не ми се случва често...А уж ме бива в писането.
Книгата остави същото чувство в мен, което остави и The Tiger Saga. То е някакво такова хем тъжно, хем щастливо.
И въпреки нескопосаният ми опит да похваля книгата и да изразя колко я харесвам, докато главата ме боли и си дера гърлото от кашляне, със сигурност си заслужава да бъде прочетена.
петък, 10 април 2015 г.
Красив негодник- Кристина Лорен (#Old)
Написала съм имената на авторките така; защото Кристина Лорен е общ псевдоним на две приятелки, които пишат, от първите им имена; както Егмонт ги е превел, но според мен, би трябвало да бъде Кристина ЛорЪн, защото името на жената като първо име е Лорън, а Лорèн е фамилия с ударение на Е и е съвсем различна история, но това не е пост да се оплаквам от неспособността на Егмонт да превеждат имената, както трябва.
До сега бях попадала няколко пъти на тази книга, но така и не бях проявила интерес към нея, докато един ден моя приятелка не ми я препоръча. Като съм започнала да изневерявам на любимия си жанр, защо пък да не продължа?
И не съжалявам. Всъщност книгата е доста повече еротика, от колкото всичко друго. Тук е този наистина сексапилен и успял шеф на даден отдел в семейна компания и доста красива и амбициозна асистентка, които имат помежду си дълбоко сексуално привличане. Книгата е изпълнена предимно със секс, но имаше и доста голяма доза драма. Но главно секс. Хареса ми, защото и самите описания бяха стойностни.
Това, което ме изненада, беше, че в самото начало на книгата имаше секс. Доста интересна сцена, мен ако питате. Много ми хареса начинът, по който бе описана и не само тя. Интересното е, че до един определен период в книгата, някъде до 200-ната страница те го правеха навсякъде, но не и в леглото, което толкова ме учуди и накара да чета дори още по-настървено и ако не бях била заета в тези два дни, в които я четох, мога да се обзаложа, че щях да съм я завършила за по-малко от ден, защото тя няма дори 300 страници, някъде 285. Главите са дълги, изчерпателни и доста интересни за своя жанр, имайки предвид, че има и елементи от работата й във фирмата, които като цяло не интересуват читателя, но му служат, за да го отвлекат от въпросите му кога ще се чукат пак и къде ще бъде този път. Наистина, те го правят на доооста различни места и просто няма как да кажа, че съм чела подобна книга до сега. Да, имало е такива, в които пак са го правили на разнообразни местонахождения, но не и като тази- само два пъти бяха на легло и тези пъти не бяха в началото на книгата. Няма да кажа кога.
Наистина двете писателки са доста добри в професията си и изключвайки нескопосания преводач, превел фамилията на Клоуи като Милс, вместо Майлс, каквато е, както и май още едно-две именца или думи, всичко беше просто идеално.
О като оргазъм- Алис Клейтън (#Old)
Оказа се, че тази книга си има и продължение, което все още не съм прочела, но съм сигурна, че ще бъде също толкова добро, колкото първата част.
Първият път, когато видях книгата в книжарницата, за малко да прочета името на глас, което, естествено, щеше да предизвика буен смях от околните, но за щастие се сдържах на време.
И два месеца по-късно успях да си взема книгата и я прочетох сравнително бързо, докато бях на училище при това. Тя се чете много лесно и леко. В началото е комедия...поне беше за мен. Доста се смях. Написана е по този лек и развлекателен начин, който те кара да четеш всеки следващ ред без да спираш или да прескачаш.
Разказва се за Карълайн, която от доста време, визирайки няколко месеца, е изгубила своето О и всяка вечер спи сама и на сухо, докато съседът й- Саймън, има доста разнообразни креватни упражнения, които се чуват през стената, която делят. Самата книга започва с това как тя чува шума от акта на двамата души отвъд стената, които са толкова бурни в това им действие, че събарят една картина на главата й. Трите му жени свършват по доста... интересни начини или по-точно, с доста интересни звуци. Наистина е забавно да се чете, особено когато Карълайн се запознава със Саймън. Тогава става доста забавно, за мен.
