Хари Потър и затворникът от Азкабан

  С всяка следващата книга, а тази е едва третата, се убеждавам, че поредицата ще ми хареса все повече.

  Ако ме питате защо не съм я прочела до сега, няма да мога да ви отговоря. Защо? Защото и аз не знам. Понякога причината да или да не направя нещо ми е също толкова неизвестна, колкото и на един страничен наблюдател.

  Ето какво се случи вчера- завърших книгата, прибрах се от училище и...забравих да напиша ревюто! После преди да си легна беше време за голям фейспалм, но все пак, бе твърде късно...

  Сега, обаче, когато денят мина така бързо и се прибрах по-рано от училище, мисля, че ще мога да напиша поне малко за книгата, която ме остави без дъх, макар и да не можах да я прочета така бързо, както ми се искаше.

  Дж. К. Роулинг продължава да ме изненадва, а аз продължавам да сравнявам следващите книги от поредицата с първата и предходната, за да разбера разликата и тя е огромна. Направо космическа (преувеличава нарочно). 

  Всеки път като се сетя за първата, после за втората, а сега и за третата, виждам една голяма разлика в писането. Книгите стават просто по-интересни и написани на по-високо ниво. 

  Макар и само на 13, Хари и приятелите му са някак...зрели, описанията им и характерите им са добре изградени така че да не са напълно детски, но и да не са зрели като 40-годишни изстрадали от живота хора. Това, което се опитвам да кажа е, че героите могат да бъдат разбрани от читател на всякаква възраст, което е страхотно за такива като мен, закъснели с детската класика.

  Това, което ми направи впечатление в книгата беше самата мистерия и тъмната обстановка. На места настръхнах. Хареса ми как всичко беше описано, до най-малката подробност и как бяха дадени малки детайли, за които стана ясно, че са част от нещо много по-голямо по-нататък.

  На моменти се дразних на държанието на Хърмаяни, но после се дразних главно на Рон, защото коя бих била аз, ако не подкрепях момичето? Пък и накрая и без това се оказа, че всичко е било за добро. Освен това, Хърмаяни е умната и ми е много сладичка някак.
  Та...истината е, че държа това ревю откакто прочетох книгата, а това дори не помня вече кога беше и все пак, се радвам, че реших да послушам Йоана и да дам втори шанс на поредицата, понеже все повече ми харесва и нямам търпение да стигна до четвъртата.
  Както и да е. Останах изключително доволна от книгата и препоръчвам на всеки, който я е отписал все пак да дадеш шанс на поредицата.

Creatures Of The Night Book Tag

  Наближава Хелуин, не съм си прочела още книгата и благодаря на Кая за тага.

1.Вампири - За да не се повтарям с някой, реших да напиша  Вампирите от Морганвил, които са от 15 книги и са една много хубава поредица, където главната героиня си остава човешки вундеркинд до последно.

2.Върколаци - Нощна сянка на Андреа Креймър, Лунен ловец и Горещо след полунощ

3.Зомбита - Анита Блейк и ловецът на вампири - тя е некромант все пак, няма книга без зомби

4.Духове - Чарли Дейвидсън- Първият гроб от дясно и така нататък 

5.Вещици/магьосници/заклинатели - Аз, вещицата ; Хари Потър- когато не знаеш какво да избереш, казваш първите две, които ти хрумнат. 

6.Феи - Мери Джентри и Треска на Карън Мари Монинг- Мери е изгубената принцеса на Тъмния двор, а Макайла е тясно обвързана със злите феиии муахахахха

7.Демони - Не искам да казвам всеизвестните Реливки, за това ще отбележа Хекс Хол и Аз, вещицата отново като в нея демоните не са главни, но пак са демони.

8.Ангели - Добре, имам всичко друго крилато, но не и ангели! Броим ли ангела в Братството, чието име нещо забравих и го обърках с Ласитър, защото пак е с Л? А, Hush, Hush.

9.Извънземни - Без колебание казвам Лукс!

10.Хора със свръхестествени способности - Скъпоценни камъни, Възмездителите, Мъглороден, Пътят на кралете и още. Имате ли представа колко е трудно да се намери книга, в която всъщност хората имат сили, но не са сложени под знаменател или да са наречени някак?

Тагвам Yulia K., Мели и Илияна

Принц с часовников механизъм - Касандра Клеър

  Прекрасно продължение на една все така красива и невероятна трилогия.

  Тази втора книга от трилогията Адски устройства е наситена с много чувства, разкрития, обрати и жажда за още, още и още. Защото, кой може да се насити на Уил и Джем?

  Тъй като това е втора книга, не смятам да изпадам в много подробности относно случилото се в книгата, а само ще разглеждам промяната у героите, но преди това, нека да спомена отново уникалният стил на писане на Касандра Клеър, която харесвам толкова много.

  Преди две години, когато четох тези книги (или бяха три?), стилът й ми се стори труден и тежък, но сега, 200 книги по-късно и повече опит зад гърба си, мога да заявя, че далеч не е така. Касандра Клеър пише улавящо, хващащо, с много хумор, сарказъм и ирония в подходящите моменти, достатъчно задоволителни описания и интересни факти. Допълнително и историческото в книгите помага на такива като мен, които не се интересуват от история, да си обогатят общата култура. (И почти по темата за историческото ще вмъкна, че когато господина ми по история спомена сухият режим, на мен ми беше много смешно, понеже си представях заведенията на Магнус, които май всичките завършваха със злощастни съдби.) 

  Тук заплахата от Магистъра е факт и се опитват да го намерят, макар и самият той да не участва в книгата. Теса се опитва всячески да помогне и се случват няколко доста горещи моменти между нея и момчетата, допълнително харесвам промяната у нея и смелостта, която показва. 

  Джем. Уил. (...) 

  Тук някак си авторката успява така да ги представи, че да не можеш да избереш, поне от моя страна. Винаги съм харесвала и двамата по равно. Да, случвало се е в един момент да харесвам единият повече, а другият по-малко, но в крайна сметка си останах наравно. 

  Джем винаги ми е бил много голям сладур- обожавам бялата му коса, самият му характер, колко е мил и грижовен и отношението му към Теса. Тук те се сближават повече един към друг и има много повече Джем, отколкото в предишната книга.

  И най-накрая мистерията около Уил е разкрита. Тук ни се обяснява много относно защо държи всеки на една ръка разстояние, освен Джем и ни показва и съвместната му работа с Магнус по решаването на този въпрос. Накрая ми стана доста тъжно за горкия Уил, когато трябваше да научи едно специфично нещо първо от Теса, а после и от Джем. Въпреки неправилният му подход към нещата до сега, той все пак си остава един от най-обичаните ми герои в тази трилогия, редом с всички главни и Магнус Бейн, естествено, без който, честно казано, надали ловците на сенки изобщо щяха да оцелеят последните едно-две-три поколения.

  И последно, но не на последно място- Софи, която в предишната книга ни бе представена освен като белязана (в смисъл, с грозен белег на бузата), но и също като храбра, за която помня, че се молех да оцелее, тук тя има по-голям дял в книгата, има собствена история, която ще се задълбочи в последствие, както и нейната любов. 

  Разбира се, имаше и много други напрегнати и значителни моменти в самата книга, но гледам да се въздържа откъм спойлери.

  Както казах в началото, Принц с часовников механизъм е едно чудесно продължение на първата книга, което може да те остави без дъх от началото дори, до самият край.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Морето на спокойствието - Катя Милей

  Поредната книга, която те хваща от първата и държи до последната страница.

  Обикновено започвам с общи приказки по самата книга, после обсъждам героите и най-накрая (или понякога в средата) говоря за писателя, този път ще започна отзад напред.

  Катя Милей пише изключително леко, лесно и приятно, макар и самата книга да е тежка като...материал след средата. Стилът й на писане е обикновен, но мога да кажа, че той просто те хваща с обикновеността си и те кара да се зачетеш в самата книга. Аз, лично, много харесах самата книга, а по принцип не си падам по такива за депресирани тинейджъри, въпреки че тук няма нищо свързано с депресията, а просто за двама души, преживели твърде много за крехките си години. Някои изгубили детството си на 8, други на 15 и наложило им се да пораснат.

  Настя е момиче, преживяло твърде много за своите 17 години, изгубило твърде много и не спечелило нищо от това освен може би твърде много внимание от психотерапевти. Това, което ми харесва в нея е, че тя е просто...себе си по множество начини. Мисля, че просто я харесвам, понеже не се е предала напълно и целта й е да си отмъсти, носи много гняв и тъга в себе си, самосъжаление също, но това е неизбежно. Да, мисля си, че просто я харесвам. Може би и защото самата аз също като нея харесвам имена, но докато тя им събира значенията, аз просто харесвам необичайните и чуждестранни имена.

  Джош е вторият изстрадал тинейджър, всичко живо около него умира. Той още по-отрано се е разделил с детството си- на 8 години. В училище е изградил бариера около себе си, има един приятел и страстта му е в това да измайсторява неща от дърво, най-често нещата са на четири крака. Харесвам изключително много как го е изградила авторката, той е силен персонаж и има много важна роля в самата книга/

  Дрю е най-добрият приятел на Джош, този, който внася живот, така да се изразя, във всекидневието му. Дрю е типичният женкар, но под тази си повърхност се крие едно страхотно, интелигентно момче, което е страхотен приятел, както на Джош, така и на Настя, разбира се с малко спънки от време на време. Също така неговите фалове са много забавни и винаги ме караше да се усмихвам, когато участваше в главите.

  Това е една история за тинейджъри, преживели твърде много и борещи се със собствените си личности, за да се подобрят или за да излязат от своето силово поле. Те се борят, за да намерят смисъла на живота си и да преодолеят проблемите, които са ги сполетели. 

Въпреки бавното и въвеждащо начало, което доста ме изнерви и затрупа с  въпроси от типа: Какво се е случило с нея? Защо вече не свири? Защо се облича така? Защо не говори? Какво става? Какво се е случило? и Кой кой е? Постепенно им се отговаря и всичко се изяснява, интересът към книгата е постоянно поддържан и лично аз щом започнах да я чета не я оставих докато не приключих. Това е книга, която може да те запознае с не толкова розовата част на живота и да ти покаже как двама обикновени тинейджъри го преживяват един чрез друг и чрез професионална помощ.

  Както казах в началото, книгата е написана така, че като започнеш, да не можеш да я оставиш, докато не я завършиш.

Благодаря на ИК Тиара Букс за предоставената възможност.

The Book Colour Tag

Видях този таг още когато беше публикуван, така че благодаря на Кая за тага. Просто чак сега ми мина мързела да си снимам рафта.

1.Изберете цвят - Избирам цвета бяло, не защото книгите са ми много от този цвят, най-много са в черно, а просто защото са много красиви самите корици.

2.Покажете всичките си книги от този цвят

3.Разделете книгите от този цвят на прочетени и непрочетени - Единствената книга, която имам в този цвят и не съм прочела, е "Кървава роза". Всички останали са прочетени отдавна.

 
4.Коя книга искате да прочетете най - много? - Ами, имам само "Кървава роза", така че след Вълчебиле и още някоя друга...

5.Коя е любимата ви книга? - Дори нямам нужда да си взирам дълго в книгите. Цялата дясна колона ми е любима, но нека да посоча още една.

 6.Коя е любимата ви корица? - Без колебание казвам The Final Empire & Steelheart

7.Коя е най - нелюбимата ви корица? - Не пускай ножа.

8.Коя книга в този цвят искате да си купите? - Искам да си купя английското издание на Calamity като излезе.

9.И за финал - нещо бяло на рафтовете ви с книги или близо до тях .На този рафт специално нямам нищо, което да не е книга, а до него ми е приемника за телевизора, който е бял.

Тагвам: Yulia K., Melly & Briana Knows 

Опасни сънища: Бдение

  Тази книга доста ми напомня на Чужди очи и Чуждо влияние, но е доста по-интересна.

  За пръв път от доста дълго време бях хваната от привидно обикновена книга, тъничка- няма и 200 страници, но много интересна и хубава. Тя е напълно подходяща за моменти, в които имаш твърде много книги да четеш, от които не можеш да избереш и почваш да ги гледаш по дебелина. Моята голяма дилема беше между две книги, и двете дебели, но щом тези пристигнаха и видях колко е тънка тази, тя веднага спечели.