Алис Клейтън е наистина добра в описанията и ще ви накара да се зачудите кога, по дяволите, ще може отново да изпита О! Защото е наистина дразнещо да четете развитието на нещата...без почти никакво развитие в нейните...не знам, липсващи О-та?
Леле, нещо хич не мога да се изразя, че да привлека интерес, но истината е, че мисля, че самото заглавие е достатъчно да привлече не само внимание, но и интересът на даден читател. Аз съм фентъзи-привърженик, но щом прочетох книгата...е, можете просто да разберете колко е добра книгата.
И забавна. На много моменти.
Просто ако я прочетете ви гарантирам, че ще се забавлявате наистина много и едва ли ще съжалявате. Разбира се, книгата трябва да е по ваш вкус и заглавието си подсказва, че е еротика.
Втората книга се казва З като закови ме и нямам търпение да я прочета, но съм сигурна, че е точно толкова добра, колкото и първата, ако не и по-добра.
сряда, 8 април 2015 г.
The Tiger Saga - Coleen Houck (#New)
(Ден по-късно казвам, че тук се съдържат незначителни спойлери.)
Прочетох сагата в последните шест дни от грипната ваканция през февруари, като я започнах колебливо, тъй като не смятах, че може да се окаже толкова интересна, колкото всъщност се оказа.
Прочетох сагата в последните шест дни от грипната ваканция през февруари, като я започнах колебливо, тъй като не смятах, че може да се окаже толкова интересна, колкото всъщност се оказа.
Проклятието на тигъра е преведена на български и е със същата корица като на английски, ето защо качвам снимка на корицата на английски. Преводът е наистина добър, особено имайки предвид индийските изрази и имена, които няма как да бъдат преведени другояче.
Колийн Хоук си служи отлично с думите, а книгата ме завладя до такава степен, че я прочетох без да изпускам и ред за два дни, през които единственото, за което можех да мисля е въпросната книга.
Става дума за седемнадесет годишната Келси, която в началните глави празнува осемнадесетия си рожден ден, която от временната си работа в циркът, става така, че поема на пътуване със задачата и тайната "мисия", както я наричам, да развали древното индийско проклятие, наложено върху тигърът Рен.
Мисля, че вече всеки се е досетил, че Рен не е обикновен тигър, а всъщност е индийският принц Алаган Дхирен Раджарам от древната индийска империя Муджулааин.
Ще обясня накратко как Рен се озовава в цирка, затворен в клетка и принуден да изпълнява циркови номера за няколко века, докато не намира Келси.
Преди векове, Рен е излязъл на лов в джунглата, в която по това време вече са се установили той и семейството му, когато човешки ловци го залавят и така започват да го откупуват всякакви циркове, а бивайки заловен, той изгубва способността си да се трансформира обратно в човек, докато не попада в този, в който след няколко години се появява Келси с временната си работа. Тя, от своя страна, е осиновена, родителите й загиват в катастрофа и я осиновяват други, които се грижат добре за нея и така.
Още от самото си начало в цирка, Келси се привързва към тигъра, пленена от сините му разумни очи. А и за тигър, той се държи доста добре с нея. Още преди да разбере тайната му, Келси се грижи за Рен и скоро, когато идва господин Кадам и й предлага да придружи него и Рен, който той откупува от цирка, в Индия, където на тигърът ще му се отреди място в много добър резерват, тя приема. И по стечение на обстоятелствата тя разбира тайната му и се съгласява да му помогне да развали проклятието, което му позволява да се превръща в човек за двадесет и четири минути на ден. И така, във всяка от книгите, Келси, Рен и брат му Кишан (и двамта са безумно секси и лудо влюбени в Келси) развалят по една част от проклятието.
Може би, най-забавната книга е Tiger's Voyage, в която героите се срещат с няколко дракона, от които предпоследният е най-забавният от всички останали.
Разбира се, книгите не се въртят само около проклятието. Те имат враг, който се опитва да ги убие и части от медальон, които трябва да се съберат, а ако стане цял, той е носител на истински голяма сила, която в неподходящите ръце... Да кажем, че светът няма да е в безопасност. И по-нататък в книгите, на Келси и принцовете им се налага да се борят със стария си враг, чието име забравих, но важното е, че нищо в книгите не е скучно.
Последната книга, може би, беше най-предизвикателната и изживяванията им в нея бяха едни от най-трудните, според мен.
Нека, не забравяме и
любовните драми, защото, както може би сте се досетили, се образува любовен триъгълник между двата братя, където краят е задоволяващ и за феновете на Кишан и тези на Рен. Аз лично бях и за двамата, защото Колийн Хоук кара читателят хем да обича Рен, хем да го мрази в определените моменти, а Кишан...Аз лично винаги съм го харесвала, независимо от миналите му грешки, все пак, те са минали, а авторката ни го представя векове по-късно. Не може човек да живее толкова дълго и да не се промени по някакъв начин, нали?
Е, това стана повече като преразказ на поредицата, отколкото като ревю, но просто нямаше как да говоря за поредицата, без поне да съм въвела малко в света на тримата ни герои. Разбира се, има много неща, които съм пропуснала, а любовната драма се среща почти постоянно, но за разлика от други книги, тук ми хареса, макар и Келси сама да си е виновна за цялата любовна мъка, която си издейства, отблъсквайки Рен от себе си.
Мисля, че пропуснах една наистина важна част от поредицата- има огромна доза индийска митология, към която отначало бях песимистична, защото съм си казала, че ако ще чета за нещо, свързано с митология, това ще са само книгите на Рик Риърдън, но всъщност беше по-интересно, отколкото очаквах. Особено отношението на индийската богиня Дурга към Кишан, което става ясно в последната книга.
И все пак, за краят ми се ревеше. НИКОЙ НЕ УМИРА, ВСИЧКИ ЗАВЪРШВАТ ЩАСТЛИВИ, просто, ако прочетете книгите, ще разберете защо...
Ох...какво "ревю" се получи то, стана като сбит преразказ, но просто поредицата е прекалено хубава, за да се изпусне и във всяка книга се научава за нов бог или свят, в който им се налага да отидат, за да вземат даден божествен предмет, който после използват за оръжия (и тук е мястото да се чудим как един Божествен Шал може да се използва за нещо повече от аксесоар), които им се обяснява как могат най-добре да използват чак към края на четвърта книга, където е истинската кулминация на цялата поредица и се разбира каква е била, един вид, съдбата им от самото начало.
Също така, описанията на Колийн Хоук не са натоварващи, лесни са за четене, като самата книга и са толкова интересни, че ти е трудно да я оставиш дори за секунда, а аз бях принудена да дочета последната книга от четеца си в училище, понеже не ми стигна времето, имайки предвид, че всяка от четирите ги четях по два дни.
Ако можех да си ги купя, наистина бих, просто нямах търпението да чакам две седмици, за да дойде само едната от останалите три. (Пък и не бяха по джоба ми.)
Кросфайър- Силвия Дей (#Old)
Кросфайър е поредица с главен жанр еротика. За сега има четири книги, но скоро се очаква и пета. Прочетох ги бързо, леки и завладяващи са, особено ако сте фенове на подробни еротични сцени.
Не съм чела 50 нюанса, но знам сюжета и от начало двете поредици ми се сториха доста доближаващи се, но с изключение на това, че и двамата го правят доста често и че Гидиън Крос е сред топ 25-имата най-богати в света, а Ева Треймъл е... жена... Ъм, да, пролича си колко "добре" съм запозната с така популярната 50 нюанса... Защото там не знам каква е Анастейша, но едва ли е преминала през всичко това, през което е преминала Ева...или Гидиън. И двамата имат тъмно минало, прекалено... съвпадащо с това на другия, за да е просто съвпадение, аз бих го нарекла...съдба. (Година по-късно, вече запозната и отвратена от първата книга на 50 нюансовият боклук мога да кажа, че книгите нямат НИЩО общо и Кросфайър е много по-добра.)
За разлика от 50 нюанса, където 90% от книгата е BDSM, а останалото драма, а пък и секса е садо-мазо и буквално Крисчън си намира извинение да изнасилва Анастейжа, поради невинността й и девственият й мозък на тази тема, в Кросфайър само 70% от книгата е за това, а останалите 30% са смесица от драма и романтика... чувства... показване на семействата на двамата и разкрития за миналото я на единия, я на другия или нещо от самата книга, което е що-годе главното в нея, като изключим Гидиън и Ева...