  Написана е в сегашно време и от трето лице, но аз вече свикнах и това не ми прави впечатление. Стила на писане е лек, интересен, необичаен на места и много ми хареса с каква лекота преминавах през страниците. Лиза Макман пише леко, увлекателно и четивото си преминава така лесно, че ако нямах входно вчера, още тогава щях да съм я прочела.

  Главите бяха малко- 5-6, но написани като на отделни части, разделени на дати, което за мен го направи някак по-лесно да я прочета, а описанията и пряката реч са балансирани много добре, но дори и да няма разговори, пак някак всичко е леко, интересно и върви изключително гладко.

  Преди да започна да чета книгата, не бях чувала нищо за нея, просто прочетох резюмето и ми се стори интересно. Не останах разочарована.

 Животът на Джейни не е лек. Майка й е алкохоличка и нямат особени средства. Един вид, Джейни живее сама за себе си. Това е едно от нещата, които я правят силна героиня. Другото е и самата й...дарба- тя влиза в сънищата на хората (не по своя воля) и ги наблюдава. Харесвам я като героиня и не мисля, че има момент, в който съм се ядосала с нея. Джейни е една от малкото героини, от които не ми е дошло до гуша, по някое време или да ме е подразнила.

  Кабъл. Мисля, че не видяхме достатъчно от Кабъл. Той за мен си остава леко мистериозна личност, понеже след всичките преживявания и така нататък, от неговия характер не успях да разбера много. Около него че има тайни, има, но самата личност не успях да разбера и да видя така, както видях Джейни. Може би защото се разказваше от страна на героинята, а не и от неговата, но може би в следващата книга ще открием още.

 Мисля си, че и двамата се промениха доста по един или по друг начин, все към положително и тяхната романтична връзка ми се стори доста сладка. За пръв път от година сигурно, нечия връзка в книга ми се струва такава. Това е много хубаво.

   Като цяло, това е една лека, емоционална и малко мистериозна книга, която се чете на един дъх и ще ви остави в тръпнене за следващата.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

Дивергенти - Вероника Рот

  Дивергенти е една динамична книга, превърната в още по-динамичен филм.

 Вероника Рот пише, идеално балансирайки между пряка реч и описания. Тъй като пише от първо лице стилът й се получава доста по-лек, отколкото би бил, ако пишеше от трето, а описанията й не са тежки, а леки и увлекателни.

  Героите, които е изградила се отличават един от друг с характерите си, съответствайки на тяхната каста, но както е казано, винаги има изключения, които изглежда са повече, отколкото се предполага, че ще са.

  Харесвам Трис. Тя претърпява голяма промяна от началото до края на книгата. От принудено безлична и плаха, тя става смела и  със сравнително по-силен характер. Става дръзка, безстрашна. Всъщност, тя дотолкова се променя, че чак отказва да остава невидима и да се преструва на уязвима, когато се налага.

  Фор ми е силно противоречив. В един момент е мистериозен, мълчалив и даже груб, а в следващия е добър, мил и даже колеблив.Лесно се обижда, но най-много ми хареса, че е уязвим, защото това го прави човечен, за разлика от кастата, в която се намира. Безстрашните са каста, в чиято основа лежи премахването на страха, като при повечето той не изчезва, те просто го потискат, игнорират и се преструват, че го няма, сякаш това ще ги направи по-силни и дръзки. Прави ги просто по-жестоки, докато Фор не се бои да си признае страховете и даже се изправя срещу тях множество пъти.

  Тук става дума за Трис и опита й да се приобщи към Безстрашните- избраната от нея каста. За целта тя трябва да потисне природата си на Дивергент и да се старае възможно най-много да е като другите. Това се оказва сравнително трудна задача.

  Голяма част от книгата е изпълнена с екшън, постоянни действия- я спаринг, я тренировка по нещо или истинска битка. В малко моменти нещата се развиват бавно, а главите са къси и лесно се прочитат, за това самата книга си върви леко и бързо- идеална за четене по време на училище или за разпускане след тежък ден/седмица. Особено подходяща е за хора, които предпочитат повече действия, отколкото романтика.

  Като споменах романтика, тя е доста оскъдна и с изключение на няколко целувки, почти не се споменава, което е типично и много подходящо за подобен жанр книги. Доколкото знам, нататък в трилогията има повече от нея.

  Като цяло ми стана доста интересно какво ще се случи нататък и тъй като получих следващите книги за рождения си ден, смятам да ги прочета.

  Наистина съм много доволна от книгата и я препоръчвам на всеки, проявяващ интерес.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Звезди за Лола- Стефъни Пъркинс

   Една изключително приятна и подходяща книга за излизането от читателски застой и разведряване от една тежка седмица на училище/лекции/работа, изпълнена с драма, романтика и много приятни емоции.

 Не знам дали съм го казвала преди, но обожавам хомосексуалните двойки, без значение от какъв пол са, а в Звезди за Лола родителите й са гей двойка, а аз съм във висините.

  Преди две години разбрах за така наречения Japan street style от ask.fm, където по случайност попаднах на няколко такива момичета и ми стана много интересно да ги наблюдавам, различните им коси, прически, грим...Някои ги възприемат като живите кукли, но те са далеч от това, те са красиви и точно такъв е стилът и на Лола. Нейната мантра е никога да не облича едни дрехи втори път. Всеки ден е различна и това ми харесва. 

  Лекият стил на авторката придава 

  Харесвам стила на Стефъни Пъркинс. Той е лек, минава бързо и не усещаш просто как са минали сто страници, а в същото време помниш всичко, което се е случило и е толкова приятно и интересно. Намирам подобни книги за много сладки, просто защото рядко чета само романтика и ми става едно такова сладко, а Стефъни Пъркинс не разочарова. Тя пише по такъв начин, че направо да те пренесе на мястото на героинята, така че да си с нея по време на всеки неин избор, колебание и така...

  Лола не е типичното момиче, освен че се облича много цветно и блестящо и е отгледана от двама мъже. Историята й около истинските й родители е доста тежка, но прекрасните й родители го компенсират, както и прекрасната й най-добра приятелка. Като цяло много ми хареса изградената от писателката героиня, която е олицетворение на истински разколебан тинейджър с нова любов под ръка и стара, която се завръща и всички избори, заедно с резултатите, които са ги последвали.

  Крикет е едно обикновено момче тинейджър с известна сестра, заради която се е научил да е доволен и на малкото. Той е много мил и всъщност образът му е напълно сладък. А освен това е и много, много висок. Описанието му отначало ми се стори странно, но пък в течение на времето ми беше изключително интересно и сладичко да чета за него и Лола и да чакам моментите, в които щеше да се появи.

  Нещо друго, което ми хареса в книгата беше, че Ана и Етиен отново участваха. Те са чудесни приятели на Лола, подкрепят я и както винаги се вижда малко от типичния Етиен Сен Клер, което изключително много ме забавляваше, все пак той е една лъчезарна личност, а и съветите, които дава на Лола и начинът, по който самия той говори и действа много й помага в крайна сметка...

  Звезди за Лола е една романтична книга, която разказва за една истинска и дълга тинейджърска любов, написана по достатъчно интересен начин, че да те държи от самото начало до самия край, а може дори да те остави с една две сълзи на очи по някое време.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Fall time cozy Book TAG

  Можете ли да си представите, че успях да се установя на една книга днес и реших...да я заменя за компютър? Да не говорим, че днес си направих 3 чернови и реших никоя от тях да не публикувам, вместо това...ще направя този таг, за който благодаря на Ева.

  

1. Падащи листа: Светът е пъстър - изберете книга с червени, оранжеви и жълти  нюанси на корицата

Firefight by Brandon Sanderson

2. Топъл пуловер: Най - накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха - коя книга ви дава най - топлите потрепвания 

Ами сега... Всъщност не съм сигурна. Най-топли чувства...коя книга, която съм чела, ми е била изключително сладка...Проклятието на тигъра. Моментите между Рен и Келси или между нея и Кишан, винаги са ме сгрявали след всичките им проблеми.

3. Есенна буря: Вятър вие, дъжд се сипе - изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря 

Фентъзи. Най-вероятно ако има неспирна буря и излезем в дървена ваканция за изведтно време ще подхвана всички книги на Хари Потър, понеже са...обемни.

4. Свеж полъх: кой е героят, с когото искаш да се размениш

На подобен въпрос съм отговаряла и преди- Анита Блейк, понеже има голям избор от сили и е силна по характер.

5. Горещ ябълков сайдер: коя не толкова популярна книга заслужава повече внимание 

Среднощен ловец- поредицата на Джанин Фрост. Тя просто не е толкова популярна, а в Б-я са преведени само три книги и дъа...най-интересните части са останалите 4. Както и поредицата за Deadwood.

6. Палто, шал, ръкавици: сезонът е студен и е време да се покрием - коя е книгата с най - смущаваща корица, която криете от чуждите погледи

Смущаващите най-често са с някой друг разголен пич на тях, така да се изразя. Ама Сълзи от злато е дори с почти разголена мадама.

7. Тиквен пай: любима есенна храна.

Не знам всъщност. Нямам конкретна храна, която ям през сезоните, но сякаш китайското най ми се услажда по това време на годината.

Тагвам: Кая

Another Book Houl

В последната седмица не съм чела почти нищо, следователно нямам ревюта. Вярно че мога да пусна шоколадовия таг на Мели, но все още някак си не ми се прави.
Но колкото и да съм си изпаднала в читателският застой, толкова и книги си накупих и получих.
За това просто ще им пусна по няколко снимки.

Тази снимка я изтеглих от гугъл, както и
 всички останали, но видях, че е от нечий блог,
но тъй като днес точно тези си купих, реших, че може вместо да тегля 4 отделни снимки,
да изтегля едната.

  Наистина много подозирам, че съм забравила поне 2 от книгите, с които се сдобих и не съм прочела все още, но нищо. Мисля, че и тези стигат.

Железният изпит - Холи Блек & Касандра Клеър

  За пореден път се убеждавам, че колкото по-късно започна дадена книга, която съм пренебрегнала отначало, толкова повече ще ми хареса. Дори не знам защо не я грабнах веднага щом видях, че една от авторите е Касандра Клеър, чиито книги, за ловците на сенки, харесвам изключително много.

  Нямах особено очаквания за книгата, не за друго, а понеже имам много лош навик да съдя книгата по годините на героите. Прихванах го отскоро и това беше единствената причина, която ми попречи да я прочета по-рано. За пореден път се убеждавам, че трябва да спра да го правя.

  Както може да се очаква от Касандра Клеър (не познавам стила на Холи Блек), идеята е замислена изключително добре (на моменти ми напомни на Хари Потър) и има подробни описания, които ти помагат да влезеш в самата книга, да се нагодиш към обстановката и по-лесно те запознава с героите. Изключително много я харесах. Беше лека, не натоварваща и много приятна. Изключително много се забавлявах в правилните моменти и ми беше много интересно да измина пътищата на героите заедно с тях.
  Макар и дванадесетгодишни, Кал, Тамара и Аарън са доста смели, разбрани и много добри приятели един на друг. През цялото време се подкрепяха, а за Кал това да си има приятели е нещо ново, а още по-ново пък е това да бъде защитавам от някого, да се застъпят за него. Начинът, по който двете авторки пишат те кара да почувстваш въздействието, което му оказват малките жестове, които му правят новите му приятели, както и въздействието от самите събития; като мистерията, например. Има много моменти, в които направо ми се искаше по-бързо да прескоча нататък, за да видя какво ще стане, заради загатнатата мистерия и последвалите шокиращи обрати.

  Тамара е едно силно и умно момиче, самоуверено понякога и всъщност въпреки първоначалното впечатление, което устави у мен е много добричка. Изключително много ми харесва, защото идеално се вписва, за сега, в типа героини, които харесвам, макар и само на 12, а за мен това почти винаги е най-важното.
  Аарън е обикновено момче, за което от начало почти нищо не знаем, но е примерен и спокоен и всеки път щом се ядоса някой се изненадва и има защо. Той е толкова спокоен, по принцип, че сякаш забравя да се ядоса или да издаде емоция.
  И Калъм. Кал е най-странната и най-яката личност в книгата, според мен. Макар и да има проблем с крака, той винаги се втурва напред- да помогне, да направи някоя пакост или просто така. В повечето случаи не позволява на този негов недъг да му попречи в това, което прави. Харесва ми, че се опитва да преодолее този свой проблем и о, като характер също го харесвам. Тъй като книгата се разказва главно в трето лице от негова страна, много ми допадна как е описан и като цяло просто ми харесва изключително много.
  Комбинираният начин на писане на двете авторки създава една прекрасна книга, която те улавя от първия ред и те държи до самия край, защото е твърде интересно, за да спреш дори и за минута.