Със сигурност ми хареса много, имайки предвид, че съм заклет фентъзи фен и не чета друго освен този жанр, но все пак, прочетох тези книги. Те не са дебели, не са пълни с натоварващи главата и мозъка описания, не, те са леки и лесни, не надвишават 300 страници и за привържениците на еротика и пряка реч, в тях има по много и от двете. Описания също не липсват, но са така добре написани, че дори не забелязвах кога съм ги прочела.
Главите не надвишават 23, но са дълги. Може би някъде по 20 страници или повече, но както казах, те са изключително леки и бързо се прочитат, още повече, когато се вглъбиш в това да разбереш какво става сега, защо Ева ревнува, когато Гидиън очевидно не може да свали очите си от нея или защо той ревнува, когато е очевидно, че тя танцува с братовчед си...
Така де, това беше малък спойлер, може би с размерите на атом, за цялата поредица. Това са три книги, които прочетох почти една след друга, имайки малка пауза между първата и втората с друга книга, но накрая просто реших да ги прочета наведнъж, защото след 2 зарязани в началото книги, това беше дозата еротика, романтика и драма, които ми трябваха, за да ме поощрят да продължа с четенето на друга поредица, на която бях зациклила на 6-та книга, разбира се, роля в това взе и Мели, но това е друг въпрос.
Наистина силно ви препоръчвам да прочетете Кросфайър, на английски, на български... както желаете, просто трябва да разберете сами историите на Гидиън и Ева...на тези две така измъчени души...които се намират в големият град Ню Йорк и работят в една и съща сграда...
Сега от долу ще напиша имената на книгите, а горе са линковете към тях, кориците и резюметата им на български език.
1. Bared To You - Открита пред теб
2. Reflected in You - Отразена в теб
3. Entwined With You - Опиянена от теб
4. Captivated by You - Обсебена от теб
5. One With You -
5. One With You -
Само да кажа още нещо. Може би ще намерите Кросфайър не като поредица, а трилогия, което не мога да разбера, тъй като самата Силвия Дей казва в края на Опиянена от теб пише, че това не е края на историята на Гидиън и Ева, а и самият край на книгата е доста...отворен, както и на четвъртата, която си поръчах и прочетох веднага щом излезе няколко месеца след като прочетох първите три.
Хубавото на английският език е, че няма род и всъщност заглавията могат да бъдат преведени и в мъжки род, но тъй като книгата се разказва от името на Ева, явно са решили да го преведат в женски за това, но мога да ви кажа, че заглавията се отнасят и за двамата.
вторник, 7 април 2015 г.
Осем книги за четене, а желанието го няма (#New)
Не знам как е при повечето книжни плъхове, но при мен няма ден, в който да не ми се чете нещо, но също така има и дни, в които съм в нещо като творчески застой (hobby-pretending to be a writer) и тогава чета наистина много повече от обикновено.
Сега, обаче, съм в нещо като читателски застой. Чете ми се, но не ми се чете. Няма го истинското желание, което по принцип ме обзема, когато си наумя да прочета дадена книга. Щом това стане, тя е в главата ми наистина дълго време. А може пък и това да се дължи на факта, че нямам книгата, която искам да прочета. Мога да си я изтегля, разбира се, но какво му е хубавото на това? В последно време искам да прочета Елинор & Парк на Рейнбоу Роуъл и всичко друго е някак по-...бавно прочитано. Включително и Елантрис на Брандън Сандерсън, която се вижда, че чета в момента. Едва на четвърта глава съм и ми е интересно, но също така ми се пише и нещо не мога да се убедя да чета повече, а ми трябват още 7 лева, за да мога да си купя Елинор & Парк. Ще почакам, докато събера нужните пари (което сигурно ще стане във вторник на 14.04.2015) и веднага ще си я взема.
По принцип аз съм стриктен привърженик на фентъзи жанра, но от скоро започнах да разнообразявам с еротика, криминални и такива...романтични? Драма? Не съм сигурна като какви се определят книги като Вината в нашите звезди, Множество Катрини, Целувка за Ана, Елинор & Парк и др. А тези книги, които имам ми седят от няколко месеца на рафта като някои от тях всъщност са от скоро като Half Wild, която пристигна днес (07.04.2015) и Elantris, която си купих миналата седмица.
Красиво начало е четвъртата и предпоследната книга (за която знам) от поредицата, която аз наричам Красивите, която се състои от:
1. Красив негодник
2. Красив непознат
3. Красив играч
4. Красиво начало
5. Красива тайна (разбрах, че излиза през май)
Тях ги чета след определен брой книги, които сметна за натоварващи и за това прочитам нещо по-леко. И четирите се четат лесно, интересни са като за еротика и дори имам ревю за Красив негодник, което е сред старите и ще бъде качено скоро. Half Wild и Разнищи ме са втори книги от трилогии, които са излезли наскоро. Първата на Half Wild е Half Bad, а първата на Разнищи ме е Разбий ме. И двете са много добри и интересни, за които нямам ревюта и едва ли ще пиша, но това не означава, че не си заслужава да се прочетат.
Спомням си как преди две години видях в BRAVO книгата Чуждо влияние и ми стана интересно, веднага ми се прииска да я прочета, но тогава изобщо не си купувах книги и така и не стана, за това си ги купих и двете наскоро, защото са само 8,90 и бях започнала да чета първата, а именно Чужди очи, но я прекъснах до средата, защото исках да прочета първата книга от поредицата на Нора Робъртс- В смъртта. Смятам да ги дочета и то скоро.
Що се отнася до Книгата на живота, това е третата и последна книга от трилогията на Дебора Харкенс с първа книга Аз, вещицата и последно, но не на последно място- Сънят на сукубата, трета книга от поредицата за Джорджина Кинкейд ме чака търпеливо, защото и нея като Красивите използвам за леко четиво. Като всяка друга поредица на Ришел Мийд, която съм чела, тази също е хубава и мисля, че са към пет-шест книги като само три, за жалост, са преведени.
И така, след изреждането на осемте ми книги и очевидно положителното ми мнение за всяка от тях, остава въпроса защо. Защо седя и се чудя как да направя първата си нова публикация в блога горе-долу интересна, вместо да чета? Защо седя и не чета? Защото имах идея да споделя всичко това тук и да пиша по TeenFiction-a си.
И сега, след като споделих всичко, което имах да споделям, смятам да прочета поне още малко от Елантрис, защото тя заслужава вниманието ми и тогава ще правя всичко друго. (Умирам си да сложа емотиконка почти на всеки втори ред. Едва се удържам.)
Пожелайте ми приятно четене! ;) :D (Ето, не се сдържах.)
Мередит (Мери) Джентри- Лоръл К. Хамилтън (ЛКХ) (#Old)
Да ви запозная с Принцеса Мередит НикИйсъс, повелителката на ръката от плът и кръв, Принцеса на тъмните феи и наследник на трона на леля си, Кралицата на Въздуха и Тъмнината с легално име Мередит Джентри, защото на шофьорска книжка, Принцеса, звучи не на място.
Мери е една четвърт тъмна фея, една четвърт светла фея, една четвърт малка фея и една четвърт човек в света на феите и частен детектив, занимаващ се със свръхестественото в света на хората.
Тя се води най-слабата сред рода си, защото е смъртна, първата фея, да бъде родена на Американска земя и да бъде смъртна, непритежаваща никакви сили. Това е втората героиня в поредица на Лоръл К. Хамилтън, която ме хвана от първата страница. Повярвайте ми, макар и да не е преведена, макар и да нямам линк към 9-та книга, която излезе преди месец (2014 година), макар и да са само 9 книги... Заслужава си да бъде прочетена.
Не умея да разказвам така че да предизвикам интерес, но едно ще ви кажа, това е типичният стил на ЛКХ, но тук си е избрала извинение, всички мъже в живота на Мери да бъдат с дълги коси, а именно един закон на тъмните феи, където всички висшестоящи трябва да имат коса най-малко до раменете, а на повечето мъже им е до под кръста.