  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Crown of Midnight by Sara J. Maas

Before she was deadly. Now she is unstoppable.

Crowned by evil. Bоund by duty. Devided by love.

Има намеци, които могат да са приравнени със спойлери. Също така, това не е точно ревю, а по-скоро коментари.

 Обикновено в мига, в който хвана книга, която вече съм чела, си спомням всички моменти и подробности, особено ако започна да чета малко от книгата. Сега нещата не са по-различни, защото в мига, в който я отворих, знаех какво ще се случи най-вече защото тук имаше няколко шокиращи неща, едно, от които ме травмира емоционално, защото...Нехемия. Просто много харесвам Нехемия.

Та, от това че в тази книга си спомних всичко толкова бързо само доказва, че явно ми е била по-интересна от първата и наистина е така, тъй като тук отношенията между Каол и Селена се задълбочават в два момента от книгата- някъде към средата и някъде към края, но за разлика от други книги, не те са кулминацията, а други две-три неща.

  Kакто винаги, накрая станаха най-интересните неща, а аз отново съм с разбито сърце около една много, много, много незаслужена смърт. А Арчър Фин заслужава една бавна и мъчителна смърт, такава, която да очакваш с нетърпение след първите минути на мъчение, но Селена нямаше особено време тогава.

  Като цяло, не знам какво да кажа. До един  момент книгата беше много щастлива, мистериозна (разбира се) и леко тайнствена, а след това стана дори по-добра- действието се забърза, стана по-напрегната и ме държеше на тръни през цялото време, понеже хем знаех какво ще стане, хем не бях подготвена за нещата и разкритията, които бях забравила и като цяло това беше поредната книга, която ме остави без дъх, макар и да четох за втори път.

  Тук Селена е по-казана като по-емоционална и също така прави впечатление че, въпреки че е асасин, хладнокръвна убийца, тя има душа и е човек, отказва да убива невинни все пак. Винаги ми е харесвало да чета за хора, които показват двете си страни- и силните, и слабите (емоционалните). Да, знам, че емоциите не са признак на слабост, просто така се изразих.

  Каол...той всъщност винаги ми  е бил противоречив, понеже в един миг е много дистанциран, в следващият е лудо влюбен и после е виновен, емоционален и всеки път е нещо различно, докато Дориан...той винаги е просто...толкова по-лесен да се разбере, че чак предпочитам частите между него и Селена повече, защото са приятели и някак си се разбират по-добре и по-лесно и отношенията им не са така заплетени като нейните с Каол. Да не говорим, че обстоятелствата на Дориан в книгата са първа крачка към израстването му като герой- в характер и просто като герой от поредицата. Мисля си, даже, че по самия начин, по който пиша за него си личи, че го харесвам повече. Просто Каол колкото и да е лоялен, добър и честен, той сякаш не осъзнава къде лежат тези негови качества- при краля или при Селена. Да не говорим, че в стремежът си да я защити, той прави глупости. Както и в стремежът си да докаже лоялността си към краля, прави други глупости. И така цикълът се повтаря и повтаря, докато изведнъж не открива най-голямата тайна на Селена.

   Това е едно много добро и доста по-емоционално продължение на Стъклен трон, което отново те оставя без дъх от всякакви емоции. Както и без думи (поне мен). Винаги ми е трудно да пиша за тези книги, още от предисторията, а завършекът на ревютата ми по принцип ми убягва.

Тайната на забранената книга- Карън Мари Монинг (КММ)

  Започвам месеца с една от любимите си книги.

  Още от мига, в който преди една две години започнах да я чета за първи път, бях очарована от мрачната, наистина мрачната атмосфера на книгата. Не са много авторите, които могат да поддържат такава атмосфера в повече от няколко глави или една книга, а тук се замазва с течение на поредицата, даже става и по-мрачна.

  Освен това, това е първата книга (и поредица) за феи, която прочетох и тя ме запали по тях, още когато не бях съвсем наясно с много от термините.

  Ще започвам направо, понеже днес нещо ми е много трудно да пиша, каквото и да е. Мисля, че се изчерпах със строго философските уводи, които писах снощи.

  След жестокото убийство на сестра й Алина, Макейла заминава за Ирландия, за да направи всичко по силите си да намери убиеца ѝ, за да си получи заслуженото.

  Мак е подготвена да направи всичко нужно, за да намери това, което търси, но това, което й стоварва живота, тя дори не си е и помисляла, че е възможно, а камо ли и реално- не само че съществуват феи, но тя е и от малкото хора, които могат да ги видят и на всичкото отгоре е въвлечена в търсенето на много могъща книга-артефакт с тайнствен мъж, който й лази точно толкова много по нервите, колкото и е сексапилен, а той е много сексапилен.

  Баронс *въздишка*

  Този мъж прелива от мускули, сексапил, мистерия и сарказъм. Той е умен, притежава книжарница и цял гараж с коли., което навежда на мисълта, че е и богат. Произлиза от мистерия, знае много за  така наречените фае и помага на Мак, но то по-скоро е като тя да му помага, понеже единствената причина да работи с нея е защото тя му е полезна със способностите си на Шийте Зрящ. Въпреки това, той й помага да се научи да използва способностите си и да се защитава. Баронс в началото на книгите (и всъщност с течение на поредицата) е много мистериозна личност с не особено добро държание към Мак, но пък и тя не му отстъпва с много.

  Макейла Лейн, накратко Мак, е често взимана за типичният стереотип на Барби поради русата й коса, хубавата й фигура и любовта й към розовото, но зад красивата външност се крие ум, смелост и една силна жена (която Мак открива с течение на времето).  Тя се изправя срещу множество предизвикателства и много мистерии и понася всичко сравнително добре- като всеки нормален човек, който не е подозирал за съществуването на свят отвъд нашия. Но никога не става истерична.

  Като цяло, изключително много харесвам написаното от КММ, харесвам стила й, макар и да има твърде много описания и по-малко пряка реч, те минават бързо, понеже или са забавни или са твърде интересни и  мистериозни или пълни с напрежение. Харесвам как тя е изградила света си и как поддържа подходяща обстановката в книгата си. Изключително добра е и дори се развива с течението на поредицата.