Поради много от опитите на наемници да я елиминират, Мери е принудена да отиде на заточение в света на хората, където да живее, криейки се от леля си, Кралица Андейс, Кралицата на Въздуха и Тъмнината, която би чула всеки разговор, споменаващ името й или извършвайки се нощем и от синът й, Принц Сел, повелителят на ръката на Старата кръв.
Имам доста да ви въвеждам, но така ще убия всяка една мистерия за това ще кажа, че Мери се крие, но в края на една мисия като частен детектив, бива открита. Леля й заповядва да вземе всеки един мъж, за който дадена магическа реликва й кажа и под вземе, имам предвид в леглото си, докато забременее и ако го направи преди Сел да има дете, Андейс й обещава трона на тъмните феи.
Разбира се, пропуснах няколко подробности като това как откри ръката на Плътта, но честно вече не помня. Изчаквах да дам мнението си, когато завърша поредицата си и това наистина една страхотна поредица и във всяка книга се случват различни неща.
Мери има много любовници, но главните са (може и да изпусна някого):
1. Дойл (Тъмнината на кралицата, нейният наемен убиец)
2. Фрост (Убийственият мраз, дясната ръка на Дойл)
3. Шолто (Краят на най-големите кошмари на целият фейски свят)
4. Мистрал (Повелителят на бурите)
5. Кито- гоблин
6. Райс (Бивш бог на смъртта Кром Круч, така го чета аз)
7. Гейлън- нейният възлюбен от деца
8. Ника (който по-късно намери сродната си душа и напусна харема на Мери)
Тя е спала и с много други, но първите седем са нейните постоянни и са... нейните...един вид съпрузи.
Разбира се, тази поредица трябва да бъде прочетена, за да разберете защо спи с толкова много мъже, но това е едно от най-хубавите неща, защото поредицата е фентъзи и еротика, където има от двете по много, плюс това с Мери се възвръща магията във фейското кралство.
Може би една от главните причини поредицата да не е преведена, да е защото има много думи, които нямат еквивалент на български. Например Seelie and Unseelie sidhe се наричат Светлите и Тъмни феи които аз превеждам, защото не знам как да го обясня, както и всичко останало за фейското кралство, те всъщност са няколко, но аз ги обединявам.
Както и да е, това по-скоро стана като разказ, но мога да ви кажа едно, заслужава си да бъде прочетено, идеално комбинираната пряка реч с описания. главите са приемливи и най-дебелата книга е 9-та, която е около 300 страници, останалите не са над 200.
А сега ще напиша и имената на книгите:
The Fault In Our Stars / Вината в нашите звезди- Джон Грийн (#Old)
Едва ли има някой, който да не е чувал за тази книга. Преди няколко месеца всички само за нея говореха, качваха се снимки с тази и още от книгите на Джон Грийн и аз, както винаги, реших, когато всичко утихне, тогава да си я купя и прочета.
Но всъщност, нищо не беше планирано. Не знаех защо толкова исках да я купя и да я прочета, не знаех защо искам да взема в ръцете си тази книга, която е карала толкова момичета "да реват". Аз не ревах, книги, филми, сериали- неспособни са да ме разчувстват чак толкова.
Както и да е. От начало не исках да чета тази книга, защото знаех края, но не това бе убило желанието ми- не съм имала такова. Убиецът беше самият край, защото не харесвам книги с такъв край, но тази не завършваше така, както предполагах. Джон Грийн е завършил книгата наистина задоволяващо.
Накрая разбрах, че искам да я прочета, не защото всички са я чели, не защото е много известна, не заради самият автор, а защото исках да разбера как свършва и защо.
Имах множество предположения още преди да съм я отворила. Зачетох се и я прочетох за нищожното време от един ден. Хареса ми. Смях се и бях натъжена.
За привърженик на фентъзи жанра, не признаващ нищо друго освен него, книгата ми хареса. Обикновено не чета такива, в които няма поне една битка, поне едно убийство, но в тази книга също се говори за битки. В тази книга героите се борят с непобедимото- с болестта рак. Джон Грийн ни показва резултатите след премахването на рака като при Патрик и Исак, а също и резултати като при младите Майкъл, Каролин и Огъстъс... Според мен това е прекрасна книга, интересна и... разведряваща до една степен. Тя показва на нас- здравите хора, че там някъде има такива, чийто живот не е толкова лесен, които се борят за живота си не всеки ден, а всяка минута, такива, пред които моите героини изглеждат слаби в сравнение с Хейзъл и Огъстъс.