  Наистина съм много доволна от книгата, отново, и я препоръчвам на всеки, проявяващ интерес или харесващ книги с феи (фае).

  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

  

September Wrap Up

Ето че почнахме училище и аз вече прочетох 12 книги за един месец, а през лятото и осем не ставаха. Този път снимката ми е дори по-ужасна от обикновено, но просто книгите са натъпкани на пет различни места и няма как да ги извадя и върна обратно.

1. Лабиринтът

Понеже щях да гледам втория филм, реших да прочета книгата, за да си припомня какво се е случило в първия. За жалост, времето й не й беше тогава, но книгата е много хубава, лесно и бързо се чете, главите са кратки и дори е забавна.

2. Сребристи сенки

Тази книга, обаче, дори бях забравила, че съм я прочела, за това, ето го и ревюто.

ТУК

3. Рубиненият кръг

Отново ревюто е:

ТУК.

А ето ги и ревютата на цялата поредица:

ТУК.

4. The Hundred Thousand Kindoms

Първа книга от трилогията на Н. К. Джемисин, която попада в списъците на 50 фентъзи поредици, които трябва да прочетеш преди да умреш. Тя е комбинация от фентъзи и романтика, която може да те отнесе. Ето го и ревюто.

ТУК

5. Дневниците на Стефан: Началото

Ревюто е:

ТУК

6. Fangirl

За жалост, Фенка е една от книгите, на които не успях да напиша ревю, понеже просто не ми идваше отвътре. Тя разказва историята на повечето книжни плъхове, обсебени от любимите си книги.

7. Dead Ice

Причината ЛКХ да ми е любимата писателка

Това е поредната ми любима книга на ЛКХ и ревюто е

ТУК

8. Хари Потър и стаята на тайните 

В сравнение с първата книга, втората е много, много, много по-добра.

РЕВЮ

9.Between the Lines

Тук се разказва сбъднатата мечта на един книжен плъх- любимият му герой да е реален/

РЕВЮ

10. The Assassin's Blade

РЕВЮ

11. Throne of Glass

РЕВЮ

12. Горещо след полунощ

И сега, една гореща книга. Препоръчвам я горещо на всеки!

РЕВЮ

В момента чета Darkfever, на която скоро ще има ревю, а TBR List-а ми за Октомври ще бъде пуснат, когато разбера какво ми се чете, освен довършването на Маратона и прочитането на някои от моите 31 непрочетени книги.

Горещо след полунощ- Синтия Идън

Това със сигурност е една гореща книга.

  Това, което ме хвана в книгата преди да я прочета, беше резюмето и по-точно- частта, в която се споменават странните пациенти на докторката- вампир с фобия от кръв и сукуба, която търси сериозна връзка, за която, между другото, ще се отнася втората книга. 

  Емили Дрейк е психолог на свръхестествените същества, която бива въвлечена в един случай със сериен убиец и така се запознава с детектив Колин Гит, който също принадлежи към Другите- свръхестествените същества. Двамата мигновено са завладени от бурни страст и емоции помежду си, а случаят, който разследват, сякаш засилва всичко това.

  Аз лично съм много доволна от самата книга. Харесвам стила на писане на писателката- лек е, няма натоварващи описание, а напротив- те са леки и интересни, а книгата е пълна със същества, които човек не би предположил, че са две различни неща, но нещото, което най-много ми хареса беше какво въздействие създава у читателя Синтия Идън с по-еротичните си сцени, понеже са много, много добре описания, дори самото описание на една целувка е силно, подробно, много добро. Като цяло, това ми направи най-голямо впечатление и е една от причините да ми хареса толкова много. Друга причина е, че това е една от малкото книги, в които авторката не забравя нито за миг, че пише за свръхестествени същества- постоянно се напомня на нас, читателите и на Емили, че Гит е шифтър, а при повечето такива най-често животното, а не човека, има властта. Постоянно се наблюдава частична промяна у Колин при по- силна емоция, а напрежението от случая, по който работят също допринася за това напомняне, че книгата не е просто еротика, тя е и фентъзи и...криминална.

  До един момент в книгата, мистерията за убиецът си беше пълна, но след един по-специален момент, някъде в средата, вече се досетих кой може да е той и в крайна сметка се оказах права, но това не пречеше да ме изненадат други открития.

  Емили е една героиня със силна дарба и силен характер, защото това, което е преживяла я е направило такава. Може и да се защитава в моментите, в които й се е наложи или реши, че Колин може би се нуждае от помощта й.

  Колин Гит е един секси шифтър с понякога твърде властно държание, но стане ли дума за Емили, може и на колене да й падне, стига тя да е щастлива и в безопасност, за негово нещастие, работата й изисква да скочи с двата крака в опасността, търсейки убиеца. Той също ми харесва като герой и като нея е имал...травмиращ момент в миналото, но това, което много харесвам в тях е, че не се придържат към миналото, както съм чела и виждала други хора, а гледат и живеят в настоящето.

  С риск да се повторя казвам, че Горещо след полунощ е една интересна, гореща и просто много хубава книга, изпълнена с действие, еротика, мистерия и напрежение, която може да ти открадне дъха. Препоръчвам я на феновете на Братството на черния кинжал, Воините на Атлантида, Рискована любов, Повелители на нощта и други поредици от този тип.

Много благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност!

The Bookalicious Tag!

  От доста време не съм правила тагове, така че реших да преведа този. Предупреждавам, че може някъде нещо да не звучи, както трябва, за което се извинявам. Но пък ми трябва някаква публикация преди следващото ми ревю.

1. Какъв процент от книгите си взимаш от библиотеката и какъв от някъде другаде?

Нямам карта за библиотеката. Не обичам библиотеката. Няма начин да взема книга и после...после...да я в-в-в-върна! Никакъв! Пък и като е чужда, трябва да я пазя и да мисля за опазването й и всякакви такива. Много притеснения за нищо, така че - 0% от библиотеката, 98% от книжарница и 2% от някой приятел.

2. Кой герой би искал/ла да бъдеш и защо?

Анита Блейк, защото тя има много богат избор от сили, животински форми и просто е една наистина много силна жена.

3. Коя е любимата книга от детството ти?

Единствените, които помня да съм чела сама са Малкият принц и Ян Бибиян, но също така помня, че много харесвам мама да ми чете Лукчо.

4. Коя е любимата ти книга?

Де да беше само една- Проклятието на тигъра, Мъглороден, Възмездиелите, Въглен в пепелта, Пътят на кралете, Dead Ice и други.

5. Купуваш ли книги втора ръка?

Всъщност не. Не съм попадала на някоя втора употреба достатъчно добре запазена или мой тип, че да си я взема. Пък и някак си предпочитам новите неща, без значение какви са.

6. Кой е най-сексапилният ти любим герой? (Без значение от пола.)

Най-сексапилен?! Само Анита има около двайсетина мъже, Мери Джентри има десет, ако вземем в предвид братята, войните на Атлантида, боговете от трилогията на Н. К. Джемисин и останалите герои от останалите книги... Пфу. Много станаха.

Нека да отбележа, тогава, само най-любимите ми от Анита- Мика, Жан-Клод, Натаниъл, Синрик и Дев. От Мери Джентри избирам Дойл и Фрост. 

За женски персонажи от Анита, понеже има и една-две-три жени при нея, харесвам много Магда.

Иначе, за да включа и познати имена- Джейс, Уил Херондейл, Рен и Кишан от тигъра, Келсиър от Мъглороден и Адолин и Каладин. 

И много, много, много други. 

7. От коя поредица имаш най-много книги?

Братството на черния кинжал и Училище за вампири имам всичките 12 книги.

8. Коя  е любимата ти корица?

Хайде малко снимки. Има и още корици, разбира се, но нека не прекаляваме.

9. Кой е любимият ти вид книга?

Предполагам, че тук се има предвид жанр? Нека така го възприемем- фентъзи, но обичам и еротика и понякога просто романтика, YA...

10. Коя е първата книга, която прочете?

По собствено желание- Хекс Хол на рейчъл Хокинс.

11. Кой е любимият ти филм по книга?

Реликвите на смъртните. Харесвам го твърде много. Не е здравословно.

12. Къде е най-доброто място за четене?

До прозореца. В ъгъла на леглото. На дивана.

Обичам да чета и на пейки навън.

13. Написвал/ла ли си свой фен фикшън по книга?

Не, не мога да пиша фен фикшъни, придържам се към тийн фикшъните и нещо мое.

14. Ако можеше да прочетеш само 3 книги до края на живота си, кои щяха да са те?

Не знам, но бих си избрала някои, които не съм чела, но съм сигурна, че ше ми харесат. И най-вероятно ще са от трилогия, за да не искам да чета останалите.

15. Коя е най-дебелата книга, която си чел/ла?

Пътят на кралете и Сияйни слова от по 1000+ страници.

16. Ако напишеш книга, какво ще е заглавието?

Много, много, много зависи от идеята.

Например:

Личният убиец на принца
010

Лунен ловец

Плът срещу кръв

Дарбата на смъртта

и други.

17. Колко книги прочете миналия месец?

Не помня, въпреки че я има в една от старите ми публикации- 8-9 някъде.

18. Коя е последната книга, която прочете?

О! Точно на време! Стъклен трон. А сега чета Горещо след полунощ.

Да, защото последното е точно по темата.

19. Представяш ли себе си в книгите, които харесваш?

*изчервяване* да *изчервяване*

20. Коя е любимата ти книжарница?

Ciela- има наистина много книги, но харесвам и Orange и Book Trading.

21. Твърди или меки корици?

Зависи от книгата. Ако е от 200 страници до 500 с дебели листи, или поне наподобявайки тухла- меки, а от 500 нагоре- с твърди.

22. Имаш ли повече от едно копие на същата книга?

Да. За малко да кажа не, но се сетих, че имам две книги на два езика- български и руски.

23. За вампири или върколаци предпочиташ да четеш?

Имаше време, когато мигновеният ми отговор щеше да е за вампири, но сега съм прочела твърде много книги с всякакви същества, че вече няма значение. Мисля си, че бих искала да прочета повече книги за върколаци, но честно казано искам най-много да прочета за гулове.

24. Притежаваш ли повече от 150 книги?Ако не, би ли искал/ла да притежаваш?

Последно като ги броях бяха 200, сега трябва да са...хм? 211. Така че да.

25. Коя е последната книга, която прочете от автор сънародник (от същата държава)?

Миналата година някъде, май...Вестители на Цветелина Владимирова.

Това е краят на тага. 

Беше интересен, да, има някои доста често повтаряни въпроси и в други тагове, но вкусовете постоянно се менят, както и любимите книги., Някои се изкачват, други слизат по скалата на...любимост и така. А що се отнася до най-дебелата или най-тънката книга...

Тагвам: Briana Knows, Кая и Зинети.

Throne of Glass by Sarah J. Maas

#Когато половината книга я четеш,
 а останалата я слушаш.

 A heart of ice. A will of steel. Meet the assassin.

Meet Celaena Sardothien. Beautiful. Deadly. Destined for greatness.

  Обичам да си припомням онзи цитат, който сега няма да дам точно: "Когато четеш книга за първи път, срещаш нов приятел, а когато я препрочетеш- срещаш стар."