В книгата той се бои, че може да бъде забравен, но истината е, че той вечно ще живее в паметта на близките си- истински близките си хора, а и на нас- читателите.
Едва ли има човек, който да не е чел или чувал за книгата. Едва ли има човек, който не знае краят, но ако има, съжалявам, че го издадох, но поне се надявам да изпитате поне малко любопитство като моето, което ме накара да започна да я чета от шест сутринта.
There is not a single person who hasn't heard about this book. In the previous months all of the people were talking about it, uploaded photos of it and the rest of the books by John Green. And when everything started to calm down I decided to pick it up.
But nothing went as a plan. I didn't know why I wanted to buy this book, to read a book that made so many girls cry. I didn't cry. Movies, books or TV series - they can't make me cry.
Firstly I didn't want to read this book and not because I knew the ending. That did not kill my willingness. The killer was the ending because I do not like that kind of ending, but the book didn't end in the way I thought it would. John Green ended the book really satisfying.
In the end I wanted to read it not because it was popular, not because of the author but because I wanted to see how it will end and why. In other words, I read it out of curiosity.
I had so many speculations about the book. I started it and finished it for just one day and I liked it. I laughed and I was sad and all.
For a person who loves Fantasy and see not further than it, I really liked the book. Usually I don't read a book in which there is not at least one fight or one murder. But there are still fights. In the book character are fighting against an invincible thing - cancer. John Green show us the results after cancer is gone from Patrick and Isaac and also results for the young people like Michael, Caroline, Ogustus ... For me this is a wonderful and interesting book, and kind of a cheering up book. It show us, healthy people, that somewhere in the world some people do not live and easy life, they are fighting for it not everyday but every minute, people before whom my characters look weak when compared to Hasel and Ogustus.
In the book he is afraid that he will be forgotten but the truth is he will always live in his relatives' hearts and in ours (readers').
I do not believe that there is a person who has not heard about the book or read it. And there is not a person that doesn't know how it ends. But if there is I am sorry that I spoiled it for you. I hope you are interested in it enough to read it because the book made me start reading it at six o'clock in the morning.
________________________English Review_________________________
There is not a single person who hasn't heard about this book. In the previous months all of the people were talking about it, uploaded photos of it and the rest of the books by John Green. And when everything started to calm down I decided to pick it up.
But nothing went as a plan. I didn't know why I wanted to buy this book, to read a book that made so many girls cry. I didn't cry. Movies, books or TV series - they can't make me cry.
Firstly I didn't want to read this book and not because I knew the ending. That did not kill my willingness. The killer was the ending because I do not like that kind of ending, but the book didn't end in the way I thought it would. John Green ended the book really satisfying.
In the end I wanted to read it not because it was popular, not because of the author but because I wanted to see how it will end and why. In other words, I read it out of curiosity.
I had so many speculations about the book. I started it and finished it for just one day and I liked it. I laughed and I was sad and all.
For a person who loves Fantasy and see not further than it, I really liked the book. Usually I don't read a book in which there is not at least one fight or one murder. But there are still fights. In the book character are fighting against an invincible thing - cancer. John Green show us the results after cancer is gone from Patrick and Isaac and also results for the young people like Michael, Caroline, Ogustus ... For me this is a wonderful and interesting book, and kind of a cheering up book. It show us, healthy people, that somewhere in the world some people do not live and easy life, they are fighting for it not everyday but every minute, people before whom my characters look weak when compared to Hasel and Ogustus.
In the book he is afraid that he will be forgotten but the truth is he will always live in his relatives' hearts and in ours (readers').
I do not believe that there is a person who has not heard about the book or read it. And there is not a person that doesn't know how it ends. But if there is I am sorry that I spoiled it for you. I hope you are interested in it enough to read it because the book made me start reading it at six o'clock in the morning.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