  Тук наистина буквално срещнах стари приятели и едва не започнах да роня сълзи, когато Селена се срещна с Нехемия.
  Още от първият път, когато започнах да чета поредицата на Сара Дж. Мас, заобичах стила й на писане, защото макар и от трето лице, не е чак толкова натоварващ, колкото при други автори, интересен е и те държи до края на книгата.  Да не говорим, че миналата година (когато четох за пръв път книгата, но явно нищо не помня, странно) имах мания по книги с много екшън, само битки и само убийства, повлияна от една приятелка, чието влияние се оказа изключително лошо, понеже силно се ограничавах от към материали за четене, но в аск помня, че ми бе предложена тази книга и реших да я проуча.
  Разбира се, хвана ме от първия ред и за седмица бях изчела и двете книги и се ядосвах, че трябва да чакам толкова дълго до излизането на Heir of Fire, а сега, за да се подразня сама себе си, както за трети-четвърти път казвам- препрочитам книгите една по една, за да си припомня всичко и да направя връзката преди да започна Queen of Shadows.
  Идеята винаги ми е харесвала, а Сара Дж. Маас се справя изключително добре в изграждането на свой собствен свят, което не е никак лесно. Допълнително, тя знае и мисли много над общите неща, на които един асасин би обърнал внимание, на предпазливостта и уменията, които са й нужни и като цяло книгата е написана така, сякаш писателката е асасинът, а не Селена, както всъщност пишат всички добри писатели.
  Харесвам мистерията, която е поддържана в книгата, леката романтика (и драма, разбира се) и постоянното описване на приятелство, доверие, предателство, как Селена се учи да се доверява и среща първата си приятелка от години, на която може да се довери напълно, а от предисторията дори става ясно, че тя няма особен късмет в подбирането на приятелите си.
  Също така обичам описанията на битките- те са добри, достатъчно подробни,че да ти е интересно и да продължиш да четеш, но не и твърде подробни, че да ти доскучее или пък да се ужасиш, което се отнася и за останалите й описания.
  Образът на Селена е точно от типа, който харесвам- силна жена, умна, с характер, способна да защитава себе си и близките си, но в същото време умее и да показва своята по-нежна, уязвима и ранима част.
  Нехемия, елвската принцеса (или както е преведено) е една от любимите ми героини също, защото тя е не само силна и смела личност, но и страхотна приятелка, която се грижи и за кралството си, което е на ръба на падането под знамето на Адарлан, така да се изразя.
  Дориан, принцът на Адарлан, е малко по-нежен мъжки персонаж, отколкото предпочитам, но винаги съм го харесвала, особено след като ми се издигна в очите във втора и трета книга.
  Каол (или Кеъл, не ме съдете ако го напиша и така) е точно типа мъжки персонаж, който харесвам. Колко странно, че все ще си намеря нещо, което ми допада във всяка една книга, която чета. Той е мистериозен, мълчалив и сопващ се, което забавлява Селена, но пък и тя прекарва по-голямата част от времето си с него, така че...
  В последно време ми е много трудно да пиша върху каквото и да е, така че просто ще завърша това ревю като кажа, че това е книга, която няма да ми омръзне да препрочитам, защото има твърде много герои, които харесвам и много добър сюжет. Препоръчвам я на всеки заинтересован.

The Assassin's Blade by Sarah J. Maas

  Предисторията на Стъклен трон- годините на Селена Сардотиен преди да бъде затворена в Ендовиер, се състои от пет различни разказа, показвайки ни каква е била тя преди години, когато още е била в Гилдията на асасините (така ли е преведено) на Аробин Хамел (отново същия въпрос), както и отношенията й със Сам.

1. The Assassin and the Pirate Lord

  Като заговорих за Сам, трябва да кажа, че първоначалните им отношения ме изненадаха доста, но ничие връзка не започва перфектно, така че ще видим как ще се развие нататък.

  В този първи разказ Селена и Сам са на мисия, която не се оказва това, което очакват и се заемат да освободят двеста роби от пиратите, изправяйки се пред различни трудности и все пак успявайки.

  На мен лично ми беше много интересно да я прочета и да видя как Селена проявява такава находчивост и смелост за своите 16 години, но заради миналото й й се е наложило да порасте по-бързо от много.

  Винаги съм харесвала Селена- тя е силна, смела, но и не крие това, че понякога става уязвима, все пак ако не беше, нямаше да е тя.

2. The Assassin and the Healer

 Tук се разказва от страна на Ирин, дъщеря на лечител, която работи в мизерен бар, в който от два дни Селена посещава и стои до затварянето.
  Като цяло тук няма никаква мисия, просто ни е показана, че макар и да е най-известният асасин на Адарлан, Селена има добро и щедро сърце, помагайки на беззащитната жена да се научи да се защитава и да сбъдне мечтите си.
  Добрата природа на Селена е показана изключително добре, с тилът на писане на Сара Дж. Маас го подчертава. Включително и това, че тя знае нещо за бойните изкуства и самозащитата. Все пак, за да напишеш книги за асасини, трябва да разбираш от това, нали?

3. The Assassin and the Desert

Първоначално смятах, че този разказ няма да ми е интересен и ще ми доскучее.
Сега ми иде да се ударя с петте книги по главата.
Това беше най-интересния, най-динамичния, драматичния и предателския разказ, най-хубави, до сега.
В този разказ Селена отива да тренира при the Silent Assassins като наказани, там за пръв път осъзнава, дори и бегло, че може би има чувства към Сам и намира първата си приятелка. Отново има интриги, убийста, битки и всичко, което може да се очаква от един разказ за асасини.

4. The Assassin and the Underworld

Този разказ бе много приятен. Най-сетне Селена и Сам си изясниха отношенията помежду си, които ми бяха най-интересните.
Отделно, разбира се, имаха мисия, която трябваше да изпълнят, а змията Аробин Хамел отново се прояви. Чудя се дали в пета книга Селена няма да го изкорми едно хубаво, докато по някакъв начин не го поддържа жив?

5. The Assassin and the Empire

Селена е предавана толкова много пъти, че чак се чудя как успя да се сприятели с Нехемия.
Беше предадена в първия, в третия, в четвъртия и в петия разказ. Единственият път, когато не я предадоха беше във втория, когато се разказваше за Ирин.
Нищо чудно, че във втора книга да се случиха нещата. Преди се чудих и ядосвах защо не можеше да му прости, той не беше виновен, изпълняваше заповеди, но сега вече разбирам, тъй като от самото начало най-добрият приятел на Селена е предателството (В отрицателния смисъл, естествено.)

  Беше ми по-трудно да опиша и коментирам тези разкази, тъй като самите те съдържат малки или големи спойлери или аз просто и свързвам с такива. И все пак, не мога да игнорирам факта, че издадох много, но нямаше как. За това и ги коментирах, не ги ревюирах.
  Препоръчвам книгата на всеки, който се интересува от миналото на Селена- интересно е, кара те да разбереш защо взима подобни решения в другите книги и повечето неща ти се навръзват.
  Сега, обаче, започнах да се чудя дали ще срещне тези хора в следващите книги? В смисъл, ще срещнем ли Ансъл отново? Ами Илаяс? Ще отиде ли отново в The Red Desert и дали ще е, за да моли за помощ The Silent Assassins?
  Но знам, че в четвъртата книга май се среща с Аробин отново, само се чудя какво става, но нали обичам да се дразня, ще прочета всички книги от начало до край.
  И сега почвам със Стъклен трон.